РЕШЕНИЕ
№ 2287
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330112094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков
спор.
Искове на „ Кредитна агенция България „ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза “ № 6Б ет. 4 офис 11, против Д.
Л. Д., ЕГН **********, от с.***********************************, с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86, чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Според изложеното в исковата молба, между страните имало договор за
потребителски кредит № *****************г.
По силата на договора, Д. получила в заем 5000 лева, които следвало да върне заедно
с възнаграждение на кредитора в размер на 36 % годишно (или 1800 лева ) и годишен
процент на разходите по кредита от 42.5759 %. Договорено било също така, при забава
да се плаща обезщетение за тази забава в размер на 48 % годишно. Кредиторът приел
плащане на общо 12 месечни вноски, като първите единадесет от тях били в размер от
150 лева и включвали само 1/12 част от дължимото кредиторово възнаграждение;
дванадесетата вноска била в размер от 5150 лева и включвала остатъка от
възнаграждението и цялата лихва.
Длъжникът платил само 200 лева от дължимите суми, след което преустановил
плащанията и изпаднал в забава.
1
Останали неплатени следните суми: 5000 лева от главницата, 1600 лева
възнаградителна лихва за периода на договора (от 28.08.2019г. До 29.08.2020г.), и 2500
лева договорна лихва за забава за периода от 29.08.2020г. до 01.03.2021г. За тези суми,
както и за законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до
окончателното й изплащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, издадена
по частното гражданско дело № 4492 по описа на ПРС за 2021г. Съдът издал заповед за
плащане за главницата до размер на 4800 лева, като приел, че договора е
недействителен и приспаднал от нея от нея платените вече 200 лева. По същата
причина , недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, съдът отказал да издаде заповед за плащане на лихвите и
останалите дължими суми по договора.
Длъжникът възразил в срок против заповедта; не бил получавал суми от ищеца.
Затова ищецът иска от съда да се установи заповяданото за плащане вземане за
главница ( 4800 лева ) със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от ГПК, да се
осъди да заплати на ищеца останалите дължими по договора суми и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът не се ангажира с участие в исковия процес.
Водят се искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 , 86, 240 от
Закона за задълженията и договорите, чл. 240 от същия закон и чл. 9 и следващите от
Закона за потребителския кредит.
Установителния иск е допустим, като има идентичност на заповяданото плащане с
това, предмет на исковата молба; спазени са и сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК. В
осъдителната си част, исковете са също допустими, самодостатъчно е твърдението на
ищеца за наличие на неудовлетворено негово притезание .
По същество, съдът съобрази следното:
Копие от договора за потребителски кредит е представено на л. 4 от делото.
Договорено е между страните, че Д. следва да получи в заем сума от 5000 лева , която
да й бъде платена в брой „след подписването на договора“. По делото отсъства какъвто
и да било документ, от който това предаване да личи – кредиторът не е представил
напр. разписка от Д., че е получила парите , каквато тя следва да издаде по силата на
чл. 77 от ЗЗД, или платежно нареждане до друго лице да изпълни от негово име. В
самия договор също отсъства договорка с характер на разписка за получаването на
заемната сума . Договорът за заем обаче е реален , съществуването му се предпоставя
от предаването на заемента сума , и след като този факт не бе доказан по смисъла на
чл. 153 от ГПК, съдът следва да отхвърли исковете .
Оттделно от изложеното, съдът на основание чл. 7 ал. 3 от ГПК следва да каже , че е
неравноправна клаузата , която предвижда договорено обезщетение за забавата в
размер на 48 % годишно; като се има предвид , че размера на договореното надхвърля
2
почти пет пъти размера на законната лихва , тази клауза предвижда необосновано
високо обезщетение за забава на длъжника да плати главницата или договорната лихва
, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 от Закона за защита на потребителите. Следователно ,
е нищожна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП и съдът следва само на това основание да
отхвърли иска за обезщетение за забавата.
Съответно, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разноските по
тях остават за сметка на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на „ Кредитна агенция България „ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза “ № 6Б ет. 4 офис 11, да се установи
по отношение на Д. Л. Д., ЕГН **********, от с. **************************,
съществуването на вземане по договор за кредит № **********************г , за които е
издадена заповед за изпълнение № 2634 по частното гражданско дело № 4492 по описа на
ПРС за 2021г. : 4800 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от дата
10.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърля исковете на „Кредитна агенция България „ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза “ № 6Б ет. 4 офис 11, да се
осъди Д. Л. Д., ЕГН **********, от с.**************************, да заплати на ищеца
следните суми по договор за кредит № ************************г.: 200 лева главница по
договора , 1600 лева договорна лихва за периода на договора (29.08.2019г – 28.08.2020г. ) и
1250 лева лихва за забава за 29.08.2020г. до 01.03.2021г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3