О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 13.03.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в закрито
заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря ………………….
като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 66 по описа
на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 276-281 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
постъпило на 28.02.2023 г. искане (наименувано „жалба“) от
Д.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, подадено чрез адв. Н.К. *** против органа по изпълнение на наказанията и
длъжностните лица от з. С., отговорни за медицинската помощ. Моли съда да
разпореди прекратяване на бездействията на посочените органи, представляващи
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС – неоказване на адекватна и навременна
м. п., като се разпореди оказване на необходимата м. п. и адекватно л. на И..
В жалбата се
твърди, че И. с. от м. з. и се нуждае от съответното регулярно м. и п. л.,
включително в б. за а. л.. Д. бил м., А., н. в., х. ф. и с протоколи за
предписване на лекарства, заплащани от НЗОК регулярно бил предписван
медикамента Д. с м. д. 40 т.. При з. й тя успяла да в. последните т. и до месец
ноември поддържала т.. Когато т. били изчерпани, уведомила м. с., но л. не й
било предоставено. На 14.01.2023 г. на с. посетител И. Б. Х. донесъл две о. Д.,
но не било изпълнено изискуемото в чл. 65 ал. 6 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за
условията и реда за м. о. в м. за л. от с.. л. било върнато, заедно с носените
в.. На следващо място твърди, че е необходимо един път годишно да й бъде
извършван я. - м. р. с регулярна консултация и п. веднъж на три месеца при л. л.
п. Е. в УСБАЛЕ – София. Такива п. и Я. откакто била н. в з. не били извършени и
липсвала индикация, че з. а. има ресурсно обезпечаване в тази насока. Заявява
още, че е с крайна ф. на з. „П.“ на у. к. и в момента при липса на адекватно л.
имало опасност да з. п. г. р., равносилно на о. за една ж.. След многократни
настоявания била и. на п. при д. л., но толкова. Видно било, че в С. не може да
й се предостави адекватно л., включващо м. и т.. Налице било и з. с., нуждаещо
се от ф. и подходящо м. л..
В становище по
искането ответният орган – Н. на з. – С. заявява неоснователност на същото. Д.И.
постъпила в з. на 10.11.2022 г., при което е в д. о. с., съобщава за р.. на д.
през 2021 г. чрез и. п., п. х. т., не предоставя
медицинска документация за в. з. с.. Според становището, към 27.02.2023 г.
лицето е в д. о. с., п. в з. от ОПЛ, г. и д., проведени са л. к. и. (Х., В., х.
В и С) – о.. На 21.11.2022 г. на лицето са извършени пълни к. л. и. (х., б., х.
и и.), които са в р. стойности. От А. прегледа в същия ден е констатирано, че
липсват п. ф. в м. т. и е поставена д. „П.“. И. е уведомена, че поради
установените проблеми с е. с. приемането на Д. се извършва след плануван
преглед от е. и изследване н. на п., поради което и п. на доставения на с. през
м. 01.2023 г. Д. би могъл да в. з. й с.. С жалбата бил предоставен протокол за
п. на л., заплащани от НЗОК и амбулаторен лист от е. с дата 17.11.2022 г. за
изписване на Д. и извършен преглед
описано о. с. на лицето Д.И., което било в противоречие с обективните
факти, а именно: че същата вече п. в з., считано от 10.11.2022 г. Последно
назначеният Я. на х. бил на 15.04.2022 г., от която дата няма изтекла една година.
