№ 107
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100502105 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”Ай Ви Сейлингс” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо
Фичето“ №25Б, представлявано от В.П.Д., действащ чрез адв.Н.С., с адрес за
призоваване: ****, партер, адвокатска кантора, против Решение №262061 от
25.06.2021г. постановено по гр.д. №11923/2020г. на Районен съд Варна, с
което е уважен предявеният от “Булмак 2005“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна,
местност “Кариерата“ ПК №1, представлявано от Д.А.Ю., със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.”Прага” №4, ет., чрез адв.И.Н., иск с правно основание чл.415 вр.
с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.265 ЗЗД и чл.258 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от
16816.80лв. с ДДС, представляваща цена по договор за изработка, доставка и
монтаж на метални изделия за обект находящ се в гр.Варна ул.“Хан Омуртаг“
№22, за която е издадена фактура №********** от 29.08.2019г. и сумата от
414лв. с ДДС, представляваща цена по същия договор за изработка, за която е
издадена фактура №********** от 29.08.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от депозиране на заявлението-17.02.2020г. до
окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение №1521 от 20.03.2020г. на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№2249/2020г. на ВРС.
1
В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът е
възприел, че ответника-жалбоподател е въвел в процеса възражение за
прихващане в условията на евентуалност, като се сочи, че с отговора на
исковата молба ответникът е заявил, че не дължи исковата сума, тъй като тя е
погасена чрез прихващане с насрещното му вземане за неустойка. Поддържа
се, че в отговора на ИМ, са посочени конкретно основанията за възникване и
надлежно упражняване на това компенсационно право, съответно са посочени
периодите и срока на забава, както и размера на общо задължение за
неустойка и размера, до който се упражнява правото на прихващане.
Поддържа се още, че възражението за погасяване на исковата претенция, чрез
прихващане е направено като правопогасяващо възражение относно
вземането, предмет на предявеният иск и същото възражение не е поставено в
зависимост от произнасянето на съда по други права или претенции. Ето защо
се твърди, че като е приел обратното на заявеното от страната и на приетото с
доклада по делото, първоинстанционния съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила. На следващо място, се сочи, че макар с доклада по
делото, съдът да е разпределил правилно доказателствената тежест, в
постановеното от него решение, е достигнато до изводи в противоречие с
това разпределение. Оспорват се изводите на съдът, че ответникът не е
доказал възникването на вземането си за неустойка, като се сочи, че предвид
установените по делото факти на валидно сключен договор, съдържащ клауза
за неустойка и на срок на забавата, е следвало да се приеме, че страната е
изпълнила задължението си за доказване на предпоставките за дължимост на
неустойката. Твърди се, че в тежест на изпълнителя-ищец, е било да докаже,
че установената забава, се дължи на причини, за които той не отговаря.
Поддържа се, че като е приел обратното съдът е допуснал нарушение на
процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест, което
води до неправилност на постановеното от него решение. На следващо място,
се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и постановеното при
неправилно извършен анализ на доказателствата, като се оспорват изводите
на съдът за наличие на извинителна причина за изпълнителя-ищец относно
допуснатата забава от общо 142 дни при изпълнение на договорните му
задължения. Поддържа се, че не са налице твърдените от изпълнителят
причини, а именно промяна в проектите на сградата, липса на фронт за работа
и необходимост от изчакване на друг изпълнител да монтира термопанели,
които да са основание за извинителна забава на ищеца, като са развити
подробни съображения, в това число е и извършен подробен анализ на
доказателствата по делото и приложимата нормативна база, включително
клаузите на договора между страните. В заключение се поддържа, че предвид
установената забава от 142 дни в изпълнението на договорните задължения от
ищеца, ответникът е упражнил валидно компенсаторното си право на
неустойка по чл.40 от договора до размера на исковата сума, като е
2
претендирал само част от дължимата му се неустойка от 17230.80лв. от
общият размер от 177678.21лв. В този смисъл се поддържа, че
възражението за прихващане на ответникът, е следвало да бъде прието за
основателно и съответно, чрез упражняването му да се счете за погасено
вземането на ищеца, което е предмет на исковата молба. Сочи се, че тъй като
съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД ефектът на погасяването е настъпил към момента,
в който и двете вземания са били дължими, то ответникът не дължи на ищеца
сумата от 17230.80лв., респективно предявения иск за установяване
дължимостта на тази сума, подлежи на отхвърляне. С оглед горното, се моли
се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск, както
и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи се, че атакуваното решение не страда от визираните от
жалбоподателя пороци от процесуално и материално естество, като се
поддържа, че същото е правилно и законосъобразно. Оспорват се доводите на
жалбоподателя относно наличието на виновно неизпълнение в срочно
отношение на договорните задължения на изпълнителя-ищец, като са развити
насрещни такива. Поддържа се, че действията на възложителя-ответник, са
станали причина за забавното изпълнение, като са изложени подробни
съображения и е направен обстоен анализ на доказателствената съвкупност по
делото, в подкрепа на становището за неоснователност на възражението за
прихващане. Моли се за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалният си представител,
поддържа жалбата си и моли за присъждането на деловодни разноски. С
писмени бележки доразвива доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното решение.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник поддържа становище за
неоснователност на жалбата, респективно за правилност на атакуваният
съдебен акт, което становище се доразвива в писмени бележки. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
3
предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В случая оплакванията на въззивника,
съставляват оспорване на формираните на районният съд изводи за
недоказаност на предпоставките за дължимост на неустойка в полза на
възложител по договор за изработка, съответно за отсъствието на основание
за погасяване на претендираното от изпълнител възнаграждение, чрез
валидно упражнено възражение за прихващане. Така направените
оспорвания, не са новонаведени, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
За да се произнесе по спора, настоящият състав на съдът съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с претенция с правно основание
чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.265 ЗЗД и чл.258 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за приемане на установено, че ”Ай Ви Сейлингс” ООД дължи на “Булмак
2005“ ЕООД, сумата от 16816.80лв. с ДДС, представляваща цена по договор
за изработка, доставка и монтаж на метални изделия за обект, находящ се в
гр.Варна ул.“Хан Омуртаг“ №22, за която е издадена фактура №**********
от 29.08.2019г. и сумата от 414лв. с ДДС, представляваща цена по същия
договор, за която е издадена фактура №********** от 29.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението-
17.02.2020г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение №1521 от 20.03.2020г. на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2249/2020г. по описа на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че между ответника, в качеството на
възложител и ищеца, в качеството на изпълнител, е сключен договор с
предмет “Изработка, доставка и монтаж на метални изделия за обект-сграда
със смесено предназначение“ в град Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №22. Твърди
се, че възложената работа е изпълнена, съответно предадена и приета с
двустранно подписан Протокол /Образец 19/ от 19.08.2019г., съдържащ
конкретизация на извършените дейности по вид и обем, а имено: 4823лв.-цена
за изработка на метална конструкция в обем 2650кг., 2651лв.-цена за
поцинковане на метална конструкция в обем 2651кг., 440лв.-цена за
изпълнение на крепежни дейности, 1300лв.-цена за дейности по залепване на
метални елементи с използване на химическо лепило “Хилти“ и 4800лв.-цена
за вложен труд, като за общата сума от 16816.80лв. с включен ДДС, е
издадена Фактура №11996/29.08.2019г. Твърд се още, че по същия договор е
извършена и приета с Протокол /Образец 19/ работа по изработка на метална
ограда на стойност 414лв. с ДДС, за която сума е издадена Фактура
№11997/29.08.2019г. Сочи се, че въпросните суми, са потвърдени като
дължими от ответното дружество с писмо от 28.01.2020г., подписано от
счетоводителя на последното. Поддържа се, че предвид липсата на плащане
по посочените фактури, ищецът е инициирал заповедно производство-ч.гр.д.
4
№2249/2020г. по описа на РС Варна, в рамките на което е издадена Заповед
№1521/20.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Поддържа се още, че предвид подаденото от длъжника възражение по чл.414
от ГПК срещу заповедта за изпълнение, за заявителя се е породил интерес от
предявяване на настоящият иск.
С депозираният от ответника отговор на исковата молба, се признава
наличието на сключен между страните договор, с предмет “Изработка,
доставка и монтаж на метални изделия за обект-сграда със смесено
предназначение“ в гр.Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №22, както и че възложената
работа е предадена и приета с двустранно подписан Протокол /Образец 19/.
Твърди се обаче, че между страните съществува и друго търговско
правоотношение по сключен Договор за строителство от 05.02.2019г., с
предмет “Подмяна на покривно покритие за съществуваща сграда и сграда за
съхранение на храни в УПИ 59.60.63 “за производствено-складова база“, кв.3
по плана на с.Яребична, общ.Аксаково /идентификатор 87518.3.65/““. Твърди
се, че в Приложение №1 към договора, са посочени видовете работи техните
количества, единични и общи цени, като общата им стойност е фиксирана на
125125.50лв. без ДДС. Твърди се, че съгласно т.9 от въпросният договор
срокът за изпълнение на СМР е 20 дни от подписване на договора, но не по-
късно от 30.06.2019г. Твърди се още, че ищецът не е изпълнил възложените
СМР в уговорения срок, като първият протокол за отчитане на същите е от
22.05.2019г., а следващите такива са от 31.07.2019г. и 19.11.2019г. Ето защо
се поддържа, че крайният срок за изпълнение-30.06.2019г. не е спазен, като
окончателното довършване на възложеното е станало на 19.11.2019г. Твърди
се, че съгласно т.40 от договора от 05.02.2019г., при неизпълнение по вина на
изпълнителя на възложените работи в срок, същият дължи на възложителя
неустойка в размер на 1% от стойността на договора за всеки просрочен ден.
Поддържа се, че в случая е налице забава от 142 дни, в резултат от което
дължимата неустойка е в размер на 177678.21лв. Сочи се, че за част от
дължимата неустойка в размер на 47029.92лв. ответникът е направил
възражение за прихващане в границите на друго водено между страните
съдебно производство. В границите на настоящият процес, се прави
възражение за прихващане при условията на чл.104, ал.2 от ЗЗД с друга част
от общо дължимата от изпълнителя неустойка за забавено изпълнение, в
размер на 17230.80лв., който кореспондира с този на исковата претенция. Ето
защо се моли за отхвърляне на иска, поради погасяването на вземането
предмет на претенцията, посредством упражнено възражение за прихващане с
насрещно задължение за неустойка.
По делото не е налице спор и от приетите писмени доказателства се
установи, че между ищеца, в качеството на изпълнител и ответника, в
качеството на възложител, е сключен договор с предмет “Изработка, доставка
и монтаж на метални изделия за обект-сграда със смесено предназначение“ в
град Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №22. Установи се още, че възложената работа
е изпълнена, съответно предадена и приета с 2 бр. двустранно подписани и
5
неоспорени Протоколи обр.19, с които е определена и цената на изпълненото,
чиито общ размер по първия протокол възлиза на 16816.80лв. с ДДС и на
414лв. с ДДС по втория протокол. Липсва спор, че за съответното задължение
са издадени Фактура №11996 от 29.08.2019г. и Фактура №11997 от
29.08.2019г., както и че ответника не е извършил плащания за погасяване на
въпросните вземания.
Страните не спорят, че са обвързани от Договор за строителство от
05.02.2019г., с предмет “Подмяна на покривно покритие за съществуваща
сграда и сграда за съхранение на храни в УПИ 59.60.63 “за производствено-
складова база“, кв.3 по плана на с.Яребична, общ.Аксаково /идентификатор
87518.3.65/““. Според Раздел III от договора срока за изпълнение на
възложеното на ищеца е 20 дни от подписването му, но не по-късно от
30.06.2019г., като срока се удължава в случай, че са налице обстоятелства
стоящи звън компетенциите на изпълнителя /подизпълнителя/. Съгласно
клаузата на чл.40 от договора, при допусната виновна забава от страна на
изпълнителя, той дължи неустойка за всеки просрочен ден в размер на 1 % от
стойността на договора. В чл.41 от договора е предвидено допълнително
условие за удължаване на срока за изпълнение на работата в случай, че на
изпълнителя не се осигури фронт за работа.
По делото са приети преписи от 4 бр. двустранно подписани и
неоспорени Протокол/Акт обр.19 от 22.05.2019г., от 31.07.2019г. от
19.11.2019г. и един без дата, с които е отчетена и приета без възражения,
работата възложена с договора от 05.02.2019г. Приети са и преписи от
проектната документация за обекта /в това число конструктивни изменения на
отделни детайли/ и от кореспонденцията, водена както между страните, така и
между проектанта на обекта и изпълнителят-ищец. Наред с горното са приети
и документи установяващи приемането на изпълнението от трети лица на
СМР по монтаж на термопанели и съпътстващи работи.
По делото са допуснати основна и допълнителна задача на СТЕ, вещото
лице, по които е дало отговор, включително и при изслушването му в о.с.з., на
въпросите за технологичната последователност при извършване на СМР по
изграждането на металната носеща конструкция на процесната сграда и
времето, през което е станало това, включително отчитането и приемането на
работата, както и за възложените допълнителни работи на ищеца. Вещото
лице е дало и заключение за технологично нужното време за изпълнение на
първоначално възложените работи и на допълнителните такива.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на по един
свидетел на всяка от страните, а именно свидетелите Митко Кънчев Антонов
и Димитър Петров Полихронов, които се ценят от съдът във връзка с
наведените от страните твърдения, при отчитане на възможната им
заинтересованост на основание чл.172 от ГПК.
Въз основа на горното въззивният съд намира следното:
Както вече се посочи-по горе в разглеждания казус страните по делото
6
не спорят и от представените писмени доказателства се установи, че са
обвързани от облигационна връзка, която съдържа съществените елементи на
договор за изработка, касаещ извършване на СМР за обект-сграда със смесено
предназначение“ в гр.Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №22. Установи се още, че
възложената работа е изпълнена, съответно предадена и приета без
възражения, поради което на ищецът се дължи възнаграждение в размер на
16816.80лв. с ДДС и на 414лв. с ДДС, за което няма доказателства да е
платено от ответника. Ето защо предявената претенция, се явява доказана по
основание и размер.
С оглед горният извод, на разглеждане подлежи направеното от
ответникът възражение за прихващане на исковата сума с насрещно дължима
от ищеца част от неустойка за забавено изпълнение по Договор за
строителство от 05.02.2019г. относно сграда, находящата се в с.Яребична,
общ.Аксаково, в общ размер на 177678.21лв., която е акумулирана за 142 дни
забава.
На първо място, следва да се отбележи, че оплакванията на
жалбоподателят относно допуснато от първоинстанционният съд
процесуално нарушение, поради квалифициране на възражението за
прихващане като направено при условията на евентуалност, са ирелевантни,
тъй като въпросното възражение е разгледано от съдът, без да е поставено в
зависимост от сбъдването на друго обстоятелство.
Доводите на ответника за неправилност на решението, поради
нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата и
приложението на принципа за доказателствената тежест, респективно за
необоснованост на атакуваният съдебен акт, по същество се явяват
неоснователни.
Безспорно е по делото, че по силата на договор от 05.02.2019г.
ответникът, в качеството си на изпълнител е възложил на ищеца, в качеството
на изпълнител, изпълнението на СМР по изграждането на метална носеща
конструкция на сграда в с.Яребична, със срок на изпълнение от 20 дни,
считано от подписване на договора, но не по-късно от 30.06.2019г., като при
допусната забава, се дължи неустойка в размер на 1 % от стойността на
договора за всеки ден закъснение. Не е налице спор и че в хода на
изпълнението, са възлагани и допълнителни работи, както и че окончателното
приемане на изпълненото, е станало с двустранно подписан протокол от
19.11.2019г. Спора се свежда до отговор на въпросът, дали неспазването на
срока, е по вина на изпълнителя или е резултат от комбинация от вина на
възложителя и обективни причини, свързани с изпълнението на допълнителни
работи и дейности на трети лица.
Съвкупният анализа на събраните по делото доказателства, налага
извод, че отговорът на горният въпрос попада във втората хипотеза.
Кореспондиращото си съдържание на заключението на вещото лице,
съставените приемо-предавателни протоколи и показанията на свидетеля
7
Антонов, установяват, че възможността за започване на изпълнение на
възложеното от ищеца, е настъпила в края на м.май 2019г., когато са
изработени и анкерните групи, подлежащи на монтиране в основите на
сградата. При отчитане на технологично време нужно за фиксирането им, те
за набиране на якост от бетона, с който те са залети, достоверни се явяват
показанията на свидетелят Антонов, че същинската фактическа работа на
обекта от страна на ищецът, е започнала в средата на м.юли 2019г. След като
основната работа, е била започната след края на срока на договора, т.е. след
30.06.2019г., то неизпълнението в срок на същия в срочно отношение, не
може да се вмени във вина на изпълнителя, доколкото не му е бил осигурен
фронт за работа. Осигуряването на възможност за работа е задължение на
възложителя, респективно неосигуряването , се явява неизпълнение от
негова страна. По правилата на чл.96, ал.1 от ЗЗД, когато кредиторът е в
забава, рискът преминава върху него, а ако и длъжникът е бил в забава, той се
освобождава от нейните последици. Ето защо установеният в случая факт на
забава от страна на възложителя, го лишава от правото да претендира
неустойка за просрочено изпълнение от страна на изпълнителя.
Дори да не бъде споделен горният извод, то в разглежданият казус е
приложима разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗЗД, според която ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника
от отговорност. От водената кореспонденция между страните и между ищеца
и проектанта на сградата, както и от заключението на СТЕ, е видно, че в хода
на работата, са настъпили изменения в конструкцията и монтажа определени
елементи, както и че са възложени допълнителни работи, което при всички
случаи налага допълнително време за изпълнение. Тук е мястото да се
посочи, че доводите на жалбоподателя за отсъствие на промени, доколкото
липсват одобрени от Община Аксаково изменения в инвестиционните
проекти, по смисъла на чл.154 от ЗУТ, са ирелевантни. На първо място по
делото са налице данни, че въпросните промени не са толкова съществени, че
да налагат одобрени на изменението на проектите по адм.ред. На следващо
място осъществяването на процедурата по одобрение на изменението в
инвестиционните проекти, е в тежест на възложителя, съответно ако той не е
сторил това и се намира в нарушение, то това не може да се ползва във вреда
на изпълнителя, при положение, че са налице безспорни доказателства за
изпълнение в отклонение с първоначално възложеното. Наред с горното
неопроверганите показания на свидетелят А., сочат, че забавеното
изпълнение от страна на ищеца, се дължи на работата на други
подизпълнители и на осъществяване на дейности, свързани с
производствената работа на процесният обект, който не е преставал да
функционира, което налагало постоянно изчакване.
Неоснователни са доводите на ответника, свързани с количество
допълнителните работи, които са само около 5% от възложеното по договора
и с установеното от СТЕ технологично време за изпълнението им,
8
респективно че възложените допълнителни работи не могат да оправдаят
забавата. Съобразно заключението на в.л. процентното съотношение на
теглото /килограмите/ на възложените работи, не може да служи за база за
определяне на време нужно за изпълнението им. Нормативното време за
изпълнението им, също не може да е реален показател, доколкото то отчита
само периода нужен за фактическата направа на СМР, без да държи сметка за
допълнителни фактори, които в разглежданият казус включват и
горепосочените усложнения при работа на обекта.
С оглед горното и доколкото, не се установи в хода на изпълнението,
възложителя да е изразявал недоволство от продължилото след срока
изпълнение на процесния договор, както и че той е претърпял вреди от този
факт, следва да се приложи чл.83, ал.1 от ЗЗД като не се допусне
ангажирането на отговорността на изпълнителя, чрез заплащане на неустойка
за забава.
В допълнение, следва да се отбележи, че в случая е относима и
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗЗД, съгласно която длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи
грижи на добър стопанин. Това е така предвид факта, че безспорно
процесният обект включва множество на брой и разнообразни дейности,
които са изпълнявани от различни лица, като тяхната координация е
отговорност на възложителя. Еднопосочните данни по-делото водят до извод,
че възложителят не е положил грижата на добрия търговец /изискванията, към
който са по-високи отколкото към добрия стопанин, предвид
професионалното качество на страната/ и не се е справил качествено във
времево отношение, с организирането на дейностите от отделните
изпълнители. Ето защо ответникът-възложител, не може да претендира
ангажиране на отговорността на ищеца за изпълнение на възложеното, след
посочената в договора крайна дата.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че възражението за
прихващане на ответника е неоснователно, съответно че като е достигнал до
същите правни изводи, първоинстанционния съд, е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемият се полагат деловодни
разноски съобразно с ангажирани доказателства за направени такива, а имено
1500лв. за заплатен адв.хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262061 от 25.06.2021г. постановено по
гр.д. №11923/2020г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА ”Ай Ви Сейлингс” ООД , с ЕИК *********, със седалище и
9
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“ №25Б,
представлявано от В.П.Д., да заплати на “Булмак 2005“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Езерово, общ.Белослав,
обл.Варна, местност “Кариерата“ ПК №1, представлявано от Д.А.Ю., сумата
1500лв., представляващи деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10