РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 18.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 11374/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба с вх. № 107602/29.08.2019 г., предявена от А.Г.Г., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, против „В.Б.” ЕАД (с
предишно наименование „Б.Т.К.“ ЕАД), ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът А.Г.Г.
твърди, че с решение на Надзорния съвет на ответника от 23.05.2013 г., вписано в Търговския
регистър на 21.06.2013 г., е бил избран за член на Управителния съвет на „Б.Т.К.“
ЕАД.
На 01.07.2013 г., ищецът, в
качеството си на член на Управителния съвет и Главен маркетингов директор на
ответника, сключил Договор за
управление, с който ищецът приел да изпълнява длъжността Главен маркетингов
директор на БТК, считано от 21.06.2013 г. Договорът за управление бил в сила до
31.01.2017 г., когато бил прекратен от ответника.
В исковата молба се твърди, че
чл. 12, ал. 2 от Договора за управление предвиждал, че ищецът, като директор,
има право на допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху Компанията
по време на действието на договора. Размерът на допълнителното възнаграждение
по предходното изречение се договарял допълнително между страните с Анекс към
договора.
С т. 4 от решение на Надзорния
съвет на „БТК“ АД от 13.06.2014 г. било прието изменение на клаузите от
Договора за управление относно начина на плащане и определянето на размера на
дължимите допълнителни заплащания към определени служители на „БТК“ АД с управленски
функции, в кръга на които попадал и ищецът, като била приета бонусна схема за висшия мениджмънт на „БТК“ АД.
С допълнително споразумение от
16.06.2014 г. към Договора за управление („Анекс № 1), между страните по делото
били договорени допълнителните възнаграждения. Конкретните суми и механизми за
определяне на тези допълнителни възнаграждения били описани в Приложение № 1
към допълнителното споразумение от 16.06.2014 г. (Анекс № 1), което приложение
представлявало именно приетата от Надзорния съвет на „БТК“ АД бонусна схема.
Съгласно т. 4.2 от Приложение
№ 1 към Анекс № 1/16.06.2014 г., в случаите на промяна на контрола върху
дружеството („БТК“ АД), определени служители на БТК с управленски функции имали
право да получат възнаграждение общо в размер на 10 % от т. нар. положителна
разлика.
Положителната разлика била
разликата между цената/стойността, при която е реализирана отчуждителната
сделка, довела до смяна на контрола върху БТК, и изходната сума за сравнение
(базовата цена).
Базовата цена била определена
на 200 млн. евро (стойността на първоначалната инвестиция) и подлежала на
олихвяване с 10 % годишно, считано от 09.11.2012 г. (датата, на която се
считала направена инвестицията) до релевантния момент на възникване на
вземането за бонус (датата на смяна на контрола върху БТК).
В исковата молба се сочи, че
положителната разлика, дефинирана като увеличение на стойността на
инвестицията, надхвърлящо доходността, която би дало вложение при годишна лихва
от 10 %, била показател за определяне на развитието на БТК.
Така определената сума (10% от
положителната разлика) трябвало да се разпредели на 22 равни дяла, които били
разпределени между служители с управленски функции, попадащи в обхвата на
бонусната схема. Съобразно това разпределение Главният маркетингов директор,
какъвто бил ищецът, имал право на 2 дяла.
На 31.08.2016 г., в резултат
на международна тръжна процедура и последвала я покупко-продажба, бил променен
контролът върху „БТК“ АД по смисъла на Анекс № 1/16.06.2014 г. и на бонусната
схема. Това събитие било потвърдено и в
одитирания Годишен финансов отчет на „БТК“ АД за 2016 г. и в одитирания Годишен
финансов отчет на едноличния собственик на БТК - „В.Т.Б.“ ООД, ЕИК ******.
Промяната на контрола върху
„БТК“ АД по смисъла на Анекс № 1 от 16.06.2014 г. и на бонусната схема се
явявало придобиването от VIVA Telecom (Luxemburg) S.А. (Вива Телеком
(Люксембург) С. А.), Люксембург, фирмен номер В194431, на 100% от капитала на
INTER V INVESTMENT S.a.r.l. (ИнтерВ Инвестмънт
С.а.р.л.), Люксембург, фирмен номер В171844, което било едноличен собственик на
капитала на „В.Т.Б.“ ООД, ЕИК ******, а то било съответно едноличен собственик
на капитала на „БТК“ АД. С това била осъществена предпоставката за възникване
на вземането на ищеца за допълнително възнаграждение съобразно правилата на
Анекс № 1.
На основание чл. 1, ал. 2 от
Анекс №1, допълнителното възнаграждение, определено по правилата на чл. 4
ставало изискуемо „незабавно след промяна на контрола върху компанията“. Съгласно
чл. 4 от бонусната схема, сумата за сравнение (базовата цена) по предвидения
алгоритъм към дата 09.11.2012 г. бил 276 065 574 евро (200 000 000 евро първоначална инвестиция плюс 10 % годишна лихва за
периода от 09.11.2012 г. до 31.08.2016 г. /1 392 дни/, възлизаща на 76 065 574
евро), а продажната цена на акциите, срещу която била извършена промяната на
контрола върху „БТК“ АД, която била публично оповестена и посочена в Годишните
финансови отчети за 2016 г. на „БТК“ АД и на неговият едноличен собственик „В.Т.Б.“
ООД, бил 330 000 000 евро. Съответно положителната
разлика между тези две суми била размер на 53 934 426 евро, а ищецът който имал
2 дяла, следвало да получи допълнително
възнаграждение в размер на сумата от 490 312 евро.
Предвид изложеното, ищецът
моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати: сумата от 490 312 евро – главница, представляваща
допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху „БТК“ АД, дължимо на
основание Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за управление от 01.07.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане, както и сумата от 146 140 евро – лихва за забава върху главницата, за периода от 15.09.2016 г. до
29.08.2019 г.
Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „В.Б.”
ЕАД (с предишно наименование „Б.Т.К.“ ЕАД, а по-долу БТК ЕАД) е депозирал отговор на искова молба. Ответникът не
оспорва, че е сключил с ищеца Договор за управление от 01.07.2013 г. и Анекс №
1/16.06.2014 г. към него, с твърдяното в исковата молба съдържание, че
договорът е бил в сила до 31.01.2017 г., както и че на 31.08.2016 г., в
резултат на международна тръжна процедура VIVA Telecom (Luxemburg) S.А. (Вива
Телеком (Люксембург) С. А.), Люксембург, фирмен номер В194431, придобило 100%
от капитала на INTER V INVESTMENT S.a.r.l. (ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л.), Люксембург, фирмен номер В171844, което е било едноличен
собственик на капитала на „В.Т.Б.“ ООД, ЕИК ******, което било едноличен
собственик на капитала на „БТК“ АД.
Оспорва
исковете с възражението, че са неоснователни.
Ответникът твърди, че чл. 12, ал. 2 от
Договора за управление и Анекс към договора за управление от 16.06.2014 г. са нищожни, тъй като са били подписани от
името на „БТК“
АД от председателя на Надзорния съвет - Ц.В..
Съгласно Устава на „БТК“
АД, годишното възнаграждение
на членовете на управителния съвет се определяло
от Общото събрание, каквото решение липсвало, а подписалият ги не бил
компетентен да вземе такова решение.
На
самостоятелно основание, чл. 12, ал. 2 от Договора за управление и Анекс № 1 с
бонусната схема, били нищожни поради договаряне във вреда на представлявания -
чл. 40 ЗЗД, както и поради липса на основание - чл.26, ал.2 от ЗЗД.
На
следващо място, договорът и анексът към него били нищожни, тъй като от
разпоредбите на чл. 221, т. 4 ТЗ и чл. 241, ал. 2 ТЗ следвало, че липсва
възможност членовете на УС да получават друго освен възнаграждение, респ.
Надзорния съвет нямал компетентност да им определя допълнителни бонуси,
базирани на евентуални печалби, които инвеститорите биха реализирали.
Евентуално,
ответникът поддържа, че исковете са неоснователни, тъй като не
били налице предпоставките за изплащане на бонус.
В
тази връзка, ответникът сочи, че промяна на контрола по смисъла и за целите на
чл. 12, ал.2 от Договора за управление от 21.06.2013 г. и Анекса от 16.06.2014
г., е налице при продажба на определено количество акции, инициирана от
собствениците им, при която се реализира печалба за тези лица, а не и във всяка
хипотеза на промяна на собственост.
В
случая, промяната на собствеността на акциите настъпила в резултат на
принудителна продан поради необслужван кредит от 150 000 000
евро, поради което и от реализираната тръжна цена в размер на 330 милиона евро
следвало да се приспадне сумата на дълга, която се изплаща на кредитора, който
е инициирал принудителната продажба. След погасяване на този дълг, старите
собственици, при които са сключени Договора за управление от 21.06.2013 г. и
Анекса от 16.06.2014 г., получили не повече от 180 000 000
евро. Тази сума била с 20 000 000 евро по-малко от
първоначалната им инвестиция от 2012 г., която била компонент от формулата на
бонусната схема към Анекса от 16.06.2014 г. (и то дори без да се отчита
олихвяването на „инвестицията“).
Освен това, печалбата следвало да бъде
реализирана от акционерите/инвеститорите (а не от дружеството -предмет на
продажбата), като договаряне на противното представлявало договаряне във вреда
на дружеството, тъй като нямало правно основание обекта на продажбата да дължи
възнаграждение за реализирана печалба на трето лице - неговия собственик.
Бонусната
схема целяла да мотивира висшия мениджмънт да работи по начин, че да повиши
стойността на компанията, за да могат акционерите на получат печалба при
евентуална продажба. Фактът, че се е стигнало до принудително изпълнение сочел,
че висшият мениджмънт не е изпълнил задълженията си, поради което и нямало
основание да получава бонус за това си неизпълнение, още повече че акционерите
не реализирали печалба от публичната продажба.
На
следващо място, ответникът сочи, че не е изпълнена хипотезата на чл. 12, ал. 2
от Договора за управление и Анекса към него - липсва промяна на Контрола върху Компанията. От справка в
Търговския регистър по партидата на „БТК“ АД било видно, че липсвало каквото и да е вписване на промяна
собствеността върху акциите, а още по-малко такова, което да е осъществено на 31.08.2016
г.
Неправилен
бил изводът, че „промяна на контрола“ била промяна на собствеността на
холдинговото дружество. На първо място, промяна на „контрола“ по смисъла на § 1
във вр. с §1в от ДР на ТЗ, не била налице, тъй като
настъпилата промяна в холдингово дружество три нива над „БТК“ АД не влияело на
контрола на БТК по смисъла на дефинициите на с §1в от ДР на ТЗ. На следващо
място, не било вярно твърдението, че холдинговите дружества на „БТК“ АД били
създадени само и единствено за притежание акциите на „БТК“ АД, което било видно
от самите отчети, представени от ищеца - стойността на притежаваните от тях
дълготрайни активи не била еднаква.
Дори
да се приемело, обаче, че е налице промяна на контрола по смисъла на Договора
за управление от 21.06.2013 г. и Анекс от 16.06.2014 г., не била налице положителна разлика, която да се разпредели под
формата на бонус възнаграждение.
В
тази връзка ответникът сочи, че формулата от бонусната схема предвиждала да се
изчисли разликата между два основни компонента - „Общата стойност на
Инвестицията на акционерите“ (фиксирана стойност, а именно: „200 милиона евро, плюс
начислена лихва от 10%, считано от 09.11.2012 г.,....“) и
„Оценката на капитала при изход“ (с договорена дефиниция: „оценката, при която се
извършва промяната в контрола върху Компанията“). Видно било,
че под „Капитал при изход“ се имало предвид „Собствен капитал“, а не
регистриран/записан/основен такъв. В противен случай, нямало да се посочва
нуждата от оценка, а щяло да се реферира към съответните регистри, които
съдържали тази публична информация. Собственият
капитал се получавал след приспадане на дълговете от активите, поради което
за да бъде изчислен той дълговете и активите следвало да бъдат оценени.
Ответникът
излага съображения, че продажната цена в сделката от 31.08.2016 г. не била
равна на собствения капитал и не можела да се прилага по аналогия.
В
представения ГФО на Вива Телеком Люксембург С.А. не се посочвало на каква цена
са придобити акциите от капитала на ИнтерВ Инвестмънт
С.а.р.л. Люксембург. Единствено фигурирал запис, че към 31.12.2017 г. капиталът
на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. Люксембург възлизал на
144 715 214.53 евро. Следователно от този документ се доказвало единствено, че
през 2016 г. това дружество е придобило акции от ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л. Люксембург, но не и на каква цена, нито каква е оценката на
придобития капитал.
На
следващо място, в случая изобщо не се касаело за доброволна продажба, а за
инициирана принудителна такава, поради необслужван кредит от 150 000 000 евро към „ВТБ Кепитъл“. Поради това, за предходния
собственик на акциите на дружеството, което било едноличен собственик на „БТК“
АД, не била налице твърдяната от ищеца печалба, тъй като от твърдяната продажна
цена в размер на 330 милиона евро следвало да се приспаднат 150 милиона евро -
задължения, които били изплатени на „ВТБ Кепитъл“. Разликата от 180 милиона
евро би се явила размерът на Собствения капитал на ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л. Люксембург и именно тази сума биха получили собствениците
на продаваните акции. Тази сума не представлявала положителна разлика, а
напротив - за инвеститорите била налице загуба от почти 100 милиона евро.
Не
на последно място, „Оценката на Капитала“ се различавала от тръжната цена, на
които били продадени акциите. Тръжната цена била в резултат на проведено
принудително изпълнение, при която от получената цена се удовлетворявал
обезпечения кредитор, и сумата оставаща след това удовлетворяване се изплащала
на акционерите.
Ответникът
излага съображения и че формулата за изчисление на претендирания
бонус предполагала възможност за
сравнение стойността на един и същи актив в различни периоди (към момента на
първоначалната инвестиция/покупка - 2012 г. и при продажбата му). При твърдяната от ищеца сделка това сравнение
било невъзможно, тъй като през 2012 г. инвестицията била за покупка на акции от
капитала на „БТК“ АД, а през 2016 г. били продадени
акции от капитала на друго дружество - ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л. Люксембург. Това били две отделни дружества, с различни по
обем активи и пасиви, съответно различен размер на собствения капитал. Дори да
се приемело, че „оценката на капитала при изход“ на ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л. Люксембург по смисъла на Анекс от 16.06.2014 г. е равна на
тръжната цена, то същата не можело да се сравнява с първоначалната инвестиция
от 200 милиона евро, защото те представлявали инвестиции в различни субекти.
Ответникът
моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че
страните са сключили Договор за управление от 01.07.2013 г. (Този факт е
отделен, като безспорен – с определението от 08.05.2020 г., л. 342-345, том 1).
Договорът е представен по делото (л.
12-35, том 1) и от него се установява, че е сключен за неопределен срок (чл. 3,
ал. 1 от договора). В чл. 12 ал. 2 от Договора е предвидено, че А.Г. (наричан в
договора „Директор/ът”) има право на допълнително
възнаграждение при смяна на контрола върху БТК ЕАД по време на действието му,
като размерът на допълнителното възнаграждение се договаря допълнително между
страните с Анекс към Договора. От страна на дружеството договорът е сключен от
председателя на надзорния съвет.
На същата дата - 01.07.2013 г.,
Общото събрание на акционерите (ОСА) на БТК ЕАД е приело нов устав на
дружеството (л. 335-338, том 1). Съгласно чл. 41 от Устава, годишното възнаграждение
на членовете на съветите се определя от ОСА. От представените писмени
доказателства, потвърдени и от извършена служебна справка по партидата на
дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията, се установи, че
уставът е бил изменен впоследствие, но посочената разпоредба не е била променена
(л. 339-341, том І).
На 13.06.2014 г., на основание
чл. 32, ал. 8 от Устава, Надзорният съвет на БТК ЕАД е взел неприсъствено
решение, с което е одобрил бонусна схема за висшия
мениджмънт на БТК (видно от Протокола, л. 39-44, том І). Същата е представена по делото (л. 45-50, том 1) и от
нея е видно, че за стимулиране на ръководството за постигане на възможно
най-високи резултати, е предвидено, че компанията ще разпредели и плати на
отговарящите на изискванията мениджъри 10 % от положителната разлика между
оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията на
акционерите.
Съгласно дадената в бонусната
схема дефиниция, „оценка на капитала при изход” е оценката, при която се
извършва промяна на контрола върху компанията, или при липса на промяна на
контрола – пазарната оценка на Капитала на петата годишнина от
преструктурирането, което за избягване на съмнения се е случило на 09.11.2012
г. „Инвестиция”, по смисъла на бонусната схема е сумата от 200 милиона
евро, плюс начислена лихва от 10 % годишно, считано от 09.11.2012 г. „Капитал” е 100 % от дружествения капитал на ЕкуитиКо (EquityCo).
В бонусната схема (т. 4.2.) е
определено, че всеки отговарящ на изискванията мениджър има право да придобие
определени дялове от сумата на допълнителното възнаграждение, които при промяна
на контрола се заплащат в пълен размер. В т. 4.3. от бонусната схема е
посочено, че Главният маркетингов директор има право да получи 2 дяла от общо
22, на които трябва да бъде разделена сумата, съответстваща на 10% от
положителната разлика по т. 4.1 на схемата.
На 16.06.2014 г. между страните
е сключен Анекс към Договор за управление от 01.07.2013 г. (л. 51-60, том І). Видно
от чл. 1 от Анекса, с него е договорено, че бонусната схема, одобрена с
неприсъственото решение по протокол от 13.06.2014г. от Надзорния съвет на „БТК“
ЕАД, е приложима в отношенията между страните. Уговорено е още, че БТК ЕАД ще
заплати дължимото съгласно тази схема възнаграждение незабавно след промяна в
контрола на компанията.
Видно от анекса е, че ищецът е
изпълнявал длъжността Главен маркетингов директор. Това не е спорно по делото,
а се установи и от приетото по делото известие за прекратяване. От последното е
видно още, че на 31.01.2017 г., БТК ЕАД е прекратило договора си за управление
с ищеца, считано от датата на това известие (л. 61-63, том І), което
обстоятелство също не е спорно между страните (отделено е като такова с определението
от 08.05.2020 г., л. 342-345, том І).
На следващо място, по делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
31.08.2016 г., в резултат на международна тръжна процедура VIVA Telecom
(Luxemburg) S.А. (Вива Телеком (Люксембург) С. А.), Люксембург, фирмен номер
В194431, придобило 100% от капитала на INTER V INVESTMENT S.a.r.l. (ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л.), Люксембург, фирмен номер
В171844, което е било едноличен собственик на капитала на „В.Т.Б.“ ООД, ЕИК ******,
което пък е било едноличен собственик на капитала на „БТК“ ЕАД.
От приетото заключение на
вещото лице Р.С. (л. 630-658, том ІІ) се установява, че в годишният финансов
отчет на БТК ЕАД за 2016 г. е обявено, че Вива Телеком (Люксембург)
С. А. е придобила 100 % от капитала на ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л. за 330 милиона евро. Това се потвърждава и от приетото по
делото писмо от „ВТБ Капитал” АД, действало като мостов агент по обезпечението
и подписало документацията по сделката за продажба (л. 377-379, том ІІ).
Отново от заключението се установява, че ако за оценка на капитала при изход се приеме
стойността от 330 милиона евро, то възнаграждението на ищеца, изчислено
съгласно бонусната схема, би възлизало на 488 418,43 евро. Лихвата за
забава, считано от посочения от ищеца начален момент пък би била 146 254.19
евро.
Вещото лице е извършило оценка
на 100 % от акциите от собствения капитал на БТК ЕАД към 31.08.2016 г., която
според заключението възлиза на 178 480 790,66 лева. За да приеме тази
стойност вещото лице е приложило два метода за оценка, които е комбинирало и с
оглед приетата тежест на всеки от тях е определило пазарната стойност на
дружеството. Вещото лице не е използвало метод на пазарните аналози поради
липсата на такива. Аргументирано в експертизата е посочено каква част от
оценката по използваните методи е прието, че следва да участва във формирането
на крайния извод за пазарната цена като основна причина да се даде значително
предимство на метода на дисконтираните парични потоци
е, че БТК ЕАД е дружество, чиято дейност предполага постоянни приходи от
предоставяните услуги, което метода на чистата стойност на активите не отчита.
Експертизата е дала заключение
и за стойността на собствения капитал на „В.Т.Б.” ООД, който към същата дата
възлиза на 180 006 000 лева, а на ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л. – 179 082 000 лева.
На следващо място, от заключението по ССчЕ се
установява, че след погасяване на задълженията към заложния кредитор, от
продажната цена от 330 милиона евро са останали 137 988 170.58 евро
(отговора на 10-та задача, л. 653, том ІІ). Ако се приеме, че това всъщност
представлява получената цена за продажбата на БТК ЕАД и респ. тази сума следва
да се приеме за основа за изчислението на допълнителното възнаграждение на
ищеца, то между нея и първоначалната инвестиция от 200 милиона евро е налице
разлика, която е отрицателна величина.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. 1-во, от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – за реално
изпълнение на задължение на ответното дружество - за плащане на главницата и
иск с правна квалификация по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД - за плащане на лихвата.
В
тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване: 1/ валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума; 2/ настъпила изискуемост на
задължението и 3/ релевирано неизпълнение от страна
на задълженото лице, както и 4/ изпадане на ответника в забава.
Ищецът извежда правото си да получи търсената от
него сума от наличието на споразумение между него и ответното дружество. По
делото се установи, че такова споразумение действително е сключено и в него е
предвидено, че ищеца има право на допълнително възнаграждение, в случай че
контролът върху дружеството бъде променен.
Ответникът е оспорил действителността на това
споразумение с твърдението, че с него се е определяло възнаграждение на член на
съвета на директорите, което било от компетентността на ОСА, а споразумението
било сключено от председателя на надзорния съвет при липса на такава
компетентност.
Разпоредбата на чл. 241 ал.2 от ТЗ предвижда, че
възнаграждението на членовете на управителния съвет, се определя от надзорния
съвет, който ги избира и може да ги заменя по всяко време. Основните елементи
на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за това
възнаграждение, се определят с решението на надзорния съвет, съответно
правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат
от проведения от надзорния съвет избор и от закона. В договора за възлагане на
управлението неговите права само се конкретизират (в този смисъл е например решение № 222/03.05.2016 г. по
гр.д. № 3471/2014 г. на ВКС, I ТО).
В чл. 41 от устава на ответника действително е посочено,
че годишното възнаграждение на членовете на съветите се определя от ОСА. В
случая, обаче, се претендира допълнително възнаграждение, което би било дължимо
при смяна на контрола върху дружеството. Очевидно, то е различно от годишното
възнаграждение на членовете на управителния съвет. Поради това, приложение
следва да намери правилото на чл. 241, ал. 2 ТЗ, според което компетентен да
определи възнаграждението е надзорния съвет. Следователно, възражението за
нищожност на допълнителното споразумение, поради липса на компетентност, не е
основателно.
На следващо място, ответникът оспорва
действителността на чл. 12, ал. 2 от договора за управление и на Анекса към
него, като твърди, че са нищожни поради договаряне във вреда на
представлявания.
Съгласно чл. 40 ЗЗД, ако представителят и
лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания,
договорът не произвежда действие за представлявания. Според разясненията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от два елемента:
А.
Обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и
насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания.
Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за
него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори;
предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките
на представителната му власт, както и най-различни други хипотези.
Б.
Субективен елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната
страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания. Този втори
елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД е субективен
и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и
насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност -
те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване
от страна на представлявания. Преценката за наличието и също се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи - към момента на сключването на договора.
Ето защо, необходима предпоставка за
недействителността по чл. 40 ЗЗД е наличието на представителство. Такова се
обосновава от ответника с твърдението, че председателят на Надзорния съвет се е
договорил с члена на управителния съвет във вреда на дружеството.
Органното представителство на юридическите лица е начин
на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на
действията на органа към трети лица, е проява на самото юридическо лице.
Органният представител извършва действия съобразно дадената по закон
компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си
на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който юридическото
лице влиза в правоотношения с трети лица, е част от неговата организационна
структура. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а
волеизявление, принадлежащо на юридическото лице. Във външните
действия, органният представител представлява юридическото лице, но волята,
която изразява, не е собствена, на субект, различен от юридическото лице, а е
волята на самото юридическото лице. Външно изразената от органния представител
воля спрямо третите лица, е функция, част от законовата компетентност на
органите на юридическото лице. Органното представителство не включва
упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите
лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително
правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на
органите на юридическото лице. Органният представител е изразител на волята
на самото юридическо лице, волята на юридическото лице е тази на органния
представител (така т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.
д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид тези разяснения относно органното
представителство и изрично приетото в практиката на ВКС, че то не е същинско
представителство по смисъла на ЗЗД, когато това се отнася за отношения между
дружеството и трети лица (отграничение от
приетото по отношение на приложимостта на чл. 38 ЗЗД в отношенията между
управителя и дружеството, например в Решение №.14/27.01.2017 г. по т.д.
1453/2014 г. на II ТО на ВКС), съдът намира, че по аналогия и разпоредбата на
чл. 40 ЗЗД не следва да намери приложение в отношенията между дружеството,
действало чрез председателя на надзорния му съвет и в изпълнение на решение на
този съвет от една страна и от друга страна – член на управителния съвет на
същото това дружество (в този смисъл са решение №
232/16.11.2018 г. по гр. д. № 3745/2017
г. на ВКС, ІV ГО, решение № 178/12.03.2020 г. по т. д. № 1991/2018 г. на ВКС,
ІІ ТО, и др.).
Дори и да се приеме, че тази разпоредба е приложима
в настоящия случай на договаряне между дружеството, представлявано от
председателя на надзорния му съвет и член на управителния съвет, то съдът
намира, че не са налице и двата елемента от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД.
На първо място, не е налице увреждане на
дружеството. Видно от анекса е, че това допълнително възнаграждение е уговорено
с цел да стимулира ръководните кадри да управляват дружеството по начин, по
който неговата оценка да се увеличи. Това е в интерес не само на акционерите,
но и на самото юридическо лице. Предвиденото за него задължение за заплащане на
„бонус” за такова добро управление не може да се приеме за увреждане.
Освен това, липсват и доказателства, че у надзорния
съвет (респ. неговия председател) и у ищеца е била налична представа за това,
че действията им са увреждащи за дружеството.
С оглед на изложеното, съдът приема за неоснователно
възражението на ответника, че е налице недействителност по чл. 40 ЗЗД на анекса
и на чл. 12, ал. 2 от договора.
На следващо място, ответникът оспорва
действителността на договора и анекса към него с твърдението, че е предвидено
задължение за дружеството без да е налице насрещно такова за члена на
управителния съвет, т.е. липсва основание по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Основание на договора е причината страните да се
задължат. Най-често срещаният в практиката случай на нищожност поради липса на
основание е, когато договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане е сключен, въпреки че на приобретателя
е била известна близката смърт на прехвърлителя.
Договорът е алеаторен и отнапред не е известно, какво
ще престира приобретателят. Той може и да не престира нищо, ако такъв е случаят.
Такъв договор има основание. Основание няма, ако на приобретателя
отнапред е било известно, че няма да се наложи да престира нищо или почти нищо.
В случая, дружеството е определило допълнително
възнаграждение на висшия си ръководен състав, което е дължимо в случай на
положителна разлика между началната инвестиция при придобиването на дружеството
и оценката му в случай на смяна на контрола. По този начин, лицата са
стимулирани да управляват дружеството по начин, по който да увеличат неговата
оценка. Поради това е видно, че и двете страни имат причина да се уговори
такова допълнително възнаграждение и то не е без основание.
Последното оспорване на действителността на чл. 12,
ал. 2 от договора и на Анекса е, че Надзорният съвет е нямал компетентност
да определя допълнителни бонуси, базирани на евентуални печалби. То е
аргументирано с това, че от разпоредбите на чл. 221, т. 4 ТЗ и чл. 241, ал. 2 ТЗ следвало, че липсва възможност членовете на УС да получават друго освен
възнаграждение.
Съгласно чл. 241, ал. 2 ТЗ членовете на управителния
съвет се избират от надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждение.
Разпоредбата не съдържа ограничение на това какъв вид възнаграждение надзорния
съвет има право да определи на членовете на управителния съвет – дали месечно,
дали годишно, дали твърдо периодично или базирано на резултатите. В този смисъл,
претендираният „бонус“ представлява допълнително възнаграждение, каквото според
съда няма пречка да се определи от надзорния съвет, който именно е
компетентният за това, видно от цитираните разпоредби.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че по делото
е доказано наличието на валидно договорно отношение между страните, което
предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за ищеца, в случай на смяна
на контролна на дружеството.
Спорно между страните е дали е възникнало
задължението за плащане.
По делото се установи, че между страните е уговорено
допълнително възнаграждение, което се формира като част от положителната
разлика между оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията
на акционерите. Съгласно дадената от страните дефиниция, „Оценка на капитала при изход” е оценката, при
която се извършва промяна на контрола върху компанията. Предвид установената
структура на собствеността върху дружеството, съдът приема, че под промяна на
контрола върху компанията се има предвид не само директното придобиване на
акции от самото дружество, но и всяко индиректно придобиване на контрол върху
него, включително чрез придобиване на някое от дружествата по веригата до
крайния собственик. Поради същата причина, съдът намира че страните са
уговорили, че основа за изчислението на бонуса е оценката на капитала на БТК
ЕАД, а не цената на сделката, при която е извършена смяната на контрола, тъй
като сделката е възможно и най-вероятно да бъде не за закупуване директно на
акции от дружеството, а на някое от другите нагоре във веригата на
собствеността. Този извод според настоящия състав се потвърждава и от уговореното
от страните по отношение на другата хипотеза, при която възниква право на
допълнително възнаграждение, а именно - при липса на промяна на контрола. В
този случай основа за изчислението на това възнаграждение е именно пазарната
оценка на Капитала, но този път на петата годишнина от преструктурирането.
От заключението на вещото лице
се установи, че оценката на капитала към посочения момент на смяна на контрола
(31.08.2016 г.), възлиза на 178 480 790,66 лева. Тази стойност е по-малка от
посочената от страните първоначална инвестиция от 200 милиона евро. Поради
това, не е налице положителна разлика между двете. Ето защо и за ищеца не е
възникнало право на допълнително възнаграждение, съгласно уговореното в чл. 12,
ал. 2 от договора за управление и съгласно бонусната схема в сключения между
страните анекс.
По изложените съображения,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.С оглед изхода на главния иск, неоснователен се явява и искът по чл. 86 ЗЗД.
Относно
разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има единствено ответникът. Ответникът претендира (с представения
списък на разноските - л. 666, том ІІ) разноски в общ размер на 29 173,53
лева, представляващи сбора от: 28 773,53 лева – платено адвокатско
възнаграждение и 400 лева - депозит за вещо лице по ССчЕ. По делото са
представени и доказателства за извършването на тези разноски (том ІІ, съответно:
л. 668-670 и л. 667), поради което и ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, сумата от 29 173.53 лева - разноски по делото.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
предявените от А.Г.Г., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** против „В.Б.” ЕАД (с предишно фирмено наименование „Б.Т.К.“
ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, за заплащане
на сумата от 490 312 евро – главница,
представляваща допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху
„БТК“ АД, дължимо на основание Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за
управление от 01.07.2013 г., и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 146 140 евро – лихва за забава върху главницата, за периода от
15.09.2016 г. до 29.08.2019 г.
ОСЪЖДА А.Г.Г.,
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на „В.Б.”
ЕАД (с предишно
наименование „Б.Т.К.“ ЕАД), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 29 173.53 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: