РЕШЕНИЕ
№
20.07.2021г., гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Шумен, в открито
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 200 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.107 ал.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП).
Административното дело е образувано
по жалба на М.Х.М. с ЕГН: ********** ***, чрез адв.П.Н., съдебен адрес-***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1675/31.05.2021г., издадена от Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“-гр.Русе, с която на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.107 ал.1, във връзка с чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ и т.4
буква „б“ ал.2 т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвП- 1. временно спиране от движение на МПС
марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег.№ Н****КА до отстраняване на
нарушението, но не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на 1 брой
регистрационна табела и СРМПС и 2. временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС и контролния талон към него до отстраняване на нарушението,
но не повече от една година.
Жалбоподателят оспорва Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна,
необоснована поради липса на фактически и правни основания, послужили за
издаването ѝ и в нарушение на административно-производствените правила,
при липса на разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти
и обстоятелства. Същата била и без мотиви. Липсвал осъществяван обществен
превоз на пътници срещу заплащане, а в конкретния случай е била оказвана
междусъседска услуга и само един от четирима свидетели бил дал показания за
заплащане на превоза до Белгия, като това било защото не разбира български
език. Сочи още, че от съставения АУАН не се разбирало нищо и нямало посочена
нарушена законова разпоредба. Моли за отмяната на оспорената заповед от съда.
В съдебно заседание жалбоподателя не се
явява лично, като изпраща упълномощен процесуален представител адв.Н., който
поддържа жалбата.Твърди, че административния орган не е доказал извършването на
търговска дейност.
Ответникът– Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“- Русе, представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява и
не се представлява, редовно призован. В
придружаващо административната преписка писмо излага становище за
неоснователност на жалбата и претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1675/31.05.2021г., издадена от
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Русе, на жалбоподателя
като собственик и водач на МПС е наложена принудителна административна мярка по
чл.107 ал.1, във връзка с чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ и т.4 буква „б“ ал.2 т.1 и т.3
и ал.7 от ЗАвП- временно спиране от движение на МПС марка „Мерцедес“ модел
„Спринтер“ с рег.№ Н****КА до отстраняване на нарушението, но не повече от 12
месеца чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна табела и СРМПС и
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и контролния талон към
него до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.
От фактическа страна Заповедта е обоснована
с обстоятелството, че на 28.05.2021г. жалбоподателят М.Х.М. управлявал
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег.№ Н****КА негова собственост
и при извършена проверка на компетентните органи за осъществяване на
нерегламентиран превоз на пътници от ИА „АА“ било установено, че извършва международен
обществен превоз на седем пътника до Белгия без издадено копие на лиценз на
Общността. Административният орган наложил посочените принудителни
административни мерки, тъй като направил извод, че е изпълнено
материалноправното основание по чл. 106а ал.1 т.1 б.“а“ и т.4 б.“б“ от ЗАвП за
прилагане на принудителната административна мярка чрез извършването на
обществен превоз на пътници без удостоверение за дейността. В мотивите,
заповедта препраща относно фактите по самото нарушение и към АУАН серия А-2020
№ 290648/28.05.2021г., приложен по делото. В същия са описани фактите във
връзка с нарушението и е посочено, че същото осъществява състава на чл.6 ал.1
от ЗАвП, поради което съдът намира твърдението в жалбата за липса на посочена
нарушена разпоредба за невярно.
От
ответната страна е представена административната преписка от Регионална
Дирекция „АА“-гр.Русе, към която са приложени АУАН, Обяснения от лица- част от пътници
в автомобила, копие на документи за самоличност на всички пътуващи в превозното
средство, справка от регистър на лицензии по отношение на процесния автомобил. Към
датата на съдебното заседание на 07.07.2021г. се представя изискана от съда
справка по отношение на издадения АУАН, в която е посочено, че въз основа на
него не е издадено НП, понеже преписката е била препратена към компетентната прокуратура
за произнасяне с оглед данни за престъпление по чл.234г от НК.
По делото са
представени от ответника и приети като доказателства Заповед № РД-01-43/23.01.2020г.
на Изпълнителен директор на ИА „АА“ за определяне на длъжностни лица от агенцията
да осъществяват контролна дейност по ЗАвП, сред които в т.4- Директор на
Регионална Дирекция.
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е
връчена на жалбоподателя на 31.05.2021г., видно от попълнената разписка към
нея. Жалбата до съда против заповедта е подадена на 10.06.2021г. до
административния орган или в срока за нейното оспорване.
При така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и е
засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149 ал.1 от АПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл.107 ал.1 от ЗАвП административен орган.
Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица.
Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е
обективирана в писмен вид, но не и съдържа правни и фактически
основания, кореспондиращи помежду си. При извършената служебна проверка, съдът
констатира, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Допуснатите такива са свързани и с
неизясняване на спора от фактическа страна– чл.35 от АПК, поради неправилната
преценка на събраните доказателства- чл.36 ал.3 от АПК, като същите следва да
бъдат разгледани във връзка с обусловеното от тях неправилно приложение на
материалния закон– отменително основание по чл.146 т.4 от АПК. Към
административната преписка не са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта- снетите обяснения от пътниците в процесния автомобил, придружени с
копие от документите им за самоличност не установяват безспорно факта на
извършван международен обществен превоз на седем пътника от санкционираното
лице.
Съдът споделя твърденията на жалбоподателя, че
Заповедта не е мотивирана в достатъчна степен и не съдържа фактическите
основания за издаването ѝ. В оспорената Заповед е изложен единствено
извод на органа, че превоза на пътници е "обществен" без да са
посочени фактическите констатации на същия, въз основа на които, той извежда този
извод. Липсват данни за всички превозвани пътници с посочване на техните имена;
налице ли е уговорка за заплащане на превоза и конкретно за каква сума.
Приложеният по делото АУАН също не съдържа констатации, относно тези
обстоятелства. Изложените от административния орган изводи в Заповедта не са
подкрепени с конкретни факти. Неизписването на фактическите основания, въз
основа на които административният орган е направил своите изводи, е съществено
процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на
адресата на ПАМ.
В Заповедта са посочени само част от релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган,
а именно наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.
106а ал.1 т.1 б.“а“ и т.4 б.“б“ от ЗАвП, но в доказателствата към нея липсват
всякакви данни за превоз на седем пътника с процесното превозно средство срещу
заплащане. Действително, изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на
основание съставен Акт за установяване на административно нарушение на водача,
в който фигурира изложена фактическа обстановка с дата и място на нарушението и
същия допълнително изпълнява функцията на мотиви на финализиращия
административното производство акт, като в този смисъл е Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Редовно съставения акт представлява официален
документ, който има доказателствена сила до доказване на противното, но в
настоящото съдебно производство не се представиха доказателства, установяващи
констатациите в акта.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.106а ал.1 т.1 от ЗАвП
предвижда налагането на принудителна административна мярка по отношение на МПС,
с което се извършва обществен превоз без съответните документи. От съдържанието
на правните последици на приложената ПАМ, свързани с възпрепятстване движението
на ППС, за което е установено че с него се осъществява обществен превоз на
пътници или товари без изискуемите се документи за извършване на дейността,
следва извода, че адресат на наложената ПАМ по чл.106а ал.1 т.1 от ЗАвП е
водачът на МПС. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти и доколко същите съответстват
на посочената като правно основание за неговото издаване правна норма. С оглед
на нормативното предписание на посочената като правно основание за издаване на
оспорената заповед разпоредбата на чл.106а ал.1 т.1 и на т.4 от ЗАвП, съдът
приема, че заповедта е постановена в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби, на които се основава и при наличие на законовите
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка.
Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАвП, обществен превоз
на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари–
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. За нарушение на изискването за извършване на
обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в ЗАвтП е
предвидено налагането на ограничителни мерки – принудителни административни
мерки. В разпоредбата на чл.106а ал.1
т.1 б.“а“ от ЗАвП е регламентирано, че за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка- спиране от движение за срок 12
месеца на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или
товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или няма заверено копие към лиценза на Общността се осъществява чрез
сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство- чл.106а ал.2 т.1
от ЗАвП. Предвидено е и в разпоредбата на чл.106а ал.1 т.4 от ЗАвП, че за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка– временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността– до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година, която мярката се осъществява чрез
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролния талон към него- чл. 106а ал.2 т.3 от ЗАвтП. При тази нормативна
регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1 т. 1 б.“а“ и т.4 от ЗАвтП
принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на
пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Доколкото в настоящия казус е прието,
че се касае за международен превоз на пътници, е приложим Регламент (ЕО) №
1071/2009, съгласно който притежаването на лиценз на Общността е условие за
извършване на международен превоз, а изискването във всяко превозно средство да
има заверено копие от лиценза на Общността е "с цел да се улесни
ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи, особено извън
държавата членка, в която е установен превозвачът". Съгласно чл.7 ал.1 от
ЗАвП, заверено копие от лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с
което се извършва дейност, при условие, че това средство е с българска
регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него. От това
следва, че целта на завереното копие за всяко от МПС, с които превозвачът
извършва дейност, е да улесни проверките от страна на правоприлагащите органи и
да удостовери извършената от тях проверка за наличието у превозвача на
достатъчно ресурси, с които да гарантира за нормалното функциониране на
транспортното предприятие.
Не се спори по делото, че превозното
средство, с което се е осъществявал обществен превоз на пътници, към датата на
извършената от контролните органи проверка не е разполагало с тези документи. Спорен
по делото е единствено въпроса дали е налице заплащане на транспортна услуга,
за да е наличие обществен превоз, което е положителната предпоставка за
налагане на процесната ПАМ.
Според §1 т.1 от ДР на ЗАвП, "обществен
превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, като съгласно §1 т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е
дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз
на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. В
контекста на посочените легални дефиниции на понятията "обществен
превоз" и "превоз на пътници" следва извода, че обществен превоз
е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове превози, чиято основна
характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане- от пътника, от
възложителя или организатора на конкретния обществен превоз. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на §1 т.1 и т.2, във връзка с т.4
б."б" от ДР на ЗАвтПр, налага извод, че основната предпоставка, по
която се различават "общественият превоз" и "превозът за
собствена сметка" е възмездният характер на дейността /Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о./. Заплащането на самата
услуга по превоз следва да се разграничава от заплащането от страна на
пътниците само на част от разходите за горивото и/или пътните такси, характерно
за т. нар. споделено пътуване. Тези разходи съставляват само един от
компонентите, формиращи цената на услугата по превоз, но двете по никакъв начин
не могат да бъдат еквивалентни (в този смисъл е константната практика на ВАС -
Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., Решение
№ 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о., Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о. и др.).
Съдът установи, че от административния
орган са били снети само три обяснения от пътувалите общо седем пътника в
автомобила, като такива от водача също липсват. В дадени възражения по
съставения АУАН, същият посочва, че в буса пътуват само роднини и познати и не
извършва обществен превоз. Единствено в обясненията на лицето С.Р.с ЕГН: **********
е посочено, че същата не познава водача на автомобила, пътува за Белгия и като
пристигне там ще заплати сумата 100 евро. Никъде не присъства информация, че
тази сума представлява възнаграждение, а не е само споделен разход за гориво. Обяснението
не е оформено надлежно по реда, визиран в чл.44 ал.2 от АПК. Според този текст
от закона, сведенията се дават писмено, подписват от лицата, които са ги дали,
и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е Директорът на РД
"АА" – Русе, но писмените обяснения, дадени от Сейде Рамаданова, не
са приподписани от административния орган и не става ясно дали са подписани от
лица, които са служители на "АА" – Русе, определени за целта. На
лицето, дало сведения, не му е разяснено по реда на чл.44 ал.4 от АПК, че пред
съда може да бъде разпитан като свидетел. Поради изложеното, съдът намира, че сведенията
на това физическо лице са негодни за установяване на отразените в тях
обстоятелства.
Дори да се приеме за действителна
уговорката за заплащане на сумата 100 евро, то същата не покрива изискването за
заплащане на обществен превоз от България до Белгия, тъй като от размера на
заплатената сума само от един пътник водачът не може да извлече икономическа
облага. При справка в интернет съдът установи, че разстоянието от България до
Белгия е около 2300км. и при смесен разход на процесното превозно средство марка
„Мерцедес“ модел „Спринтер 216 CDI“ около 7,7л./100
км., при цена на дизела около 2.00лв./л., стойността на горивото за процесния
маршрут възлиза на около 400лв. Поделена между пътничката и водача,
договорената сума от 100 евро би покрила половината от разхода за гориво, което
води до извод за липса на формирана печалба за жалбоподателя.
По отношение на приложените допълнителни
обяснения в ксерокопие към жалбата, изготвени на неустановена дата, в които
пътничката С.Р.пише, че при проверката била притеснена и думите, които
използвала не отразяват пълната истинност на ситуацията, в която всъщност
нямало уговорка за плащане на превоза, съдът намира, че същите не представляват
годно писмено доказателство. Не са в оригинал, а заверката на процесуалния
представител е направена на изпратения под формата на факс документ, който също
не е в оригинал. Документът не следва да
се кредитира като достоверен.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
от представените по делото доказателства не се установява, че при извършена от
контролните органи проверка е констатирано, че на 28.05.2021г. се извършва международен
обществен превоз на седем пътника срещу уговорена цена за превоза, с автомобил,
за който не е издаден лиценз за извършване на международен обществен превоз на
пътници. С оглед на гореизложеното и в съответствие с материалния закон, съдът
намира, че неправилно административният орган е приел, че са налице нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва
прилагането на ПАМ по чл.106а ал.1 т.1
б.“а“ и т.4 б.“б“ от ЗАвП. Заповедта е постановена без да са изяснени и
преценени всички релевантни факти и обстоятелства за нормативно регламентирания
фактически състав за прилагане на ПАМ и основно тези, касаещи заплащането на
превоза. С оглед предписанието на чл.170
ал.1 АПК, в тежест на органа- издател е да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в заповедта. Административният орган не е
ангажирал надлежни доказателства за възмездния характер на превоза. По
гореизложените съображения съдът счита, че оспорената заповед не отговаря на
всички изисквания за законосъобразност, поради което следва да бъде отменена.
Липсва претенция
за деловодни разноски сторени от жалбоподателя и такива не следва да бъдат
присъждани съобразно изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.М. с ЕГН: ********** ***, чрез адв.П.Н.,
съдебен адрес-*** Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД-14-1675/31.05.2021г., издадена от
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Русе, с която на
лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.107 ал.1, във връзка
с чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ и т.4 буква „б“ ал.2 т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвП-
временно спиране от движение на МПС марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег.№ Н****КА
до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца чрез сваляне и
отнемане на 1 брой регистрационна табела и СРМПС и временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него до отстраняване
на нарушението, но не повече от една година.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия: