РЕШЕНИЕ

№282 / 5.2.2020г.

гр. Перник, 05.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Перник, гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на 5 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : А. Игнатов

и при участието на секретаря: Биляна Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 07502 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата Р.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адвокат Р.К. ***, с адрес за призоваване: *** и доразвити в съдебно заседание от адв.К. обстоятелства и съображения, е предявен иск против ответника М.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 17 398 лв., от които 6 342 лв. /5950 лева и 200 евро/, които е следвало да върне в срок до 30.11.2016 г. и сумата в размер на 4300 евро, които е следвало да заплати в срок до 27.02.2017 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на вземанията до подаване на исковата молба, както следва: сумата в размер на 1268 лева върху главницата в размер на 5950 лева и 200 евро за периода от 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г. и сумата в размер на 1404.66 лева върху главницата от 4300 евро за периода от 27.02.2017 г. до 30.11.2016 г., както и лихва върху главниците, от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, които суми се дължат на основание сключен между страните договор  за заем.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат В.Ф., оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения. М.Г.З. поддържа, че не е получавал в заем сочените от ищцата суми, а представената ведно с исковата молба разписка е неавтентична.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата си молба ищцата твърди, че страните по спора са в родствени отношения, като ищцата е майка на ответника. Ищцата поддържа, че предоставила в заем на сина си сумата в размер на 5950 лева, 200 евро и 4300 евро, които ответникът се задължил да върне съгласно съставена от последния разписка, както следва: сумата в размер на 5950 лева и 200 евро в срок до 30.11.2016 г. и сумата в размер на 4300 евро в срок до 27.02.2017 г. В исковата молба са изложени твърдения, че М.Г.З. не изпълнил задължението си да върне получените суми в уговорения срок, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на вземанията до подаване на исковата молба, както следва: сумата в размер на 1268 лева върху главницата в размер на 5950 лева и 200 евро за периода от 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г. и сумата в размер на 1404.66 лева върху главницата от 4300 евро за периода от 27.02.2017 г. до 30.11.2016 г. За сумите ответникът издал на ищцата разписка от 05.08.2016 г., в която заявява, че й дължи следните суми: 5950 лева, 200 евро и 4300 евро, като поема задължението да го върне, както следва: до 30.11.2016 г.- сумата от 5950 лева, 200 евро и до 27.02.2017 г.- сумата от 4300 евро. Като доказателство по делото е представена въпросната разписка. Видно от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, ответникът е син на ищцата, като по отношение на този факт не се спори от ответника.

Ответната страна е изразила становище, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Представената разписка е оспорена от ответната страна, като се твърди, че документът е неистински- не изхожда от ответника.

Спорният момент в настоящият процес се явява именно истинността на представената разписка. Съдът с протоколно определение от 11.07.2019 г. е открил производство по чл.193 ГПК по проверка истинността на този документ, като, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест- документът изхожда от оспорващата го страна, с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК, по молба на ответника е допуснато изслушване на съдебно- почеркова експертиза. Вещото лице Е.К., след като е използвал сравнителни образци от почерка на М.Г.З. във вид на подписи, положени в заявленията за издаване на лични документи, намиращи се в архива на отдел „БДС“ при ОДМВР- Перник, е дал заключение, че подписът, положен след думата „Подпис“ в документа, приложен на лист 6 от делото /оригиналът е на лист 31 по делото/, не е изпълнен от М.Г.З..

Заключението е оспорено от ищцовата страна, като по нейно искане е допуснато изслушване на тройна съдебно- почеркова експертиза със същата задача. При изготвянето на заключението вещите лица, по искане на ищцата са използвали разширен сравнителен материал, като освен този по първата експертиза подписи, положени в заявленията за издаване на лични документи, намиращи се в архива на отдел „БДС“ при ОДМВР- Перник по заявления с вх. № № 13667/20.08.2018 г., 14877/16.09.2011 г., 177/10.01.2007 г., както и подписи положени върху документи, предоставени от ищцата по делото. Според експертите предоставеното количество сравнителен материал е достатъчен за провеждане на идентификационно изследване. При изследването се констатирало вариантност в почерка, отразен в първоначалния текст, изпълнен от М.З.. В заключение вещите лица А.Н., Е.К. и В.О. са достигнали до извода, че подписът, положен в графа „подпис“ в документ, започващ с думите „Днес 05.08.2016 г…“ и завършващ с „…**********“, приложен като лист 31 по делото, е изпълнен от М.Г.З..

По делото е изготвено заключение и допълнително заключение то вещото лице В.П., по допусната съдебно- счетоводна експертиза. Според вещото лице, което е отговорило на поставените от ищцата въпроси, размерът на законната лихва върху размера на забавените плащания е както следва: за вземане от 5950 лева за периода от 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г.- 1156.94 лв.; за вземане от 200 евро за периода от 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г.- 40.16 евро и за вземане от 4300 евро, за периода 27.02.2017 г.- 30.10.2018 г.- 753.60 евро.

От правна страна.

Съдът намира, че така предявените искове са допустими.

По иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД.

За основателност на претенцията, ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставила търсената парична сума, която е получена от ответника, настъпването на уговорения падеж за връщането й, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на процесната сума.

Ответникът от своя страна следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на всички елементи от фактическия състав на вземането на ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения главен иск за основателен и доказан. По смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се смята за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. При анализа на ангажираните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че ищцата е установила всички елементи от фактическия състав на претенцията си за връщане на сумата по договор за заем. По делото липсват каквито и да е доказателства, с оглед твърденията на ищцата, относно това кога е сключен договора. Същата твърди, че част от сумата е предадена на ответника преди датата 05.08.3026 г., когато е издадена разписката. Ето защо съдът намира, че за дата на сключване на договора следва да се приеме именно тази на издаване на разписката. Макар последната да не притежава всички реквизити на договор за заем и най- вече липсва подпис от страна на ищцата- заемодателка, съдът намира, че същата представлява доказателство относно волеизявлението на ответника, както и факта на предоставяне на паричната сума. Разписката служи и за доказване, съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвид това, че сумите по договора надхвърлят 5000 лв.

Действително според съдебната практика по чл.290 ГПК, обективирана в решение №390/20.5.2010 г. по гр.д.№134/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о., касателно издадените разписки, не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. В този смисъл е и решение № 274/19.12.2013 г. по гр.дело№1285/2012 г. на Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.

В настоящия казус обаче не се касае единствено за издадена разписка, от която да е видно, че ответникът прави абстрактно признание, че дължи определена сума. Видно от същата ответникът не само е признал, че дължи сумите от 5950 лева и 4300 евро, но и това, че на същата дата- 05.08.2016 г. е получил сумата от 200 евро. Направено е изрично изявление, че ответникът се задължава да върне сумите, както следва: до 30.11.2016 г.- сумата от 5950 лева + 200 евро и до 27.02.2017 г.- сумата от 4300 евро и от това изявление може да се направи категоричен извод, че между страните е сключен договор за заем.

Наличието на тези доказателства обуславят извод за доказаност на заемното правоотношение между страните, във връзка с което ответникът е получил сумите, които са описани подробно в разписката. Не се установява връщането им в уговорения срок, нито са ангажирани доказателства за плащане в хода на настоящия процес. Ответникът изцяло оспорва дължимостта на претендираните суми. Същевременно, приетите доказателства установяват пълно и главно всички елементи от фактическия състав на главната искова претенция. Ето защо и доколкото не се установи погасяване, както и предвид реалния характер на договора за заем за потребление, представената по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата, като тази разписка легитимира ищцата като кредитор по договора, предявеният иск следва да бъде уважен в цялост, като се осъди ответникът да върне заетите суми.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.2, изр.1 ЗЗД, заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Съгласно общите правила за обезщетението, визирани в чл.86, ал.1 пр.1 ЗЗД обаче, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая се касае за два вида лихва- такава, дължаща се на договорна основание, дължаща се единствено ако е уговорена писмено, каквато в настоящия случай очевидно не е и за законна лихва, която служи като обезщетение за неизпълнен договор по смисъла на чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД. Предвид акцесорният характер на иска за лихва съдът намира, че съгласно общите правила следва да бъде присъдена такава, от датата на изискуемостта на всяко вземане, до датата на предявяване на иска, както и такава, от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на главниците. Сумите следва да бъдат присъдени в съответната валута така, както са посочени от вещото лице.

По разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. По делото е приложен от страна на ищцовата страна списък с разноските по чл.80 ГПК, видно от който същата е направила разноски, както следва: 700 лв.- държавна такса, 1051 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение, 600 лв.- изплатен хонорар на вещи лица или общо в размер на  2 351 лв., които следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

 ОСЪЖДА М.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Р.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й представител адвокат Р.К. ***, с адрес за призоваване: ***, по сключения между тях договор за заем от 05.08.2016 г., сумата от 5950 лева и 200 евро, които е следвало да върне в срок до 30.11.2016 г. и сумата в размер на 4300 евро, които е следвало да върне в срок до 27.02.2017 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на вземанията до подаване на исковата молба, както следва:

- за вземане от 5950 лева за периода от 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г.- 1156.94 лв.;

- за вземане от 200 евро за периода от 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г.- 40.16 евро и

- за вземане от 4300 евро, за периода 27.02.2017 г.- 30.10.2018 г.- 753.60 евро,

както и законната лихва върху главниците, от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Р.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й представител адвокат Р.К. ***, с адрес за призоваване: гр.Перник, ул.“Търговска“ № 46, ет.3, сумата от 2 351 лв.- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: