Р Е Ш Е Н И Е
№ 837
гр. Варна, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16568 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Ц.К.К., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв.С.В.– АК Варна срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество:
сумата от
2108.81 лв. /две хиляди сто и осем лева и осемдесет и една стотинки/,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан
по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество
е издало фактура № ***г. с получател Ц.К.К..
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата твърди, че е потребител на ел.
енергия доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в гр.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
При проверка на ежемесечните си
задължения към ответното дружество, ищцата установила, че има начислена сума в
размер на 2108.81 лева, която по предоставена от ответника информация
представлявала корекция на сметка и била служебно начислена. Сумата била
начислена след извършена проверка на СТИ измерващо ел. енергия на имот с адрес:
гр.***. Ищцата оспорва да е извършвана проверка на този адрес, както и да е
собственик на имот находящ се на адреса.
Дължимостта на претендираната от
ответното дружество сума се оспорва с аргументи, че липсва законово или
договорно основание, на което да се претендира вземане за стока, която не е
реално доставена и потребена. Начисленото с описаната корекция количество ел.
енергия не било реално доставено до обекта на потребление на ищцата и потребено
в същия. Недопустимо било без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция в сметките му за минал период. За ответното дружество не
съществувало потестативно право да внесе едностранна промяна в съдържанието на
договорното правоотношение между страните без съгласието на потребителя.
Ищцата моли за уважаване на исковата
претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника, с
който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не оспорва, че ищцата е потребител на
доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена техническа
проверка на изправността на средството за търговско измерване и резултатът от
проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел.
енергия. Констатирана била промяна на настройките на тарифните регистри, като
върху СТИ била приложена високотехнологична манипулация, която водела до
промяна на тарифната таблица на електромера и технологичните му характеристики.
Електромерът съответствал на техническите и метрологичните си характеристики и
отчитал реално консумираната ел. енергията, като част от същата се регистрирала
в невизуализиран на дисплея регистър.
Моли за отхвърляне на иска, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно страните, чрез проц.
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и правят
искане за присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата
твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна от ответното дружество на
адрес гр.*** и не е собственик или ползвател на имота, за който е начислено
допълнителното количество ел. енергия – гр.***.
В
подкрепа на твърденията си ищцата представя надлежно заверено за вярност копие
от нотариален акт № ***г., с който е придобила ***, находящ се в гр.*** и
удостоверение, издадено от община ***, че имота по нотариален акт №*** от ***г.
е с административен адрес гр.*** /л.13-16 от гр.д.№ 541/2019г. по описа на
Районен съд гр.Балчик/.
От
представени с отговора на исковата молба справка за потреблението и извлечение
за фактури и плащания се установява, че в счетоводството на ответното дружество
обект с абонатен номер *** се води на името на ищцата и на адрес гр.***, както
и че всички фактури издавани в периода от ***г. до ***г. за потребена на адреса
ел. енергия са с получател ищцата и са заплатени на ответното дружество.
От
посочените доказателства се установява, че обекта на потребление на ищцата с
административен адрес гр.*** е идентичен с имота, в който ответното дружество
доставя ел. енергия и го е вписало с адрес гр.***. В самият нотариален акт, с
който ищцата се легитимира като собственик на имота, апартамента е посочен с
адрес гр.***.
От
представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № ***
се установява, че на ***г. служители на „Е.М.“ АД са извършили проверка на измервателната
система в обекта на потребление на ищцата. При проверката е констатирано
наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър.
Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална
опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието
на двама свидетели.
В
седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е
изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе. За резултатите от
метрологичната проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е
отразено, че е установена намеса в
тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 15.8.3,
която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът не съответства
на техническите характеристики.
Със
становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на
констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на
допълнително количество ел. енергия в размер на 11736 кВтч, от които 2090 кВтч
за периода от 27.04.2017г. до 30.06.2017г. и 9646 кВтч за периода от 01.07.2017г.
до 26.04.2018г. по клиентския и абонатния номер водени на ищеца. В същото е
посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно
прочитане на съхранената в паметта на електромера информация.
По
делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане
на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на
допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за
това.
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като
е издало фактура № ***г. за сумата от 2108.81
лева, с получател Ц.К.К..
Ищцата
е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително
начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № ***г.
По
делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна
електротехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е еднофазен,
произведен е през 2015г. и към датата на проверката е бил в срока си на
метрологична годност. Липсват данни за вмешателство в измервателната схема, в
която е включено СТИ. Цялата потребена от абоната електроенергия била натрупана
общо в невизуализирания регистър 1.8.3 и във визиализираните регистри 1.8.2 и
1.8.1, като по делото няма приложени данни от съдържанието на регистрите на процесния
електромер при монтирането му на обекта. Според вещото лице, електроенергията в
регистър 1.8.3 е преминала през процесния електромер към захранващия кабел на
абоната и е потребена чрез инсталацията на процесния обект. С оглед
пропускателната способност на линията било технически възможно допълнително
начисленото количество ел. енергия да е потребено в обекта на ищцата.
Изчисленията по корекционната процедура били аритметично точни.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на
процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена
стойност на потребена ел. енергия.
В
тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в
обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично
годно средство за търговско измерване.
Поради
спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл.
83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно
правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 26.04.2018
г., тоест след тяхната отмяна.
Действие
към посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които
регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за
начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено
наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на
корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите
към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото
липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни
процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно
измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да
обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на
електроенергия.
На
следващо място от събраните по делото доказателства не се установи
претендираното количество електроенергия реално да е доставено на абоната. В
чл.50 от ПИКЕЕ е уредена възможността при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества ел. енергия, операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите
количества за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период,
не по-дълъг от една година. За извършване на посочената процедура по чл.50
ПИКЕЕ е необходимо да бъде установен периода от допускане на грешката до
установяването ѝ. От събраните по делото доказателства, включително от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза не се установи кога е
извършено софтуерното вмешателство в процесното СТИ, респ. кога е възникнала
грешката при отчитането на доставяната на абоната ел. енергия. Наличието на
количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само
по себе си не установява, че тази енергия е доставена на абоната. Установените
записи в регистър 1.8.3 на електромера при извършената техническа проверка сами
по себе си не удостоверяват наличие на грешка при отчитане на потребяваната от
абоната ел. енергия, тъй като е възможно да са били налице преди поставяне на
СТИ на обекта на потребителя. В изготвеното становище за начисление на
допълнително общо количество ел. енергия е посочено, че е одобрено след
софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация, а данни
за такова действително извършено софтуерно прочитане не са представени по
делото и не са предоставени на вещото лице. Вписването на допълнителното
количество електроенергия констатирано при извършената проверка и определянето
на произволен срок за начисляване на допълнителното количество ел. енергия не
доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия действително е
доставено на абоната, още по-малко в
посочения в справката период. Не е установена грешка при отчитането и кога е
възникнала същата, а констатацията е за извършено софтуерно манипулиране на
показанията на електромера, което може да е извършено и преди монтирането на
електромера на обекта на абоната. При извършване на софтуерно манипулиране на показанията
на електромера е възможно и еднократно въвеждане на такива показания в
регистрите на електромера.
По
изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира процесната
сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва
да бъде уважена изцяло.
С оглед
изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 471.35
лева, които да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ц.К.К.,
с ЕГН ********** и настоящ адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 2108.81 лв. /две хиляди сто и осем лева и осемдесет и една
стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел.
енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното
дружество е издало фактура № ***г. с получател Ц.К.К..
ОСЪЖДА
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.К., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** сумата от 471.35 лв. /четиристотин седемдесет и един
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: