Решение по дело №312/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1243
Дата: 2 октомври 2020 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20207040700312
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1243

 

гр. Бургас, 2 октомври 2020 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                        СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 312 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба, подадена от „Вин.С. Индустрийс“ООД с ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление -с.Церковски, община Карнобат, представлявано от К.А.Х., против Агенция по заетостта гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 100 470,05лв., за претърпени имуществени вреди за периода 28.07.2016г. - 23.11.2016г., вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт: писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта, ведно със законната лихва от датата на забавата (05.07.2017г.) до датата на подаване на исковата молба (31.07.2018г.) в размер на 10 940,07лв.; законната лихва от датата на подаване на исковата молба-31.07.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и за заплащане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че в качеството на бенефициент по договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 „Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3“, е получил писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г., подписано от главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта за финансови корекции на верифицираните разходи по договора и искане за възстановяване на средства в размер на 96 264,12лв. Въз основа на писмото и сключено споразумение с ответника за разсрочено плащане е възстановил на Агенция по заетостта по дати следните суми: на 28.07.2016 г.-24 066.03 лева; на 29.08.2016 г.-24 066.03 лева; на 30.09.2016 г.-24 066.03 лева; на 31.10.2016 г.-28 029.03 лева и на 23.11.2016 г.-242.93 лева-  общо 100 470.05 лева.  Впоследствие, писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г., подписано от главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта било отменено с влязло в сила на 05.07.2017г. решение, постановено по адм. дело № 5323/2016г. по опис на Административен съд- София-град. Твърди, че възстановените въз основа на незаконосъобразното писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта суми представляват за нето настъпила  имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена връзка с отменения акт.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Т.,  поддържа исковата молба. Счита, че издаденият и отменен като незаконосъобразен административен акт представлява и незаконосъобразният акт на административния орган, обуславящ отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заявява, че  на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, претърпените вреди и пропуснатите ползи. Според него, вредите за дружеството произтичат от обстоятелството, че след издаването на незаконосъобразния акт ищецът е започнал изплащане на одобрения от ответника план за разсрочено плащане на задълженията, като дружеството претендира в настоящото производство сумите, посочени в исковата молба. Претендира разноски, в размер на 3 700лв. адвокатско възнаграждение, по представен списък.

Ответникът по иска - Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.И., счита, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като недопустим, тъй не са изпълнени предпоставките за това на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според него,  актът, който е отменен не е издаден при или по повод административна дейност на Агенцията по заетостта, а въз основа на сключен между страните договор. Санкцията, която е наложена, е посочена като клауза в договора, така че нейното възникване не е обусловено от отменения административен акт. С писменият отговор на исковата молба (л.18) претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Според представителя на Окръжна прокуратура Бургас предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като по делото не са събрани доказателства, които да установяват кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи уважаване на исковата претенция.

I. ФАКТИТЕ:

Искът е за заплащане на обезщетение в размер на 100 470,05лв., за претърпени имуществени вреди за периода 28.07.2016г. - 23.11.2016г., вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт: писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта. Заявени са и претенции за заплащане на акцесорни задължения.

По делото няма спор, че ищецът е бил страна по договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 „Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3“, сключен с Агенция по заетостта.

На 25.03.2016 г. до „Вин.С Индустрийс“ООД било изпратено искане за възстановяване на средства в размер на 96 264.12 лева, на основание чл.16, т.16, т.1 от Общите условия към договор за безвъзмездна финансова № ESF-2116-01-11014. В искането било посочено, че сумата следва да бъде възстановена в 14-дневен срок, на Агенция по заетостта, в противен случай ще се премине към процедура по установяване на нередност по договор№ ESF-2116-01-11014.

На 27.04.2016 г. до дружеството било изпратено писмо рег.№2116-00-22-4, подписано от главния директор на Главна дирекция/ГД/ „ЕФМП“, Агенция по заетостта- ръководител на договарящия орган, с което били определени финансови корекции на верифицирани разходи за установяване на нередност по договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 „Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3“ в размер на 96 264.12 лева. В писмото бил посочен срок за доброволно възстановяване на сумата и възможност за договаряне на разсрочено плащане, по представен погасителен план, с начисляване на наказателни лихви, дължими след изтичане на срока за доброволно възстановяване.

С оглед последното указание, на 12.05.2016г. ищецът изпратил до ответника предложение за разсрочено плащане (по дати и суми). Предложението било прието на 19.05.2016г.

По силата на писмо рег.№2116-00-22-4 и постигнатото споразумение ищецът извършил следните плащания по банков път, с посочено основание „ възстановяване на средства: на 28.07.2016 г.-24 066.03 лева; на 29.08.2016 г.-24 066.03 лева; на 30.09.2016 г.-24 066.03 лева; на 31.10.2016 г.-28 029.03 лева и на 23.11.2016 г.-242.93 лева.

След реализиране на правото на ищеца на съдебно оспорване, писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта било отменено с влязло в сила на 05.07.2017г., решение №7373 от 24.11.2016 г., постановено по адм.дело/АД/ №5323/2016 г. по описа на Административен съд София град.

II. ПРАВОТО:

Искът е процесуално допустим.

Твърдят се имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на административен орган, при хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

При предявяване на осъдителни искове, какъвто безспорно е искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от незаконосъобразни актове на държавни органи, правният интерес на ищеца не подлежи на самостоятелно доказване. Същият е налице само въз основа на предявеното с исковата молба, притезание. Доколкото по делото са налице доказателства за това, че писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта, е отменено като незаконосъобразен административен акт с влязло в сила съдебно решение, съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като отмяната като незаконосъобразен на административния акт, от който се претендират вредите, е единствената процесуална предпоставка за допустимостта на иска в конкретния случай.

Възражението на ответника, че актът, който е отменен не е издаден при или по повод административна дейност на Агенцията по заетостта, а въз основа на сключен между страните договор, е неоснователно.

Вярно е, че възстановяването на средства, обект на финансова корекция е дължимо по силата на сключения между страните договор. Основанието за налагане на финансовата корекция и нейния размер обаче, се определят от административния орган едностранно, ако и той да е страна по договора.

Тази дейност без съмнение е административна.

Процедурата по отпускане на финансова помощ по проекти, финансирани от предприсъединителни финансови инструменти, оперативни програми и други, представлява сложен фактически състав, включващ в себе си административна част. Финансова помощ се предоставя от управляващия орган въз основа на одобрен от органа проект. След одобряването на проекта се сключва договор между управляващия орган и бенефициента, който договор урежда вторични въпроси, свързани преди всичко с правата, задълженията и отговорностите на страните. Процедурата по одобрение на кандидата за финансиране, сключването на договора между него и управляващия орган, контрола на разходите и възможността за едностранно налагане на финансови корекции от управляващия орган, водят до извод за регулация на тези отношения чрез актове на администрацията, израз на властнически правомощия, и следователно до липса на равнопоставеност на субектите по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД.

В случай, че ползвателя на финансова помощ не изпълни свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, управителния орган може да поиска връщането на вече изплатени суми ведно със законните лихви, както е било сторено в случая.

Отделно от това следва да се подчертае, че с влязъл в сила съдебен акт писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта, е отменено като незаконосъобразен индивидуален административен акт.

Според чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглежда по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този ред е регламентиран с нормите на чл.203 и сл. от кодекса. Чл.205 от последния сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа  от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Агенцията по заетостта, според  чл.2, ал.2  от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, е юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители и длъжностни лица в системата на тази агенция, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение, Агенцията по заетостта е пасивно легитимирана до отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат (чл.4 от ЗОДОВ).

Съдът намира за доказани всички изискуеми от закона материалноправни предпоставки да реализиране на отговорността на ответника по предявения иск.

Както вече бе посочено, налице е отменен като незаконосъобразен акт на административен орган, издаден по повод изпълнение на административна дейност - писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта, отменено с отменено с влязло в сила на 05.07.2017г., решение №7373 от 24.11.2016 г., постановено по адм.дело/АД/ №5323/2016 г. по описа на Административен съд София град.

Доказано е извършено плащане от ищеца въз основа на отменения акт, общо в размер на 100 470,05лв. за периода 28.07.2016г. - 23.11.2016г. Платените суми без съмнение представляват имуществена вреда, тъй като с тях е намален патримониума му.

Доказана е причинната връзка между вредата и отменения акт.

"Преки", по смисъла на приложимата норма на ЗОДОВ, са тези вреди, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а "непосредствени" са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Ищецът не би извършил плащанията, ако не бе издадено писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта и сключеното въз основа на него споразумение за разсрочено плащане.

Действително с писмото е изискана за възстановяване сума в размер на 96 264.12 лева, а се претендира обезщетение в размер на 100 470,05лв. Последният включва и начислените със споразумението лихви за забава. Тези лихви съдът намира за пряка последица от отменения акт, защото възможността за разсрочено плащане изрично е указана в последния.

Поради изложеното съдът намира предявения иск за доказан по основание и размер.

На ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 100 470,05лв., в едно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва от датата на забавата (05.07.2017г.) до датата на подаване на исковата молба (31.07.2018г.) в размер на 10 940,07лв.

Според разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата в случая настъпва от датата, на която административния акт е отменен с влязъл в сила акт на съда. В този смисъл и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

Предвид изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, поискани по представен списък (л.38)  в размер на 3 700лв.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр.София да заплати на „Вин.С. Индустрийс“ООД с ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление -с.Церковски, община Карнобат, представлявано от К.А.Х. сума в размер на 100 470,05лв., представляваща обезщетение за за претърпени имуществени вреди за периода 28.07.2016г. - 23.11.2016г., вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт: писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта, ведно със законната лихва, считано от  31.07.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр.София да заплати на „Вин.С. Индустрийс“ООД с ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление -с.Церковски, община Карнобат, представлявано от К.А.Х. сума в размер на 10 940,07лв., представляваща лихви за забава за периода 05.07.2017г.- 31.07.2018г.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр.София да заплати на „Вин.С. Индустрийс“ООД с ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление -с.Церковски, община Карнобат, представлявано от К.А.Х. сума в размер на 3 700лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.                                                      

 

                                                             СЪДИЯ: