Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Лом, 31.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично
заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Красимира Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 745 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно
основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК/ във връзка с чл. 76 т. 9 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД.
Предявен е иск, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, от Д.Ц. с ЕГН **********,***,
срещу К.А.А., ЕГН **********,***, за заместващо съгласие на родителя по
въпроси, свързани с издаването на документи за самоличност и пътуване зад
граница на детето К. К. А., ЕГН **********,
родено от брака между страните, прекратен с решение на ЛРС по гр.д. № 239/2014
год.
Твърди се в исковата
молба, че след раздялата между страните, отношенията на ответника с ищцата и
детето им били прекратени от негова страна. Не изплаща и определената издръжка.
Ищцата е поела изцяло издръжката на детето им, има възможност да пътува в
чужбина, но възпрепятствана да пътува заедно с детето си, тъй като то няма
задграничен паспорт. Опитала се да намери ответника и да се свърже с него, за
да даде съгласието си за издаването на документа за самоличност на детето им,
но безуспешно. Така на практика с
поведението си бащата ограничава правото на свободно придвижване на детето и
правото му да живее с майката.
Иска се от съда да постанови решение, с
което:
1. Да замести съгласието на бащата за
издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на малолетното дете К. К. А., роден на ***
год., с ЕГН **********
2. Да замести съгласието на бащата,
ответника, детето да пътува извън страната, в страните членка на ЕС,в т.ч.
Турция, Гърция, Румъния за срока на валидност на паспорта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез назначеният
си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Н. Л., МАК, е подала писмен отговор, изразява
положително становище.
Ответникът
не изразява становище по иска.
За откритото съдебно заседание страните са редовно призовани.
Ищцата се явява лично и с адв. Н.
К., АК – Монтана, който поддържа
исковете и моли да бъдат уважени – с оглед най-добрият интерес на детето.
Ответникът не се явява. Представлява се
от назначеният си особен представител, адв. Н. л., МАК, която счита, че искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен – с оглед най-добрият интерес на детето.
За Дирекция „Социално подпомагане” –
гр. Лом, редовно призовани не се явява процесуален представител.
От приложените по делото писмени, както
и от събраните в хода на делото гласни доказателства, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно по делото, че страните са родители на малолетната \К. К. А.,
ЕГН **********.
Не
е спорно също, че бракът
между страните, прекратен с Решение № 239/15.07.2014 год. на ЛРС по гр.д. № 158/2014
год. и че родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката.
Майката живее на съпружески начала с друго лице в жилище, което е
собственост на родителите му, където живее заедно с детето. Бащата е на
неизвестен адрес, най-вероятно в чужбина.
Детето е ученик в четвърти клас в ОУ“К. Фотинов“ гр.Лом.
Бащата не контактува с детето си.
Малолетната К. осъществява контакти с дядо си по бащина линия.
От приетият по делото социален доклад и след проведен разговор на
социалния работник с детето, същото е заявило,че желае да пътува в чужбина с
майка си, на екскурзии.
При тези факти, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и на издаването
на необходимите лични документи за това, се разрешават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се
разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. Според действащото
законодателство – чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, липсата на такова
съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или заместващ го
документ и е основание да не им се разреши напускането на страната.
За уважаване на молбата,
в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация, при което постановеното от съда не се
ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на
обстоятелствата, следва да се установи, че страните са родители на детето, не
са постигнали съгласие относно издаването му на личен документ, в случая
паспорт и излизането му извън страната, както и че заместването на съгласието
на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.
Безспорно е по делото, че
страните са родители на малолетната К. А., което се установи и приложеното
копие от удостоверение за раждане на детето. Не се спори и, че тъй като
ответникът е в чужбина, на неустановен адрес, няма как родителите да постигнат съгласие за издаване на
личен документ на детето и напускането му на страната.
При формиране на изводите
си по въпроса относно интереса на детето да пътува в чужбина, съдът следва да
се ръководи изцяло от целта на нормативната уредба, а именно да защити в
максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможността за
злоупотреба с правата им, с оглед ниската им възраст и превенция срещу
неправомерни актове срещу тях.
Съгласно § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне
„най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и чувствата му;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
На следващо място, в
константната практика на ВКС е застъпено становище, че не е в интерес на детето
да бъде дадено разрешение за неограничено му извеждане от територията на
страната където и да е, без съгласието на единия от родителите, с аргумент, че
при глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде установено кога и
как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто е предоставено
упражняването на родителските права.
С оглед горното се прима,
че разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или
в държави, чийто кръг е определяем /например държавите-членки на ЕС и пр./ или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, съобразно интереса на детето, преценен с оглед конкретния
случай /така решение № 58/08.03.212 год. на ВКС по гр.д. № 721/2011 год., ІІІ
г.о., решение № 789/13.01.2011 год. на ВКС по гр.д. № 45/2010 год., ІІІ г.о.,
решение № 234/17.05.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1599/2010 год., ІV г.о. и др./.
Преценката на съда за
това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при
разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и
е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда.
Установените в
Европейския съюз принципи за свободно движение на хора и възможната трудова
заетост в различни страни за гражданите на държавите-членки, налагат във все
по-голям мащаб търпенето на подобни на разглежданите ограничения за контакт
между детето и родителя, който не упражнява родителските права и заместването
му с електронните средства за комуникация. Извън това, ограниченията на установените
мерки могат да бъдат компенсирани с друг режим по искане на заинтересованата
страна.
По делото липсват
доказателства ответникът изобщо да е участвал в отглеждането, възпитанието и
грижите за детето.
При това положение, да се
ограничи възможността на детето да пътува и пребивава извън страната, излишно
би ограничило неговите права.
Правото на свободно
придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България – чл. 35,
ал. 1 от КРБ, вече се посочи по-горе също така, че един от основните принципи
на ЕС е принципът на свободно придвижване в рамките на съюза на стоки и хора.
А съгласно чл. 10, т. 2
от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 03.07.1991 г./, съставляваща част от законодателството на Република
България, правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на
тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на
националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или
правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права,
признати в тази Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията пък, висшите
интереси на детето са „. . . първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи".
В случая не са налице
предпоставките предвидени в чл. 33, ал. 3 ЗБЛД, въз основа на които може да се
ограничи правото на български гражданин да напуска пределите на страната и да
се завръща.
По изложените съображения
съдът намира, че са налице основанията за уважаване на депозираната молба и не
са налице пречки за това.
Липсват конкретни
доказателства, че е налице опасност или дори вероятност на детето да бъде
причинена вреда. За това молбата следва да бъде уважена чрез даване на
разрешение за издаване на паспорт на детето, както и разрешение, заместващо съгласието
на бащата детето да пътува до държавите от ЕС неограничено, но за срок не
по-дълъг от 5 години, какъвто е и срокът на валидност на паспортите на
българските граждани съгл. чл. 36, ал. 1 ЗБЛД.
Относно разноските:
Сторените във връзка с
делото разноски не се претендират и съда не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 127а от СК, във връзка с чл. 76 т.
9 от ЗБЛД, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА К.А.А.,
ЕГН **********,***, да се издаде
паспорт за пътуване в чужбина /чл. 38, т. 3 ЗБЛД/ на К. К. А., ЕГН **********,
родена на *** год., представлявана от своята майка Д.Ц. , ЕГН ********** от гр. Лом.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА К.А.А.,
ЕГН **********,***, детето К.
К. А., ЕГН **********, да пътува неограничен брой пъти до
страните-членки на Европейския съюз и в Р Турция и да пребивава извън страната,
придружено от своята майка Д.Ц. ЕГН **********,***, за срок до 5 /пет/ години, считано от постановяването на настоящото
решение на основание чл. 127а СК.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: