№ 551
гр. Бургас, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120201205 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Т. СТ. Т., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 21-0769-005689/16.02.2022 г., издадено от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ... от БАК,
който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р.
Желязкова, която моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и писмено становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.11.2021 г., около 14:08 ч., в гр. Бургас, по ул. Одрин, до бензиностанция
„Лукойл“, в посока кв. Долно Езерово, при извършена проверка от служители на сектор ПП
- Бургас, било установено, че жалбоподателят Т. СТ. Т. управлява т.а. Ивеко, с рег. № ...,
1
собственост на „...“ ООД, което не е регистрирано по надлежния ред. МПС било със
служебно прекратена регистрация на 19.10.2021 г., въз основа на получено в сектор ПП -
Пазарджик уведомление по електронен път от Гаранционен фонд за липсата на сключена
застраховка ГО за въпросното МПС.
За установеното нарушение по ЗДвП св. Н.К. съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 07.02.2022 г. прокурор
при РП - Бургас постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което
материалите били върнати отново в сектор "Пътна полиция". На 16.02.2022 г. било издадено
и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съдът кредитира
изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не
отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал
2
процесния автомобил, собственост на „...“ ООД, като регистрацията е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се
доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от
жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е
така по следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява автомобила със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство
се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8
от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба,
задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните
органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 19.10.2021 г.,
но за това действие не е уведомен собственика на автомобила. Отделно от това,
жалбоподателят не е собственик на управлявания автомобил, който е бил с регистрационни
табели, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на
автомобила жалбоподателят да разбере, че регистрацията на автомобила служебно е била
прекратена.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
С оглед изхода на делото, принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя,
но доколкото не е направено нарочно искане за това и не е представен списък на разноските,
съдът няма как служебно да присъди такива в негова полза.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005689/16.02.2022 г., издадено от
началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Т.
СТ. Т. е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4