№ 22
гр. Пазарджик, 16.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20245200100023 по описа за 2024 година
Производството е образувано след изпращане на делото на основание
чл. 118, ал. 2 от ГПК с протоколно определение от 04.12.2023 г. по гр. д. №
299/2022 г. на РС – Велринград.
По допустимостта на производството:
Настоящият състав също установи, че е налице противоречиво
решаване на въпроса оценяем или неоценяем е иска по чл. 30 от ЗН.
Едното становище е изразено в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3
от ГПК Определение № 60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1507/2021 г., I г. о., според което искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване
на запазена част от наследство е неоценяем, като съставът е изложил, че не
споделя тезата, че за вида на иска за възстановяване на запазена част от
наследство следва да се изхожда от разрешението, дадено в т. 1 на ТР №
4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като то има друг
предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно
разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, т. 4 ГПК.
Второто становище е изразено в постановените по реда на чл. 288 от
ГПК Определение № 60252 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2021 г., II
г. о., Определение № 26/2.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, І г. о.,
Определение № 336/25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.,
където по аргумент от т. 1 А и 1 Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем,
тъй като с него се защитава имуществено право.
1
Въпреки че постановените по чл. 288 от ГПК определения не
представляват съдебна практика според ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело №
2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а такова значение имат определенията по чл. 274,
ал. 3 от ГПК, при произнасяния на Апелативен съд – Пловдив при спорове за
подсъдност на основание чл. 122 от ГПК, преобладаващата част от
определенията са в смисъл, че искът по чл. 30 от ЗН е оценяем, като
предметът на делото има парична оценка по смисъла на чл. 68 от ГПК и
доколкото посредством иска по същество се атакуват извършени от
наследодателя сделки, той има облигационен, а не вещен, характер,
независимо от неговите последици, които биха се отразили на правото на
собственост, при което цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т.
4 от ГПК – от стойността на договора и съобразно претендирания размер на
намалението, а, когато той има за предмет вещни права върху имот – в
размерите по т. 2 от данъчната оценка на имота – така Определение № 161 от
15.04.2022 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 180/2022 г., Определение № 314 от
11.09.2023 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 398/2023 г., Определение № 76 от
1.03.2023 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 97/2023 г., Определение № 282 от
14.07.2022 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 321/2022 г., Определение № 412 от
8.11.2022 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 534/2022 г.
В обратен смисъл са Определение № 167 от 10.05. 2023 г. на ПАС по в.
ч. гр. д. № 245/2023 г. и Определение № 260111 от 1.03.2021 г. на ПАС по в. ч.
гр. д. № 124/2021 г., според които искът по чл. 30 от ЗН е неоценяем.
В Определение № 314 от 11.09.2023 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 398/2023
г. се приема, че по начало при наличие на противоречива съдебна практика, в
интерес на правната сигурност и на охраната на интересите на страните е с
оглед нормата на чл. 270, ал. 4 от ГПК делото да бъде разгледано от
окръжния съд.
С оглед всичко гореизложено, настоящият състав на съда следва да
приеме, че искът е оценяем и е в размер на квотата на претендираното
намаление, а именно 1/4 от 145 317.17 лева, т. е. искът е с цена от 36 329.29
лева, което според правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК определя подсъдност на
спора пред ОС – Пазарджик.
2
Съдът съобрази, че в първото открито съдебно заседание страните не са
възразили срещу изготвения доклад по чл. 146 от ГПК, въпреки че са налице
възражения на ответника, по които ищецът не е взел отношение по реда на чл.
143, ал. 1 от ГПК – напр. че липсва посочване на идеалната част на имота,
описан в заявлението за приемане на наследството по опис, а именно 511/600
ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. К. – че липсва скица за
същия и данъчна оценка; че ищецът не представя доказателства за
твърдението си, че описани в исковата молба имоти са придобити в режим на
СИО – липсват и указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК; липсва взето отношение и
по въпроса за наличните парични средства по разплащателна сметка и по
депозитна сметка; не се уточнява твърдението, че и други имоти, невключени
в търговското предприятие се прехвърлят с договора по чл. 15 от ТЗ и т. н.
Изобщо страните не са взели становище по изясняване на фактическата
страна на спора, касаеща посочването на имуществото, останало в наследство
от наследодателя.
На това основание изготвеното заключение по допуснатата комплексна
експертиза се явява преждевременно изготвено. Отделно от това липсва и
отговор на въпросите в частта за оценяване по пазарна цена на имотите,
предмет на даренията на ищеца и ответника Г. Х., както и на имуществото
(посочено е само имотите) останало в наследство. Също така в представеното
заключение липсва заключителна част, което да обобщи дадените от
експертите отговори, доколкото се правят изчисления към дати, които са
неотносими за спора – напр. към 2014 г.
Съдът счита, че тези несъответствия следва да се уточнят в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
01.03.2024 г. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи и препис от настоящото определение.
3
Да не се призовават вещите лица.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4