Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 157 / 20.03.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Златка Кеменчеджиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2840 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД, от „Мобилтел“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1; против С.Ф.С. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д № 2144/2017 на
ХРС, като в срок постъпило възражение от него срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. Затова ищецът предявявал настоящия си иск,
въз основа на договори за далекосъобщителни услуги – М3908050 от дата 09.12.2013
г., сключени с ответника, за заплащането на неплатена потребена
далекосъобщителна услуга и неустойка предсрочно прекратяване на договора. Въз
основа на договора и приложения 1 и 2 от 09.12.2014 г. към него, на ответника
били предоставяни далекосъобщителни услуги за телефон с посочени телефонен
номер и СИМ карта, по тарифен план Мтел Икономичен за срок от 24 месеца. Следвало
да се има предвид чл. 26 от Общите условия /ОУ/. В срока на действието на договора,
ищецът издал на абоната-ответник следните фактури:
- фактура №
*********/13.08.2014 г., с падеж 28.08.2014 г., за отчетен период 09.07.2014 г.
– 08.08.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги - сумата от 7,70 лв.;
- фактура №
*********/12.09.2014 г., с падеж 27.09.2014 г., за отчетен период 09.08.2014 г.
– 08.09.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги - сумата от 12,96 лв.;
- фактура № *********/13.10.2014
г., с падеж 28.10.2014 г., за отчетен период 09.09.2014 г. – 08.10.2014 г. за ползване
на далекосъобщителни услуги - сумата от 1,30 лв.;
- фактура №
*********/19.01.2015 г. , с падеж 19.01.2015 г., за отчетен
период 09.12.2014 г. – 08.01.2015 г. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 107,50 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Претендираната сума в размер на 109,46 лв., посочена
като главница представлявала сбор от предоставени на абоната от оператора
далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като
сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договора от 21,96
лв. незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислени неустойки в размер
на 87,50 лв. за предсрочно прекратяване на договорите. Длъжникът извършил
частично плащане в размер на 30 лв., с което частично погасил фактура №
*********/19.01.2015 г. до горепосочения остатък. Ищецът имал право да получава
в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги,
както и имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от ОУ.
Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната,
били отразени в представените фактури и доколкото не са били погасени, ищецът
прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги /чл.54, вр.
чл.27.2 от ОУ/, поради което била начислена неустойка /раздел Отговорност от
Приложенията към цитираните договори/ - в размер на месечните абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Ответникът се съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги и действие имали неговите чл. З7а,
чл. 37б, чл. З4а-З4в, чл. 26.5., чл. 22.3.5., чл.23 б, чл. 26.4, чл.27.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 109,46 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, като му присъди
направените по делото разноски. Ищецът не изпраща процесуален представител в
открито съдебно заседание. Той не изпълни указанията на съда, дадени му с
определението по чл.140 от ГПК – на основание чл.145 ал.2 от ГПК, в 1-седмичен
срок да конкретизира твърденията си – сметка или фактура е била издавана за
начислената неустойка, респ. поради какви причини счита представената сметка за
нея за фактура по смисъла на закона; както и на коя точно дата е прекратил
договора; както и налице ли е частично плащане по първата фактура, респ. поради
какви причини претендира по – малка сума от фактурираната; за които
обстоятелства в същия срок не формулира и доказателствени искания, съобразени с
чл.156 от ГПК. На ищеца бе указано още, на основание чл.146 ал.2 от ГПК, че не
сочи доказателства за твърденията си, че начислената неустойка е в размер,
определен по описания от него в исковата молба начин, респ. според клаузите на
договора и на ОУ, за което обстоятелство в 1-седмичен срок не формулира и
доказателствени искания, съобразени с чл.156 от ГПК.
Ответникът не представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито
съдебно заседание той се яви лично, като оспори изцяло предявения иск.
Възразява, че приключил взаимоотношенията си с ищцовото дружество преди пет
години, когато не пожелал повече автоматично да му се подновява договорът, след
като изтече срокът му, а сега ищецът твърдял, че договорът е прекратен. Тогава
поискал да си изчистят сметките и му казали, че дължи 40 лв., които платил, а
сега ищецът твърдял, че заплатени му били 30 лв. Никой не бил уведомявал
ответника, че той дължи 100 лв. за неустойка, която той не знаел от къде
идвала. За представените фактури за три месеца, ответникът не знае, как са му
начислявани, при положение, че не си е плащал, както се твърдяло. Той възразява
да плаща и за адвокат, при положение, че не е бил информиран, че има
задължение. Ответникът предоставя на съда, да прецени, дали дължи суми на ищеца
и ако това действително било така, изразява готовност да заплати задължението
си.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като
писмено доказателство по делото се представи и прие договор № М3908050/ 09.12.2013
г., сключен между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като абонат.
Предмет на договора е предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги
чрез електронни съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и ОУ
за взаимоотношенията между дружеството и потребителите на съответната услуга
или мрежа /т.3.1/. Договорът урежда условията, валидни за всички услуги,ползвани
от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок
за ползване, ценови и други условия, се описват в приложения, представляващи
неразделна част от договора /т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./, в
т.ч. за начина и сроковете на плащане на сумите, дължими от абоната по договора
/т.3.4./. Влизането в сила, срокът и условията на договора се посочват в
съответно приложение /т.4.1./. Операторът има право едностранно да прекрати
договора по отношение на една или повече услуги в случаите, посочени в
приложимите ОУ /т.4.4/, каквото право има и абонатът, според съответното
приложение и ОУ /т.4.5./. Договорът е в сила, докато е налице действащо
приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано към него
/т.4.6./. С подписване на договора, абонатът е декларирал, че е запознат и е
съгласен с приложимите ОУ и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните
услуги /т.6.4./. Договорът съдържа три имена и подписи на представителя на
ищцовото дружество и на ответника. Такива съдържа и представеното приложение №
1 – промоционални условия за ползване на тарифен план Мтел Икономичен /срок 2
години/, подписано на 09.12.2013 г. В него са цитирани конкретните данни за предоставената
SIM карта и елементи от тарифния план - Мтел Икономичен, в т.ч. месечна
абонаментна такса от 12,90 лв., като промоционалните условия са за срок от две
години, след което се прилагат стандартните условия /т.2 и 3/. За услугите по
приложението, приложими са съответно ОУ за взаимоотношенията между ищцовото
дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи
по стандарти GSM, UMTS и LTE /т.4.7./. По отношение на описаните в приложението
услуги, договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от подписването на
приложението, освен ако абонатът не пожелае писмено незабавното му влизане в
сила /т.5.1.1./. Срокът на ползване на услугите по това приложение е 24 месеца,
считано от датата на активирането им при отложено действие или датата на
подписване на приложението при незабавно действие /т.5.2.1. б. „а“ и „б“/.
Преди изтичане на този срок, абонатът няма право да спира временно достъпа до
мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените в приложението
услуги, освен след заплащане на дължимата неустойка /т.5.2.2./. В случай, че в
рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не
уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на
услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването им за нов
срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава
за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време
с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки /т.5.2.3/. В случай,
че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако
по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване /т.5.3.1/. Ответникът не е декларирал желание и съгласие за
незабавното влизане в сила на приложението.
По делото се
представиха ОУ за взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и
потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и
LTE; съгласувани с решение на ДКД от
Като писмени
доказателства по делото ищецът представи и се приеха процесните фактури, всяка
със съответно приложение А към нея, към процесния договор, а именно:
- фактура № **********/13.08.2014
г., с падеж 28.08.2014 г., за отчетен период 09.07.2014 г. – 08.08.2014 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги - сумата от 27,70 лв., в т.ч. такса
свързване до
- фактура № **********/12.09.2014
г., с падеж 27.09.2014 г., за отчетен период 09.08.2014 г. – 08.09.2014 г. за ползване
на далекосъобщителни услуги - сумата от 12,96 лв., в т.ч. такса за месечни
разговори от 0,05 лв., месечна такса мобилен телефон от 10,75 лв., както и ДДС
от 2,16 лв.;
- фактура № **********/13.10.2014
г., с падеж 28.10.2014 г., за отчетен период 09.09.2014 г. – 08.10.2014 г. за ползване
на далекосъобщителни услуги - сумата от 1,30 лв.; в т.ч. такса за SMS от 1,08 лв. и ДДС от 0,22 лв.; както и
- сметка № **********/19.01.2015
г. , с падеж 19.01.2015 г., за неустойка в размер на
107,50 лв.
За процесното
си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 19883/24.08.2017
г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2144/2017 г. на ХРС. По това
дело е издадена заповед № 1147 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.2017 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответник в
настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство сумата от 21,96 лв. за неизпълнено задължение за заплащане на ползвани
далекосъобщителни услуги по договор № М3908050/09.12.2013 г., 87,50 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 6,09
лв. мораторна лихва, начислена върху дължимата сума по фактура № ********* за
периода 29.10.2014 г. – 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатски хонорар. В
заявлението си до съда заявителят е основал вземането си именно на цитирания в
заповедта договор, като е посочил, че главницата включва незаплатена
далекосъобщителна услуга, а неустойката е за предсрочното прекратяване на
договора, т.к. длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, като не
изплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни
услуги, което обусловило правото на оператора, да прекрати едностранно
сключения с него договор, като неустойката била дължима по самия договор. В
законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с
вх.рег. № 22092/27.09.2017 г., че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. В него сочи, че никой не го е уведомил за
задължението му, в т.ч. за неустойката, като преди две години платил 40 лв. на
ищеца. На 13.10.2017 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба вх.рег. № 25713/13.11.2017 г., изпратена по куриер на 10.11.2017 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко,
съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за
това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен
и недоказан. С предявяване на настоящия специален установителен иск се цели да
се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно
е била издадена заповедта за изпълнение, т.к. подаденото срещу нея възражение
пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото
производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между
заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в
т.ч. и що се отнася до техния предмет.В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише, от какво
произтича вземането
му, предвид чл.410 ал.2, вр. чл.127
ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта е, длъжникът да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за да може
да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да
бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването
на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на сключен
с длъжника договор № М3908050/09.12.2013 г. и издадени въз основа на него
описани фактури, а така също и на дължима въз основа на самия договор неустойка
за предсрочното му прекратяване. В исковата си молба обаче, той основава
неустойката на ОУ – поради неплащането на далекосъобщителните услуги от
ответника, ищецът прекратил едностранно договора /чл.54, вр. чл.27.2 от ОУ/,
поради което начислил неустойка /раздел Отговорност от приложението/ - в размер
на месечните абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване. В този смисъл, процесуалното поведение на
ищеца не е последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните състезания в настоящото производство. Конкретизираното
по описания начин основание на иска за неустойка и спорния предмет, съществено
се различава от предмета на заповедното производство, продължение на което се
явява настоящото. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск
за неустойка, като неоснователен. Същевременно съдът се съобразява със
задължителната съдебна практика, че въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение № 281/06.01.2016
г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл,
произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск
е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на
кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни,
посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК. Що се отнася до неговото
основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно
чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска.
Ищецът в
настоящото производство не проведе пълно и главно доказване на соченото от него
обстоятелство, че съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, и
това е следващо основание за отхвърляне на предявения иск изцяло. Не се спори,
а и се доказа, договорната обвързаност на страните по делото, въз основа на
процесния договор № М3908050/09.12.2013 г., сключен между ищцовото дружество,
като оператор, и ответника, като абонат; с предмет предоставянето и ползването
на електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи на
оператора, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията между
дружеството и потребителите на съответната услуга или мрежа, с приложение – неразделна
част от него и съответно приложими ОУ, с които ответникът се е съгласил; със
срок на действие от 24 месеца с възможност за автоматичното му подновяване.
Страните не спорят още, че в рамките на срока на договора, ищецът е издал
процесните три фактури за неизплатени ползвани услуги и такси, както и че е
начислил неустойка за предсрочното прекратяване на договора. Спорните по делото
въпроси са, дали така претендираните суми са дължими на ищеца от ответника към
момента на подаване на заявлението му по чл.410 от ГПК. След съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства, във връзка с процесуалното поведение на
страните, съдът достига до отрицателен отговор на тези спорни въпроси. Както се
посочи, срокът на договора е от 24 месеца, считано от 7 дни след подписване на
приложението му, респ. считано от 16.12.2013 г. до 16.12.2015 г. Ответникът не
е пожелал този договор автоматично да се продължи, каквато възможност е
съществувала, заявил е това в офис на ищцовото дружество и е пожелал да изплати
натрупаните си задължения. В тази насока са ответните възражения, които ищецът
не оспори, а и които се подкрепят от развоя на отношенията между страните. Към
посочения краен срок се отнася последното плащане на ответника към ищеца по
този договор, а именно сумата от 40 лв., заплатена преди две години, както сочи
във възражението си по чл.414 от ГПК. В настоящото производство той отново
сочи, че е заплатил 40 лв. за ползваните от него услуги, колкото му и поискали
служители на ищцовото дружество. Ищецът също признава извършено му от
ответника, преди подаване на заявлението, плащане, но от 30 лв., с което
частично погасена била начислената му неустойка. Ответникът обаче възразява, че
нито към момента на това плащане, нито по-късно е бил уведомяван от ищеца, че
дължи и неустойка. Това съответства на обстоятелството, че съобщената му за
дължима и изискана му сума от 40 лв. кореспондира с общото задължение по
процесните три фактури за неплатени такси и услуги от 41,96 лв., включващо: по фактура
№ **********/13.08.2014 г. 27,70 лв., по фактура № **********/12.09.2014 г. 12,96
лв. и по фактура № **********/13.10.2014 г. 1,30 лв. В този смисъл, съдът
приема, че ответникът е извършил плащане именно на задълженията си по тези
фактури. Що се отнася до фактурираните в тях размери на задълженията,
ответникът не изпълни указанията на съда, дадени му с определението по чл.140
от ГПК – на основание чл.145 ал.2 от ГПК, да конкретизира твърденията си –
налице ли е частично плащане по първата фактура, респ. поради какви причини
претендира по – малка сума от фактурираната; за които обстоятелства не
формулира и доказателствени искания, съобразени с чл.156 от ГПК. По тази
фактура прави впечатление, че фактурираната сума включва - такса свързване до
Аналогични са
съображенията на съда относно обвързващата съда доказателствена сила на
документа от 19.01.2015 г. за удостовереното в него вземане за неустойка,
предвид на което това единствено писмено доказателство не може да обоснове
извод за нейната дължимост по основание и размер. Отново следва да се посочи,
че ищецът не изпълни изричните указания на съда, дадени му с определението по
чл.140 от ГПК – да конкретизира твърденията си – сметка или фактура е била
издавана за начислената неустойка, респ. поради какви причини счита
представената сметка за нея за фактура по смисъла на закона; както и на коя точно
дата е прекратил договора; както и че не сочи доказателства за твърденията си,
че начислената неустойка е в размер, определен по описания от него в исковата
молба начин, респ. според клаузите на договора и на ОУ; като за нито едно от
посочените обстоятелства не формулира и доказателствени искания, съобразени с
чл.156 от ГПК. В този смисъл, претенцията за неустойка остана неконкретизирана,
а така също и недоказана по основание и размер. Както се посочи, налице е
разминаване в основанието, на което ищецът я претендира в заповедното и в
настоящото производство, но и в двата случая не установи настъпването на
правопораждащите факти, даващи му основание да начисли и претендира същата. В
първото производство, ищецът основава вземането си за неустойка въз основа на
самия договор с ответника, без да конкретизира конкретните клаузи, които има
предвид. Този договор обаче сам по себе си не урежда такова вземане. Предвижда
единствено, че ищецът има право едностранно да прекрати договора по отношение
на една или повече услуги в случаите, посочени в приложимите ОУ /т.4.4/.
Същевременно, в приложение № 1 към него се съдържат няколко хипотези за
начисляване на неустойка – при прекратяване на договора от абоната преди
изтичане на уговорения срок, за което заплати дължимата неустойка /т.5.2.2./; както
и в случай, че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или
ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси
/без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок за ползване /т.5.3.1/. Предвид ответните възражения и липсата на конкретизация
от ищцовата страна, ищецът не доказа наличието в случая на всички елементи от
цитираните фактически състави. Както се посочи по горе, съдът приема за
безспорно, че преди изтичане срока на договора, в офис на ищцовото дружество
ответникът е заявил нежеланието си за неговото подновяване и е поискал да
разплати задълженията си. В тази връзка, не се установява той да е пожелал
незабавното му предсрочно прекратяване в хипотезата на т.5.2.2., а е целял
единствено да не се стига до автоматичното му продължаване за нов срок, след
изтичане на първоначалния. На следващо място, ищецът не твърди, да е прекратил
предсрочно договора по искане на ответника, а поради неизпълнение на ответните
задължения по процесните три фактури. Такова неизпълнение обаче не се
установява, доколкото както се посочи едновременно с изявлението си, че не
желае подновяване на договора, ответникът е и разплатил дължимите от него суми
за ползвани услуги. Тежестта за доказване на факта, дали ответникът е бил в
забава за плащане на главниците, е за ищеца, който и тази насока не проведе
пълно и главно доказване. Ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е отнесъл
това плащане за неустойката, а не за главниците, изцяло в свой интерес и без да
уведоми ответника за акцесорното му задължение. Приложимо е общото правило по
чл.76 ал.1 изр.I от ЗЗД, при което длъжникът изрично е
заявил, че погасява задължението си за ползвани услуги. Въпреки изричното
указание, ищецът не ангажира доказателства и за размера на начислената от него
неустойка, респ. че тя е в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване. Липсва конкретизация, на коя именно дата
договорът е бил прекратен и как кореспондира начислената на 19.01.2015 г. за
неустойка сума от 107,50 лв. с размера на всички стандартни месечни абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяване /неуточнена/ до изтичане на
определения срок за ползване /16.12.2016 г./. Ето защо, ищецът не доказа,
случаят да попада и в хипотезата на т.5.3.1 от приложението към договора. Не на
последно място, според уговореното в тази клауза, страните са предвидили
дължимост на неустойката не само в случай на неизпълнение, но и в случай на
разваляне на договора, като задължението за неустойка става изискуемо от
момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Така
надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането
за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго,следва да се
приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл.87 ал.1 и 2 от ЗЗД, като писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма /арг. и от чл. 164 ал.1 т. 5 от ГПК/. С
оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката, установяването на
факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от значение не само за
доказването на основанието, но и на размера на иска. В настоящия случай не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение, или направо да
му заявява, че счита договора за развален. По изложените съображения съдът
намира, че ищецът като кредитор не се е възползвал от правото си да прекрати
договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Предвид изложените съображения,
предявеният иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД, от
"Мобилтел" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" № 1; против С.Ф.С. с
ЕГН ********** ***; да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца по
договор № М3908050/09.12.2013 г. - сумата от
общо 109,46 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги,а именно по:
- фактура № **********/13.08.2014 г., с
падеж 28.08.2014 г., за отчетен период 09.07.2014 г. – 08.08.2014 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги – неизплатен остатък от 7,70 лв.;
- фактура № **********/12.09.2014 г., с
падеж 27.09.2014 г., за отчетен период 09.08.2014 г. – 08.09.2014 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги - сумата от 12,96 лв.;
- фактура № **********/13.10.2014 г., с
падеж 28.10.2014 г., за отчетен период 09.09.2014 г. – 08.10.2014 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги - сумата от 1,30 лв.; както и
- сметка № **********/19.01.2015 г. , с
падеж 19.01.2015 г., за неустойка в размер на неизплатен остатък от 87,50 лв.;
за които суми
е била издадена заповед № 1147 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.2017 г. по ч.гр.дело № 2144/2017 г. на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З.К.