№ 237
гр. гр.Несебър, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20222150101473 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.240 от Закона
за задълженията и договорите.
В исковата молба ищецът О. И. Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, е
посочил като ответници по предявения от него иск К. Д. Р. с ЕГН ********** и С. Г. В. с
ЕГН **********, двамата с адрес: град ***. Ищецът твърди, че К. Д. Р. е дъщеря на В.М. –
жената, с която ищецът живее на съпружески начала повече от три години, както и че в
началото на месец февруари 2022г. тя, заедно със съпруга си С. Г. В. са му поискали сумата
в размер на 20 000 лева в заем, които ще бъдат върнати в края на месец септември 2022г.
Ищецът е предоставил поисканата сума като за целта е изтеглил заем от „Банка ДСК“ АД на
24.02.2022г. в същия размер – 20 000 лева, която сума той е превел по банковата сметка на
К. Д. Р., открита в същата банка. Тъй като сумата по заема не е била върната в уговорения
срок, след месец септември 2022г. ищецът е потърсил К. Д. Р. по телефона, но не му е било
отговорено, като установил също, че двамата ответници са блокирали ищеца и жената, с
която той живее, от всички възможни канали за връзка. Моли ответниците да бъдат осъдени
солидарно да му заплатят сумата в размер на 20 000 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем от 24.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022г.
до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.
С допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, ищецът
уточнява, че единствен заемател и длъжник по твърдения договор за заем е К. Д. Р., като с
формулирания в тази допълнителна искова молба петитум моли тя да бъде осъдена да му
1
върне претендираната сума.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника К. Д. Р., същата заявява, че
признава фактите, изложени в исковата молба, както и че въпреки желанието й да върне
взетата от ищеца в заем сума, към настоящия момент това не може да бъде осъществено
поради липса на финансови средства.
Ищецът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа предявения иск, намира същия за основателен предвид, че са
доказани твърденията в исковата молба, включително и за изискуемостта на вземането.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че дължи на ищеца
сумата в претендирания размер и че ще му върне заетата сума в по-късен момент, като
изтъква причини, поради което не е сторила това в уговорения срок и не може да върне
заема и понастоящем.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
В съдебно заседание с участието на страните и с оглед изразените от тях
становища, при обявяване на изготвения проекто-доклад за окончателен, съдът е отделил
като безспорни и като ненуждаещи се от доказване фактите на сключен неформален договор
за заем, по който ищецът О. И. Я. има качеството на заемодател, а ответникът К. Д. Р. има
качеството на заемател, както и че заемодателят е изпълнтил задължението и е предоставил
на заемателя уговорената заемна сума в размер на 20 000 лева на 24.02.2022г., както и че
срокът на договора за заем е до 30.09.2022г., до когато заемната сума е следвало да бъде
върната от заемателя на заемодателя. Тези факти съвпадат не само с изявленията на
страните, но и с представените по делото писмени доказателства, в частност извлечението
от банкова сметка, видно от която ищецът О. И. Я. е превел на 24.02.2022г. в полза на
ответника К. Д. Р. сумата в размер на 20 000 лева, а като основание за паричния превод е
посочен „заем“.
Ответникът не е извършил никакви плащания по заема не само в уговорения срок
за връщането му, но и след това, включително и след предявяване на иска за връщане на
заема.
Тези факти не се спорят от страните и същите се приемат за доказани въз основа на
направените от страните признания на фактите за изпълнение (от страна на ищеца-
заемодател) и пълно неизпълнение (от страна на ответника-заемател) на задълженията по
заемния договор, които самопризнания не противоречят на събраните по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Договорът да заем за потребление по своята правна характеристика е реален,
каузален и неформален. По силата на тази сделка заемодателят предоставя в собственост на
заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Простото съгласие между
2
страните, относно сумата и предаването на същата, е достатъчно за действителността на
договора, като писмена форма е необходима за доказване сключването на договора.
Доказателство за сключването на договора и изпълнението на задължението на
заемодателя да предостави в заем уговорената парична сума се установява на първо място от
признанията, направени от ответницата. Признанията на страната за неизгодни за страната
факти, представляват доказателствено средство за установяване на тези факти. Изпълнение
на задължението на заемодателя се доказа и с приложеното и неоспорено извлечение от
банкова сметка, в която е посочен размерът на заетата сума, както и че същата е преведена и
получена от ответницата, а основанието за нейното предаване, респ. получаване, е договор
за заем. Тъй като договорът е реален и по делото е установено предаването на договорената
сума от заемодателя на заемополучателя, означава, е той е породил действие като е обвързал
страните с договорените и съществуващи по закон права и задължения. Основните елементи
на договора се установяват от самия него – размера на заетата сума и падежа на
задължението. Предвид гореизложеното съдът намира, че заемодателят е предал на
заемополучателката заетата сума и се явава изрядна страна по договора за заем, имаща права
да претендира изпълнение на насрещните задължения от страна на ответницата К. Д. Р..
Основното задължение на заемополучателката е да върне изцяло заетата сума пари до
30.09.2022г. Тя не е извършила никакво плащане за погасяване на задължението си, липсват
каквито и да е доказателства за извършвани плащания от страна на заемополучателката, по
който начин да върне заетата от нея сума, доказването на който факт е в тежест на
ответницата, напротив, налице са признания, че не е изпълнила задължението си да върне
сумата в пълния й размер от 20 000 лева. Предвид изложеното предявентият иск за
заплащане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща невърната парична сума по
договор за заем, сключен на 24.02.2022г., следва да бъде уважен изцяло като доказан по
своето основание и размер и ответницата да бъде осъдена да я заплати на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска.
Искането на ищцовата страна за присъждане на разноски е основателно. Такива му
се дължат с оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, размерът на разноските
съдът намира за доказан за сумата в размер на 3 015 лева, съгласно списъка на разноските.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. Р. с ЕГН **********, адрес: град ***, община Несебър, ДА
ЗАПЛАТИ на О. И. Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, сумата в размер на
20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща дължима като невърната сума по договор
за наем, сключен на 24.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022г. до
окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на 3 015 лв. (три хиляди и
петнадесет лева), представляваща направени по делото разноски.
3
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4