Присъда по дело №835/2022 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 17 януари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.) |
| Съдия: | Светослава Иванова Алексиева |
| Дело: | 20221720200835 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник е повдигнато
обвинение на А.Д.М. за престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс
за това, че в периода от м. юни 2017г. до м. април 2022г., включително, в гр.
Перник, след като с Решение №471 от 02.06.2017г. по гр. дело №1213/2017г.
по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 02.06.2017г., е осъден
да издържа свой низходящ – дъщеря си А.А.М., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 59
/петдесет и девет/ месечни вноски.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
частично /извън периода, в който подсъдимият се е намирал в пенитенциарно
заведение, където не му е била осигурена работа срещу възнаграждение/.
Предлага да бъде признат за виновен, като при индивидуализацията на
наказанието да бъдат взети предвид наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства и да му се наложи наказание при втората алтернатива на
чл.183, ал.4 от НК, а именно „пробация” с двете задължителни мерки с
продължителност около минималната, с периодичност на първата два пъти
седмично.
Подсъдимият дава обяснения, в които признава, че не е заплащал
редовно и в пълен размер задълженията за издръжка към детето си, но
обяснява, че причина за това са дългия период, в който е изтърпявал
наказание лишаване от свобода, и изпитваните впоследствие финансови
затруднения поради оставане без работа. Заявява, че е направил всичко
възможно в хода на производството да продаде свой имот, за да изпълни
изцяло задължението за издръжка, както и че полага усилия да осигурява
редовно издръжка занапред. Проявява критично отношение към
извършеното.
Защитникът му – адв. Н.Ц. пледира подзащитният му да бъде оправдан
по обвинението за частта от инкриминирания период, в който по обективна
причина не е можел да изпълнява задължението за издръжка. В останалата
част не оспорва обвинението. Акцентира на извършите в рамките на периода
нерегулярни плащания, на извършените такива в съдебното производство,
както и на положените усилия до приключване на съдебното следствие да
изпълни задължението си изцяло. Солидаризира се с предложението на
прокурора относно вида и размера на наказанието, което М. да понесе .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият А.Д.М. е роден на **** в гр. ***** и живее в същия град.
Не е женен. Безработен е. Осъждан е.
С определение за одобряване на споразумение по нохд №01173/2016г.
по описа на РС – Перник, влязло в сила на 22.06.2016г., на основание чл.23,
ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок 1 година за престъпления по чл.354в, ал.1 от НК
и чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Изпълнението на общото наказание е
отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години, считано от влизане в
сила на съдебния акт.
1
С определение за одобряване на споразумение по нохд №01078/2017г.
по описа на РС – Перник, влязло в сила на 13.06.2017г., му е определено
наказание лишаване от свобода за срок 10 месеца за престъпление по чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, като е определен първоначален общ режим на
изтърпяване.
С протоколно определение на съда от 13.06.2017г. по същото дело, на
основание чл.68, ал.1 от НК е постановено изтърпяване и на отложеното
наказание по нохд №01173/2016г. ПРС, като е определен първоначален общ
режим на изтърпяване на същото.
От фактическа страна, съдът приема за установено по делото следното:
Подсъдимият А.Д.М. и свид. С.З.С живеели на съпружески начала, като
по време на съвместното им съжителство, на 04.03.2013г., се родила дъщеря
им А.А.М..
През 2017г. двамата се разделили и детето останало да живее с майка си
в град ****.
През 2017г. свид. С.З. предявила иск с правно основание чл.127, ал.1 от
Семейния кодекс, въз основа на който в Районен съд Перник било
образувано гражданско дело №1213/2017г. С решение №471 от 02.06.2017г.,
постановено по гр. дело №1213/2017г. по описа на Районен съд – Перник,
съдът утвърдил постигнато между страните споразумение, с което
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.
М. било предоставено на майката, местоживеенето било определено при
майката, а подсъдимият А. М. бил осъден да заплаща на дъщеря си, чрез
нейната майка, ежемесечна издръжка в размер 150 лева, платими до 10-то
число на месеца, считано от 10.03.2016г., до настъпването на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на това задължение. Съдебният акт
влязъл в сила на 02.06.2017г.
Само няколко дни по-късно подсъдимият бил задържан и настанен в
затвора – град Бобов дол за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
за срок 10 месеца, определено му по нохд № 01173/2016 по описа на РС –
Перник. На 20.12.2017г. бил преведен в затвора - град София, където
изтърпял това наказание на 21.04.2018г. От тази дата в същия затвор
започнало изтърпяването на наказанието по второто осъждане – по нохд
№01078/2017г. по описа на РС – Перник, което приключило на 28.01.2019г.,
когато М. бил освободен от затвора.
В периода на престоя му в местата за лишаване от свобода същият
подавал няколко молби за работа, но същите не били одобрени от комисията
по чл.35, ал.1 от ППЗИНЗС. От м. юни до м. септември 2018г., след изразено
от него писмено съгласие, полагал доброволен неплатен труд по чл.80 от
ЗИНЗС. Така за целия период на престой в затворите същият не полагал труд
и не получавал трудово възнаграждение.
След освобождаването от затвора – град София бездействието му по
отношение редовното заплащане на издръжка на малолетното дете
продължило, като нерегулярно извършил няколко плащания .
В инкриминирания период за времето от м.август до м. октомври
2020г., направил няколко парични преводи чрез „ИзиПей“ АД по сметка на
2
свид. С.З., както следва: на 06.08.2020г. - 100 лева, на 28.08.2020г. - 100 лева и
на 01.10.2020г. - 300 лева. Като основание за извършените преводи посочил,
че сумите са предназначени за издръжка на А. М. за съответните месеци. На
01.02.2021г. извършил нов паричен превод за сума от 250 лева, а на
03.05.2021г. за сума от 200 лева, като отново посочил в основанието за
извършване на преводите, че сумите представляват издръжка. Издадените
разписки са представени и приети като писмени доказателства.
За останалите месеци в инкриминирания период плащания не
постъпили.
В хода на образуваното наказателно производство подсъдимият
извършил още два парични преводи - на 22.04.2022г. и 28.11.2022г. , всеки
за 600 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид обясненията на подсъдимия; показанията
на свидетелката С.З. С., приетите писмени доказателства, съдържащи се в
досъдебно производство №6/2022 по описа на 01 РУ „Полиция” – Перник
/удостоверение за раждане, Решение №471 от 02.06.2017г., постановено по гр.
дело №1213/2017г. по описа на Районен съд – Перник, Експертно решение на
ТЕЛК №350/29.01.2021г. за А. М., писмо на ДСИ в СИС при РС – Перник по
изпълнително дело №20211720400466, заверени копия на разписки за
парични преводи/, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и приетите в
съдебното следствие писмо, рег. №П-10982017818.07.2021г. на РП – Перник,
писмо, изх. № 3618/20.09.2022г. от началник затвора – Бобов дол и писмо,
рег. № 5246/13.10.2022г. от началник затвора - град София.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно
изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
По делото е безспорно установена дължимостта на присъдената на
малолетното дете издръжка, нейния размер, както и че е платима до 10-то
число на месеца, за който се отнася чрез майката - свид. С.З..
Съдебният състав приема за несъставомерно деянието на подсъдимия
за периода от м.юни 2017г. до м. януари 2019г. Както се посочи, в този
период същият се е намирал в затвор за изтърпяване на наказания лишаване
от свобода, наложени му по нохд №01173/2016г. и нохд №01078/2017г.,
двете по описа на РС – Перник.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя е
изискуемо инкриминираното неизпълнение /неплащане на издръжка/ да е
съзнателно. Деецът следва да съзнава наличното задължение и периода от
време, за който не е внесъл дължимото, като с бездействието си преследва
настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/
с престъпния резултат - изпадането в забава. Следователно, за субективната
съставомерност на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е необходимо да се
докаже наличието на обективна възможност за изпълнение на задължението и
липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка /В този смисъл е Решение № 47 от 2.02.2012 г. на ВКС по н. д. №
3081/2011 г., III н. о., НК/.
3
Доказаният по делото престой на подс. А. М. в местата за лишаване
от свобода в периода по-горе, изисква установяване на получавано
възнаграждение за полаган труд и произтичащите от това възможности за
удръжки, каквито се правят без ограничения при задължението за издръжка,
независимо от волята и желанието на лишения от свобода съгласно чл.78 от
ЗИНЗС. Правото на труд в местата за изтърпяване на наказанията лишаване
от свобода обаче, не е осигурено и гарантирано безусловно, за да осигури
получаване на възнаграждение от лишения от свобода, от което да се правят
удръжки. Разпоредбата на чл.172 от ЗИНЗС предвижда, че организирането на
трудовата дейност в местата за изтърпяване на наказанията лишаване от
свобода, се осъществява от администрацията на затвора и затворническото
общежитие, съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид
възрастта, полът, здравословното състояние и трудоспособност на осъдените,
изискванията на сигурността, професионалната квалификация и
предпочитанията на лицата.
Събраните доказателства по настоящото дело /приетите писма от
затвора - Бобов дол и затвора – София/ установяват, че въпреки изразяваното
желание за полагане на труд от страна на А. М., молбите му за работа не са
били одобрявани, съответно не е получавал трудово възнаграждение за
времето на престоя си. Същият е полагал доброволен труд, за който не се
дължи заплащане.
При тези обстоятелства съдебният състав приема, че в периода от
м.юни 2017г. до м. януари 2019г., включително, са съществували обективни
причини, непозволяващи упражняване на трудовите права на А. М. и
получаване на парични доходи, съответно препятстващи заплащане на
дължимата на детето му издръжка.
По тези съображения умисъл за извършване на престъплението
отсъства и за визирания период подсъдимият е оправдан по обвинението.
По обвинението в останалата част съдът намира следното:
Подсъдимият не оспорва, че в инкриминирания период не е
изпълнявал задължението си редовно, като за част от месеците не е извършил
плащания, а за други /цитирани по-горе/ сумите са преведени. Обясненията
му напълно кореспондират с показанията на разпитания свидетел и с
приетите писмени доказателства, поради което поотделно и в съвкупност
съдът ги кредитира с доверие. Тези доказателствени източници установяват
постъпвали в периода по-горе, макар и нерегулярно и непоследователно,
плащания за издръжка на А. М. в пълния определен от съда размер за
месеците август, септември и октомври 2020г./, както и за месец февруари и
месец май 2021г., съответно липса на плащания за останалите месеци в
периода. Плащането на 01.10.2020г. /300 лева/ съдът приема че се отнася и за
месеца, в който е направено, предвид размера на сумата, покриваща както
задължението за посочения в разписката м. септември, така и това за месец
октомври, в който е извършен превода.
Извършените парични преводи в посочените месеци, всяко на стойност
равна и надхвърляща 150 лв. /какъвто е размера на определената издръжка/
следва да прояви значение имено спрямо задълженията за издръжка за
месеците, в които плащанията са извършени, тъй като такова основание е
4
отразено в платежните документи, а и поради естеството на самото
задължение за издръжка, чието предназначение е да гарантира
задоволяването на ежедневни потребности от храна, облекло, топлина,
лекарства, развлечения и т.н. на детето за текущия месец. При това
положение, извършените плащания не могат да бъдат отнесени към
евентуално непогасени по-стари задължения, а правното им значение следва
да бъде отнесено към инкриминирания период, което е и по-благоприятно в
наказателно–правен аспект за подсъдимия.
С така доказаното изпълнение на алиментното задължение към
малолетното си дете през месеците август, септември и октомври 2020г. и
през месеците февруари и май 2021г., подсъдимият А. М. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическият състав на престъпление по
чл.183, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Приложим е институтът на
продължаваното престъпление, тъй като цитираните плащания, извършени
преди образуването на наказателното производство, разкъсват
непрекъснатостта на осъществяване на продълженото престъпление като
установяват неизпълнение в периода от м. февруари 2019г. до м. юли 2020г.;
от м. ноември 2020г. до м. януари 2021 вкл., от м. март 2021 до м. април
2021г., и от м. юни 2021г. до м. април 2022г.. При това положение,
законосъобразното прилагане на материалния закон изисква квалифициране
на престъпното бездействие във връзка с чл.26 от НК.
В Решение №424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о.,
НК се приема, че обективната страна на престъпния състав на чл.183, ал.1 от
НК не изисква неизпълнените две или повече месечни вноски за издръжка да
са последователни. При ежемесечно изпълнение, следвано от месечно
неизпълнение за определен период от време, деянието остава съставомерно,
стига бездействието на дееца да обективира неизпълнение на две и повече
месечни вноски, и същият следва да отговаря за осъществяване на
престъплението през инкриминирания период. Следователно, в случаите,
когато непрекъснатостта на осъществяване на продълженото престъпление е
прекъсната, какъвто е и настоящият, законосъобразното прилагане на
материалния закон изисква квалифициране на престъпното бездействие при
всяко от отделните престъпления във връзка с чл.26 от НК.
Съдът намери, че с това правото на защита на подсъдимия не е
накърнено, тъй като се е защитавал срещу идентични факти, а същевременно
правното му положение не е утежнено.
Извършените на 22.04.2022г. и 28.11.2022г. парични преводи всеки на
стойност 600 лева, предназначени за издръжка, не обуславят
несъставомерност на деянието за съответни части от инкриминирания
период, тъй като са направени в хода на вече образуваното наказателно
производство, в насока изпълнение на задължението /от гледна точка
дадената възможност по чл.183, ал.3 от НК/, и предвид тяхната
недостатъчност за цялостно изпълнение, същите могат да имат значение и са
ценени от съдебния състав единствено като смекчаващо вината обстоятелство
при индивидуализацията на наказанието.
Водим от горното, от правна страна съдът прие, че А. М. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.183, ал.1, вр.
5
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от м.февруари 2019 г. до м. април
2022г., включително, в гр. Перник, в условията на продължавано
престъпление, след като с Решение №471 от 02.06.2017г. по гр. дело
№1213/2017г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на
02.06.2017г., е осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си А.А.М.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, всяка в размер 150 лева, а именно 34 /тридесет и четири/ месечни
вноски, възлизащи на сумата 5100.00 лева, както следва: за месеците от
февруари 2019г. до юли 2020г., включително; от ноември 2020г. до януари
2021г., включително; от март 2021г. до април 2021г., включително и от юни
2021г. до април 2022г., включително.
От обективна страна престъпленията са извършени чрез бездействие -
подсъдимият не е изпълнявал задължението си да издържа свой низходящ,
като при условията на чл.26 НК не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – тридесет и четири на брой.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Същият
е съзнавал характера на задължението си, тъй като решението по
гражданско дело №1213/2017г. по описа на Районен съд – Перник надлежно
му е било съобщено, не го е обжалвал и същото е влязло в законна сила, но
въпреки това не е осъществил дължимото според закона поведение. За
реализирането на престъпния състав в горепосочения период са без правно
значение евентуални възражения за изпитвани през периода финансови
затруднения или наличието на такива от друго естество, особено след като
няма данни да е поискал от съда изменение на размера на присъдената
издръжка. Естеството на задължението за издръжка цели задоволяване на
ежедневни нужди на детето, поради което и родителят, който е осъден да
плаща такава, следва да осигури редовно предоставяне на средствата, от
които низходящят се нуждае за задоволяване на ежедневните му потребности.
След като е постановено решение за присъдена издръжка, то е задължително
за изпълнение до промяната му. Отделно от това, касае се за дълъг период от
време, не са ангажирани доказателства М. да е бил неработоспособен и да не е
реализирал доходи през целия този период, респ. задължението му да е било
непосилно поради финансови задължения към други лица.
Причини за извършване на престъплението са финансови затруднения,
произтичащи от оставане без работа и не отговорно в достатъчна степен
отношение към родителските задължения.
При индвидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства дадените обяснения и
направеното самопризнание, добросъвестното му процесуално поведение в
хода на производството, критичното отношение към извършеното,
установяващо се от извършените частични плащания и положените усилия
да изпълни задължението си изцяло до постановяването на присъдата от
първата инстанция /чрез продажба на свой недвижим имот, установяващо се
от представения предварителен договор за покупко-продажба от 20.04.2022г.
и допълнително споразумение към него, приети по делото/.
6
Като обстоятелство отегчаващо вината му съдът прие продължителният
период на осъществяване на състава, както и предходните осъждания.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението по чл.183, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, съобразявайки
разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК и всички изисквания на чл.54 от НК, като
взе предвид и целите на наказанието по чл.36 от НК, ОСЪДИ А.Д.М. като му
наложи наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с продължителност шест месеца, с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” с продължителност шест месеца.
Мотивиран от изложените съображения, съдът оправда подсъдимия по
обвинението в останалата част, а именно да е осъществил състава на
престъплението в периода от м.юни 2017г. до м. януари 2019г., за месеците
август, септември и октомври 2020г., както и за февруари и май 2021г..
Преценявайки всички относими към индивидуализацията на
наказанията обстоятелства, отчитайки явния превес на приетите смекчаващи
вината такива, съдът намери, че в конкретиката на настоящия казус
наказанието “пробация” се явява по-подходящото по вид измежду
алтернативно предвидените за престъплението по чл.183, ал.1, вр. чл.26 от
НК, както и че определените пробационни мерки и тяхната продължителност
се явяват справедливи, съответстват на тежестта на престъплението, на
личността и обществената опасност на подсъдимия и адекватно биха
съдействали за оказване на предупредително и превъзпитателно въздействие
върху него, насочено към спазване на закона.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
7