Решение по дело №745/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 371
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20191620100745
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр. Лом, 31.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 745 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

               Производство с правно основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК/ във връзка с чл. 76 т. 9 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД.

         Предявен е иск, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, от Д.Ц.   с ЕГН **********,***, срещу К.А.А.,  ЕГН **********,***,  за заместващо съгласие на родителя по въпроси, свързани с издаването на документи за самоличност и пътуване зад граница на детето К. К. А.,  ЕГН **********, родено от брака между страните, прекратен с решение на ЛРС по гр.д. № 239/2014 год.

Твърди се в исковата молба, че след раздялата между страните, отношенията на ответника с ищцата и детето им били прекратени от негова страна. Не изплаща и определената издръжка. Ищцата е поела изцяло издръжката на детето им, има възможност да пътува в чужбина, но възпрепятствана да пътува заедно с детето си, тъй като то няма задграничен паспорт. Опитала се да намери ответника и да се свърже с него, за да даде съгласието си за издаването на документа за самоличност на детето им, но безуспешно.  Така на практика с поведението си бащата ограничава правото на свободно придвижване на детето и правото му да живее с майката.

         Иска се от съда да постанови решение, с което:

1.     Да замести съгласието на бащата за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на малолетното дете К. К. А., роден на *** год., с ЕГН **********

2.     Да замести съгласието на бащата, ответника, детето да пътува извън страната, в страните членка на ЕС,в т.ч. Турция, Гърция, Румъния за срока на валидност на паспорта.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Н. Л.,  МАК, е подала писмен отговор, изразява положително становище.

         Ответникът не изразява становище по иска. 

За откритото съдебно заседание страните са редовно призовани.

Ищцата се явява лично и с  адв. Н. К.,  АК – Монтана, който поддържа исковете и моли да бъдат уважени – с оглед най-добрият интерес на детето.

         Ответникът не се явява. Представлява се от назначеният си особен представител, адв. Н. л.,  МАК, която счита, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен – с оглед най-добрият интерес на детето.

         За Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Лом, редовно призовани не се явява процесуален представител.

         От приложените по делото писмени, както и от събраните в хода на делото гласни доказателства, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Не е спорно по делото, че страните са родители на малолетната \К. К. А.,  ЕГН **********.

         Не е спорно също, че бракът между страните, прекратен с Решение № 239/15.07.2014 год. на ЛРС по гр.д. № 158/2014 год. и че родителските права по отношение на детето са предоставени на майката. 

Майката живее на съпружески начала с друго лице в жилище, което е собственост на родителите му, където живее заедно с детето. Бащата е на неизвестен адрес, най-вероятно в чужбина.

Детето е ученик в четвърти клас в ОУ“К. Фотинов“ гр.Лом.

Бащата  не контактува с детето си. Малолетната К. осъществява контакти с дядо си по бащина линия.

От приетият по делото социален доклад и след проведен разговор на социалния работник с детето, същото е заявило,че желае да пътува в чужбина с майка си, на екскурзии.

При тези факти, достигна до следните правни изводи: 

Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и на издаването на необходимите лични документи за това, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. Според действащото законодателство – чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им се разреши напускането на страната.

За уважаване на молбата, в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация, при което постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, следва да се установи, че страните са родители на детето, не са постигнали съгласие относно издаването му на личен документ, в случая паспорт и излизането му извън страната, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.

Безспорно е по делото, че страните са родители на малолетната К. А., което се установи и приложеното копие от удостоверение за раждане на детето. Не се спори и, че тъй като ответникът е в чужбина, на неустановен адрес, няма как родителите да постигнат съгласие за издаване на личен документ на детето и напускането му на страната.

При формиране на изводите си по въпроса относно интереса на детето да пътува в чужбина, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможността за злоупотреба с правата им, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.

Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне „най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

На следващо място, в константната практика на ВКС е застъпено становище, че не е в интерес на детето да бъде дадено разрешение за неограничено му извеждане от територията на страната където и да е, без съгласието на единия от родителите, с аргумент, че при глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде установено кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права.

С оглед горното се прима, че разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /например държавите-членки на ЕС и пр./ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, съобразно интереса на детето, преценен с оглед конкретния случай /така решение № 58/08.03.212 год. на ВКС по гр.д. № 721/2011 год., ІІІ г.о., решение № 789/13.01.2011 год. на ВКС по гр.д. № 45/2010 год., ІІІ г.о., решение № 234/17.05.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1599/2010 год., ІV г.о. и др./.

Преценката на съда за това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда.

Установените в Европейския съюз принципи за свободно движение на хора и възможната трудова заетост в различни страни за гражданите на държавите-членки, налагат във все по-голям мащаб търпенето на подобни на разглежданите ограничения за контакт между детето и родителя, който не упражнява родителските права и заместването му с електронните средства за комуникация. Извън това, ограниченията на установените мерки могат да бъдат компенсирани с друг режим по искане на заинтересованата страна.

По делото липсват доказателства ответникът изобщо да е участвал в отглеждането, възпитанието и грижите за детето.

При това положение, да се ограничи възможността на детето да пътува и пребивава извън страната, излишно би ограничило неговите права.

Правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България – чл. 35, ал. 1 от КРБ, вече се посочи по-горе също така, че един от основните принципи на ЕС е принципът на свободно придвижване в рамките на съюза на стоки и хора.

А съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, съставляваща част от законодателството на Република България, правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията пък, висшите интереси на детето са „. . . първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".

В случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 33, ал. 3 ЗБЛД, въз основа на които може да се ограничи правото на български гражданин да напуска пределите на страната и да се завръща.

По изложените съображения съдът намира, че са налице основанията за уважаване на депозираната молба и не са налице пречки за това.

Липсват конкретни доказателства, че е налице опасност или дори вероятност на детето да бъде причинена вреда. За това молбата следва да бъде уважена чрез даване на разрешение за издаване на паспорт на детето, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува до държавите от ЕС неограничено, но за срок не по-дълъг от 5 години, какъвто е и срокът на валидност на паспортите на българските граждани съгл. чл. 36, ал. 1 ЗБЛД.

Относно разноските:

Сторените във връзка с делото разноски не се претендират и съда не дължи произнасяне.

Предвид изложеното и на основание чл. 127а от СК, във връзка с чл. 76 т. 9 от ЗБЛД, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА К.А.А.,  ЕГН **********,***, да се издаде паспорт за пътуване в чужбина /чл. 38, т. 3 ЗБЛД/ на К. К. А.,  ЕГН **********, родена на *** год., представлявана от своята майка Д.Ц.  , ЕГН ********** от гр. Лом.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА К.А.А.,  ЕГН **********,***, детето К. К. А.,  ЕГН **********, да пътува неограничен брой пъти до страните-членки на Европейския съюз и в Р Турция и да пребивава извън страната, придружено от своята майка Д.Ц.   ЕГН **********,***, за срок до 5 /пет/ години, считано от постановяването на настоящото решение на основание чл. 127а СК.

         Решението подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: