Р Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Оряхово, 18.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 135 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
От „АВАНТИ 777“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул.“Проф. д-р Димитър
Атанасов“ № 12, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Татяна Маркова Попова
против В.К.К., с ЕГН ********** ***, е предявен иск с правно основание чл.221
ал.2 от КТ, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от
1 410.00 лв. /хиляда четиристотин и десет лева и нула ст./, представляваща
обезщетение по чл.221 ал.2 КТ, дължимо от служителя при дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на ИМ, до окончателното и изплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че
между ищеца и ответника бил сключен трудов договор № 194/09.10.2013 г., по
силата на който ответника В.К. изпълнявал длъжността „продавач-консултант“ в
обект магазин Аванти, находящ се в гр. София, бул.“В. Левски“ № 60. Тъй като
ответникът престанал да се явява на работа, било проведено дисциплинарно
производство. За извършеното нарушение, била издадена Заповед за дисциплинарно
уволнение № 01-28.28.05.2014 г., която била връчена на ответника чрез куриер с
обратна разписка, като писмото се върнало неполучено. Сочи се също, че съгласно
чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение, служителят дължи на
работодателя обезщетение за срока на предизвестие, или в случая три брутни
трудови възнаграждения в общ размер на 1 410 лв. До настоящият момент,
ответникът В.К., не е заплатил на ищеца дължимото обезщетение съгласно чл. 221
ал.2 от КТ.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени
доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В съдебно заседание за ищеца се
явява дв. И.М.-САК, който поддържа иска.
Ответника се явява лично и
признава иска.
С оглед направеното признание
на иска от страна на ответника, пълномощника на ищеца прави искане съдът на
осн.чл.237 ГПК, да постанови решение при признание на иска, като уважи изцяло
исковата претенция. Претендира направените в заповедното и исковото
производство разноски.
Съдът намира предявеният иск за допустим -
предявен е от и против надлежни страни по спора при наличие на положителните
процесуални предпоставки за правото на иск и отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното
признание на иска и искането на ищеца за постановяване на решение при признание
на иска.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по иска с правно
основание чл.221 ал.2 от КТ.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че между ищеца и ответника е бил сключен трудов договор
№ 194/09.10.2013 г., по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността
„продавач-консултант“ в обекта: магазин Аванти, находящ се в гр. София, бул.“В.
Левски“ № 60. Трудовото правоотношение с ответника било прекратено със Заповед
за дисциплинарно уволнение № 01-28.28.05.2014 г.
Във второто по делото открито
съдебно заседание на 07.08.2015 г., на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК, съдът е спрял
производството по делото, до решаване на повдигнатия пред СРС преюдициален спор
за законността на уволнението на ответника. /гр.д.№ 41677/2015 г. на СРС/
По молба вх. № 851/12.03.2020
г., от пълномощника на ищеца адв. И.М.-САК, производството по делото е
възобновено, тъй като гр.д.№ 41677/2015 г. на СРС е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, с който оспорената заповед за уволнение е потвърдена, като
законосъобразна.
Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че
са налице предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ал.1 ГПК, тъй като ответника признава иска, а ищецът чрез
пълномощника си, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при
признание на иска.
Спазени са изискванията на чл.237 ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, а от друга страна е
такова с което страната може да се разпорежда;
Настоящето решение се основава
на признанието на иска от страна на ответника по делото. Съдът приема от
фактическа и правна страна, че предявеният иск е допустим и основателен,
съответно признат от ответницата чрез особения и представител и следва да бъде
уважен.
С оглед направеното признание
на иска и установеното от фактическа страна а именно: че между страните е бил
сключен трудов договор № 194/09.10.2013 г., който е прекратен със Заповед за
дисциплинарно уволнение № 01-28.28.05.2014 г., които не противоречат на морала и закона. Настоящият съдебен състав
и с оглед разпоредбата на чл. 237 ал.2 ГПК намира, че не е необходимо да
мотивира същото.
Ищеца претендира и направените
по делото разноски, които възлизат в общ размер на 556.40 лв., които: 56.40 лв.
д.т. и 500.00 лв. адвокатско
възнаграждение .
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен
съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.К.К., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на АВАНТИ 777“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул.“Проф. д-р Димитър Атанасов“ № 12, ет.2, ап.6, представлявано
от управителя Татяна Маркова Попова, сумата от 1 410.00 лв. /хиляда четиристотин и десет лева и нула ст./,
представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 КТ, дължимо от служителя при
дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на ИМ, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА В.К.К., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АВАНТИ 777“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул.“Проф. д-р Димитър Атанасов“ № 12, ет.2, ап.6, представлявано
от управителя Татяна Маркова Попова, направените по делото разноски в общ
размер на 556.40 лв./петстотин
петдесет и шест лева и четиридесет ст./, които: 56.40 лв. д.т. и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: