Присъда по дело №921/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И от 18.04.2022 г.
към Присъда № 87 от 18.04.2022 г.,
постановена по НЧХД № 921/2022 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по Тъжба с вх. №
12629/16.02.2022 г. по описа на РС-Пловдив, депозирана от Е. Ер. Х., с ЕГН:
**********, с която е повдигнато обвинение против Д. М. М., с ЕГН:
**********, за това, че:
на 17.08.2021 г., в гр. Пловдив, Д. М. М. е причинил на Е. Ер. Х. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдания без
разстройство на здравето, като му е нанесъл удари в областта на главата,
гръдния кош и крайниците - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и граждански
иск, предявен от тъжителя Х. против подсъдимия М., с правно основание чл.
45 ЗЗД, за сума от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като
тъжителят е конституиран и като граждански ищец.
Повереникът на частния тъжител, изразява становище, че
престъплението, предмет на обвинението е безспорно доказано, поради което
моли съда да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения
граждански иск в пълен размер с присъждане на направените по делото
разноски.
От своя страна, подсъдимият М;. дава обяснения в хода на проведеното
съдебно следствие, с които оспорва частично обвинението, признавайки, че е
нанесъл удари по отношение на тъжителя, но заявявайки и че и самият
тъжител му е нанесъл такива. В последното съдебно заседание редовно
уведомен за същото, не се явява и не взема участие в проведениете съдебни
прения, в това число не изразява лична защита и последна дума.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Д. М. М. е роден на *********г. в гр. К., б., български
гражданин, със средно образование, работещ като асистент по почистване в
Дания, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подс. М. бил родом от град К., но известно време преди процесния
инцидент живеел и работел в Дания. По време на престоя си там същият
установил контакт чрез социалните мрежи със свид. А. Това се случило през
пролетта на 2021 г. Същият имал симпатии към А. и проявявал интерес към
нея, като периодично й пишел, а тя му отговаряла, като при едно от
посещенията си в България, подс. М. посетил личния й адрес в град К. и чрез
1

майка й оставил подарък. Междувременно свид. А. била започнала връзка с
тъжителя Х., с когото се познавали от няколко години преди това, но през
лятото на 2021 г. познанството им прераснало във връзка. Свид. А. не счела за
необходима да уведомява за това обстоятелства подс. М., който продължавал
да се интересуван от нея и да й пише.
На 16.08.2021 г. подс. М. се намирал в град К. със своя приятел – свид.
Е. По време на вечерта подс. М. си пишел със свид. А., от която разбрал, че
по-късно вечерта ще излиза в нощно заведение в град Пловдив. Подс. М.
знаел, че след полунощ, на 17.08.2021 г. свид. А. ще има рожден ден и
спонтанно в него възникнала идеята да я изненада в заведението, в което
същата съобщила, че ще прекара вечерта в компанията на приятели. Подс. М.
купил голям букет от рози и компанията на своя приятел – свид. Е. около 23
часа на 16.08.2021 г. потеглили с колата на подс. М. (,,БМВ” с per. №
********) към град Пловдив. След полунощ, на 17.08.2021 г. двамата
приятели вече били в град Пловдив. Същите намерили местонахождението на
въпросния нощен клуб и се отправили към него.
Около 03 часа на 17.08.2021 г. подс. М. паркирал автомобила си пред
едно от заведенията, намиращи се в близост до това, с което знаел, че се
намира свид. А. – клуб «Оникс». Същият се опитал да се свърже с нея по
телефона, защото искал тя да излезе, за да й поднесе изненадата си.
Междувременно в заведението свид. А. се намирала в компанията на свои
близки, с които празнувала рождения си ден, в това число и на приятеля си –
тъжителя Х. Същият видял, че на дисплея на телефона на свид. А. се изписва
мъжко име, което породило ревност в него и същият подразнен поискал
сметка от свид. А. Двамата се скарали и свид. А. се разплакала. Останалите
гости си тръгнали, а непозната от съседната маса дошла, за да успокои свид.
А. Междувременно сервитьорка от заведението съобщила на свид. А., че пред
заведението я чака някой, при което А. помолила да я прикрият, като кажат,
че вътре няма такъв човек. В крайна сметка същата излязла, придружена от
непознатото момиче, което я успокоявало. Вън се срещнала с подс. М., който
й поднесъл букета с рози. Свид. А. отказала да го приеме и се върнала
обратно, за да си вземе нещата и да си тръгне с приятеля си – тъжителя Х.
Излизайки двамата видели на капака на колата на свид. А. въпросния букет с
цветя. До нейната кола била паркирана колата на подс. М. Подразнен от
наличието на букет с цветя въху колата на приятелката си тъжителят се
приближил до колата на подс. М. и го попитал той ли е оставил тези цветя. В
хода на възникналото пререкание между двамата млади мъже подс. М.
нанесъл удар с юмрук в областта на главата на тъжителя Х. Последният се
изместил настрани, но ударът попаднал в областта зад лявото му ухо. В този
момент се намесил и приятелят на подс. М. – свид. Е., който искал да разтърве
двете момчета. В този момент свид. А., която наблюдавала от разстояние до
този момент, се приближила и приближавайки се успяла да види как
приятеля й – тъжителят Х. е бутнат на земята, а подс. М. му нанася удари по
цялото тяло с ритници. В един момент същият бил спрян от приятеля му,
2

двамата се качили в колата на М. и се отдалечили от мястото на инцидента.
От своя страна тъжителят Х. и свид. А. се качили в колата на последната и
също си тръгнали. Непосредствено след потеглянето им подс. М. се появил
изневиделица и ги последвал. На един от светофарите на бул. Санкт
Петербург, когато колите били спрели една до друга. подс. М. отправил
ругатни през отворения прозорец на тяхната кола, като държейки се с две
ръце отвътре в купето, се надигнал и с извадени навън крака изритал с двата
си крака през отворения прозорец на автомобила на свид. А., който в този
момент бил управляван от тъжителя Х. Ударите му с краката попаднали в
областта на дясното рамо и на гръдния ми кош на тъжителя. В този момент
последния се обадил на Национална система 112, за да съобщи за
нападението над себе си. По-късно посетил и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД-
Пловлив, къде му била оказана медицинска помощ, а също така посетил
отделението по съдебна медицина в същото болнично заведение и получил
съдебномедицинско удостоверение № 938/2021/17.08.2021 г. В медицинското
удостоверения били отразени следните телесни увреждания: в областта на
главата - петнисти кръвонасяданис с червеникав цвят с размери 4/2,5 см зад
лявото ухо; с размери 3.5 3 см па челото; дъговидно кръвонасядане е размери
5/2 см в областта на дясната скула; в областта на гръдния кош - дъговидно
охлузване с размери 6/1,5 см със забелен епидермис в областта на дясната
ключица и двеЗ линейни охлузвания едно под друга с дължини по 11.5 см; в
областта на крайниците - по задната повърхност на дясната предмишница
овално охлузване 2.5/3 см със засъхнала кръв: болка в областта па дясна
лакътна става; овално охлузване с размери 4/2,5 см със засъхнала кръв; но
предната повърхност на дясната подбедрица множество линейни охлузвания с
обща плош 16/7 см; по предната повърхност на лявата колянпа става овално
охллузване 2.5/3 см., със засъхнала кръв.
В последствие тъжителят подал и жалба в РП-Пловдив, въз основа на
която била образувна преписка № 9746/2021 г. на Районна прокуратура-
Пловдив. С постановление па Районна прокуратура-Пловднв за отказ да се
образува досьдебно производство нзх. № 9746/2021 г. с изх. дата 19.10.2021
г., на тъжителя било разяснено, че може да подаде тъжба в съда на основание
чл. 161, ал.1 НК, от която възможност тъжителят Х. се възползвал.
Последното било повод за образуването на настоящето производство.
Горната фактическа обстановка се установява от следните
доказателствата:
В хода на настоящето производство като писмени доказателства били
приобщени освен цитираните по-горе медицински документи и приобщената
прокурорската преписка на РП-Пловдив, която приключила с Постановление
за отказ да се образува ДП. Съдът кредитира тези писмени доказателства,
доколкото същите са относими към предмета на делото и допринасят за
изясняването му.
В хода на проведеното съдебно следствие е била назначена и изготвена
3

съдебно-медицинска експертиза, имаща за задача да установи характера и
вида на нанесената телесна повреда по отношение на тъжителя. Видно от
заключението на същата, на процесната дата, на тъжителя Х. е било
причинено болка и страдание без разстройство на здравето, а именно:
кръвонасядания по главата и лицето, охлузвания по гръден кош, горни и
долни крайници, които увреждания са причинили на пострадалия болки и
страдания, без разстройство на здравето, които постепенно са затихвали до
пълното им изчезване след оздравителния процес, който е траел около 10-14
дни при благоприятен ход без настъпването на усложнения в него. Съдът
кредитира това заключение изцяло като обективно и компетентно изготвено
от вещо лице-специалист в съответната област, даващо пълен, обоснован и
ясен отговор на поставените въпроси, непоставящо съмнение за неговата
достоверност.
Като свидетели по делото са били разпитани двамата очевидци на
инцидента – свид. А. и свид. Е. Обяснения е дал и самият подсъдим М.
В своите показания свид. А. е посочила, че на въпросните дата и място
е възприела как подс. М. е нанесъл удари с ритници по тялото на тъжителя Х.,
което продължило, докато същият не бил спрян от свид. Е. В последствие при
тръгването им с автомобила на свидетелката, който бил управляван от
тъжителя Х., двамата били застигнати от подс. М., който възползвайки се от
спирането на колите на един от светофарите, се набрал на купето на колата и
с двата си крака нанесъл удари в тялото на тъжителя Х.
От своя страна свид. Е. в своите показания потвърждава за възникнал
конфликт между подс. М. и тъжителя Х., но твърди, че не е възприел кой е
инициирал същия, нито размяна на удари, а единствено се намесил, за да го
предотврати. В своите показания свидетелят твърди, че не е възприел размяна
на удари, нито някой от двамата участници в спора да е имал видими
наранявания.
В своите обяснения подс. М. не е отрекъл, че на процесните дата и
място в хода на възникнал между него и тъжителя конфликт същият е
нанесъл на тъжителя 1-2 удара с юмрук, но настоява, че размяната на удари е
била взаимна, както и че той също е имал наранявания в следствие на това.
Посочва, че причината за възникналия конфликт била настояването на
тъжителя да прибере букета с цветя, който подс. М. оставил на колата на свид.
А.
Съдът кредитира показанията на свид. А., доколкото същите се явяват
логични, последователни и съответни на събрания по делото писмен
доказателствен материал, в това число на заключението на изготвената по
делото СМЕ. В тази връзка съдът отчете обстоятелството, че тази свидетелка
се явява хипотетично заинтересована от крайния изход на делото, предвид
връзката й с тъжителя Х., но съдът намира, че тази заинтересованост в случая
не се отразява на добросъвестността и истинността на дадените от
свидетелката показания, доколкото е видно, че същите намират съответствие
4

дори в показанията на свид. Е. (относно факта на възникналия конфликт) и
обясненията на подс. М. (относно факта на нанесени удари по отношение на
тъжителя). Съдът не констатира склонност у тази свидетелка с показанията си
да преувеличава деятелността на подс. М., за да обезпечи обвинителната теза
на приятеля си – тъжителя Х. – напротив – същата посочва, че е видяла
размяна на удари, т.е. липсва стремеж да прикрие деятелността на своя
приятел за сметка на тази на подсъдимия. Последното, наред с
обстоятелството, че показанията на тази свидетелка намират опора и в
обективните по делото доказателствени източници като писмените
доказателства и изготвената по делото СМЕ, мотивира съда да кредитира
изцяло показанията на свид. А., като оценя същите като логични и обективни.
Съдът кредитира и показанията на свид. Е., макар и за този свидетел да
е налице заинтересованост от крайния изход на делото, предвид
приятелството му с подсъдимия. И тук обаче съдът не констатира съществено
проявление на тази заинтересованост, доколкото показанията на свидетеля се
явяват неопровергани от кредитираната доказателствена съвкупност по
отношение на всички съобщени от него съставомерни факти и обстоятелства -
частта, в която същият описва къде са се намирали във въпросната вечер с
подс. М., поводът и начинът има на придвижване до град Пловдив, в това и в
частта, в която посочва, че се е опитвал да преустанови възникналия
конфликт между подсъдимия и тъжителя, като при опитите си да стори това,
е бутнал тъжителя на земята. В действителност с това обстоятелство се
спекулира от страна на защитата, но доколкото по делото няма данни
причината за това да е била различна от стремеж да се преустанови
назряващия конфликт, респ. това бутане да е причинило част от
съставомерните наранявания на подс. М., съдът намира че на същото не
следвада се отдава по-силно значение от посоченото по-горе. Все пак няма
как да не се отрече, че този свидетел не твърди да е забалязъл наранявания по
подс. М. след процесната свада, при положение, че от страна на подсъдимия
се твърди именно това. Последното е основание за съда да оцени и тези
показания като надежден доказателствен източник въпреки формалните
основания същите да се считат за заинтересовани.
Що се отнася до обясненията, дадени от подс. М., при оценката им
съдът взе предвид обстоятелството, че обясненията на подсъдимия по
правило са освен средство за защита, и доказателствено средство. Ето защо и
при анализа на същите съдът кредитира същите в онези части, в които пряко
не се конфронтират с кредитирани доказателствени източници, в това число
със заключението на изготвената по делото експертиза. Така съдът кредитира
обясненията на подс. М. в частта, в която същият описва взаимоотношенията
му със свид. А. и причината същият да се озове в град Пловдив посред нощ с
букет цветя пред нощен клуб. Последното всъщност е показателно и за
верността на твърдението му, че същият не е бил наясно, че обектът на
неговите чувства се намира във връзка с друг мъж, което обяснява и
изненадата му от появата на тъжителя Х. Реакцията на тъжителя Х. обяснява
5

и неговата реакция, в това число нанасянето на удари по отношение на
тъжителя – обстоятелство, което не се оспорва от подс. М. Но макар да
обясняват, тези факти и обстоятелства не извличат противоправния характер
на извършеното от подсъдимия. Обясним е фактът, че подсъдимият твърди,
че не си спомня да е нанасял удари с крака по тялото и крайниците на
тъжителя – израз на стремежа му да се защити в някаква степен. Именно в
тази част неговите обяснения не се възприемат от съда, доколкото същите се
намират в пряко противоречие с показанията на свид. А., която го е видяла
именно как нанася удари с ритници по отношение на тъжителя, докато
същият е повален на земята, в това число при застигането на светофара. Ето
защо и доколкото в тази част за тези обстоятелства са налице показания,
които кореспондират и с наличните по делото медицински документи, съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия в посочената част, като за тези
обстоятелства се доверява на анализираните по-горе доказателствени
източници.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка,
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подс. Д. М. М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2
НК, а именно: на 17.08.2021 г., в гр. Пловдив, е причинил на Е. Ер. Х. лека
телесна повреда, представляваща болка и страдание без разстройство на
здравето, като му е нанесъл удари в областта на главата, гръдния кош и
крайниците.
От обективна страна:
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката М.
А., а частично и от тези на свид. С. Е. и от обясненията на подс. М., от
приетото като писмено доказателство СМУ, както и от заключението на
СМЕ, се черпят категорични данни по отношение на всички обективни
признаци от състава на престъплението, за което подс. М. е предаден на съд.
На първо място, от същите по категоричен начин се установява датата
и мястото на извършване на инкриминираното деяние – в тази насока са
както показанията на разпитаните свидетели, така и на обясненията на
подсъдимия, а също така и от наличните по кориците на делото писмени
доказателства – СМУ и приетата като писмено доказателство по делото
прокурорска преписка. Всички тези доказателствени източници по
категоричен и еднопосочен начин установяват като дата на извършване на
деянието 17.08.2021 г., а като мястото на извършването му – гр. Пловдив.
Така или иначе спор относно тези обстоятелства няма. Всъщност, липсва спор
и досежно факта на причиненото нараняване по отношение на тъжителя.
Спорът в случая касае интензитетът и броя на ударите, нанесени от
страна на подсъдимия по отношение на тъжителя.
6

От показанията на свидетелката М. А., а също така и частично от
обясненията на подс. М. и от заключението на изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза, както и приложеното по делото съдебно-медицинско
удостоверение, се черпят данни по отношение на механизма на нанесената
телесна повреда. В тази връзка видно от показанията на свидетелката при
срещата между тъжителя и подсъдимия на процесната дата и място,
подсъдимият М. е нанесъл ритници по тялото и главата на тъжителя. Макар
подсъдимият от своя страна да отрича нанасянето на удари в областта и на
тялото с ритници, признава фактът, че е ударил тъжителят с юмрук в областта
на главата. Видно от приложеното по делото съдебно-медицинско
удостоверение, при проведения преглед са установени: кръвонасядания по
главата и лицето, охлузвания по гръден кош, долни и горни крайници. В този
смисъл е и заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза,
според което на процесната дата на тъжителя Х. е било причинено: болка и
страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядания по главата
и лицето, охлузвания по гръден кош, горни и долни крайници. Горното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме като механизъм за
причиняване на процесните увреждания именно посоченото в тъжбата –
удари с ръце и крака в областта на главата, гръдния кош и крайниците,
доколкото този извод намира категорично потвърждение в кредитираните по
делото доказателства – свидетелските показания на свид. А. и обясненията на
подс. М. в частта, в която признава да е нанасял удари с юмрук в областта на
главата на тъжителя. Пак данните, получени от тези гласни доказателствени
средства позволяват да се направи и категоричен извод за авторството на
деянието, който сочи по несъмнен начин към подс. М. В тази връзка
коментираните по-горе показания на свид. А., която е категорична в
твърденията си, че подс. М. е нанасял удари с крака в тялото и главата на
тъжителя, така и обясненията на подсъдимия М., който признава в
обясненията си, че е ударил няколко пъти („един-два“) тъжителя с юмрук в
областта на главата. Косвен доказателствен източник се явява и свид. Е.,
който свидетелства за това, че на процесни дата и място подс. М. е бил на
мястото, на което се твърди да се е случил процесният инцидент, а също така
и че при срещата между подсъдимия и тъжителя е възникнало физическо
съприкосновение, макар и не съобщавайки да е видял конкретно нанесени
удари от страна на подс. М. по отношение на тъжителя Х. Всичко
гореизложено очертава като единствен възможен автор на процесното деяние
- подс. М.
Характера и вида на телесната повреда пък се установяват от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която на
тъжителя Х. е било причинено болка и страдание без разстройство на
здравето, а именно кръвонасядания по главата и лицето, охлузвания по
гръден кош, горни и долни крайници, които увреждания са причинили на
пострадалия болки и страдания, без разстройство на здравето, които
постепенно са затихвали до пълното им изчезване след оздравителния
7

процес, който е траел около 10-14 дни при благоприятен ход без настъпването
на усложнения в него.
От субективна страна подсъдимият М. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че
замахвайки с юмрук в областта на главата на тъжителя и нанасяйки удари с
крака в тялото му и крайниците му неминуемо ще доведе до нараняването на
последния, въпреки това му е нанесъл удари, искайки и пряко целейки
именно това. В случая няма как да се приеме, че се касае за евентуален
умисъл, доколкото подсъдимият е насочил ударите си към главата, гръдния
кош и крайниците на тъжителя, осъзнавайки, че тези части от тялото на
тъжителя попадат в обхвата на замаха съответно на ръцете и краката му. Ето
защо съдът прие, че в случая се касае за пряк умисъл. Подсъдимият е насочил
всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на
негативния резултат – причиняването на телесно увреждане на тъжителя.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. Д.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК по отношение на тъжителя Е. Х., поради
което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
С действията си по гореописания начин подс. М. е засегнал като обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността, които са обект на закрила в НК.
Предвиденото в закона наказание за престъплението, предмет на
настоящето производство е лишаване от свобода до шест месеца или
пробация или глоба от 100 до 300 лв. Последното обосновава и наличието на
визираната в чл. 78а, ал. 1, б. “а” НК предпоставка за освобождаване от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание “глоба”,
а именно предвиденото в закона наказание за умишлени престъпления да е до
три години лишаване от свобода.
Наред с горното, съдът прие, че в случая е изпълнена и предпоставката
на чл. 78а, ал. 1, б. “б” НК - деецът да не е осъждан и да не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а, доколкото видно от приложената
по делото Справка за съдимост подс. Мюмюн не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
В същото време съдът констатира, че не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от престъплението, което е формално,
т. нар. “на просто извършване”, не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
С оглед на изложените фактически и правни изводи съдът намери, че в
8

случая са налице материалноправните предпоставки подсъдимия да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление,
като на основание чл. 305, ал. 5 НПК му бъде наложено административно
наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
По въпроса за вида и размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на
административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия ниската степен на обществена
опасност на личността му, предвид чистото му съдебно минало и липсата на
каквито и да е криминалистични регистрации до настоящия момент. Като
положителна харатеристика се отчете и трудовата ангажираност на
подсъдимия, а също така и младата му възраст и ситуацията на създадената
заблуда, в която е попаднал (създадена не без участието на свид. А., която е
поводът за възникването на процесния инцидент, от който са произтекли
обсъдените по-горе съставомерни вреди). От друга страна съдът не отчете
наличието на отегчаващи обстоятелства. Предвид гореизложеното и като
констатира наличието на смекчаващи вината обстоятелства - от една страна и
от друга – липсата на отегчаващи такива, съдът определи и наложи на
подсъдимия административно наказание глоба в законоустановения минимум
от 1000 лв., като счете, че този размер се явява справедлив и достатъчен за
постигане целите на наказанието.
По въпроса за претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другимо. Ангажирането на тази отговорност от
своя страна предполага кумулативното наличие на следните елементи:
деяние, противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка между
причинената вреда и противоправното поведение.
В конкретния случай категорично се установява, че подсъдимият М. е
нанесъл на тъжителя Х. лека телесна повреда, с което му е причинил болка и
страдание без разстройство на здравето, в следствие на на нанесените от
страна на подсъдимия удари в областта на главата, гръдния кош и
крайниците. Това деяние е противоправно, тъй като засягането на телесната
неприкосновеност на човека чрез нанасянето на телесна повреда, било то и
лека /в случаите, когато същата е причинена при умишлена форма на вина,
какъвто установи се е настоящият/, е абсолютно запретено от закона с
възвеждането му в състав на престъпление. По делото се установи и
наличието на виновно поведение – умишлена форма на вина, както и
причинно-следствената връзка между нанесените удари от страна на
подсъдимимия и причиненото телесно увреждане. Установи се също така, че
така нанесеното увреждане е причинило болка и страдание на тъжителя,
което е продължило в период от около 10-14 дни. Ето защо от формална
страна са налице всички предпоставки за ангажиране на гражданскоправната
9

отговорност на подсъдимия за причинената на тъжителя лека телесна повреда.
С приетия за съвместно разглеждане в настоящето производство
граждански иск се претендира обезвреда за причинените от деянието
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. От събраните по
делото доказателства се установява с категоричност, че тъжителят Х. е
претърпял визираните неимуществени вреди. По делото се установява, че в
резултат на осъщественото спрямо него престъпно посегателство същият е
претърпял описаните болки и страдания в резултат на нанесените от страна на
подсъдимия удари в обалстта на главата, гръдния кош и крайниците. От
свидетелските показания на разпитаната като свидетел негова приятелка –
свид. М. А. се установява, че нанесените телесни увреждания на тъжителя са
му причинили болка и дискомфорт – обстоятелство потвърдено и от вещото
лице, изготвило СМЕ. Съдът намира, че интензитетът на преживените болки
и страдания, характерът на извършеното спрямо тъжителя посегателство, като
такова, засягащо в по осезаем начин телесната му неприкосновеност и
създаващо безпокойство по отношение на здравето му, както и фактът, че
същото е причинено публично, пред очите на свидетели при обективната
възможност да бъде забелязано от неоганичен кръг от хора, обуславят извода,
че в конкретния случай е налице подлещажа на обезвреда неимуществена
вреда. При преценката за размера на обезщетението съдът взе предвид, че в
конкретния случай не се установява от доказателствата по делото описаното
състояние на тъжителя да е продължило значително във времето или да е
било особено тежко, да се е задълбочило или да се е отразило съществено
върху нормалния му начин на живот. Като съобрази посочените по-горе
обстоятелства, характерът на причинените вреди и техния интензитет, съдът
намери, че обезщетение в размер на 1000 лева справедливо би репарирало
причинените от деянието вреди. В тази връзка съдът счете, че искът се явява
неоснователен за разликата над този размер, тъй като не се доказаха
значителни по размер и интензитет вреди, които да обосновават
обезщетяването им с по-висок размер от така определения. Предвид това
съдът уважи така предявения граждански иск частично, като осъди
подсъдимия М. да заплати на тъжителя и граждански ищец Х. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя
неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящето
обвинение, ведно със законната лихва от датата на деликта – 17.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли като неоснователен и
недоказан така предявения иск в останалата част, за разликата над уважената
част до пълния предявен размер от 5000 лева.
По въпроса за разноските:
Предвид крайния изход на делото и изрично направеното искане в този
смисъл на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимия М. направените по делото разноски от страна на тъжителя. Ето
защо подсъдимият М. бе осъден да заплати на тъжителя Х. направените от
10

него разноски по делото в общ размер 812.00 лева лева, от които 600,00 лева -
за адвокатско възнаграждение, 12,00 лева - държавна такса за образуване на
НЧХД и 200.00 лева внесен депозит за изготвената по делото СМЕ.
Съдът осъди подсъдимия М. да заплати и дължимата държавна такса
върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на сумата от
50.00 лева /4% от уважения размер, но не по-малко от 50.00 лева – съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, а
също така и сумата от 50.00 лв., представляваща увеличение на размера на
възнаграждението за вещо лице.

По изложените съображения, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	87
Дата:	18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20225330200921
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 февруари 2022 г.

Присъда по дело №921/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите