Решение по дело №205/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №14 от 04.05.2012 г., постановена по наказателно частен характер дело №7/2012 г., Ардинският районен съд е признал подсъдимата Р. А. К. с ЕГН * за виновна в това, че на 30.11.2011 г., в С. И., О., умишлено причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: разкъсно-контузни рани по главата и лявата предмишница, на Х. А. К. с ЕГН * от С. И., О., поради което и на основание чл.130, ал.1 и чл.78а, ал.1 от НК, я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Със същата присъда на основание чл.45 от ЗЗД, подс.Р. А. К. е осъдена да заплати на частния тъжител Х. А. К. сумата в размер на 1000лв., представляваща претърпени в резултат на престъпното деяние по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, като е отхвърлил иска в останалата част за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3000 лева, като неоснователен. На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Р. А. К. е осъдена да заплати на частния тъжител Х. А. К. направените от последната съдебно-деловодни разноски в размер на 512 лева /12 лева – внесена държавна такса и 500 лева – адвокатски хонорар/, както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева в полза на Държавата.

Недоволна от така постановената присъда е останала жалбодателката Р. А. К., която чрез защитника си – А. Б. от САК, я обжалва като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че незаконосъобразно съдът приел за съставомерно деянието, за което била призната за виновна подсъдимата. Необосновано въз основа единствено на свидетелските показанията на дъщерята и внука на тъжителката, съдът приел, че твърдяното от тъжителката деяние е извършено. Този извод бил абсолютно необоснован, тъй като посочените по-горе свидетелски показания не били преки, а възпроизвеждали, какво им била казала самата тъжителка, като освен това били и заинтересовани, поради което не следвало да се кредитират. По делото липсвали преки доказателства. Представеното от тъжителката медицинско удостоверение констатиращо посоченото в него увреждане, също не било носител на преки доказателства, а имало характер на косвено такова, тъй като освидетелстването било извършено въз основа на това, което отново тъжителката била съобщила и по начина, който последната била описала пред съответният лекар. Разпитаният св.В. А., съобщавал за взаимно нанесени телесни увреждания. Самата подсъдима не само не посочвала, че е извършила някакво посегателство върху тъжителката, а точно обратното, че тъжителката е била тази, която в крайна сметка й е нанесла побой. При този наличен доказателствен материал, да се приеме, че само едната страна е извършила физическо посегателство над другата, както направил първостепенният съд, било крайно неправилно и незаконосъобразно. Липсвали убедителни доказателства за авторството на извършеното деяние. Не се установило по изискуемият от закона начин и наличието на самото увреждане, какъв е характера и степента на съответното телесно увреждане, като съставомерен елемент на деянието. Това, че е от степента на леката телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК, се установявало от един частен документ, чиято истинност и достоверност също не можела да се приеме за установена по несъмнен начин. Не било известно съществува ли въобще такова длъжностно лице издало приложеният към тъжбата документ, независимо, че бил издаден въз основа на обясненията дадени от тъжителката пред него. Твърди се, че предвид всичко посочено, ясно и категорично се очертавал извода, че посочените в тъжбата обстоятелства, досежно извършеното деяние и неговият автор имали един единствен източник, а именно самите твърдения на тъжителката, т.е. същите се явявали едно голословно твърдение. Не била налице и субективната страна на деянието, а именно, че подсъдимата е извършила умишлено твърдяното деяние, като е съзнавала, предвиждала и искала настъпването на въпросните телесни увреждания.

Извън гореизложеното, така определеният размер на наложената глоба, също бил несъобразен със значително занижените материални възможности на подсъдимата, пенсионер, като в този смисъл, така наложеното й наказание по реда на чл.78а от НК, се явявало и явно несправедливо. Моли да се отмени обжалваната присъда, както в наказателната, така и в гражданската й част, като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови решение, с което да се остави без последствие частното обвинение.

В съдебно заседание жалбодателката лично и чрез адв.Б., поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Алтернативно моли, ако не се приемат за основателни доводите в жалбата, да се приеме, че е налице реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК, тъй като пострадалата отвърнала веднага на побоя на подсъдимата. Ако и това искане не бъде уважено, то отново алтернативно моли да се приеме, че се касае за едно непрестъпно деяние в случаите на чл.9, ал.2 от НК, поради ниската степен на обществена опасност на деянието, защото ставало дума за битов скандал, за „някакви клечки”. Отново се сочи, че наказанието „глоба” в размер на 1000 лева не било съобразено с материалното положение на жалбодателката, както не бил съобразен и уважения размер на предявения граждански иск.

Ответника по жалбата – тъжителката Х. К. чрез повереника си - А. Я. от АК - Кърджали, оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като счита същата за правилна и законосъобразна. Претендира за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателката, констатира:

Жалбата е неоснователна.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. К. и тъжителката Х. К. са сестри, които живеят в съседни къщи в С. И., О.. От много години отношенията между двете били влошени и често възниквали скандали. Било търсено съдействие и от полицията, като при извършените проверки им били съставяни протоколи и отправяни предупреждения да не се саморазправят.

На 30.11.2011 г. около 16.00 часа Х. К. се намирала до оборите на селото, на около 300 м. от дома си в С. И., когато при нея дошла сестра й – подс.Р. К. и между двете възникнал спор за хвърлени боклуци от тъжителката върху баластра оставена от подсъдимата. Спора прераснал в побой, като подс. Р. К. нанесла удари с камък и с юмруци в областта на главата на Х. К., след което взела едно дърво и продължила да я удря по тялото и лицето. Тъжителката се отбранявала, но подсъдимата успяла да я хване за косата и я съборила на земята, като продължила да й нанася удари с крака. След нанесения побой подсъдимата се прибрала в дома си, като известно време след това, като се посъвзела, тъжителката също се насочила към дома си като викала на висок глас „утрепаха ме”. По това време в дома й били дъщеря й – Г. К., внукът й – Е. Б., както и снахата и внукът на подсъдимата. Х. К. била обляна в кръв и казала, че й е лошо и няма сила да говори, поради което легнала на леглото. Когато се посъвзела и успокоила разказала, че била нападната от сестра си Р. К., която я ударила с дърво, с ритници и юмруци, както и с камък по главата. Обяснила също, че е съборила на земята и продължила да я удря с ритници. Внукът на пострадалата – св.Е. Б. се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента. Местопроизшествието било посетено от полицейски служител – св.В. А., който разговарял поотделно и с двете страни, като всяка твърдяла, че била нападната от другата. При срещата си със подсъдимата и пострадалата, последната показала на свидетелят Атанасов раните по главата си, като казала, че била ударена с камък по главата и започнала да съблича дрехите си, за да му покаже и другите наранявания по тялото, но свидетелят е спрял, като й казал, че ако има нужда от медицинска помощ да се обади за такава, но му било заявено, че са се обадили на сина на Х. и той щял да я закара до болницата. На следващия ден – 01.12.2011 г., тъжителката била освидетелствана от съдебен лекар.

Видно от съдебно-медицинско удостоверение №283/2011 г., издадено от д-р Н. М., съдебен лекар, на Х. А. К. при извършения преглед е било установено: разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по главата, лицето, гръдния кош и лявата предмишница, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваната /била бита с дърво и камък и повалена на земята от сестра й/.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото: показанията на свидетелите Г. К., Е. Б. и В. А., които съдът възприема изцяло; частично от показанията на свидетеля Л. З. и Й. К.; частично от обясненията на подс.Р. К.; медицинско удостоверение изх.№283/2011г., изд. от д-р Н. М., съдебен лекар, установяващо освидетелствуване на Х. А. К.; заверено копие от преписка на РУ”Полиция” - Ардино за посетен сигнал за нарушение на обществения ред в С. И., кв.”Д.”, О..

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимата Р. А. К. е осъществила от обективна и субÕктивна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което е призната за виновна и осъдена от първоинстанционния съд, а именно: на 30.11.2011 г., в С. И., О., умишлено причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: разкъсно-контузни рани по главата и лявата предмишница, на Х. А. К. с ЕГН * от С. И., О.. От обективна страна по делото е установено, че подсъдимата е нанесла удари с камък, дърво, юмруци и ритници по главата и тялото на тъжителката Х. К. в следствие, на което е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От субективна страна, деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подс.Р. К. е желаела и целяла причиняването на телесна повреда, като е съзнавала общественоопасния характер на извършеното и е предвиждала настъпването на общественоопасните му последици.

Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба, че подсъдимата не била извършила инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Както бе посочено и по-горе в решението, че подсъдимата е извършила инкриминираното деяние се установява от показанията на свидетелите Г. К., Е. Б. и В. А., които не са били преки очевидци на извършеното от Р. К., но същите са видели състоянието на пострадалата непосредствено след нанесения й побой и същата им е разказала къде, кога и какво точно се е случило. За да кредитира показанията на свидетелите Г. К. и Е. Б., които са съответно дъщеря и внук на тъжителката и като такива са заинтересовани от изхода на делото, съдът съобрази, че показанията им кореспондират с показанията на полицейския служител – св.А., който е бил изпратен на мястото на инцидента след получен сигнал по телефона и е разговарял както с подсъдимата, така и с тъжителката, съответно е придобил непосредствени впечатление за физическото състояние, в което са се намирали двете сестри. Свидетеля А. разказва, че подсъдимата не е отрекла за възникналия скандал между двете, но заявила, че тя е била нападната от сестра си Х. К. с тояга, сбили се и последната паднала на земята върху камъните и си ударила главата. В същото време свидетелят установява, че подсъдимата е нямала видими белези от побой, докато тъжителката е била в „безпомощно” състояние и показала раните по главата си и започнала да съблича дрехите си, за му покаже и нараняванията по тялото си, но свидетелят я спрял и казал, че ако има нужда от медицинска помощ ще се обади да повика такава, но близките й заявили, че са се обадили на сина й и той ще я закара до болницата. Макар във въззивната жалба да се твърди, че по делото липсват доказателства твърдяното от тъжителката деяние да е извършено, то съдът съобрази обстоятелството, че всички разпитани свидетели, а и самата подсъдима, сочат, че на процесната дата между двете сестри е възникнал спор, който е прераснал в сбиване. В съответствие с показанията на свидетелите Г. К., Е. Б. и В. А., както и на твърденията в тъжбата, че пострадалата е била ударена по главата и тялото, е и приетото по делото съдебномедицинско удостоверение. От последното се установява, че констатираните увреждания са на различни места в предната и задната част на главата и тялото на пострадала, което изключва възможността същите да са получени при падане от собствен ръст върху камъните, както твърди подсъдимата. С оглед изложеното следва да се направи несъмнения извод, че автор на инкриминираното деяние е именно подсъдимата Р. К..

Неоснователни се явяват твърденията на защитата на подсъдимата, че последната е била нападната и бита от тъжителката и ако се приеме, че над Х. К. е имало нанесен побой, то в случая следвало да се приложи института на реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК. Настоящия въззивен състав като прецени всички събрани по делото доказателства намира тези твърдения за недоказани. В тази връзка съобрази следното: Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Л. З. – зет на подсъдимата и Й. К. – син на подсъдимата, както и на обясненията на подс.Р. К., в частта им, в която твърдят, че подсъдимата е била нападната и бита от тъжителката, тъй като същите са противоречиви помежду си и в същото време се опровергават от свидетелските показания на полицейския служител В. А., който при срещата си с подсъдимата не е установил по нея видими следи от наранявания – да е имала кръв по лицето, както твърдят посочените свидетели и подсъдимата. Съпоставени помежду им, както бе посочено, свидетелските показания на Л. З., Й. К. и обясненията на подсъдимата са противоречиви относно твърдяните от тях увреждания по последната. Св.З. твърди, че Р. К. била оскубана, ожулена, охлузена по бедрата, по лицето, по ръцете, имала следи от „хапано”. Св.Й. К. твърди, че от главата и от устата на подсъдимата течала кръв – над веждата имала кръв, била одрана отзад, където била оскубана. Самата подсъдима на първоинстанционното съдебно следствие твърди, че била бита от сестра си Х. със суровица дълга около 2 метра, дърпала я за косата и започнала да я хапе, течало й кръв, счупила й носа, докато пред полицейския служител – св.А. пристигнал непосредствено след инцидента, подсъдимата е заявила единствено, че Х. К. я е ударила с дървена тояга. С оглед извършения анализ на гласните доказателствата не може да се направи извод, че тъжителката е нападнала и причинила телесни увреждания на подсъдимата представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, при което последната да е отвърнала на нападението, за да се приложи реторсия съгласно чл.130, ал.3 от НК.

Не може да се приеме, както твърди защитника на подсъдимата, че се касае за едно непрестъпно деяние в случаите на чл.9, ал.2 от НК, поради ниската степен на обществена опасност на деянието, защото ставало дума за битов скандал, „за някакви клечки”. Напротив начина на извършване на деянието, липсата на сериозен повод или поведение от страна на тъжителката, който да е провокирал подсъдимата, причинените множество леки телесни увреждания, обстоятелството, че извършителката и пострадалата са сестри, завишава обществената опасност на деянието, поради което и хипотезата на чл.9, ал.2 от НК в случая е неприложима.

Не е налице също така и твърдяното от защитника на подсъдимата допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по второ повдигнато с тъжбата обвинение по чл.130, ал.2 от НК. Действително в тъжбата са описани множество телесни увреждания причинени с инкриминираното деяние на пострадалата от подсъдимата по делото, които увреждания по описания начин сочат на извършено престъпление както по ал.1, така и по ал.2 на чл.130 от НК. Разрешението на подобна хипотеза е уредено с един от принципите в наказателното право, а именно с принципът на поглъщане на по-леката телесна повреда, в случая тази по чл.130, ал.2 от НК, от по-тежката – тази по чл.130, ал.1 от НК, поради което и деецът не следва да носи отговорност за две отделни престъпления, а за едно, по по-тежко наказуемото престъпление. В този смисъл като е осъдил подсъдимата по-тежкия състав на леката телесна повреда, а именно по ал.1 на чл.130 от НК, първоинстанционния съд в конкретния случай не дължи произнасяне по обвинението за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Районният съд е направил правилна преценка за наличието на предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимата Р. А. К., поради което я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева. В тази връзка твърденията във въззивната жалба за прекомерност на наложената глоба се явяват голословни.

Причинените телесни увреждания, изразяващи се в цепковидна рана с дължина 1.5 см. в горната част на тилната област на главата; подобна рана с дъговидна форма и дължина 0.8 см. по долния клепач на лявото око; кръвонасядане разположено на обща площ 2/2.5 см. по кожата, полулигавицата и лигавицата на долната устна в дясната й половина; синково-мораво кръвонасядане с размери 12/10 см. в областта на външния ъгъл на лявата лопатка и по задната повърхност на лявото рамо; подобно кръвонасядане с размер 8/9 см. в областта на долния ъгъл на лявата лопатка и рана с цепковидна форма и дължина 2.5 см. по предната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета /подробно описани в съдебномедицинското удостоверение приобщено по делото/, са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и претърпените от пострадалото лице болки и страдания, са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимата. При определяне размера на претендираното обезщетение, съдът съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 1000 лева е тази, която ще обезщети пострадалата Х. К.. С оглед на броя на телесните увреждания, факта, че част от тях са в областта на лицето, съдът намира, че присъдената сума е справедливо определена и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се. С оглед изложеното неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за прекомерност на присъденото обезщетение.

Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на подсъдимата и направените от тъжителката разноски по делото, както и правилно е присъдена държавна такса от 50 лева върху уважения размер на предявения граждански иск.

С оглед на изложеното, присъдата на РС – Ардино като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалата – ответник по жалбата, претендираните от нея разноски за въззивното производство в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение с оглед резултата от подадената въззивна жалба.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №14 от 04.05.2012 г., постановена по НЧХД №7/2012 г. по описа на Ардинския районен съд.

ОСЪЖДА подсъдимата Р. А. К. от С. И., О., О., с ЕГН *, да заплати на Х. А. К. от С. И., О., О., с ЕГН * сумата в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.