Заявено е още, че на 23.02.2023 г. е извършен п. от е., който е назначил к. и.,
като след представяне на резултатите от същите ще се проведе контролен преглед,
при който ще се прецени необходимостта от евентуална х. в к. при п. Е.. При
извършване на първичния д. п. и по повод представената п. з. с., на 20.01.2023
г. И. била консултирана от л. - ч. х. с дадени препоръки за т.о п.. Уговорен
бил п. при п. на 15.03.2023 г. в гр. С.. Заявява, че изложеното в жалбата за
неоказана адекватна и навременна м. п. е необосновано и не отговаря на
обективната действителност, а з. а. е положила изискуемите грижи, като е
осигурила м. о. на л. от с. л., с което изцяло е изпълнила административните си
задължения, предвидени в законовите и подзаконовите нормативни актове, поради
което не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на з. и служителите
от м. ц. към същия.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:
Видно от
амбулаторен лист от 10.06.2019 г., на Д.И. е поставена д. „Х.“ с назначени Я.,
евентуална х. и предписана т. с Д.. Тази д. и т. е поддържана и в амбулаторни
листове от 05.09.2019 г., 06.10.2020 г., 05.11.2020 г., 25.11.2020 г.,
22.01.2021 г., 11.05.2022 г., 20.06.2022 г., 15.07.2022 г. Видно от амбулаторен
лист от 15.04.2022 г. т. не е предписана, като е вписано: „за и.“. При част от
документираните прегледи са посочени установени чрез и. стойности на х. „п.“
със съответстващата им т. с Д. (по 1, 2 или 4 т. седмично).
Жалбоподателката И. *** на
10.11.2022 г. за и. на п. № 23/15.04.2019 г. по НОХД № 2617/2018 г. на СНС –
София.
Към жалбата
представя Амбулаторен лист от извършен п. от 17.11.2022 г., който не е подписан
от И. и в който е посочена т.: D., T., 0,5 mg X8 д. 3,5 табл./дн. 3,5 табл. /седм. 14 табл./мес. За 168 дни;“.
Представено е и
копие от Медицинско направление/искане за консултация бл.
МЗ № 119 98 – без дата, подписано от д. В. (съставител на горепосочените
амбулаторни листове), както и копие от Протокол за предписване на лекарства,
заплащани от НЗОК/РЗОК № 49871/17.11.2022 г. за Д., с валидност на протокола
25.04.2023 г.
Според представена епикриза, И. е п. в УСБАЛЕ „Акад. И. П.“ ЕАД – София в
периода 21.05.2021 г. до 27.05.2021 г., като предписаната т. не включва Д..
На 23.02.2023 г. на
И. е проведен преглед от с. – е. д. М., обективиран в амбулаторен лист от
същата дата. Според данните в документа, през 2015 г. на Я. са установени данни
за п. и по повод Х. е започнато л. с Д. – дозиран спрямо стойности на п.; до р..
м. 11.2021 г. приемът на Д. е бил спрян след р.., после – отново започнат;
проследявана в Института по е. при п. Е.; от м. 11 2022 г. спряла приема на Д.,
поради липса на т.. При този преглед били назначени и., в т.ч. на х. „п.“,
както и дадени препоръки за извършване на к. п. след представяне на и. и
преценка необходимостта от х. в Х. – х. к. при п. Е. с оглед уточняване
динамиката на з. след р.. при и. п..
Съгласно Медицинско
свидетелство изх. № 13/27.02.2023 г., съставено от д. П. и д. И. от МЦ при з. –
С., при проведения разговор при първичния м. п. л.с. е уведомена, че при установените
проблеми с е. с. приемането на Д. се предприема след плануван п. при е. и
изследване нивото на п.; при липсата на актуална м. информация, приемането на
доставения през януари 2023 г. Д. дори може да влоши з. с. на лицето; на
23.02.2023 г. д. М. е назначила серия от к. и. и е изискала к. п. след
предаване на резултатите от и.; по отношение на д. п. на л.с. И. по повод
представената п. з. с. и констатирана генерализирана П., на 20.01.2023 г. И. е
консултирана от л. - ч. х. с дадени препоръки за т. п. уговорен е час за преглед
от п. д. Й. в гр. С.за 15.03.2023 г.
По делото по реда
на чл. 278 от ЗИНЗС е извършена проверка от служител на ОДМВР Сливен. Съгласно
докладна записка № УРИ-343р-3408/01.03.2023 г., полицейски инспектори са
извършили проверка в з. – С., при която са снели сведение от Д.И.. Съгласно
съдържанието на това сведение, от деня на нейното п. – 10.11.2022 г. въпреки
дадената от нея в м. ц. м. д., Д. не й се давал, очаквала да бъде о. в е. в гр.
София, както и на Я.; на 6 месеца трябвало да постъпва в е. УСБАЛЕ – София;
налице бил с. п. с о. на з., с. на к., което с времето се в., а от п. з. само
веднъж била з. на л. - ч. х. за п., тъй като в С. няма такъв с., очаквала да
бъде з. в С..
По делото по реда
на чл. 278 от ЗИНЗС е извършена възложена от съда проверка от Наблюдателната
комисия по чл. 170 от ЗИНЗС, сформирана при Общински съвет – Сливен.
Резултатите от проверката на Наблюдателната комисия са обективирани в Докладна
записка вх. № СД-01-01-954/09.03.2023 г. Съгласно данните в същата, на л.с. И.
е извършен п. м. п. на 12.11.2022 г., при който е установено, че през 2021 г. е
направено р.. по метода и., като на 12 или 13.11.2022 г. И. е споделила с д. П.,
че п. л., в частност Д. и че има л. л.. От р. книжка на лицето се установило,
че това л. е и. за последен път на 03.06.2021 г. от ОПЛ д. Б. К.. Носеното през
м. януари 2023 г. л. Д. от И. Х. не било прието и съответно – доставено на
лицето, тъй като според д. П. от з. а. няма обективни данни за наличие на п. –
няма и., което да го установява и съответно – няма назначена схема от е. за
приема на л. Д.. Медицинската документация, описана по – горе била предоставена
на по – късен етап – едва след завеждането на настоящата жалба. С амбулаторен
лист от 08.02.2023 г., издаден от д. М. – п. не се назначавало л. с Д.,
назначена била т. с а. за л. на р. в а.. С амбулаторен лист от д. М. – е., с
оглед допълнително постъпилата в з. а. м. д., било предписано извършване на и.
на У. на щ. ж., както и назначени и. с изпратени ел. направления към НЗИС. Към
момента на проверката от Наблюдателната комисия били взети к. п. за извършване
на необходимите л. и.. Комисията заключава, че с оглед липсата на пълна м. д. в
администрацията на з., до момента на завеждане на настоящото производство от м.
ц. в з. не са имали основания за назначаването на Я., като с оглед установените
резултати от м. и., ще се прецени необходимостта от провеждане на Я.. На л.с. И.
е извършен един п. от д. Б. Б., с. „О. д. м., Д., о. и л. – ч. х.“, като с
оглед на факта, че з. „П.“ изисква специални знания, е организирано и. на л.с. И.
на 15.03.2023 г. в 13.00 ч. в гр. С. в п. к. на д. А.а Й., ул. „О.“ № …. Има
готовност, при излизане на а. и. на л. от с. и консултирането им с д. М., при
необходимост пътуването до гр. С. да се комбинира с консултация при п. Е..
От представената от
д. М. – с. – е. Етапна епикриза от 09.03.2023 г., при проведения п. е извършено
У. и. на щ. ж. и са назначени и. на к. к., г., ж., T., f., P., A. – T., като две ел. направления с № № *********F6 и 230541067С39 са изпратени към НЗИС. Досежно приема на Д. в документа е посочено, че по повод
установени през 2015 г. данни за п. и Х. е започнато л. с Д. – дозиран спрямо
стойностите на п.; б. след и. п., като до р.. 11.2021 г. е бил спрян Д., после
отново започнат – липсва документация; Проследявана в Института по е. при п. Е.;
от 11.2022 г. спряла приема на Д., поради липса на т.; 2021 г. приемала Е. 25
гами, който от много време е спряла; С оглед на това,
че от 11.2022 г. не е приемала Д., се налага уточняване актуални стойности на п.,
за да се адаптира д. на л. след представяне на резултати. В част „Приложено л.“
на амбулаторния лист е вписано: „К. п. след представяне на и. и преценка за
необходимост от х. в Х. – х- к. при п. Е. с оглед уточняване на динамиката на з.
след р.. при и. п.“.
След анализ на
събраните по делото доказателства и процесуални и материалноправни
норми, настоящият съдебен състав намира искането за недопустимо, при следните
съображения:
С разпоредбата на
чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС е въведена изрична забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3 ал. 2
от ЗИНЗС, за нарушение на забраната по ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В цитираната норма
в контекста на процесния случай относимата хипотеза е
липса на медицинско обслужване, каквато в случая не се установява.
Защитата срещу нарушаване
на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл.
276 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба, всеки лишен от свобода или задържан
под стража може да иска: 1. прекратяване на действията и бездействията на орган
по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Нормата е
аналогична на тази по чл. 250 от АПК, като по установения с част шеста от ЗИНЗС
ред се реализира защита срещу фактически действия и/или бездействия на орган по
изпълнението или длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.
3 от ЗИНЗС.
Видно от подаденото
искане (жалба) от Д.И. твърдяното бездействие, за което се претендира, че
нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС се състои в следното: непредоставяне на л.
п. Д., непредприемане на действия по извършване на о. и. Я. и п. – к. при п. Е.
в УСБАЛЕ – гр. С. (един път годишно Я. и п. на всеки три месеца, както се
твърди в жалбата), както и бездействие на з. а. по повод необходимостта от л.
на П. и с.. Във връзка с тези доводи в жалбата се твърди, че към 24.02.2023 г.
нищо не е направено от администрацията на з. – С. и м. с. към същия.
Предпоставка за
допустимост на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, респективно за наличие на
правен интерес от търсената защита, е действията или бездействията, нарушаващи
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС да не са прекратени или да са очевидно и обективно
предстоящи. Правният интерес трябва да е личен и непосредствен и да съществува
към момента на искането и произнасянето на съда.
С оглед изложеното
в жалбата претендираното от нейния подател И. бездействие по предоставяне на м.
о. има три компонента: неосигуряване на л. п. Д., липса на предприети мерки по
представяне на л.с. И. за извършване на о.и. Я. и к. п. при п. Е. в УСБАЛЕ –
гр. С. и неосигуряване на адекватно л. на П. и с.. По отношение на първата
претенция за л. Д., съобразно доказателствата, представени по преписката и
събрани служебно от съда, следва да се отбележи, че п., предписван за л. на
поставената д. „п.“ се предоставя на пациента в определена от лекуващия
специалист схема и дозировка съобразно актуалните стойности на х. „п.“ в к..
Видно от амбулаторен лист и Етапна епикриза,
съставени от д. М. – с. – е., на 23.02.2023 г., т.е. ден преди депозиране на процесната жалба, на И. е извършен преглед, при който са
снети а., а. с. и п. и., извършено е У. и. на щ. ж. и
са назначени и., включващи и стойностите на посочения х.. Съгласно отразеното в
етапната епикриза: „С оглед на това, че от 11.2022 г. не е приемала Д., се
налага уточняване актуални стойности на п., за да се адаптира д. на л. след
представяне на резултати“. Назначените от специалиста к. и., чиито резултати ще
предпоставят необходимостта или липсата на такава, евентуално – точната схема
на прилагане на п. Д. са извършени в деня на извършване на проверката от
Наблюдателната комисия при ОбС – Сливен, което се
установява от представената от същата докладна записка. Предвид това съдът
приема мнението на м. с., че приемът на цитирания л. п. не следва да се
извършва произволно и безконтролно, а мерки за евентуалната необходимост от
прилагане на същия са предприети от ответния орган и то – преди подаване на
настоящото искане.
На следващо място в
жалбата се твърди, че на Д.И. е необходимо регулярно извършване на Я. – един
път годишно и веднъж на три месеца к. и п. при п. Е. в УСБАЛЕ – гр. С.. От
представените амбулаторни листове се установява, че я. - м. р. е назначаван при
извършени прегледи на 10.06.2019 г., 05.11.2020 г., 25.11.2020 г. и 11.05.2022
г. – дати, предшестващи постъпването на И. *** (10.11.2022 г.). Видно от
становището на ответния административен орган, последно назначения Я. на х. е
извършен на 15.04.2022 г., следователно от тази дата не е изтекла една година.
Що се отнася до твърдението за необходимост и съответно - задължение на з. а.
да осигури веднъж на три месеца п. при п. Е. в УСБАЛЕ – С., то доказателства за
такава периодичност не са налични в представената м. д.. В издадената от УСБАЛЕ
„Акад. И. П.“ ЕАД епикриза пациентът И. е насочена за
н. към ОПЛ, районен е. и съответни специалисти. Въпреки това, администрацията
на з. – С., чрез представител на м. с. е насочил л. от с. към с. – е., който
при извършения на 23.02.2023 г. п. е поставил заключение за к. п. след
представяне на и. и преценка необходимост от х. в Х. – х. к. при п. Е. с оглед
уточняване динамиката на з. след р.. при и. процедура.
Досежно изложения в
жалбата довод за неосигуряване на специализирана д. п., доказателствата оборват
и това твърдение. Съгласно данните в приложеното по преписката Медицинско
свидетелство, съставено от д. П. и д. И. от МЦ при з. – С. и констатацията в
докладната записка, съставена от Наблюдателната комисия по чл. 170 от ЗИНЗС при
ОбС – Сливен, на 20.01.2023 г. на л.в. И. е
предоставена необходимата д. п., чрез осъществяване на преглед при д. Б. – с. „О.
д. м., Д., о. и . – ч. х.“, като предвид установеното обстоятелство, че з.
изисква специални знания, е организирано изпращане на лицето в п. к. на д. А. Й.
в гр. С., ул. „О.“ № … на 15.03.2023 г. в 13 часа. Видно пак от констатациите
на Комисията, в ответната администрация е налице готовност при излизане на
резултатите от л. и. и консултирането им с д. М., при необходимост пътуването
до гр. С. да се комбинира с консултация при п. Е..
Що се отнася до
твърдяната в жалбата с., за чието л. ответната администрация не извършвала
необходимото, следва да се отбележи, че м. д. за д. на такова з. и предписана т.,
която да не е спазвана от ответника не е представена. Съгласно медицинското
свидетелство, подобни о. И. не е споделяла с м. с. в з. – С., достъпът до които
е ежедневно наличен и при регистрирана б., ще бъде реагирано
с адекватно л..
Гореизложеното
мотивира съда да приеме, че твърдяното незаконосъобразно бездействие е
преустановено към момента на депозиране на жалбата, по която е образувано
настоящото съдебно производство – 24.02.2023 г., като са осигурени необходимите
за д. на И. з. м. г. и п. – п. от с. – е., с оглед уточняване необходимостта от
прилагане на л. п. Д., евентуално – определяне на точната схема за неговия
прием, извършен е и п. от с. по л. – ч. х. и насрочен п. в с. к. по п., като за
извършване на Я., дори да се приеме (в каквато насока доказателства липсват),
че такъв е препоръчан един път годишно, неизвършването му от п. в з. до настоящия
момент не може да се приеме за бездействие от ответната администрация,
доколкото последното такова и. е проведено на 15.04.2022 г. и към момента не е изтекла
една година. Предвид това, съдебно разпореждане за прекратяване на соченото
бездействие и задължаване на Н. на з. С. за извършването на горните действия е
безпредметно.
При горните доводи
настоящият съдебен състав на Административен съд – Сливен намира искането за
недопустимо, като лишено от предмет и при липса на правен интерес, предвид
което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
С определение,
постановено на 06.03.2023 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 14.03.2023 г. от 10.00 ч., пренасрочено
по молба от процесуалния представител на жалбоподателя за същата дата от 13.00
часа. Предвид настоящия изход на спора, определението и разпореждането следва
да бъдат отменени.
Водим от горното и
на основание чл. 159 т. 1 и т. 4 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 06.03.2023 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание за 14.03.2023 г. от 10.00 ч. и разпореждане от 06.03.2023 г., с което
делото е пренасрочено за разглеждане за същата дата
от 13.00 ч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането (наименувано „жалба“) от Д.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, подадено
чрез адв. Н.К. *** против органа по изпълнение на
наказанията и длъжностните лица от з. С., отговорни за м. п., с което се моли
съда да разпореди прекратяване на бездействията на посочените органи, представляващи
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС – неоказване на адекватна и навременна
м. п., като се разпореди оказване на необходимата м. п. и адекватно л. на И..
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 66/2023 г. по описа на Административен съд
Сливен.
Определението може
да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването за изготвянето му
пред тричленен състав на Административен съд Сливен.
Определението да се
съобщи незабавно на страните.
Административен съдия: