№
188
гр.
Кубрат, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският
районен съд в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Албена Великова
При секретаря Вера Димова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 326
по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл. 288а,
ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.).
Ищецът Г. ф.***, представляван от
изпълнителните директори С.С.и Б.М., твърди, че на
основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) е
възстановил по щета № 120537/04.07.2014 год. изплатеното от Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на Германия
обезщетение за имуществени вреди в размер на 22 440.34 лева за увредените
при ПТП настъпило на 24.07.2013 год. в Куксхафен, лек автомобил „Фиат Панда” с
рег. № ****, собственост на Х.П.П., л. а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****, собственост на Н.К.и
л. а. „Фолксваген Фокс“ с рег. № ****, собственост на В.Б.. Виновен за
настъпилото ПТП е Я.Н.А., която управлявайки лек автомобил „БМВ” с ДКН ****в
гр. Куксхафен не пропуска правомерно движещото се отдясно МПС2, удря го, МПС1
се завърта към ръба на десния тротоар и се блъска в него, поради маневрата в
обратна посока и сблъсъка в ръба на тротоара, МПС1 поднася към лявата страна на
пътното платно и блъска последователно МПС3 и МПС4, които били паркирани според
правилата. Виновният водач е управлявал автомобила без действаща към датата на
ПТП-то задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което щетата е
заплатена от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и
впоследствие възстановена на същото бюро от ищеца. Отправена е покана до
ответника за възстановяване на заплатената сума, но същият не е изпълнил
задължението си. Поради това молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати сумата 22 440.34 лева, представляваща възстановеното от
Г. ф.по щета № 120537/04.07.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендират и
направените по делото разноски.
Ответникът Я.Н.А., ЕГН ********** с
пост. адрес ***, уведомен за постъпилата искова молба чрез особения си
представител, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В
съдебно заседание се явява особеният представител адв. Вели, който моли съда да
постанови решение, съобразно приложените по делото доказателства и повелите на
закона.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъдени по реда на чл. чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Доклад за ПТП от 24.07.2013 г. (в превод на български
език) се установява, че на 24.07.2013 г.,
в 12:06 часа, е настъпило ПТП по вина на ответника Я.Н.А., който при
управление на лек автомобил „БМВ” с ДКН
РР 0529 АР, собственост на Н.А., движейки се в гр. Куксхафен по Горх-Фок-Щрасе
в посока към Дьозе, не пропуснал правомерно движещото се отдясно МПС лек
автомобил „Фиат Панда“ с рег. № CUX
– BM
839, който навлизал в зоната на кръстовището от дясно от пресечката
Хамбург-Америка-Щрасе, ударил го, при което автомобилът на ответника се
завъртял към ръба на десния тротоар и се блъснал в него, поради маневрата в
обратна посока и сблъсъка в ръба на тротоара, автомобилът „БМВ” с ДКН ****поднесъл към лявата страна на
пътното платно и блъснал последователно л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № CUX- PI 314 и л. а. „Фолксваген Фокс“ с
рег. № CUX –W 838, които били паркирани според
правилата.
Ответникът по делото не е оспорил
верността на доклада нито в срока за отговор, нито в първото по делото съдебно
заседание.
Видно от представената справка от
Информационния център на Гаранционния фонд, че за лек автомобил „БМВ” с ДКН РР 0529
АР, собственост на Н.А., липсва действаща застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” към датата на ПТП. От цитираната справка се установява
по несъмнен начин, че за периода 15.03.2013 год. 00:00 ч. до момента на ПТП за
автомобила не е имало сключена застраховка, а такава е сключена на 24.07.2013
год. в 16:08 часа, т. е. няколко часа след произшествието.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от
Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд
фондът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (бюрото) в съответствие с международните договори, по които е
страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от пътнотранспортни
произшествия по ал. 1, т. 1, буква „б”, „аа”, „бб”, „гг” и настъпили в друга
държава членка. Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на
бюрото.
В случая, се установява, че на 04.07.2014
г. е постъпила в Гаранционния ф.претенция от Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи с вх. № 08 - 01 - 727 oт 04.07.2014 г. за
възстановяване на изплатено обезщетение от Немското бюро на автомобилните
застрахователи по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация
по щета № GF– 13 – 720 – D,
в която е посочено, че на основание получена претенция от Нeмското бюро на автомобилните
застрахователи за изплатени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП
с виновно незастраховано МПС с българска регистрационен номер с рег. № ****на
територията на Германия, в гр. Куксхафен, и одобрение от УС, Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи е възстановило сумата от 11 013.66
евро на 24.06.2014 г. и сумата 459.90 евро на 21.04.2015 г. В претенцията се
съдържа искане за възстановяване на сумите от 11 013.66 евро и 459.90 евро,
които суми включват обезщетения, суми по фактури и такси.
От приложените към претенцията
нареждания банков превод е видно, че Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи е изплатило на Немското бюро на автомобилните
застрахователи сумите по горепосочената щета.
С платежни нареждания (л.105 и л.107 от
делото) Гаранционният ф.е възстановил на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи по щета № GF– 13 – 720 – D сумите от 21 540.85 лева и от
899.49 лева.
С Регресна покана изх. № ГФ – РП -
543/27.11.2018 г. ищецът поканил ответната страна да възстанови изплатеното от Г.
ф.обезщетение. Видно от отбелязването на обратната разписка, ответникът не е
открит на адреса в с.Равно. Ищецът
твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда ответникът не е
извършил плащане.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т.
1 КЗ
(отм.) Гаранционният ф.възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на
държава - членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно
се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
Съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ
(отм.) след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага, т. е. фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8. Следователно за основателността на предявения иск следва да се установи по
делото, че в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника при
управлението на МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България, е реализирано ПТП на територията на друга държава членка, в резултат
на което са причинени вреди в посочения вид и размер на чуждо имущество, че
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
както и факта на възстановяване от страна на фонда на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи на претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от
КМЧП
задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на
държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят
непосредствените вреди. Следователно, Компенсационният орган на държавата,
където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на
пострадалата страна, прилагайки правните й норми при определяне на
отговорността и оценката на компенсациите. По арг. от разпоребата на чл. 286, ал. 5 КЗ
(отм.) следва, че Компенсационният орган няма право да прави преценка по
същество и функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаи, които
подлежат на обективно установяване, и дейността му се ограничава до проверка
дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените
срокове.
За определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е
регламентиран в сключените споразумения между компенсационните органи на
страните - членки, като определянето му е единствено в компентентността на страната,
където е настъпило процесното ПТП - в случая - Германия. На компенсиране
подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги (напр.
възнаграждения на вещи лица и др.), както и сумите на всички разходи, сторени
от участващите в компенсацията страни (съгласно чл. 4 от Споразумение между
компенсационните органи и ГФ /С./, основано на Директива 2000/26/ЕО
от 16.05.2000 г. на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните -
членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност” по отношение на
употребата на МПС). Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/10 г., II т. о., когато се
дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в
чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и
увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване
на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя
по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно
обезщетение за вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се
определи по цените за ремонта, където е извършен - в случая - в Германия, като
същата се установява от представените по делото първични счетоводни
документи.
С оглед представените по делото писмени
доказателства се установяват в кумулативност всички елементи на фактическия
състав за уважаване на предявения иск. Поради това, че ответникът не е оспорил
представения Доклад за ПТП, който по естеството си е официален удостоверителен
документ, съдът приема, че от него се установява виновното и противоправно поведение на А., извършено при управление на
МПС „БМВ” с ДКН РР 0529 АР, което обичайно се намира на територията на
Република България. Не е спорно, че реализираното ПТП е на територията на друга
държава членка– Германия, в резултат на което са причинени вреди в посочения
вид и размер на чуждо имущество. Вредите са установени от представените по
делото писмени доказателства и размерът на възстановеното от Гаранционния ф.по процесната щета обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
е до размера на платеното обезщетение и разходите по ал. 8 на чл. 288 КЗ
(отм).
Предвид изложеното, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан в предявения си размер, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 897.61 лв. и 300.00 лева за
възнаграждение на особен представител.
Водим от изложеното, Кубратският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 288а, ал.1, т.1,
вр. чл. 288, ал.12 КЗ
(отм.) Я.Н.А., ЕГН ********** с пост.
адрес *** да заплати на Г. ф.***,
представляван от изпълнителните директори С.С.и Б.М.,
със съдебен адрес:***, кантора 4, адв. Кинка
Венкова от АК-Търговище, сумата от 22 440.34
лева (двадесет и две хиляди четиристотин и четиридесет лева, тридесет и
четири стот.), представляваща възстановеното от Г. ф.по Щета №
120537/04.07.2014 г. обезщетение за ПТП настъпило на 24.07.2013 г. в гр. Куксхафен
по вина на Я.Н.А., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба - 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, Я.Н.А., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на Г. ф.***, представляван от изпълнителните
директори С.С.и Б.М., сумата от 897.61 лева (осемстотин
деветдесет и седем лева, шестдесет и една стот.) - направени по делото разноски
за държавна такса и 300.00 лева
(триста лева, нула стот.) – направени разноски за възнаграждение на особен
представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с
връчване на препис.
Указва на Я.Н.А., че може да преведе
дължимите суми на Г. ф.по сметка № IBAN *** „Уникредит
Булбанк” АД.
Председател: /П/ Ал. Великова