РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и пети юни септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5209 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът ”Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе, представляван
от управителя инж. Сава Савов, твърди, че доставя на ответницата с абонатен
номер 0119040 питейна вода за имот в гр. ****************, за което
същата му дължи заплащане на изразходваната и отчетена по водомерите му питейна
вода и такса канал. За периода от 05.07.2016г. до 07.03.2019г. ответницата не е
заплатила сумите за доставена питейна вода и такса канал в размер общо на
537.89 лв за партиди №№ 110/39, 110/40, 119/39 и 119/40 по 29 бр. фактури.
Дължи му и лихва за забава в размер на 63.80 лв. За събиране на вземането си в
този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3638/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като
ответницата не е намерена за връчване на издадената от съда заповед за
изпълнение, моли да се
признае за установено по отношение на И.С.Ч., че му дължи сумите 537.89 лв
главница за предоставени ВиК услуги за периода от 05.07.2016г. до 07.03.2019г.
по партиди №№ 110/39, 110/40, 119/39 и 119/40, заедно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 63.80 лв лихва за забава за периода от
01.10.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и направените разноски в заповедното производство. Претендира
за направените разноски по делото.
Ответницата И.С.Ч. чрез назначения й
особен представител взема становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Възразява, че в голяма част от фактурите е посочено служебно начисление на
количеството използвана вода от потребителя и счита, че не може да се установи
точното количество на потребената услуга – доставка на питейна вода. Последният
период, в който е отчетено показание на водомер, е 11.09.2018г.-10.10.2018г. Моли
искът да бъде отхвърлен като частично неоснователен.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №3638/2019г. на Районен
съд – Русе.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №3638/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №1886/06.06.2019г. срещу И.С.Ч. за сумите 537.89 лв за изразходвана вода за периода от 05.07.2016г.
до 07.03.2019г., заедно със законната лихва от датата на подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 05.06.2019г. до окончателното изплащане,
63.80 лв лихва за забава за периода от 01.10.2016г. до 04.06.2019г., както и за
49 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От приложените 29 бр. фактури за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води (дубликат) за обект в гр. *******************
(л.10-39), Справка-извлечение №19024 за дължимите суми до 22.05.2019г. от
ответницата И.С.Ч., аб. №0119040 към “В и К” ООД гр. Русе, приложена по ч. гр.
дело №3638/2019г. и от представените справки за изчисляване на законна лихва с
програмен продукт, се вижда, че за периода от 05.07.2016 до 07.03.2019г. същата дължи на дружеството-ищец
общо 537.89 лв за изразходвана и отчетена по водомерите му питейна вода и такси
канал, както и лихва за забава общо в
размер на 63.80 лв за периода от 01.10.2016г. до 04.06.2019г.
Ответницата не е оспорила, нито опровергала данните в
посоченото извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество (вж. съдебния
протокол от 28.05.2020г.), поради което и съгласно чл.182 ГПК документът може
да служи и е достатъчно доказателство за дължимостта на претендираните суми. Същата
не е представила доказателства, че е заплатила на ищеца дължимите суми,
съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на ”Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе.
Възражението на ответницата, изразено чрез особения й
представител, за липса на доказателства да е била клиент на ”Водоснабдяване и
канализация” ООД и че между страните по делото няма облигационна връзка в периода
от 05.07.2016 до 07.03.2019г. на посочения в исковата молба имот е неоснователно.
При разглеждане
на делото в съдебно заседание съдът е приел писмени доказателства: покана за
доброволно плащане на адреса на обекта, редовно връчена съгласно чл.46 ГПК на 06.03.2019г.
(л.83), справка от електронния карнет на абоната за периода от 06.12.2016г. до 01.05.2019г.
и справка №1390/25.10.2019г. за постоянния и настоящ адрес на ответницата,
издадена от НБД Население (л.60), от които се вижда, че ответницата е потребител
на В и К услуги в обекта на ул. *********** в исковия период.
Установено е от представените удостоверение №11-03-377#1/11.06.2020г.,
издадено от Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Русе (л.110) и от
удостоверение изх. №1690/19.03.2020г., издадено от Служба по вписванията-Русе
(л.103), че ответницата се легитимира като собственик на апартамента в гр. ***************
с права 1/6 и.ч. по наследство и 4/6 ид.ч. по придобиване, съгласно Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, вписан в
СВ с вх. рег. №8082/22.06.2017г., том 18, дело №30/2017г. или общо с права 5/6
ид.ч.
При това положение възражението, че ответницата не е изцяло
собственик/ползвател на имота е основателно. За периода от 05.07.2016г. до
07.06.2017г. дължимите суми за ползваните В и К услуги възлизат общо на 135.11
лв, от която сума ответницата дължи 22.52 лв съразмерно на правото си на
собственост - 1/6 ид.ч. от имота, съотв. 5.09 лв лихва за забава. За периода от
07.06.2017г. до 07.03.2019г. дължимите суми за ползваните В и К услуги възлизат
общо на 402.78 лв, от която сума ответницата дължи 335.65 лв съразмерно на
правото си на собственост - 5/6 ид.ч. от имота, съотв. 27.71 лв лихва за
забава.
При тези данни
съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 358.17 лв главница за
предоставени ВиК услуги за периода от 05.07.2016г. до 07.03.2019г., заедно със
законната лихва от подаване на заявлението - 05.06.2019г. до окончателното
изплащане и 32.80 лв лихва за забава за периода от 01.10.2016г. до 04.06.2019г.
За разликата над 358.17 лв до 537.89 лв главница и за разликата над 32.80 лв до
63.80 лв лихва за забава искът следва да се отхвърли. Ответникът дължи на
ищцовото дружество 31.84 лв разноски по ч. гр. дело №3638/2019г. на РРС, съобразно
уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца 279.41 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Русе, ул. “Добруджа” №6, представлявано от управителя Сава Иванов Савов, ЕИК
*********, към И.С.Ч. ***, ЕГН **********, за сумите 358.17 лв главница за
предоставени ВиК услуги за периода от 05.07.2016г. до 07.03.2019г. по партиди
№№ 110/39, 110/40, 119/39 и 119/40, заедно със законната лихва от 05.06.2019г.
до окончателното изплащане и 32.80 лв лихва за забава за периода от
01.10.2016г. до 04.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 537.89 лв
главница и за разликата до 63.80 лв лихва за забава.
ОСЪЖДА И.С.Ч. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ООД сумите 31.84 лв разноски по ч. гр. дело №3638/2019г. на
Русенски районен съд, както и 279.41 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: