Решение по дело №17210/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1192
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330117210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330117210 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с
чл.245 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г. Г. Х. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата 4 721, 65 лева, представляваща неизплатено
възнаграждения за командироване на ищеца в чужбина за 59 дни през периода месец
октомври – месец декември 2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба в размер общо на 1 323, 24 лева; сумата 433, 26 лева,
представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец декември
2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 29.12.2017 г. до 23.09.202 г.
в размер на 120, 34 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и
разноските в обезпечителното производство.
Ответникът “*** - гр. ** оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен
отговор на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника
като “***” при условията на чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ – за неопределено
1
време с уговорен в полза на работодателя 6-месечен изпитателен срок, от 10.10.2017 г. до
30.12.2017 г., считано от която дата със Заповед № ***. на *** на ответното дружество,
връчена на ищеца на 29.12.2017 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание чл.71 от КТ – до изтичане на срока за изпитване, по инициатива на работодателя,
както и, че през периода месец октомври 2017 г. – месец декември 2017 г. действително
ищецът е бил командирован в чужбина за общо 59 дни.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от
18.01.2022 г. на *** по *** Б.В. и от 28.02.2022 г. на вещото лице по повторната *** Б.Д.,
ответникът изцяло е изплатил полагащите се на ищеца размери на трудовото му
възнаграждение за месец декември 2017 г. и възнаграждение за командироването му в
чужбина за периода месец октомври – месец декември 2017 г. по банков път и с разходно-
касови ордери от 18.10.2017 г. и от 16.12.2017 г. и разписки за изплатени на ищеца суми от
11.12.2017 г. и от 24.11.2017 г.
От заключението от 20.05.2021 г. на вещото лице по *** С.С. се установява, че подписите,
посочени като положени за „Получил сумата“ от ищеца в оспорените от него разходно-
касови ордери от 18.10.2017 г. и от 16.12.2017 г. и разписки за изплатени на ищеца суми от
11.12.2017 г. и от 24.11.2017 г., са изпълнени именно от Г.Х. – с оглед на което съдът
намира, че тези документи са редовни и искането на ищеца за признаване им за неистински
документи се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Въпреки направените от ищеца оспорвания на заключенията на двете *** и на ***, съдът
намира, че същите са компетентно и безпристрастно изготвени и установеното от вещите
лица следва да бъде кредитирано, тъй като се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, доколкото много преди подаване на исковата
молба ответникът е заплатил на ищеца всички полагащи му се възнаграждения за
командироване в чужбина и трудовото му възнаграждение за месец декември 2017 г. и не е
изпадал в забава при изплащането им, съдът намира, че обективно съединените искове се
явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят..
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответното дружество направените
разноски за производството по делото в размер на 800 лева - платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Х., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: ***,
**. С.Т., ПРОТИВ “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от ** А. Г. Х., със съдебен адрес: ***, **. Д.Д., обективно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 4 721, 65 лева, представляваща
2
неизплатено възнаграждения за командироване на ищеца в чужбина за 59 дни през периода
месец октомври – месец декември 2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до
датата на подаване на исковата молба в размер общо на 1 323, 24 лева; сумата 433, 26 лева,
представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец декември
2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 29.12.2017 г. до 23.09.202 г.
в размер на 120, 34 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г. Г. Х., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 800 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за признаване за неистински документи на
Разходно-касови ордери № 8/18.10.2017 г. и № 13/16.12.2017 г. И Разписки за изплатени на
ищеца суми от 11.12.2017 г. и от 24.11.2017 г.
Решението може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3