№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
И.НКА ДРИНГОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1490 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на Т.Х.К. ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. К.С., против решение № 2671/17.06.2019г. по гр.д.
№ 1783/2019г. на 42-ри състав на ВРС, в
частта, в която е обявено, че той носи вина за разстройството на брака на основание чл. 49, ал.3 СК, в частта в която му е определен режим на лични отношения с детето А.Т.К., ЕГН **********, както
следва : всяка първа и трета събота от месеца от 10.30 часа до 13.30 часа, без
преспИ.не, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, на основание чл. 59, ал.2 СК и в
частта, в която е осъден да заплати издръжка за детето А.Т.К., ЕГН **********,
чрез неговата майката и законен представител Д.С.К., ЕГН ********** в размер на
200.00лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба-04.02.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на
влизане в сила на решението, до окончателното изплащане , на осн. чл. 143 от ГПК.
Навежда
оплаквания, че при разглеждане на делото на първа инстанция е бил лишен от
участие и право на защита, позовавайки се на нарушение на чл. 438 от ГПК. Това
е довело до непопълване на делото с доказателства и погрешно формирани изводи
на съда, изцяло в негова вреда. Не е бил призован на настоящия си адрес в
Германия, позовавайки се на чл. 611, вр. чл. 2.1 и 2.2 от Регламент /ЕО/ №
1393/2007г. Сочи, че има регистрация в Германия в гр.
Хамерсбах 63546, ул. „Къща под лозята“, № 67, като адресът е известен
и на съпругата му Д.К., живяла с него там през м. май 2016г. Известна й е и
местоработата му. За ползваното под наем жилище заплаща 850 Евро месечна наемна цена. Оспорва да е
имал прояви на грубо отношение, психически и физически тормоз по отношение на
съпругата. Връщал се е на 3-4 месеца за кратко-за около 2-3 седмици и пак е
отпътувал на работа в Германия. При завръщането си е оставял на съпругата си и
двете деца допълнителни средства, пазарувал всичко необходимо за дома и
семейството. Плащал всички разходи на съпругата си и
дори на нейното дете И.. Когато заминавал винаги й
оставял пари, за нуждите на семейството /наем, ток, вода, телефони, интернет,
телевизия, дрехи за нея и детето й И., храна и домакински нужди/. Възразява
срещу приетите от съда показания на разпитаната свидетелка И.нка Д., предвид
близката й родствена връзка с ищцата и това, че няма преки впечатления от
семейния живот на съпрузите, а възпроизвежда наученото от насрещната страна.
Представени са от насрещната страна доказателства, специално създадени за
нуждите на процеса. Освен многобройните
преводи с Уестърн Юниън всичките си спестявания е пращал на съпругата си за
покрИ.не на разходите в семейството в България, понеже съпругата му Д.К. не се
е задържала дълго на работа на едно място поради личните си качества. Не той я
е ограничавал да работи. Пращал средства по сестра си, брата на работодателя си
Н.К., други хора, обезпечавал
семейството си със средства по време на престоя си и за периода на отсъствие.
Моли
се да бъде отменено обжалваното решение в частта за брачната вина, като бъде
прието, че вина носи Д.С.К., в частта по определения
му режим на лични отношения с детето, като му бъде дадена възможност да го
вижда и взема при себе си първите 20 дни от м.август, една седмица в периода от
10-20 декември и една седмица в периода от 5-15 януари и в частта в която е
осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 200.00лв.
месечно, но считано от датата на влизане на решението за развод.
В писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Д.С.К. ЕГН ********** ***, чрез адв.
Св.С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска решението в обжалваните
части да бъде потвърдено.
ДСП-Варна, редовно призовани, не
изпращат представител, не изразяват становище по постъпилата жалба.
В редовно проведеното на 29.10.2019г. о.с.з.
по въззивното дело въззивникът Т.Х.К. е заявил, че от началото на месеца се е
завърнал от Германия и се е установил трайно в България, в гр. Асеновград, ул.
„“Градешница“, № 32, вх. Б, ет. 1, ап. 3, собственост на приятел. Все още не си
е намерил работа и е безработен. Споделя, че основният проблем с бившата му
съпруга е невъзможността да си вижда детето, защото тя му отказва срещи. Чрез
процесуалния си представител е поискал да бъде намалена определената месечна
издръжка в полза на детето А. от 200.00лв. на 160.00лв., т.к. няма доходи.
Поискал е още, бившата му съпруга да преустанови носенето на фамилното име К. и
да носи предбрачното си фамилно име Петрова. ВъззИ.емата Д.С.К., чрез
процесуалния си представител адв. Св.С. оспорва въззивната жалба, поддържайки
писмения си отговор. Д.С.К. сочи вината на бившия си съпруг за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им, възразява срещу предлагания от бащата
режим на лични отношения с детето А., който е на година и 7 месеца, в който
период бащата е живял съвместно с тях само 20 дни.Детето не посещава детско заведение,
тъй като бащата е отказал съдействие за снабдяване с необходимите документи, а
тя се грижи за него. Разчита на финансовите средства, осигурявани от майка й и
сестра й при отглеждането на детето.
ВОС съобрази следното:
В
исковата си молба Д.С.К., ЕГН ********** ***, е предявила против
ответника Т.Х.К., ЕГН ********** *** Загора иск
с правно основание чл. 49, ал. 1 СК с искане да бъде
прекратен с развод бракът между страните,
сключен на 29.07.2016 г. в село Ягода, община Мъглиж, обл. Стара Загора за
който е съставен акт за гр.брак № 006/29.07.2016 г.от длъжностно лице при
Кметство с. Ягода, община Мъглиж, поради
дълбоко и непоправимо разстройство и по вина на съпруга.
Иска да й бъдат присъдени родителските права относно роденото от брака дете А.Т.К., ЕГН **********, като бъде определено местоживеенето му при нея в гр. Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик“, бл. 19, вх. 1, ет. 4, ап. 12, като бъде определен от
съда следния режим на лични отношения между детето и бащата Т.Х.К.:
бащата Т.Х.К. да има
право да взема детето А.Т.К., ЕГН ********** всяка първа и трета събота от
месеца от 10.30 часа до 13.30 часа без преспИ.не,
както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Иска бащата да бъде осъден да плаща на детето А.Т.К., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на по 200
лева, считано от месец септември 2018 г. до навършване на пълнолетие на детето,
респ. до настъпване на обстоятелствата, погасяващи това задължение, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане. Иска да носи брачното си фамилно име К.. Претендира присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Излага твърдения, че скоро след като се
запознала с ответника заминали за Германия. Тогава
ответникът работел там, живели там около два месеца и след като се прибрали
отново в България той предложил да отидат да живеят в с. Ягода, общ. Мъглиж,
обл. Стара Загора, в дома на майка му. На 29.07.2016 г. страните сключили граждански
брак а след по-малко от месец ответникът заминал отново за Германия под
претекст, че семейството се нуждае от финансови средства. Тя настоявала
да работи, но ответникът й забранявал категорично. Най сетне ответникът й позволил и тя започнала работа в с. Ягода.
През м.септември 2016 г. ответникът
се прибрал от Германия, и се установили се в гр. Стара Загора. Започнали работа и двамата. Ответникът обаче упражнявал
над нея психическо, емоционално и икономическо
насилие, непрекъснато вдигал безпричинни скандали,
обиждал я, ругаел я, ревнувал я болезнено, ограничил контактите й с нейното
семейство, с приятели, съседи, контролирал всеки лев, който печелела. Той
никога не приемал мнението й, а когато била
по-настойчИ., разговорът им прераствал в скандал. Тогава
ответникът се озлобявал и ставал агресивен. Многократно
отправял спрямо нея закани за здравето и живота й. През целия им съвместен
живот тя била унижавана и злепоставяна пред съседи, близки, роднини, приятели. През
м. юни 2017 г. тя забременяла а през м.октомври ответникът
решил, че отново трябва да замине за Германия където останал до м.декември 2017 г. През януари 2018 г.
взели решение да се преместят да живеят в гр. Варна, но съпругът й отново заминал за
Германия. Тя трябвало сама да пренесе цялото домакинство
във Варна. Ответникът започнал да се обажда на ищцата все по-рядко, а когато се
обадел винаги вдигал безпричинни скандали. След
раждането на детето през м. март 2018 г. ответникът се прибрал в жилището в гр.
Варна, останал около месец-месец и половина и отново се върнал в
Германия. Тогава започнали подозренията й, че съпругът й поддържа извънбрачна връзка. Съмненията й се потвърдили,
когато ответникът се прибрал през месец юли 2018 г. във
Варна за 10 дни. Тогава попаднала на съобщения от социалната мрежа адресирани
до съпруга й, изпратени от младо момиче. Провели
разговори, в които ответникът първоначално отричал, но по-късно признал, че
имал връзка с приятелка от детството му. Още след сключване на брака, когато
бил в Германия, ответникът й изпращал малки суми
пари. В течение на времето й изпращал все по-рядко
пари, а когато тя го молела за това, вдигал
скандали. Тогава тя била в отпуск по майчинство и средствата,
които получавала били незначителни. От месец септември 2018 г, ответникът спрял
да й изпраща пари, необходими й за отглеждането на детето им и
за текущи разходи, храна. В разговори й заявявал, че детето вече не го интересува, но продължавал
да я обижда и я
заплашва. Той се дезинтересирал изцяло от отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето им, а грижата
за дома, домакинството, плащането на комунални разходи били изцяло в нейна тежест. Всеки от съпрузите заживял
свой собствен живот, интересите им били съвсем различни, отчуждили се напълно
един от друг. Бракът им съществувал формално.
Предвид
гореизложеното, счита че бракът й с ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен. Налице е трайна фактическа раздяла.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Т.Х.К. не е депозирал писмен отговор.
В писмена молба № 32001/03.05.2019г. ДСП-Варна,
чрез гл.социален работник Ел.Стоименова изказва становище ,че родителските
права по отношение на детето А. следва да бъдат предоставени на майката поради
липсата на спор, по отношение на режима на лични отношения на детето с бащата
се моли да бъде определен предложения от майката такъв, като намира, че следва
да бъде определен по-висок размер на месечната издръжка за детето , предвид
ниската му възраст.
Съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор и се установява от приложеното
удостоверение за сключен граждански брак, че на 29.07.2016г. Т.Х.К. и Д.С.
Петрова са сключили такъв, за което е съставен акт за сключен граждански брак №
6/29.07.2016г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в с. Ягода,
Община Мъглиж, област Стара Загора.
От удостоверение за раждане на А.Т.К.,
роден на ***г., за което е съставен акт № 449//21.03.2018г. е видно, че
родители на детето са страните по делото-Т.Х.К. и Д.С.К..
Няма спор още и за това, че родителите
живеят разделени и детето А., р. 17.03.2018г. се отглежда от майката Д.С.К. ***.
Видно от удостоверение
за раждане на И. Д.С., р. 13.005.2012г. Д.С.К. има родено и по-голямо дете,
като бащата е неизвестен.
От представените по
първоинстанционното дело формуляри от Western Union се установява, че през м.
07.2018г. Т.К. е изпратил на съпругата си 500 евро, през м.08.2018г.-550
евро.
Според Експертно решение № 0313 от № 015/30.01.2019 г. на Първи
състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна – Варна „ АД, се установява, че С.К. е с 50 % трайно
намалена работоспособност с водеща диагноза „ Амбилиопия, дължаща се на анопсия
„, което говори за заболяване на очите.
Пред ВРС са
изслушани показанията на водената от щцата свидетелка-И.нка Димитрова Д., нейна
майка, чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но
като непосредствени и убедителни. Сочи, че детето А. е роден недоносен на
17.03.2018г. с тегло 1.900кг. Десет дни го задържали в АГ Болница и след това
го превели за отглеждане в дом за деца във „Виница” до достигане на телесно
тегло от 2.500кг. Бащата заплашвал, че ако не бъде изписано детето, ще отиде
лично да си го вземе. В деня на изписването направил скандал на Д. защо следва
да изпълнява голяма рецепта с предписания. Искал да бъде уведомяман от Д. с
каква храна се храни сина му и как се отглежда, ако не, „ще й откъсне главата”.
Седмица след изписването на детето заминал отново в Германия. 5 месеца давал пари за издръжката на детето А.,
но от 01.09.2018г. преустановил. Майката се грижи за детето и по-голямата
сестричка. Момченцето не посещава детско заведение-бащата отказал да представи
доказателства за доходите си в Германия. Свидетелката твърди, че тя работи и
помага на дъщеря си. Бащата казвал, че работи без трудов договор, но има високи
доходи.
Във
въззивното производство Т.К. е представил доказателства за това, че е превеждал
средства за издръжка на детето А. и цялото домакинство на семейството си, но
последният превод е от 31.07.2018г.
От договор
за наем от 17.01.2019г. на къща е видно, че Т.К. в качеството си на наемател е
сключил такъв в Германия, при наемна цена от 700 евро. На адреса по договора е
и адресната му регистрация.
На
01.06.2019г. Т.К. е сключил и трудов договор с работодател в Германия, с
6-месечен изпитателен срок, на длъжност помощник-строител и заплащане от 12.20
евро на час.
Според
удостоверение за настоящ адрес от 21.10.2019г. Т.К. е избрал адрес ***.
Регистриран
е като безработен, видно от регистрационната му карта в БТ-Асеновград от
21.10.2019г.
Пред ВОС са
изслушани показанията на водения от ответника, настоящ въззивник, свидетел Г.М.С.е-негов
брат. Свидетелят сочи, че брат му и Д. живяли в с. Ягода. Тя му била попечител,
когато майка му починала и до навършване на 18-годишна възраст-за около два
месеца. Тя се грижела за него. Работила в селския магазин два месеца, но не й
излизал отчета. После работила в Стара Загора в заведение, но счупила пепелници
и наргилета и прекратили договора й. Брат му и Д. имали разправии помежду си
все за пари. 10 дни след като се родило детето брат му заминал за Германия,
като оставил на съпругата си 800 евро и се върнали за Нова година. С брат си
изкарали празниците заедно в дома му в с. Ягода. Звънял на Д. да види детето,
но тя отказала. В началото на м.януари заминали двамата за Германия. Повече не
пратил брат му пари, щом Д. му отказвала срещи с детето.
За да се произнесе, съдът прави следните правни изводи.
Предявеният иск за развод и съединените
за съвместно разглеждане с него небрачни искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 49 и
чл. 59 от СК.
В с.з. на 29.10.2019г. страните,
подпомагани от процесуалните представители са постигнали споразумение.
Въззивникът е заявил, че не поддържа въззивната си жалба в частта относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Производството по
въззивната жалба следва да бъде прекратено в тази част, на осн. чл. 264, ал. 1
от ГПК. Освен това Т.К. се е съгласил издръжката за детето да остане така,
както е определена от ВРС-200.00лв. месечно, считано от датата на завеждане на
иска-04.02.2019г., заявявайки: „Нека издръжката да си остане така, както е на
този етап“. В тази част споразумението защитава добре интереса на детето А.,
още повече, че няма никакво основание издръжката да се дължи, считано от датата
на влизане на решението за развод в сила. В тази си част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. Двамата родители са се съгласили бащата да
име следния режим на лични отношения с детето А.: До навършване на 3-годишна
възраст от детето, да е с баща си веднъж месечно, в неделен ден за не
повече от 3-4 часа, в присъствието на майката, като срещите се осъществяват по
местоживеенето на детето, което понастоящем е в гр. Варна или всяка първа
неделя от месеца от 10.00ч. до 13.30ч.; От 3-годишна възраст до 7-годишна
възраст на детето да е с баща си веднъж месечно, в неделя, от 10.00ч. до
17.00ч. , без присъствието на майката, като срещите отново са по местоживеенето
на детето и това следва да е всяка първа неделя от месеца и след 7-годишна
възраст, веднъж месечно от петък, след приключване на училищните занятия до
неделя в 17.00ч. с преспИ.не при баща си или всеки първи петък от месеца, с
преспИ.не до неделя.В тази част първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и определен изложения в споразумението на родителите режим, който е
съобразен с най-добрия интерес на детето А..
В същото с.з. Т.К. е поискал съпругата
му да носи предбрачното си фамилно име-Петрова. Това искане е недопустимо, като
направено извън срока за обжалване на първоинстанциовнното решение, като същото
е влязло в сила в тази си част, щом в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК не е
постъпила въззивна жалба. Въззивното производство в тази част следва да бъде
прекратено.
В останалата си част
първоинстанционното решение също е влязло в сила, като необжалвано.
Предвид изхода на спора, не се налага
промяна на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Пак с оглед изхода на спора не се следват
разноски на въззивната страна в настоящото производство. Няма искане от въззИ.емата
и съдът не дължи произнасяне. Доколкото решението в частта за режима на лични
отношения на бащата с детето ползва двете страни, то сторените разноски следва
да останат в тежест на страните, така, както са направени от тях.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 2671/17.06.2019г. по гр.д. № 1783/2019г.на 42-ри състав
на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на детето
А.Т.К., ЕГН ********** с бащата Т.Х.К.,
ЕГН ********** както следва : Бащата
Т.Х.К. има правото да взема детето при себе си всяка първа и трета събота от
месеца от 10.30 часа до 13.30 часа, без преспИ.не, както и има право да взема при себе
детето А.Т.К., ЕГН ********** две седмици през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск, на основание чл. 59, ал.2 СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Т.Х.К.,
ЕГН ********** *** с детето А.Т.К.,
ЕГН **********, както следва:
До
навършване на 3-годишна възраст от детето- всяка първа
неделя от месеца от 10.00ч. до 13.30ч., в присъствието на
майката, като срещите се осъществяват по местоживеенето на детето, понастоящем гр. Варна;
От
3-годишна възраст до 7-годишна възраст на детето-
всяка първа неделя от месеца от 10.00ч. до 17.00ч., без присъствието на майката,
като срещите отново са по местоживеенето на детето и
След 7-годишна възраст на детето- всеки първи петък от месеца, след приключване
на училищните занятия до неделя в 17.00ч. с преспИ.не при баща си.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2671/17.06.2019г.
по гр.д. № 1783/2019г.на 42-ри състав на ВРС, в частта, в която Т.Х.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща месечна издръжка за детето си А.Т.К.,
ЕГН **********, чрез неговата майката и
законен представител Д.С.К., ЕГН **********,***, в
размер на 200 /двеста/ лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда–
04.02.2019г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката с падеж до 5-то число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, считано от датата на влизане на решението
в законна сила, на
основание чл. 59, ал.2, вр. чл. 143 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1490/2019г. на ВОС-ГО в частта относно вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Т.Х.К. и Д.С.К., на осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК и в частта за фамилното име на жената Д.С.К..
В останалата си част решението на ВРС е влязло в законна сила.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните в частта за режима на лични отношения и издръжката
на детето, при
условията на чл. 280 от ГПК, а в прекратителната си част относно
фамилното име на жената, в която има характера на определение подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението, по реда на чл. 274 от ГПК пред
ВАпС, ако се обжалва самостоятелно и пред ВКС в останалите случаи, на осн. чл.
274 от ГПК и е окончателно и не подлежи на обжалване в прекратителната си част относно
вината, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: