Р
Е Ш Е Н И Е
№
………………/ ……………11. 2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1340 по
описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 107 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на “ТРАНС-СИС“ ЕООД, с ЕИК *********,
чрез управителя Г.П.П., против Акт за установяване на задължения по декларация
/АУЗД/ № МД-АУ-1246-1/01.02.2018г., издаден от главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,
потвърден с Решение № МД-РШ-023/03.04.2018г. на Директор Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, с който за оспорващото дружество са установени
задължения за данък върху превозните средства /ДПС/ за 2017 г. в общ размер от
1397,51 лв., от които 1340,00 лв. данък и 57,51 лв. лихва във връзка с
притежавания от “ТРАНС-СИС“ ЕООД товарен автомобил тип „самосвал“, марка МАН, модел
19,362 ФГ, с рег. № В****КН, двигател № ************* и № на рама VA0F0A011F003784.
В жалбата се твърди, че при постановяване на
оспорения административен акт ответникът не е съобразил, че превозното
средство, във връзка с което са установени процесните данъчни задължения, е
излязло от патримониума на “ТРАНС-СИС“ ЕООД
още на 20.05.2008г., когато между оспорващото дружество и „ДАРИЯ ТРАНС“
ЕООД е сключен предварителен договор за продажбата му и самосвалът е предаден
във владение на съконтрахента. Сочи се, че скоро след това превозното средство
е престанало да съществува като вещ /погинало е/ по вина на „ДАРИЯ ТРАНС“ ЕООД, като се излагат
подробни мотиви в тази насока. Предвид изложеното са развити доводи, че в
конкретния случай “ТРАНС-СИС“ ЕООД не дължи посочените в оспорения АУЗД данъци
и лихви върху тях, тъй като с факта на погиване на вещта автоматично е
прекратено правото на собственост върху нея без да е необходимо нейният /бивш/ собственик
да прави пред съответния орган от общинската администрация изрично изявление досежно
това обстоятелство. Като друго основание за отмяна на обжалвания АУЗД се сочи
приложената към доказателствата декларация по чл.99 от Закона за собствеността
/ЗС/. В заключение иска от въззивната инстанция да отмени обжалвания АУЗД.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от процесуален представител – адв. А. А., който поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Претендира разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция "Местни
данъци" при Община Варна, се представлява от ю.к. Е. Д., който оспорва
жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да присъди разноски в
полза на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
Обжалваният в настоящото съдебно производство АУЗД е
издаден във връзка с депозирана от оспорващото дружество декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. № **********/ 11.01.2018 г. досежно автомобил с рег. № В****КН,
двигател № *************, рама № VA0F0A011F003784, марка МАН, модел 19. С АУЗД
за оспорващото търговско дружество “ТРАНС-СИС“ ЕООД са установени задължения за
данък превозно средство /ДПС/ за 2017 г. в общ размер от 1397,51 лв., от които
1340,00 лв. главница и 57,51 лв. лихва. Същото е оспорено пред настоящата
съдебна инстанция след изчерпване на възможността за оспорването му по
административен ред пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,
пред който производството е приключило с Решение № МД-РШ-023/03.04.2018 г. С последното
жалбата на “ТРАНС-СИС“ ЕООД срещу АУЗД № МД-АУ-1246-1 от 01.02.2018 г. е
отхвърлена.
По делото са разпитани свидетелите М.Д.М. и М. Т. И..
Първият свидетел е бивш служител на оспорващото дружество “ТРАНС-СИС“ ЕООД в
периода от 18.09.2008 г. до 03.10.2012 г., видно от представените на л.98 и 99
от делото Трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
а вторият – познат на представляващия “ТРАНС-СИС“ ЕООД Г.П. и негов бивш
колега, с когото често контактували служебно доколкото и двамата се занимавали
с транспортен бизнес. Показанията и на двамата свидетели потвърждават изложеното във въззивната жалба,
че товарен автомобил /самосвал/ марка МАН с рег. № В****КН, по отношение
на който с обжалвания АУЗД за
оспорващото търговско дружество са установени задължения за ДПС за 2017 г., е
предмет на преговори за покупко-продажба между “ТРАНС-СИС“ ЕООД и „ДАРИЯ ТРАНС“
ЕООД. Както и че владението върху същия тежкотоварен автомобил е предадено на
второто дружество, след което превозното средство е погинало /разглобено е за
резервни части/ в периода, когато е било във владение на контрагента „ДАРИЯ
ТРАНС“ ЕООД. Тези твърдения се потвърждават и от приложения към доказателствата
/л.61 – 62/ предварителен договор /без нотариална заверка на подписите/ от
20.05.2008 г. за покупко-продажба на МПС,
сключен между оспорващото дружество “ТРАНС-СИС“ ЕООД от една страна /като продавач/
и „ДАРИЯ ТРАНС“ ЕООД от друга страна /като купувач/, с който страните са се
споразумели продавачът да прехвърли на купувача: 1/ товарен автомобил МАН
19.362 FG с рег. № В
**** КН и 2/ товарно ремарке ЩВАРЦМЮЛЕР с номер на рамата 35042. Начинът на разплащане
на договорената цена е определен между договарящите се страни в т.2 от договора
– на девет вноски, първата от които на датата на подписване на предварителния
договор, а последната на 20.01.2009 г. От доказателствата по делото е видно, а
и това не е спорно от страните в настоящото съдебно производство, че “ТРАНС-СИС“
ЕООД не е получил пълната, договорена с този предварителен договор сума и няма
сключен окончателен такъв.
От събраните по делото доказателства се установява,
че по жалба на Г. П. П. в качеството му на представляващ “ТРАНС-СИС“ ЕООД в ОД
на МВР- Варна е образувано досъдебно производство /ДП/ № 457/2017 г. срещу М. Д.
Г. като представляващ „ДАРИЯ ТРАНС“ ЕООД за извършено престъпление по чл.227б,
ал.2 вр. с ал.1 от НК – представляващият търговското дружество не е изпълнил императивно
вмененото му задължение в 30-дневен срок от спиране на плащанията да поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност. Наказателното производство по
ДП № 457/2017 г. на ОД на МВР – Варна е прекратено с Постановление на Районна
прокуратура Варна от 26.10.2018 г. /л. 31 – 33/. Последното е потвърдено с Постановление на Окръжна прокуратура Варна от
15.07.2019 г. /л. 87 и 88/. Като правни основания за прекратяване на
производството са посочени чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.3 от НПК
- поради изтичане на предвидената в закона давност, с което наказателната отговорност
е погасена.
От оспорващото търговско дружество към
доказателствата е представено писмо изх. № 24-00-414/01.10.2019 г. от
Гаранционен фонд с приложена към него справка /л.96 и 97/ за сключени
задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно товарен
автомобил с рег. № В **** КН. От съдържанието на тези документи е видно, че за
посоченото МПС има валидно сключени застраховки „ГО“ за автомобилистите от
00,00 ч. на 01.01.2007 г. до 23,59 ч. на 31.12.2007 г., от 00,00ч. на 01.01.2008г.
до 23,59ч. на 31.12., която е прекратена служебно на 16.04.2008г., и от 00,00ч.
на 21.05.2008г. до 23,59ч. на 20.05.2009г. От справката е видно също, че Регистрацията
на превозното средство е прекратена служебно на 03.11.2016 г. на основание
чл.143, ал.10 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ при уведомление от
„Гаранционен фонд“ поради липса на платена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите. Последното се подкрепя и от данните от
приложеното на л. 100 от делото Уведомление от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна.
Сред доказателствата по делото е представена и
декларация /л. 77/ по чл.99 от Закона за собствеността за отказ на „ТРАНС СИС“
ЕООД от собствеността върху товарен автомобил тип „самосвал“ марка МАН, модел
19,362 ФГ, с рег. № В****КН, двигател № ************* и № на рама
VA0F0A011F003784. Декларацията е от 07.12.2017 г. без да са налице данни същата
да е нотариално заверена.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови
разпоредби, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, ал. 1,
т. 5 ЗМДТ вземанията за данък върху превозните средства /ДПС/ са публични
общински вземания. С този вид данък се облагат превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1
от ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства (чл. 53 от ЗМДТ) по постоянния им адрес - чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Установяването на този
местен данък следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската
администрация, определени със заповед на кмета, като в случая установяването е
по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД
въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
По делото е представена заповед № 1172/26.04.2017 г.
на зам. кмета на Община Варна (л. 55 - 58 от делото), с която въз основа на
Заповед за заместване № Н-018/25.04.2017 г. (л.54) на Кмета на Община Варна и на
основание чл. 44, ал. 2, т.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ
са определени служителите на общинската администрация с права и задължения на
органи по приходите. Това са служителите от дирекция "Местни данъци“ при
Община Варна. Обжалваният АУЗД е издаден от С. А.а Д. на длъжност главен
инспектор в отдел „Контролно-ревизионни дейности“, която е посочена в горната
заповед под номер 2.5.7. Изложеното по-горе налага извода, че оспореният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в хипотезата
на изрично упълномощаване.
Както се посочи и по-горе, съгласно чл.53 от ЗМДТ,
данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. В тази връзка съдът
съобрази, че приложеният към доказателствата предварителен договор от
20.05.2008 г. с „ДАРИЯ ТРАНС“ ЕООД за покупко-продажба на товарен автомобил
марка МАН с рег. № В **** КН, няма вещно-транслативен ефект и това не се
оспорва от инициатора на настоящото съдебно производство. Следователно de jure процесното ППС не е излязло извън патримониума на „ТРАНС СИС“ ЕООД макар de facto това да е така. Респективно – задължението за
заплащане на ДПС за посочения тежкотоварен автомобил, ако такова се дължи, е на
„ТРАНС СИС“ ЕООД.
При издаване на акта, административния орган не е
допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до
незаконосъобразност на акта.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК, когато органът по
приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в срока, предвиден в съответния закон. В чл. 107, ал. 3, изречение
първо от ДОПК, е предвидено, че размерът на задължението по ал. 1 се съобщава
на задълженото лице, като по негово искане органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия.
В случая, са налице основанията по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, за издаване на процесния АУЗД, доколкото не е налице спор по делото, че
дружеството - жалбоподател не е заплатило в срок задълженията си за ДПС за
товарен автомобил МАН рег. № В **** КН за периода 2017 година.
Актът е издаден в установената от закона писмена
форма. Той е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания за
неговото издаване, макар и същите да са оскъдни. От изложените фактически
основания и представената по делото справка (л. 53 от делото), се установява,
че задълженията на „ТРАНС СИС“ ЕООД за данък върху превозните средства за
процесния период са определени въз основа на подадената декларация по чл. 54 от ЗМДТ, като не са установени несъответствия в нея.
Независимо от изложеното по-горе обжалваният АУЗД е
материално незаконосъобразен. От приложеното към доказателствата Удостоверение УРИ
№ 819000-49016/ 04.10.2019 г. (л. 100) от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Варна е
видно, че регистрацията на МПС товарен автомобил /самосвал/ марка МАН с рег. №
В **** КН, собственост на „ТРАНС СИС“ ЕООД е служебно прекратена на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.11. 2016 година.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ
в относимата редакция /ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ за превозните средства, на които е прекратена
регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства,
за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване,
данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и
представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване, съгласно изречение
второ от същата разпоредба на ЗМДТ. От анализа на изречение първо следва, че
законодателят е обвързал възникването на този вид данъчно задължение от момента
на регистрация и дължимост на същото задължение до прекратяването на
регистрацията. Начинът на прекратяване на регистрацията в звената на
"Пътна полиция" е посочен в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НАРЕДБА №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) и може да се
осъществи с писмено заявление от собственика (т. 1) и служебно (т. 2).
Към релевантния за правния спор период законодателят
не е обвързал недължимостта на данъка от вида на правното основание, на което
регистрацията е прекратена – дали по т. 1 или по т. 2 от чл.18 на цитираната
Наредба. В случая регистрацията на товарен автомобил рег. № В **** КН е
прекратена служебно на 03.11.2016 г. - обстоятелство, което не се оспорва от
страните. Това е и релевантният момент, от който следва да се приложи нормата
на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ като се съобрази и това, че установените с АУЗД задължения
за ДПС са за 2017 г.
С измененията на ЗМДТ, публикувани в ДВ, бр. 97 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г. в същия закон е създадена нова алинея 5. С нея
за първи път законодателят въвежда хипотези, при които ДПС се дължи независимо
от обстоятелството, че регистрацията на превозното средство е прекратена.
Текстът на новата разпоредба гласи, че ал. 4 не се прилага и данъкът се дължи
за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, и за превозните средства със служебно прекратена
регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС
ISO 7591. Очевидно, че настоящият казус попада в първата предвидена хипотеза на
новата ал.5 от чл.58 на ЗМДТ. В случая, обаче тя е неприложима тъй като установените
с процесния АУЗД задължения са за 2017 г., когато тази разпоредба не е част от
действащата в страната нормативна уредба. Новата норма нито е тълкувателна,
нито законодателят ѝ е придал ретроактивно действие. Следователно като
материалноправна разпоредба тя действа само напред във времето и не е приложима
спрямо фактически състави, осъществили се преди влизането ѝ в сила. Въвеждането
на новата ал.5 към чл.58 от ЗМДТ не опровергава, а напротив – потвърждава
становището на съда, че до въвеждането ѝ за всички МПС с прекратена
регистрация, без оглед на основанието на което то е дерегистрирано, данък не се
дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В
този смисъл е и Решение № 4970/09.04.2014 г. на ВАС по Адм. дело № 16297/2013
година.
Единствено за пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да отбележи, че ирелевантно за изхода на настоящия правен спор е
обстоятелството, че „ТРАНС СИС“ ЕООД не е представило удостоверение за разкомплектоване,
каквото е изискването на чл. 58, ал. 4, изречение второ от ЗМДТ в относимата
редакция, досежно превозните средства, които няма да се ползват, съответно – за
излезлите от употреба превозни средства с прекратена регистрация.
Удостоверението за разкомплектоване се издава на
основание чл. 15 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС,
приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г. и чл. 19 от Наредбата за излезлите от
употреба МПС, приета с ПМС № 11/15.01.2013 г., в сила от 25.01.2013 г. За
периода, за който са установени задълженията с процесния АУЗД – 2017 г. действа
редакцията на втората Наредба , публикувана в ДВ, бр. 30 от 15.04.2016 г., в
сила от 16.06.2016 година. В чл. 2 от същата изрично е посочено за кои
категории МПС е приложима Наредбата. Според цитираната разпоредба (1) Наредбата се прилага за:
1. (изм. –
ДВ, бр. 95 от 2013 г., в сила от 1.11.2013 г., изм. и доп., бр. 30 от 2016 г.
Сравнение с предишната редакция, в сила от 16.06.2016 г.) моторни превозни
средства от категориите L2, L2e, L4, L5, L5е, М1 и N1 по смисъла на чл. 149,
ал. 1, т. 1, букви "в", "г", "ж", "и" и
"к", т. 2, буква "а" и т. 3, буква "а" от Закона
за движението по пътищата (ЗДП);
2. излезли
от употреба моторни превозни средства от категориите МПС по т. 1;
3. компоненти
и материали от МПС и ИУМПС по т. 1 и 2.
(2)
Наредбата се прилага за ИУМПС независимо от начина, по който МПС, от които те
произлизат, са били обслужвани (поддържани) или ремонтирани по време на
експлоатацията им и независимо от това, дали са били оборудвани с компоненти,
доставени от производителя, или с други компоненти, чието монтиране като
резервни части или части за подмяна съответства на нормативните изисквания.
Предвид обстоятелството, че собственият на „ТРАНС
СИС“ ЕООД товарен автомобил MAN 19.362 FG, във връзка с който са установени
задължения за ДПС за 2017 г., е тип самосвал и е тежкотоварен, то същият не
спада към нито една от посочените в цитираната разпоредба категории МПС, от което се налага извода, че изискването за
представяне на удостоверение за разкомплектоване е неприложимо за него към 2017
година.
За по-голяма прецизност следва да се отбележи, че МПС
от категорията на процесното МПС рег. № В **** КН, самосвал, марка МАН 19,362,
попадат в приложното поле на цитираната Наредба за излезлите от употреба МПС
едва с измененията на същата, публикувани в ДВ, бр. 60 от 20.07.2018 година. Тоест
обстоятелството, че от оспорващото дружество не е представено удостоверение за
разкомплектоване не разколебава горните правни изводи на съда.
Водените по жалба на Г. П. П. досъдебно производство
№ 457/2017 г. и образуваната във връзка с него прокурорска преписка №
10629/2017 г., прекратени към момента на постановяване на настоящото съдебно
решение също не повлияват на крайния извод на съда, доколкото те са образувани
за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, което е ирелевантно за
изхода на повдигнатия правен спор.
Без значение за изхода на правния спор е и
представената декларация по чл.99 от Закона за собствеността, тъй като същата е
от дата 07.12.2017 г. и има правно действие от този момент нататък, но не и за
предходни периоди.
По така изложените съображения АУЗД по чл. 107, ал.
3 от ДОПК с № МД-АУ-1246-1/01.02.2018 г. се явява издаден в нарушение на чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ и следва да се отмени.
При този изход на спора в полза на оспорващото
дружество следва да се присъдят сторените в производството разноски, които
съгласно приложения към делото списък на разноските (л.101) възлизат на 650 /шестстотин
и петдесет/ лева, от които 50 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, Административен съд- Варна, ХХХІV-ти
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения № МД-АУ-1246-1/01.02.2018 г., издаден на основание
чл. 107, ал. 3 от ДОПК от гл. инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в
дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден с Решение №
МД-РШ-023/03.04.2018г. на Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с
който за “ТРАНС-СИС“ ЕООД са установени задължения за данък върху превозните
средства за 2017 г. в общ размер от 1397,51 лв., от които 1340,00 лв. главница
и 57,51 лв. лихва във връзка с притежавания от дружеството товарен автомобил
тип „самосвал“ марка МАН, модел 19,362 ФГ, с рег. № В****КН, двигател № *************
и № на рама VA0F0A011F003784.
ОСЪЖДА Община-Варна
да заплати на “ТРАНС-СИС“ ЕООД, с ЕИК ********* разноски за производството в
размер на 650, 00 лв. (шестстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: