РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Благоевград, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210201200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е по жалба на С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр.**********,
ул.“******против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
********** на Агенция "Пътна инфраструктура", с който за извършено нарушение на чл.
139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл.187а,
ал.1 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателката е наложена глоба в размер
на 300 лв.
С жалбата се иска отмяна на атакувания електронен фиш, излагат се доводи за
непропорционалност на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява и не изпраща
представител, не изразява становище по същество.
Наказващия орган, редовно призовани се представлява от юрисконсулт А., която оспорва
жалбата, по същество моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш като
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
На 23.05.2022 г. в 14.43 на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - община
Благоевград, път I-1 на км 366+104 в посока намаляващ километър, било установено
движение на лек автомобил "********" с рег. № ********, с технически допустима
максимална маса 2830, тъй като за посоченото МПС не е била заплатена таксата за ползване
на платената пътна мрежа винетна такса, по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Електронната система за
събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на лекия
автомобил "**********" с рег. № ****** в посока намаляващ километър, като създала
доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било
посочено - няма валидна винетка. Така извършеното нарушение било установено с
устройство № 20732, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
1
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-1 на км 366+104.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС е С., в каквото качество и
е издаден електронния фиш.
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура", с който за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението
по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лв.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по
делото - заверени копия на извлечение от доклад, създаден от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 139, ал.
6 от ЗДвП, статични изображения /снимки/, справка от АПИ относно хронология на
отбелязани действия в електронната система за конкретното нарушение, справка –
извлечение, относно липсата на други идентични нарушения, които съдът кредитира като
еднопосочни, вътрешно без противоречиви и логически последователни.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, съдът установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок, поради което е
допустима, разгледана по същество е основателна, поради следните съображения.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, според съда правилно е квалифицирано
поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 139, ал. 6
от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Съгласно същата за преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 – такса за ползване на платената
пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за пътищата винетните такси се
диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от
срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат
валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността
на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10, ал. 7. Съгласно чл. 10а, ал. 7 от ЗП
винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона.
Съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, като е доказано, че на
23.05.2022 г. в 14: 43 ч с устройство № 20732, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-1 на км
366+104 в посока намаляващ километър, било установено движение на лек автомобил
"*******" с рег. № *******, с технически допустима максимална маса 2830 кг, за което не е
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, винетна такса.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние.
Винетната такса е такса за ползване на републиканската пътна мрежа, към която безспорно
се числи и процесния участък , която се заплаща предварително, за да удостовери правото за
движение. Тя може да бъде под формата на електронна винетка, която удостоверява
плащането на таксата чрез регистрационен номер на автомобила. Електронната винетка е
дигитален документ, който удостоверява плащането като системата регистрира директно
регистрационния номер на автомобила в централната система на Агенция "Пътна
инфраструктура"(АПИ).
2
От приложената по преписката справка за заплатени винетни такси за процесния автомобил
се доказва, че към датата на заснемането му, същият се е движил без да е заплатена винетна
такса. В тази връзка съдът приема за доказано от обективна страна въз основа на справката
за заплатени винетни такси и доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени към него 3
броя статични изображения във вид на снимков материал, че към дата 23.05.2022 г., когато
движението на процесния автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е
заснето и установено от устройство с № 20732 от Електронната система за събиране на
пътни такси, че за превозното средство е нямало заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закон за пътищата, т. е. няма валидна винетна такса. Тъй като нарушението е
установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП действа
оборимата презумпция, че пътното превозно средство е управлявано от своя собственик,
който според представена справка от наказващия орган е именно жалбоподателката.
Нарушението е довършено от обективна страна, тъй като освен неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимата винетна такса, по делото се доказа и фактът на
реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от това превозното средство, за
което не е изпълнено задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
От субективна страна според съда се установява, че жалбоподателката съзнателно е
предприела действия по управление на собствения си автомобила без за същия да е
заплатена винетна такса. С. е правоспособен водач и като такъв е запозната с правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, но въпреки това е предприела на
процесната дата движение по процесния участък въпреки, че е знаела, че не е заплитла
дължимата винетна такса.
В производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени
изискванията на Закон за движение по пътищата, като нарушението е установено от доклад
и снимки от електронната система за събиране на пътни такси, които установяват, че
процесното ППС се е движило на сочената дата в процесния участък.Съгласно разпоредбата
на чл. 189е, ал. 8 от Закон за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат
за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси
Определените в закона изисквания към електронния фиш е да съдържа данни за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Атакуваният
електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Процесния е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП, установяваща, че Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Мястото на
извършване на нарушението е посочено на км. 366+104 път I-1. Съгласно чл. 179, ал. 3е от
ЗДвП при нарушения, установени въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. 3 от
същия закон за място на извършване на нарушенията по чл. 179, ал. 3- 36 от същия се счита
първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа. Видно от генерираният на основание чл. 167а, ал. З от ЗДвП доклад за
извършеното нарушение същото е установено от устройство (тол секция) номер 20732,
намиращо се на км. 366+104 път I-1, където е заснето движението на процесното ППС и е
3
генериран снимков материал. В електронния фиш са описани датата и часа на извършеното
нарушение, регистрационният номер на автомобила и данни за неговата маса, които дават
възможност за идентификация на автомобила и определяне на неговата категория. Посочено
е основанието за налагане на санкция на жалбоподателя, в качеството му на собственик на
процесното ППС, с което е извършено нарушението. Посоченото води до извод, че в
рамките на производството по ангажиране на отговорност на жалбоподателя с атакувания
електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават
или препятстват правото на защита, а сочените от жалбоподателя не са такива, които да
водят до незаконосъобразност на процесния фиш. Обстоятелството, че не е посочена дата на
издаване, съдът намира, че не може да бъде прието, като процесуален пропуск, с оглед
посоченото по-горе, относно реквизитите на електронния фиш. В случая доколкото същият е
издаден в съответствие с предвидените от закона изисквания към неговото съдържание
/които се явяват специални по отношение на тези на ЗАНН, регламентиращи
задължителните реквизити на АУАН и НП/, съдът намира, че липсата на посочените
реквизит не може да бъде прието като съществено процесуално нарушение, водещо до
незаконосъобразност на ЕФ на собствено основание.
Съдът намира и, че деянието не е маловажно и към него не са приложими правилата на чл.
28 от ЗАНН, като отчита, че нарушението засяга безопасността на движението по пътищата
и не е установена необичайно ниска степен на обществена опасност, която да го отличава от
останалите случаи на подобни нарушения.
В случая не е настъпила давност, като съдът намира, че в конкретния случай този институт е
неприложим. Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.
д. № 1/2013 г. - съкратеното производство за административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - "От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. ". Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на
актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните
фишове. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се
предвижда друго. В тази връзка с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС
и ВАС, задължително за правоприлагането е прието, че сочената правна норма препраща и
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателният
кодекс, което по аргумента на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК налага извода, че
с изтичане на четири години и половина от извършване на процесните деяния,
квалифицирани като административни нарушения, административнонаказателното
преследване се изключва по давност, независимо от спирането или прекъсването на
давността. В случая деянието е извършено на 23.05.2022 г. и към датата на връчване на
атакувания електронен фиш не е изтекъл срокът от четири години и половина, считано от
извършване на нарушението до връчване на ЕФ, поради което възраженията в тази насока са
неоснователни съобразно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС
Независимо от гореизложеното според Съда, от правна страна, в конкретния случай са
налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради следните съображения.
В случая е нарушен общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност
при определянето и налагането на административното наказание, в случая - глоба в размер
4
на 300 лева.
Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на
държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна
цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза.
С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от
Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като решаващите аргументи
са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат
редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото
разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост, и
значението на смекчаващите обстоятелства.
Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с формираната последователна съдебна
практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се
в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания
материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС,
поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по
който е определено имущественото наказание "глоба" за нарушенията по използване на
платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение № 2551 от
18.03.2025 г. по к. а. н. д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд -
Пловдив, съгласно което: "Като неоснователни следва да се приемат възраженията на
касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на
винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение
СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300
лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с
фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната
уредба на Съюза. Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен... ".
Непропорционалността на наказанието конкретно по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП също е
коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС (т. 48 и сл.).
Същевременно съгласно трайната съдебна практика наложеното на дееца административно
наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за
отмяна на санкционния акт така Решение № 11264 от 20.12.2024 г. по к. а. н. д. № 2473/2024
г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 3950 от 28.04.2025 г. по к.
а. н. д. № 109/2025 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 541 от
16.01.2025 г. по к. а. н. д. № 2406/2024 г. по описа на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив; Решение № 4547 от 19.05.2025 г. по к. а. н. д. № 844/2025 г. по описа на XIX състав
на Административен съд Пловдив; Решение № 3444 от 11.04.2025 г. по к. а. н. д. № 143/2025
г. по описа на XXIII състав на Административен съд - Пловдив и др.
При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство /решение
от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС/ се налага и изводът, че процесното
административнонаказателно производство, и в частност наложената глоба, определена
съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основаните принципи на
Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесния електронен фиш на
5
самостоятелно основание. В случая размерът на наложената глоба е в противоречие с чл. 9а
от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
конкретен случай, при съобразяване на неговите особености. Накрая, следва да се отбележи,
че съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в
рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за
законоустановеност на наказанието и забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за определяне на
наказанието глоба под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е както цитираното
по-горе решение на СЕС - т. 49 от него, така и Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к. а. н. д.
№ 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив.
По посочените съображения следва да се приеме, че е издаден един незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен.
Подобни са и изводите на АС Благоевград в Решение 2096/28.04.2025г., постановено по
кнахд№258/2025г.. по описа на съда.
При този изход на спора право на разноски възниква за жалбоподателката, но същата не
претендира такива.
По отношение претендираното юрисконсултско възнаграждение предвид отмяната на
атакувания електронен фиш същото се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид това и на основание чл. 63, ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на
Агенция "Пътна инфраструктура", с който за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона
за движението по пътищата на С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр.*****, ул.“С*****
С******* е наложена глоба в размер на 300 лв
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред
Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6