№ 116
гр. Пазарджик, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100174 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
срещу Л. Г. Г. от гр. Пазарджик за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумите 437,55 лв. главница и 43,47 лв. лихва за забава, представляващи вземане по
договор за кредит "Бяла карта" от 29.09.2017 г., сключен между Г. и "Аксес Файнанс" ООД,
с който на ответницата и бил предоставен револвиращ кредит в максимален размер 600 лв.,
който се усвоявал чрез международна кредитна карта. Описват се условията на заема. Сочи
се, че кредитополучателката усвоила сумата 600 лв. на 03.10.2017 г. и съгласно условията на
сключения договор била длъжна да я върне заедно с начислената и договорна лихва, но тя не
го направила. Заемодателят прехвърлил вземането си на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с допълнително споразумение от 11.07.2018 г., представляващо
приложение към рамков договор за цесия. От своя страна "АКПЗ" ООД прехвърлило
вземането на ищеца на 03.05.2019 г. като цесионерът - ищецът, известил длъжницата за
цесията в качеството на пълномощник на цедента. За вземането е поискана и издадена
заповед за изпълнение, но длъжницата е депозирала възражение срещу нея.
Исковата молба е подадена до Софийския районен съд, пред който е проведено и
заповедното производство. По възражение на ответницата за местна неподсъдност делото е
изпратено на Пазарджишкия районен съд. С отговора ответницата заявява, че счита иска за
недопустим и неоснователен. Недопустим е според нея, тъй като липсва уведомление до
длъжника за цесията, изхождащо от първоначалния кредитор, затова и по отношение на
длъжника и третите лица кредитор е той. Ако се счете за допустим, искът е неоснователен,
1
тъй като договорът за кредит не е породил действие - той не е подписан от законния
представител на кредитодателя, а от трето лице, посочено като търговски пълномощник. В
такъв случай на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без лихви и други
разходи. Ответницата оспорва иска по размер и на още едно основание - не е ясно защо
кредиторът претендира сумата 481,02 лв., след като тя още преди първата цесия, на
07.03.2018 г., е внесла сумата 400 лв. Липсва и изявление на кредитора, което да направи
задължението предсрочно изискуемо - уговорката, че това става по право, не може да санира
пропуска. Счита, че е нарушен чл. 11 от ЗПК и "това имплицитно се признава с описания в
молбата ГПР - 45,9%". Възразява срещу разноските за юрисконсултско възнаграждение,
като счита, че не се дължат поисканите 350 лв., а разноските следва да се присъдят в
границите по НЗПП, между 100 и 300 лв., към минимума с оглед ниската сложност на
делото.
Искът е с правно основание чл. 9 и сл. от ЗПК.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
На 29.07.2017 г. между ответницата Л. Г. и „Аксес Файнанс“ ООД бил сключен договор за
кредит „Бяла карта“, с който дружеството предоставяло на Г. револвиращ кредит в
максимален размер (кредитен лимит) 600 лв. с предоставяне на кредитна карта, издадена от
„Айкарт“ АД. За „Аксес Файнанс“ ООД договорът бил подписан от И.Ц.Г., означена като
търговски пълномощник.
Бил уговорен лихвен процент от 43,2% годишно върху непогасената главница и годишен
процент на разходите от 45,9% годишно.
Всеки месец длъжницата следвало да заплаща на кредитодателя текущото си задължение,
съставено от усвоената през месеца главница и начислените през месеца договорни лихви,
лихви за забава и неустойки.
Договорът предвиждал при незаплащане на текущото задължение на падежа задължение на
кредитополучателя да предостави в тридневен срок обезпечение - поръчител, отговарящ на
определени условия, или заплащане на неустойка в размер 10% върху усвоената и
непогасена главница за всяко отделно неизпълнение. В случай че кредитополучателят
изпадне в забава за което и да е задължение или не заплати в рамките на два последователни
месеца поне 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, кредиторът имал право да обяви
цялото задължение за предсрочно изискуемо - с известие до кредитополучателя по
уговорените начини за известяване (пощенски адрес, ел. адрес и пр.).
При забава освен това кредитополучателят дължал според договора разходи за действия по
събиране на задълженията в размер по 2,50 лв. на ден, а при предсрочна изискуемост -
еднократно и такса от 120 лв., покриваща разходите за служител, който администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
На 11.07.2018 г. било подписано приложение към рамков договор за цесия, с което
вземането на „Аксес Файнанс“ ООД било прехвърлено на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. На свой ред последната прехвърлила вземането си по
2
цесията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за цесия от 03.05.2019
г. и приложение към него от същата дата.
С пълномощно от 29.12.2016 г. управителят на „Аксес Файнанс“ ООД упълномощил
„Агенция за контрол на просрочени задължения да уведомява от негово име за извършените
цесии всички длъжници по тях, с право да преупълномощава други лица. С подобно
пълномощно от 03.05.2019 г. и управителят на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД упълномощила за съобщаване на всички цесии от нейно име „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД.
Според заключението на вещото лице, изслушано по делото, при кредитодателя са отразени
следните задължения: на 04.10.2017 г. - 600,72 лв., от които усвоен кредит от 600 лв. и 0,72
лв. договорна лихва. Допълнително на три пъти били начислени общо 45,36 лв. договорна
лихва (общо 46,08 лв. за периода до 06.12.2017 г.), 120 лв. неустойка за неизпълнение, 197,50
лв. - разходи по събиране, 82,98 лв. начислени законни лихви.
На 07.03.2018 г. е платена сумата 400 лв., което съвпада с твърденията на ответницата. Няма
данни дали и е било изпратено изявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост. Тази сума е отнесена към 46.08. лв. договорни лихви, 120 лв. неустойки за
неизпълнение, 197,50 лв. разходи по събиране 15.64 лв. законна лихва за забава за периода
06.12.2017 г. - 07.03.2018 г. и 20,79 лв. главница.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Неоснователни са възраженията за недействителност на договора поради липса на
представителна власт на Илияна Генова. Липсата на представителна власт може да се
противопостави от ненадлежно представляваната страна на насрещната страна, но не и
обратното. Щом "Аксес Файнанс" ООД се позовава на договора, то дори подписалото го
лице да не е имало представителна власт, договорът е потвърден от представлявания, който
при това е търговец и за него важат правилата на ТЗ за потвърждаването.
Неоснователно е и възражението за ненадлежно съобщаване на цесиите. Упълномощаването
от първоначалния цедент на първия цесионер и упълномощаването, съответно
преупълномощаването от първия цесионер, впоследствие цедент, към втория цесионер
(ищеца) да извърши това съобщаване са напълно валидни. Освен това възражението за
ненадлежно съобщена цесия би имало значение само ако се твърди предходно плащане на
предишния кредитор. В случая се твърди само едно плащане, което е отчетено и не се
оспорва от ищеца.
Чл. 33 от ЗПК обаче предвижда, че при забава на потребителя "кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата", която не може да
надвишава законната лихва. Това означава, че уговорката за 120 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на допълнително обезпечение при забава и
уговореното заплащане на разходи по събиране в предварително определен размер и без
доказване на действително направения разход са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК. Сумите, отнесени към тези задължения, общо 317,50 лв., следва да се отнесат към
3
главницата по кредита, като най-малко обременително за длъжника задължение, съобразно
правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът не счита, че е нарушен чл. 11 от ЗПК, доколкото годишният процент на разходите е
правилно изчислен и включва единствено договорната лихва. В него съобразно правилата на
ЗПК не се включват разходите, дължими при забава на длъжника. Затова и действителността
или недействителността на посочените по-горе две уговорки не се отразява на извода за
размера на ГПР.
Наистина би следвало да е нужно специално уведомяване на длъжника за изявлението на
кредитора във връзка с предсрочната изискуемост, но в случая, видно от заключението на
вещото лице, няма допълнителни лихви за забава или други суми, които да се претендират
допълнително на основание предсрочна изискуемост.
На съда също, както и на ответната страна, не му стана ясно, при положение, че е бил
усвоен според данните по делото целият кредитен лимит от 600 лв., сочи се плащане на 400
лв., от които само 20,79 лв. са отнесени към главница, защо се претендира главница в размер
437,55 лв., а не 579,21 лв., ако това е единственото плащане. Но след като такава главница
се претендира от ищеца, то това е и главницата, която следва да се намали със сумата 317,50
лв., а остатъкът за плащане е 120,05 лв. Искът следва да се уважи за главница в размер
120,05 лв. и лихва за забава за посочения в исковата молба период, като се отхвърли за
разликата от главницата.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответницата Л. Г. Г., ЕГН **********, от гр.
******************, дължи на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. София,
ЕИК *********, следните суми, предмет на заповед за изпълнение от 28.02.2020 г., издадена
по ч.гр.д. 9593/2020 г. на Софийския районен съд: 120,05 лв., представляваща главница по
договор за кредитна карта "Бяла карта" № 518049/29.09.2017 г., ведно със законната лихва от
21.02.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 43,47 лв., представляваща лихва за забава
за периода 08.03.2018 г. - 21.02.2020 г., като отхвърля иска за главницата за разликата над
120,05 лв. до пълния предявен размер от 437,55 лв.
Осъжда Л. Г. Г. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. София сумата
25,50 лв., представляваща разноски по заповедното производство за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4
5