М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 4858 по описа за 2019 година на Районен съд гр.Пловдив, Втори нак.състав
Подсъдимият К.Д.Т. ***, ЕГН ********* е предаден на съд по обвинение в това, че на 15.09.2018г. в гр.Пловдив е извършил действие
с цел да възбуди или удолетвори полово желание, без съвкупление, по отношение
на Д.Б.С. ***, ненавършила 14 – годишна възраст – престъпление по чл.149, ал.1
от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Пловдив в
съдебно заседание поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид трансформиране на производство по реда на Глава ХХVII от НПК
пледира индивидуализация на наказанието
при условията на чл.54 от НК , във вр. с чл.58а, ал.1 от НК. Счита, че
следва да се наложи на подсъдимия Т. наказание Лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Пострадалото
от престъплението малолетно лице, което не е
навършило 14 - годишна възраст – Д.Б.С., родена на ***г. е редовно призована чрез
нейната майка и законен представител И.Т.С.. В съдебно заседание законният представител се явява,
надлежно запозната
още с призоваването по реда на чл.247б, ал.2 и ал.7 с правото да предяви гр.иск
срещу подсъдимия за причинените неимуществени вреди от престъплението и да
участват като гр.ищец и частен обвинител
в процеса. В съдебно заседание майката и законен
представител на малолетната Д.Б.С. заявява, че нямат граждански претенции към подсъдимия за причинените
неимуществени вреди, не желаят да се конституират като граждански ищец и частен
обвинител.
Подсъдимият К.Д.Т. доведен от Сектор Арести гр.Пловдив, където се намира по наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Явява се заедно с назначения му от досъдебното производство служебен защитник
адв.Л.П. ***. След проведеното разпоредително заседание
при закрити врати и обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НК е направено
искане по т.4 - за разглеждане на делото по реда на особените производства.
Подсъдимият Т. чрез своя защитник прави искане и дава
съгласие за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция”, по реда на чл.371, т.2 от НПК, предвид самопризнанието,
което прави. След обсъждане на
направеното искане с определение производството е насрочено и разгледано по
реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл.371, т.2
от НПК. На основание чл.263, ал.1 от НПК с оглед характера на обвинението и
запазване на нравствеността делото се разгледа при закрити врати. След даване
ход на делото съдът с определение, на основание чл.372, ал.4, вр.
чл.371, ал.2 от НПК прие и обяви, че направените в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнания на подсъдимия се подкрепят по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Адв.Л.П. – служебен защитник
на подсъдимия също счита, че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
в производството пред първа инстанция, като пледира за признаване на подзащитния и за невинен и
оправдаване по предявеното му обвинение. В пледорарията си служебни защитник
направи и алтернативно искане при признаване на подзащитния и за виновен по
предявеното му обвинение да му бъде наложено лишаване от свобода в размер под
законодателно определения минимум, и да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият К.Д.Т. е роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, с начално образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 15.09.2018г., около 10
часа пострадалата Д.Б.С. отишла до училище „Симеон Боливар“ в гр.Пловдив, за да
се види с нейни връстници и приятели: свидетелите Р.Р.Л., Л.П.П. и Д.Д.Д.. Децата си говорели и
играли на карти, като били седнали на външни стълби, водещи към сградата на
училище „Симеон Боливар“, гр.Пловдив. В един момент в двора на училището влязъл
подсъдимият К.Т., който видимо бил употребил алкохол и носел със себе си
пластмасова бутилка с бира. Подсъдимият Т.
седнал на около 20 метра от децата и започнал да ги заговаря на висок глас, за
да го чуят, но никой не му обръщал внимание. Тогава подсъдимият Т. се приближил
до Д.С. и седнал до нея, като се опитал да я заговори, но последната не му
отговаряла и си играела на телефона. Тъй като свидетелката Д.С. не обръщала
внимание на подсъдимия Т., последният започнал да я опипва по краката, по
ръцете и в интимната област между краката. На свидетелката С. не й станало
приятно и се отместила встрани. Тогава обаче подсъдимият Т. отново се приближил
до пострадалата С., погалил я по рамото и я целунал по устните по интимен
начин. С всички свои действия спрямо Д.С., подсъдимия Т. целял да възбуди и
удовлетвори половото си желание. Приятелите на Д.С. видели какво се случило и
се развикали срещу подсъдимия като му
заявили, че ще извикат полиция. Като чул това подсъдимият Т. тръгнал към изхода
на училището. В това време обаче децата тръгнали след него и свидетел Д.Д. се
обадил на тел.112 от телефона на пострадалата и съобщил за случая. Към
инкриминираното място се отправил екип на 06 РУ при ОД МВР- Пловдив в състав:
свидетелите П.С.К.и В.Р.М.. Полицейските служители пристигнали и разговаряли с
децата, които набързо разказали случилото се, описали извършителя, който бил в
близост до местопрестъплението и го посочили на органите на реда. Полицаите
незабавно се отправили към подсъдимият Т. и го задържали, като го отвели в
сградата на 06 РУ при ОД МВР- Пловдив. В управлението подсъдимият Т. бил
тестван за алкохол с техническо средство, което отчело: 1,56 промила на хиляда
алкохол в издишания от него въздух.
В хода на досъдебно
производство привлечен като обвиняем К.Т. заявава че разбира в какво е обнинен
и не взема становище по въпроса за вината. Заява че ще ползва правото си да не
дава обяснения. По отношение на привлечения като обвиняем Т. била взема мярка
за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 300 лева, която не била
внесена. Поради неявявяване на
обвиняемият Т., производство по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ било прекратено.
Призован чрез своя баща в
съдебно заседание подсъдимият Т. не се яви и не посочи обективна пречка за
своето неявяване. По отношение на подсъдимия бе изменена взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 300 лева, която не е внесена,
в по – тежка такава а именно „Задържане под стража“. След обявяването на
подсъдимия Т. за ОДИ местонахождението е било установено и същия е
задържан и приведен в сектор Арести гр.Пловдив.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в съдебното заседание доказателства, посредством приложените по досъдебното производство /ДП/ № 501/2018г. по описа на 06 РУ при ОДМВР-Пловдив
писмени доказателствени средства – протоколи за разпит
на свидетели, протокол за разпит на
пострадало лице, справка за съдимост, протокол оглед на веществото доказателство – СД със запис от ЕЕТ 112 за
подаден сигнал от Д.Д. приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при
условията на чл.373, ал.3 от НПК.
При така установеното от
фактическа страна съдът приема за установено по безспорен начин, че от
обективна страна извършеното деяние от К.Д.Т. е съставомерно по чл.149, ал.1 от НК, тъй като на 15.09.2018г. в гр.Пловдив е извършил действие с цел да възбуди
или удолетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на Д.Б.С. ***,
ненавършила 14 – годишна възраст. Подсъдимият осъществява обективните признаци
на състава на престъплението, тъй като на 15.09.2018г. извършва блудствени действия, свеждащи се до
физически контакт, който не е обективно насочен към съвкупление, по отношение
на лице, ненавършило 14-години. Извършването на посочените блудствени действия
по отношение на малолетната Д.С. подсъдимия е осъществено чрез опипване с ръце по краката, по ръцете и, в интимната област между краката, чрез
целуване по устните на пострадалата. Деянието не е останало във фазата на
опита, а е довършено тъй като изпълнителното деяние е осъществено и е настъпил
престъпния резултат изразяващ се в самото осъществяването на физическия контакт
с пострадалата. Дали извършеното е довело подсъдимия до реално постигане на
поставената специална цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, е без значение, достатъчно е подсъдимия да е извършил своите
действия именно със тази цел, каквато съдът приема че е била налице.
От субективна страна
подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава
противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването
на забранените му последици. Налице е и допълнителният признак от субективна
страна, а именно специална цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление. Подсъдимият съзнава че пострадалата е дете, че не е навършила 14
години, тъй като най-малко развитието на детето не е предполагало че е на 14 и
повече години, но въпреки това желае и иска настъпването на престъпния
резултат.
Предвид изложените
съображения съдът призна К.д.Т. за виновен в извършване на престъпление по
чл.149, ал.1 от НК.
Съдът, съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК за определяне на наказанието при
условията на чл.58А от НК, счете, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде
определено на основание чл.55 от НК, поради което определи на подсъдимия Т. при
условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, на основание чл.149, ал.1 от НК,
във вр. чл 373, ал.2, вр. чл.373, ал.4 от НПК, вр. чл.58А от НК, вр.
чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
При определяне на срока на наказанието
лишаване от свобода, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства: краткотрайната продължителност на изпълнителното деяние, което
не е продължило повече от няколко минути, изказаното съжаление за стореното.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете процесяалното
поведение на подсъдимия при провеждане на ДП, както и при провеждане на
настоящето производство, довели до изменение на МНО в „Задържане под стража“.
Така определеното на
подсъдимия наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане на генералната
превенция.
Съдът, след като определи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и се
съобрази с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, предвид проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, на осн. чл.58А, ал.1 от НК намали така определеното наказание с
една трета или същото да се счита лишаване от свобода за срок от една година. Съдът, счете, че не са налице предпоставките
на чл.66, ал.1 от НК и наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
не следва да бъде отлагано за изпълнение с изпитателен срок.
Поради изложеното съдът прие че наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва
да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим. Съдът прие че липсват предпоставки
които да доведат до определяне на друг режим в съответствие с разпоредбита на
чл.57 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.2 ,вр.
ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия наказанието
„Лишаване от свобода” в размер на една година времето, през което подсъдимият Т.
бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на
НПК, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
09.10.2019г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
По отношение на ВД – 1
брой диск приложен по делото съдът
счете, че е отпаднало основание за
неговото съхранение и постанови същия да бъде унищожен като вещ без стойност.
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно
съзнание на подсъдимия и липсата на морално- волеви задръжки у подсъдимия.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.