№ 296
гр. П., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200435 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С. А. А. А. О. срещу Заповед за задържане на лице № 314зз-
275/24.05.2023 г. на служител в РУ П. - А. Б..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт,
като се оспорват изложените в него основания за издаването му, поради което се иска
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата и претендира разноски.
Ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено
следното:
Със заповед № 314зз-275/24.05.2023 г. на А. Б. Б. – полицай Мл. Е-КО при РУ П., С. А. А. А.
О. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 00:10 ч. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ П.. Като фактическо основание за задържането му
не са описани нито фактически, нито правни основания, единствено фигурира в заповедта
изразът „има данни за извършено престъпление“. Той е освободен на 24.05.2023 г. в 23.40 ч.,
видно от отбелязването на заповедта. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя,
за което свидетелства разписката към заповедта.
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
1
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в
условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен
административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1, видно и от представена от
РУ П. справка.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да
съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР, както и правото му; - да обжалва пред съда законността на задържането; - на
адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай
че не разбира български език.
В случая в оспорената заповед са посочени бланкетно фактически основания, които
според издалият заповедта орган са обосновавали прилагането на
принудителната административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
– „данни за извършено престъпление“.
Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като
елемент от съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и на правните
основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в разпоредбата на
чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от
свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението.
Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна
като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са
налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и
доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се
приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние.
Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на
оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от
полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези
обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на
ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка –
докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В случая по
делото е приложена изисканата преписка, в която обаче не се задържат такива документи.
Преписката съдържа единствено заповедта за задържане, протокол за личен обиск на лице,
декларация за правата на задържано лице и медицински документи, както и разписка за
връщане на вещи.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има
за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление,
да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен
2
това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител
на престъпление.
Действително за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят
не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Понятието „данни“
по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл.
212, ал. 1 НК, но все пак е необходимо наличието на данни, обосноваващи
предположението, че лицето, което се задържа, е извършител на престъпление, което не е
оборено към момента на взимане на ПАМ и именно това дава право на административния
орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретното деяние и дали то е извършено от него
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното
производство.
Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането.
Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, което противоречи на целта . Установяването на данните е
в тежест на административния орган.
В настоящия случай не се установи наличието на каквито и да е подобни данни по смисъла
на закона, напротив - липсват каквито и да било данни за съпричастност на задържаното
лице към конкретно престъпление. При липса на подобни данни не може да се направи и
извод, че със задържането на жалбоподателя е предотвратено или преустановено евентуално
извършване на престъпление.
Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка за целта на закона, за конкретните
фактически и правни действия, извършени от лицето и за степента на обществената им
опасност, в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на полицейските органи
се превръщат в произвол и злоупотреба с власт.
Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията на оперативна
самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че административният орган
при издаване на оспорената заповед не е приложил правилно материалния и процесуалния
закон.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 - т. 4 АПК.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира такива, поради което ОД на МВР Б. следва да заплати на С. А. А. А. О. сумата от
1000 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че адвокатското възнаграждение
в размер на 1000 лева е внесено изцяло в брой.
Дължи се внасяне на държавна такса в размер на 10 лева за разглеждане на спора, която с
оглед изхода на делото следва да бъде възложена на ОД на МВР Б..
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 314зз-275/24.05.2023 г. на А. Б. Б. полицай
Мл. Е-КО при РУ П., с която С. А. А. А. О. от гр. П., ул. "М." № 17, с ЕГН ********** е
задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 АПК ОД МВР Б. да заплати на С. А. А. А. О. сумата от
1000 лева - разноски по делото, а по сметка на Районен съд – П. сумата от 10 лева държавна
такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава XII от АПК пред Административния
съд – Б. в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4