№ 139
гр. Монтана, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА М.А
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М.А Административно наказателно
дело № 20231630200151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-002537/ 13.12.2022г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, на И. М. И. от гр.Монтана, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и глоба в размер на 150.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, алтернативно да бъдат намалени размерите на
наложените наказания. По същество поддържа жалбата и моли съда да бъде
уважена, поради неточно описание на нарушението и допуснато нарушение
на чл.42 от ЗАНН и на следващо място липса на умисъл при извършването
му.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да атакува НП и е
в законния срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по
същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт серия GA № 653349/17.11.2022г. за
това, че на 17.11.2022г. в 12.05 часа, в град Монтана, по ул.Славянска,
управлява лек автомобил Фиат Улайс с рег.№ М ХХХХ ВА, като при
извършване на маневра движение на заден ход за излизане от ред паркирали
автомобили, не се съобразява с паркирания от дясната му страна лек
автомобил Хонда Сивик с рег.№ М ХХХХ СА и го блъска в предна дясна
част, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът не изпълнява
задълженията си на участник в ПТП - не остава на мястото и не уведомява
компетентните органи на МВР за произшествието и напуска в неизвестна
посока.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаното в АУАН и издаденото НП
административно нарушение, като поддържа, че не е осъществил състава на
същото виновно, не е усетил да има съприкосновение между двата
автомобила, за да остане на мястото и да изчака органите на полицията.
Алтернативно поддържа, че наложените му санкции са в завишени размери и
моли да бъдат намалени.
Административното нарушение се установява по несъмнен начин, както
от писмените доказателства, така и от гласните такива – показанията на
свидетелите П. Р. А. и П. З. П.. Последните са свидетели по установяване на
нарушенията. Свидетелите подробно и последователно обясняват начина на
извършване на проверката, като поддържат, че се отзовали по подаден сигнал
за ПТП и жалба от собственика на пострадалия автомобил с подаден
рег.номер на напусналото произшествието МПС. Завяват, че установили на
място пострадалия автомобил, след което установили и водача на другия
автомобил. Свидетелите твърдят, че и по двата автомобила имало следи от
това съприкосновение, имало зажулвания, които съвпадали. Водачът на
2
процесния бил установен по късно, когато дал обяснения, че не е усетил
нищо, не е разбрал за съприкосновението и затова не е останал на мястото.
Твърденията на разпитаните свидетели намират опора в останалите
доказателства по делото – съставения акт за административно нарушение.
Съдът няма основание да се съмнява в достоверността и безпристрастността
на разпитаните свидетели, тъй като техните твърдения кореспондират с
писмените доказателства по делото.Дори и полицейски служители, техните
показания са доста подробни и точни, взаимно се допълват, няма
противоречия между тях и затова съдът изцяло им дава вяра.
Възражението на санкционирания, че не е останал на мястото на ПТП,
тъй като не е усетил удар, не е разбрал за съприкосновението с другия
автомобил, не намира опора в доказателствата по делото, а е само
декларативно твърдение, поради което съдът го приема за защитна позиция.
Относно възражението, че не е описано точно нарушението и няма
логика в това при движение на заден ход да блъсне паркирания до него
автомобил в предна дясна част. Възражението е неоснователно, т.к. в АУАН
пълно, точно и ясно е описано нарушението, неговата правна квалификация и
нарушителя е разбрал кои разпоредби са нарушени от него. Описанието на
настъпилото ПТП и механизма на удара и причинените щети е логичен – при
ред паркирали автомобили и движение на заден ход на автомобила на
жалбоподателя е напълно възможно да блъсне в предна дясна част
паркирания от дясната му страна автомобил, при положение, че последния е
паркиран не с предната си част, както е този на жалбоподателя, а със
задната си част на паркинга и следите от съприкосновение и по двата
автомобила ще бъдат в десните им части.
Наказания водач е осъществил виновно състава на административно
нарушение по чл.40, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като водач
на МПС същия има задължение да се съобразява и да е внимателен към
останалите участници в движението, да наблюдава непрекъснато пътя зад
ППС при движение на заден ход, както и при възникване на ПТП да остане на
мястото, да установи какви са последиците от произшествието и да изчака
органите на МВР, което не е сторил и по този начин е ангажирал
административнонаказателната си отговорност.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
3
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен и
категоричен начин е установено извършването на нарушението и основния
факт, по който се спори, неговата вина, поради което по никакъв начин не са
нарушени правата на последния и същия е могъл да организира своята защита
за съдебно заседание. АУАН съдържа изискващите се,съгласно чл.42 от
ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и
жалбоподателя, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво
нарушение му е вменено и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно.
Наложеното административно наказание по убеждение на съда не е
съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е
извършено нарушението, имотното състояние на нарушителя. Определените
санкции по чл.175, ал.1 ЗДвП са към средните размери, предвидени в текста и
съдът намира, че в този си размер същите са явяват необосновано завишени и
несъответстващи на степента на обществена опасност на нарушителя, който
видно от приложената справка на сектор ПП /л.8 от делото/ до този момент
няма други нарушения на правилата за движение по пътищата от този вид, за
които да е санкциониран по административен ред, има издадено едно влязло в
сила НП за нарушение по ЗДвП, с което му е наложено наказание глоба в
размер на 20 лева. Същият е водач с придобити категории по ЗДвП, като
първото му СУМПС е издадено през 1997 година. Наложените санкции не са
съобразени и със степента на обществена опасност на конкретното деяние –
предвид минималните щети, които са причинени по пострадалия автомобил.
Свидетелите твърдят, че е имало ожулвания и по двата автомобила, няма
данни за по-сериозни материални щети. Не на последно място не са събрани
данни за имотното състояние на нарушителя, за да се извърши обективна
преценка за размера на паричната санкция.
С оглед на горното в тази част издаденото НП следва да бъде изменено,
като се намалят размерите на наложените наказания, към минимума,
съответно на глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява
4
МПС за срок от един месец.
В останалата част, в която е наложена глоба в размер на 20 лева,
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-002537/
13.12.2022г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на И. М.
И. от гр.Монтана, е наложено административно наказание - глоба в размер на
150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наложените
наказания по чл.175, ал.1 от ЗДвП - на глоба в размер на 50.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-
002537/ 13.12.2022г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана в
останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5