Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново , 24.02.2020 г.
Великотърновски районен съд, осми
състав в публично заседание на 13.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Димитринка Бабекова , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2895 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 1250,39 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 197,91 часа за периода от 1.08.2016 г. до 31.12.2018 г. , получен чрез преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът И.П.И., чрез пълномощника
си адв.С. *** твърди, че през периода от 1.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е
полагал труд на длъжност "младши експерт" при Регионална дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Велико Търново, на структурно подчинение към Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ в МВР и е бил със статут на държавен служител. Сочи, че за
процесния период е полагал труд на
24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Заявява, че от
14.10.2016 г. съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни — подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени — сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а преди
14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало
ежемесечно. Навежда, че при действието
на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължи в месеца, следващ
месеца на полагането на труда. Счита, че за процесния период е полагал нощен труд, който след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143 се явява
своеобразен извънреден труд в размер на 197,91 часа, който следва да бъде
заплатен с увеличение от 50%. Излага подробни съображения и моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 1250,39 лева , представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 197,91 часа за периода от
1.08.2016 г. до 31.12.2018 г. , получен чрез преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143.
Претендира законна лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание не се явява. С писмено
становище на процесуалния представител поддържа предявения иск.
Ответникът Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението " МВР , чрез
ст.ю.к.Н. е депозирал в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор на
исковата молба, в който заявява допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Не оспорва наличието на служебно правоотношение между страните за
процесния период. Посочва
актовете, които имат отношение за възникването и изменението на елементи
на служебното му правоотношение през процесния период. Навежда доводи за
неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
спрямо служебното правоотношение на ищеца, което е уредено от специален
закон-ЗМВР и издадени подзаконови нормативни актове. Излага подробни съображения и аргументи,
според които положеният от ищеца труд е заплащан съобразно нормативните разпоредби
с предвидените допълнителни възнаграждения и счита, че същият не е полагал
извънреден труд, който не му е бил заплащан , а заплащане на такъв съобразно
претенцията му не се дължи, тъй като превръщането на нощния труд в дневен с
коефициента 1.143 е неприложимо спрямо него.
Ответникът твърди, че положеният от ищеца през процесния период нощен
труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено и моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове за главница, респективно акцесорния иск за законна лихва, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява. С писмено
становище поддържа изложеното в отговора становище и моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и приобщените по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, че
между ищеца И.П.И. и ответника ГД "ПБЗН"
-МВР, е възникнало служебно правоотношение
считано от 1.08.2016 г,. по
силата на което същият е заемал
длъжността " началник дежурна смяна" в Районна служба "Пожарна
безопасност и защита на населението" -В.Търново към РД "ПБЗН" Велико Търново при ГД "ПБЗН"
-МВР. От фактическите твърдения и на двете страни, както и от приетите по
делото писмени доказателства- графици за дежурствата на състава; протоколи за
положен труд от държавни служители, работещи на смени в РС "ПБЗН"-В.Търново,
протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 и 6,00 часа , времето
на разположение и положения труд по време на официални празници , протоколи за
положен по заповед труд извън редовното работно време от работещи на смени
държавни служители в РС "ПБЗН" -В.Търново приети за процесния период се установява, че ищецът
е работил на смени по утвърден график при сумирано изчисляване на работното
време за период от три месеца, като в смените се включва и труд, полаган от 22,00 до 6,00 часа. По искане на ищеца е допусната съдебно-
икономическа експертиза, заключението на която е, че за процесния период ищецът
е работил по график на смени от по 8, 16 и 24 часа ; общо положеният от ищеца
нощен труд за процесния период е в размер на 1410 часа ; след превръщането на нощните часове в дневни
с коефициент 1.143 се получават 201,630 часа евентуално положен в резултат на
превръщането извънреден труд, остойностен с увеличение от 50% на база основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1334,23 лева за процесния
период. В съдебно заседание вещото лице поддържа изложеното
заключение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално
допустим. По същество е неоснователен.
Предявен е иск за заплащане
на т.нар. "своеобразен извънреден труд", получаващ се след превръщането на положените часове нощен
труд към дневен с коефициент 1.143. Този коефициент е предвиден в Наредба за структурата и
организацията на работната заплата,
която ищецът счита за приложим
нормативен акт при липса на методика за изчисляването му в приетия подзаконов
нормативен акт, действащ в процесния период и касаещ държавните служители,
работещи в системата на МВР. Ответникът оспорва изложените доводи , излагайки
аргументи за приложимост на специалния закон и подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, което изключва приложението на общите разпоредби. Доколкото
ищецът е държавен служител в системата на МВР,
работещ по служебно правоотношение приложимият закон, уреждащ същото е
Закон за министерство на вътрешните работи, а не Кодекса на труда, уреждащ
трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Глава
седма, раздел първи от ЗМВР урежда
статута на служителите на МВР, част от които са държавните служители- полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението-чл.142, ал.1,т.1
от ЗМВР , като ал. 2 на същата
разпоредба изрично постановява, че статута на служителите по ал.1,т.1 се урежда
с този закон. Раздел шести третира
възнагражденията, материалното и социално осигуряване на служителите на МВР, а
раздел седми урежда въпросите относно работното време и отпуските. Съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на
8,12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време
за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Чл.
187,ал.5 от ЗМВР урежда начините на
компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно,
като за служителите, работещи на смени е предвидено възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период , което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, според ал. 6 на същата разпоредба. Постановена е
забрана за полагане на извънреден труд надвишаващ 70 часа на тримесечен период
и 280 часа годишно. /чл.187,ал.7
от ЗМВР/. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период обхващащ претенцията
на ищеца действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР /обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата дата/. В
тази наредба се предвижда полагането на нощен труд между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва
да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период. От изложеното дотук се установява наличието на изрична
регламентация в ЗМВР и цитираната
наредба, касаеща полагането на нощния труд. За разлика от разпоредбата на чл.
140, ал.1 от КТ установяваща нормална продължителност на работно време
през нощта / от 22,00 до 6,00/ от 7 часа, тук законодателят е предвидил
възможността държавните служители в системата на МВР работещи на смени да
полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Действащата към процесния период наредба
цитирана по-горе предвижда отчитане на отработеното време между 22,00 и 6,00
часа с протокол , като в нея липсва предвидената в чл. 31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. трансформация
на нощен труд в дневен, чрез умножаването му с коефициент 0.143 при сумирано
изчисляване на работното време за отчетния период. Според настоящия състав горното не е празнота
на приетия подзаконов нормативен акт, при която по аналогия следва да се
прилага общата разпоредба на НСОРЗ, а съответствие с волята на законодателя,
изразена в изричната разпоредба на чл. 187,ал.1 от специалния закон- ЗМВР.
Констатира се, че именно законодателят е допуснал съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в
системата на МВР да е 8:8 , а не както е предвидено за работещите по трудови
правоотношения 8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към
дневни с коефициент 1.143. При наличие
на изрична уредба касателно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на
полагания от тези служители труд при сумирано изчисляване на работното време,
неприложими са общите разпоредби на КТ и Наредбата за структурата и организация
на работната заплата, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по
трудови правоотношения. Това според съда
не води до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно положение ,
съответно не води до извод за прилагане на право по аналогия на това
основание. Статутът на работниците и
служителите работещи по Кодекса на труда и статутът на служителите в ЗМВР, работещи
по служебни правоотношения, е различен. За компенсиране на наложените различни
видове забрани спрямо тези служители , както и режимът на труд, установен за
тях и свързан със специфичната дейност,
която полагат по опазване на обществения
ред и защита на населението от бедствия и аварии, са предвидени редица
привилегии, които не се полагат при трудовите правоотношения. Изрично е уреден редът и начинът на заплащане,
както на нощния, така и на извънредния труд.
В тази връзка следва да се
отбележи, че предвиденото в чл. 9,ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1.143 при сумирано
изчисляване на работното време цели да определи възнаграждението на работника и
служителя така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово
възнаграждение за осем часа, а не цели заплащане на извънреден труд, какъвто
няма, макар при преизчислението на нощния към дневен труд да са се получили
повече часове. За тези часове се заплаща допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице, ако
работниците и служителите са работили действително извън установеното за тях
работно време. ( вж. Решение № 14/27.3.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV г.о. на ВКС). Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител от работника/ служителя, извън
установеното за него работно време. При сумираното изчисляване на работното време
извънреден труд би бил налице, ако има отработени часове по график извън
месечната норма. В този случай се
заплаща, както определеното допълнително възнаграждение за нощен труд, така и
възнаграждение за извънреден труд по правилата на чл. 187,ал. 6 от ЗМВР.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в изпълнение на регламентираните си задължения
в ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. работодателят е изготвял протоколи , както за отчитане на отработеното
време между 22,00 и 6,00 часа ,така и за положения по заповед труд извън
работно време , за което видно от приложените платежни бележки са начислявани
съответните възнаграждения. От приложените протоколи за положен труд от държавни
служители работещи на смени в РС "ПБЗН"- В.Търново за всяко тричесечие от отчетния
период не се установява ищецът да е работил извън нормата за периода, което да
води до заплащане на извънреден труд. Всъщност тук следва да се отбележи, че
ищецът изрично посочва, че не претендира нито заплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час, нито допълнително
възнаграждение за полагане на извънреден труд, като разлика между сбора на общо
отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетения
период. Претендира заплащане на "своеобразен" извънреден труд,
получен след преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението
предвидено за извънреден труд, но нито
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, които ищецът счита за
приложими , нито ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, третиращи
заплащането на положения труд, боравят с
подобно понятие. В контекста на изложеното, заключението на
вещото лице не се кредитира от съда, доколкото изчисленията на същото касаят приложението на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ, която в светлината на горните съждения е
неприложима към служебното правоотношение на ищеца. Доколкото отношенията между
КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и ЗМВР и съответно издадените подзаконови
нормативни актове са като на общ към специален закон, то приложими са
разпоредбите на специалния закон, при все, че ЗМВР не съдържа препратка към КТ
за неуредените в него случаи, а от друга страна ЗМВР и цитираната Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. уреждат детайлно отношенията свързани
с полагането, отчитането и заплащането на труда от служителите, работещи в МВР
по служебни правоотношения. Цитираната
от ищеца съдебна практика с положителен
резултат по идентични дела заведени пред различни съдилища не е задължителна за
съда, поради което същата не следва да бъде съобразявана при постановяване на
съдебния акт. Изложените съображения
водят до извод за неоснователност на претенцията на ищеца, която следва да бъде
отхвърлена, както по отношение главния иск за заплащане сумата на 1250,39 лева главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 1.08.2016 г.- 31.12.2018 г. в размер на 197,91 часа
, получен след преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143, така и по отношение акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата, от подаване на иска до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца
разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не му се дължат. По
отношение претенцията за разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство в размер на 100 лева, които ищецът следва да заплати
на ответника.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.П.И.
с ЕГН ********** съд.адрес ***, оф.318 срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО " към Министерство на вътрешните
работи , гр. София, ул.
"Пиротска" № 171А с правно
основание чл. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,
вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1250,39 /хиляда двеста и петдесет лева и 39 ст./ главница, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.08.2016 г.- 31.12.2018
г. в размер на 197,91 часа , получен след преизчисление на нощния труд с
коефициент 1.143, ведно със законна
лихва върху главницата, от подаване на иска до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.П.И. с ГН **********
съд.адрес ***, оф.318 да
заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО към Министерство на вътрешните работи, гр.София,
ул. "Пиротска" № 171А сумата
в размер на 100,00 /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението
да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: