РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Враца, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20241420103736 по описа за 2024 година
Делото е образувано по входирана на 13.08.2024 г. в Районен съд -
София искова молба от И. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес гр.В. ул.”Н. В.”№..
Ищецът твърди,че бил изтеглил кредит от ”Българо-американска
кредитна банка”,които едностранно искали да увеличи лихвения процент и
вноската,в разрез с договорените,със заплаха от предсрочна
изискуемост.Също така поискали да сключи анекс,в който не били упоменати
нито лихвен процент,нито размер на вноска.
Иска съответните клаузи по договора,поставящи го в ”неравностойно”
положение,да бъдат обявени за нищожни.И съответно вноските да останат
първоначално уговорените.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
”Българо-американска кредитна банка”АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София ул.”Славянска”№2,представляван от изп.
директори Илиан Петров Георгиев и Лорета Иванова Григорова,чрез юк.Емил
Иванов Гайтанджиев,с който отговор се оспорва иска.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит,
1
кредитополучателят заплащал променлива годишна лихва, равна на сбора от
референтен лихвен процент/РЛП/,който се определя и променя при условията
на чл.6.2 от договора /към датата на сключване на договора 0%/ плюс
фиксирана надбавка в размер на 7.2%.Договорът съдържал прилаганата
методика за определяне на РЛП,същата била публикувана и на сайта на
банката.При промяна в размера на РЛП не било необходимо подписване на
анекс към договора,банката имала право едностранно да променя размера на
месечните погасителни вноски,като изготвя служебно нов погасителен план за
остатъка от дълга с променения размер на лихвата. Банката определяла
стойността на РЛП два пъти в годината - на 01.01. и на 01.07..Банката
информирала своите клиенти за всяка промяна не по-късно от един работен
ден преди влизане в сила на промяната чрез поместване на информацията на
видни места в банковите салони и на интернет страницата на банката.А за
всяка промяна на размера на месечните погасителни вноски - чрез SMS
съобщение на посочен от клиентите мобилен телефон.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят давал своето
изрично съгласие банката едностранно да променя общия разход по кредита
поради промяна на РЛП и съответно на лихвата.
В случая,два пъти била настъпвала промяна,свързана с увеличаване и
намаляване на стойността на РЛП,довела съответно до промяна на дължимата
месечна вноска.Във връзка с увеличаване на стойността на ОЛП,използван от
БАКБ за РЛП,който считано от 01.07.2024 г. станал 3.78%, било настъпило
изменение в лихвения процент по кредита в посока увеличение и съответно
увеличаване размера на месечната погасителна вноска.На 04.07.2024
г.,ищецът бил получил SMS съобщение.
Само методиката не подлежала на едностранно изменение.На ищеца
било предложено изменение,което щяло да доведе до намаляване на лихвения
процент по кредита. Същият бил отказал категорично да подпише
предложения му анекс.Което довело до увеличаване на лихвения процент.
От 01.01.2025 г. поради промяна на РЛП,лихвеният процент и месечната
вноска били намалени.На 09.01.2025 г.,ищецът бил получил SMS съобщение.
При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът
приема от фактическа страна следното:
2
На 13.09.2019 г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит №070065.03 от 10.09.2019 г.,с който договор ответникът
е предоставил на ищеца потребителски кредит в общ размер от 14 300 лв.,с
краен срок за погасяване 15.09.2029 г.
Съгласно чл.4 от договора,кредитополучателят се задължава да изплаща
кредита на анюитетни вноски, представляващи равни месечни погасителни
вноски,включващи главница и лихва,които се дължат от кредитополучателя
ежемесечно.Кредитът е следвало да бъде издължен на 119 бр. равни
месечни/анюитетни/ вноски и една последна изравнителна вноска,дължими на
15-то число на всеки месец,считано от 15.10.2019 г. до 15.09.2029 г. вкл..
Конкретните дати на дължимо плащане и размери на вноските са посочени в
Погасителен план,неразделна част от договора.
Съгласно чл.6.2.4/1/,при промяна в размера на приложимия
РЛП,съгласно чл.6.2.3,ал.1 и ал.2,договорената лихва се променя считано от
деня на влизане в сила на промяната/1-ви януари,респ. 1-ви юли/.В този
случай не е необходимо подписване на допълнителен анекс към договора и
банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни
вноски,като изготвя службено нов погасителен план за остатъка на дълга с
променения размер на лихвата.
Съгласно чл.6.1,за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
банката променлива годишна лихва,равна на сбора от референтен лихвен
процент/РПЛ/, представляващ основен лихвен процент,който се определя и
променя при условията на чл.6.2 от договора,и който към датата на сключване
на договора е в размер на 0% плюс фиксирана надбавка в размер на
7.20%.Лихвата се начислява годишно върху неизплатената част от главницата
по кредита.Към датата на сключване на договора,общият размер на лихвата по
кредита е 7.20% годишно.
Съгласно чл.6.2.1,при определяне на лихвата по кредити на физически
лица в лева банката използва за Референтен лихвен процент
индекс,представляващ основен лихвен процент/ОЛП/.ОЛП се определя по
методика,приета от Управителния съвет на БНБ и се публикува на интернет
страницата на БНБ.Размерът на ОЛП,в сила от първо число на всеки
календарен месец,е равен на средната аритметична величина от стойностите
на индекса ЛЕОНИЯ Плюс/LEONIA: LEv OverNight Interest Average
3
Plus/,индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на
междубанковия пазар,за работните дни на предходния календарен
месец/базисен период/,през които има публикувани стойности на индекса
ЛЕОНИЯ Плюс,а когато тази средна аритметична величина въздиза на
стойност по-малка от нула,ОЛП се определя в размер,равен на нула.В
случай,че на датата на теглене на данни банката не може да получи
информация за ОЛП,съгласно предвиденото в ал.2 по-горе,то банката
определя размера на лихвения индекс на базата на последно публикувания
ОЛП на интернет страницата на БНБ.РЛП може да бъде единствено
положителна стойност.В случай,че към датата на определяне на РЛП,РЛП е с
отрицателна стойност,то банката приема,че стойността на РЛП е 0.
Съгласно чл.6.2.3/1/,банката определя стойността на РЛП 2/два/ пъти в
годината,на 1 януари и на 1 юли. Преизчисляването на РЛП за кредити в лева
се прави съгласно стойността на ОЛП,обявена на страницата на БНБ
www.bnb.bg/или на друга страница,която заменя страницата на БНБ/ за
месеца,предхождащ 1 януари,съответно 1 юли на текущата година.При
обективна невъзможност за получаване на котировки за използваните от
банката индекси, индикатори или бенчмаркове за референтен лихвен процент
по договори за кредит или ако същите се променят съществено или вече не се
изготвят,банката прилага план за действие съгласно чл.28 параграф 2 от
Регламент/ЕС/ 2016/1011 на Европейския парламент и по своя преценка
определя друг индекс/индикатор/бенчмарк,публикуван/и от БНБ и/или
Националния статистически институт или лицензиран/включен в регистъра от
Регламент /ЕС/ 2016/ 1011 администратор на бенчмаркове,или комбинация от
тях, които се използват за референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК.
По делото са приложени още рамков договор за откриване и обслужване
на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги на физически лица-
потребители от 09.09.2019 г. и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съдът е докладвал делото,като е приел,че ищецът поддържа,че
съдържаща се в сключения между страните договор за потребителски кредит
клауза,а именно чл.6.2.4 ал.1,даваща възможност на ответникът едностранно
да увеличава лихвения процент и вноската,е нищожна,като неравноправна.
4
Следва да се отбележи,че Съдът на два пъти е поискал от ищецът да
посочи точно клаузата,ищецът се е задоволил да посочи съдържанието й,при
което Съдът е приел,че се касае за чл.6.2.4 ал.1,при което исковата молба не
съдържа нередовност.
На следващо място,ищецът е физическо лице,което при сключване на
договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска
дейност,предвид което същият следва да се приеме за потребител по смисъла
на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143 от ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с
потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя,като позволява на търговецът да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание/чл.143 т.10 от ЗЗП/ или дава право на търговецът да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора,ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената,уговорена при сключването на договора/чл.143 т.12 от
ЗЗП/.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по
конкретен кредит е предвидена в чл.58 ал.3 от ЗКИ.Разпоредбата е съобразена
с обстоятелството,че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на
погасяване и последващи промени в икономическите условия,включително и
протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива да
доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение,ако е
уговорена фиксирана лихва,неподлежаща на изменение.Целта на
разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици при
дългосрочното кредитиране.Но същевременно за да се гарантира
равнопоставеността на субектите в гражданския оборот,с чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ
е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с
договора за кредит.Т. е.,те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора.
Съгласно чл.6.2.4/1/,при промяна в размера на приложимия
РЛП,съгласно чл.6.2.3 ал.1 и ал.2,договорената лихва се променя считано от
деня на влизане в сила на промяната/1-ви януари,респ. 1-ви юли/.В този
случай не е необходимо подписване на допълнителен анекс към договора и
5
банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни
вноски,като изготвя служебно нов погасителен план за остатъка на дълга с
променения размер на лихвата.
С процесния договор са уговорени правилата за определяне на
съответния лихвен процент.В случая банката е посочила условията,начина,по
който се формира дължимата лихва чрез клаузата на чл.6.1,чл.6.2.1 и чл.6.2.2.
Съгласно чл.6.1,кредитополучателят заплаща на банката променлива
годишна лихва,равна на сбора от референтен лихвен
процент/РЛП/,представляващ основен лихвен процент, който се определя и
променя при условията на чл.6.2 от договора за кредит,и който към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 0% плюс фиксирана надбавка в
размер на 720%.
Съгласно чл.6.2.1,при определяне на лихвата по кредити на физически
лица в лева банката използва за РЛП индекс,представляващ основен лихвен
процент/ОЛП/,като той се определя по методика,приета от Управителния съвет
на БНБ и се публикува на интернет страницата на БНБ.Размерът на ОЛП,в
сила от първо число на всеки календарен месец,е равен на средната
аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИЯ Плюс/LEONIA:
LEv OverNight Interest Average Plus/,индекс на сключените сделки с депозити
овърнайт в български левове на междубанковия пазар,за работните дни на
предходния календарен месец/базисен период/,през които има публикувани
стойности на индекса ЛЕОНИЯ Плюс,а когато тази средна аритметична
величина възлиза на стойност по-малка от нула,ОЛП се определя в
размер,равен на нула.Съгласно ал.2,в случай,че на датата на теглене на данни
банката не може да получи информация за ОЛП,съгласно предвиденото в ал.2
по-горе,то банката определя размера на лихвения индекс на базата на
последно публикувания ОЛП на интернет страницата на БНБ.Съгласно
чл.6.2.1,РЛП може да бъде единствено положителна стойност.В случай,че към
датата на определяне на РЛП,РЛП е с отрицателна стойност,то банката
приема,че стойността на РЛП е 0.
Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии,при които цената на заетите парични средства може да
бъде променена е законово задължение на банката,произтичащо и от текста на
чл.147 ал.1 от ЗЗП.То е гаранция за възможността кредитополучателят да
6
предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в
първоначално уговорения размер на лихвата,така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска.
В чл.6.2.2 от договора е разписан метод на изчисляване на променливата
величина Референтен лихвен процент,представляващ Основен лихвен
процент като изчислителна процедура,посочваща вида,стойността,
количествените изражения на посочените компоненти-пазарни индекси.Така
методологията за изчисляване на лихвения процент е инкорпорирана в
кредитния договор и представлява част от съдържанието на договора,като
промяната в лихвения процент,като както повишаването, така и понижаването
на лихвения процент е обвързано от точно определени финансови показатели.
Правото на информация за цената на услугите е основно право на
потребителя/чл.1 от закона/,респ. задължение на добросъвестният търговец е
да даде на потребителя информацията,позволяваща му да направи своя
избор/чл.4 от ЗЗП/.Ако предпоставката - добросъвестност на търговеца,
/предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената,респ.
лихвата/,обективирана в ясно,недвусмислено и подробно описан в договора
метод за промяна на цената,не е налице,същият не може да се ползва от
изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП,както е настоящия случай.
Предвид изложеното,Съдът приема,че размерът на дължимата
договорна лихва е бил ясно и изчерпателно определен,така че да може се да
възприеме какъв е размерът на дължимата договорна лихва и как би се
изменила тя.
Съгласно разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП, изключва се
неравноправността при клаузи със смисъла по чл.143 т.т.7,10 и 12 от
ЗЗП,съдържащи се в посочени видове сделки,чиято цена е обвързана с
обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца.Когато
кредиторът се позовава на такива фактори/колебания на борсов
курс,индекс,размер на лихвения процент на финансовия пазар/,тяхното
влияние по отношение необходимостта от промяна на цената/лихвата/ не може
да е поставено под негов контрол,защото това отнема характеристиката им на
независещи от волята му.Именно външните причини,които могат да обусловят
изменението на цената/лихвата/,а не субективна власт на търговеца и или
доставчика на финансови услуги,са основанието законодателят да допусне
7
запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея,независимо,че
ощетената при увеличение на цената,винаги е по-слабата,а именно
потребителят,чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено
следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца,т.е.
недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното
отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност.Наличието на
добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата
неравноправността норма на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.Този извод следва както от
целта на закона,така и от систематичното тълкуване на разпоредбата във
връзка с чл.144 ал.4 от ЗЗП - при клауза в потребителски договор за
индексиране на цени,почтеността на добрия търговец предпоставя ”методът
на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора”.В този смисъл
решение №205/ 07.11.2016 г. по т. дело №154/2016 г. на ВКС ТК I т.о, решение
№260189/14.01.2022 г. по в.гр. дело №4018/2020 г. на СГС и др..
В случая промяната на лихвения процент е обвързана именно с
обективни фактори,които са изрично и изчерпателно посочени чрез
изчислителна процедура в чл.6.2.1/2/ от договора и които са извън волята и
контрола на търговеца.
Изрично в чл.6.4.2/1/ от договора е предвидено и кога се извършва
съответно промяната в приложимия РЛП,което води до промяна на лихвата по
договора и това е 1 януари и 1 юли от годината,при което не се подписва и
допълнителен анекс към договора и съответно се извършва и промяна на
месечните погасителни вноски,като се изготвя служебно нов погасителен
план за остатъка от дълга с променения размер на лихвата,за което
кредитополучателят е дал своето съгласие - чл.14.2 от договора.
По горните съображения,предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските по делото - юк. възнаграждение,което Съдът определя в
размер на 100 лв..
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес гр.В. ул.”Н. В.”№. против ”Българо-американска кредитна
8
банка”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
ул.”Славянска”№2,иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във
връзка с чл.чл.143 и 146 от ЗЗП - за прогласяване нищожността на чл.6.2.4
ал.1 от сключения между страните на 13.09.2019 г. договор за потребителски
кредит № от 10.09.2019 г.,съгласно който при промяна в размера на
приложимия РЛП,съгласно чл.6.2.3 ал.ал.1 и 2,договорената лихва се
променя,считано от деня на влизане в сила на промяната/01.01.,респ. 01.07./.
ОСЪЖДА И. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.В.
ул.”Н. В.”№. да заплати на ”Българо-американска кредитна банка”АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София
ул.”Славянска”№2,сумата от 100 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9