№ 14768
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110124835 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Р. Д. Г. за сумата от 119,48 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. - 30.04.2019г. до имот на адрес: гр. София, ж. к. „З*** аб. № 363213, ведно със
законната лихва от 12.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 42,68 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. - 22.08.2022г., за сумата от 31,62
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2019г. - 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 12.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 6,14 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 01.10.2019г. - 22.08.2022г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49423 по описа за 2022 г.
на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответницата Р. Д. Г. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва исковете. Възразява, че в блока, в който се намира процесният имот, няма топлоподаване
от 2013г., като сметките за топла вода били 0 лева. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
1
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
По делото няма спор, че през процесния период ответницата е била единствен титуляр на
вещно право на ползване върху процесния имот и ответницата не оспорва, че има качеството на
клиент на ТЕ за битови нужди съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това съдът
приема, че през процесния период страните са обвързани от облигационно правоотношение с
източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни
Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
- чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда, се установява, че в процесния имот през процесния период
не е ползвана ТЕ за отоплнение на имот, не е ползвана ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както
и не е ползвана ТЕ за подгряване на вода. За процесния период не е извършвано дялово
разпределение поради това, че радиаторите в жилището са затапени/демонтирани. Липсвало е и
потребление на топла вода, като в жилището е бил монтиран 1 бр. технически изправен и узаконен
водомер за топла вода. По прогнозна консумация на ответницата са фактурирани задължения за ТЕ
за битово горещо водоснабдяване в размер на 914,38 лева, като резултатът от изравнителната
сметка за периода е сума за възстановяане в размер на 914,40 лева. При това вещото лице е
заключило, че в имота не е била консумирана топлинна енергия. От това следва, че през процесния
период няма дължима сума от ответницата спрямо ищеца за потребена топлинна енергия, като
ответницата е кредитор на вземане спрямо ищеца в размер на 0,02 лева (914,38 – 914,40).
Предвид горното съдът приема, че в имота през процесния период не е била доставяна
топлинна енергия, поради което искът за главницата е неоснователен и следва да се отхвърли. Това
обуславя неоснователеност и на иска за акцесорното вземане, който също следва да се отхвърли.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се
формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2
ОУ, действали към процесния период.
По делото се установи, че в имота не е доставено никакво количество топлинна енергия,
поради което не се дължи цена за извършена услуга дялово разпределение. От това следва, че искът
за главницата е неоснователен и следва да се отхвърли. Това обуславя неоснователност и на иска за
2
акцесорното вземане, който също следва да се отхвърли.
По разноските:
При изхода на делото само ответникът има право на разноски, като същият претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 700 лева и за
заповедното производство – в размер на 300 лева. Извършването на разноските по претендираните
хонорари се доказва посредством представените договори за правна защита и съдействие, които
обективират и разписка за плащане на сумата. В исковата молба е направено възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, като съдът намира същото за основателно, защото делото е с
ниска правна и фактическа сложност и разглеждането на делото е приключило в едно съдебно
заседание. При това съгласно чл.78, ал.5 ГК на ответницата следва да се присъдят разноски в
минимален размер – за настоящото производство – в размер на 400 лева съгласно чл.7, ал.2, т.1
НМРАВ и за заповедното производство – в размер на 60 лева (чл.6, т.2 – редакция до изм бр.88 от
2022г. НМРАВ, вр. пар.1 ДР на НМРАВ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, срещу Р. Д. Г., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ № 7 – адв. Г. С., за сумата от 119,48 лева – цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2019г. до имот на адрес: гр. София, ж. к. „З*** аб.
№ 363213, ведно със законната лихва от 12.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 42,68 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. - 22.08.2022г., за
сумата от 31,62 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2019г. - 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 12.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 6,14 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 01.10.2019г. - 22.08.2022г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49423 по описа за 2022 г.
на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Р. Д. Г., ЕГН **********, съдебен адрес :
гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 7 – адв. Г. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400 лева
– разноски за настоящото производство и сумата от 60 лева – разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3