Р
E Ш Е Н И Е
№ 63
гр.
Пловдив, 16.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА
СТОЙНОВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на съдебния секретар ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в
присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, след като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВНОХД № 614 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІ от НПК.
Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба на частните обвинители К.Г., С.Г., В.Г. и В.К.,
срещу присъда № 101 от 07.11.2019 г., постановена по НОХД № 1924/2019 г. на Окръжен
съд – *, наказателно отделение. С
посочения съдебен акт подс. П.К.Д. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е било наложено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – една година лишаване от
свобода. Изпълнението на това наказание е било отложено с изпитателен срок от
три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 343г от НК Д. е
бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година, след влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият е бил частично
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение досежно
това престъплението да е било извършено в причинна връзка с нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, която задължава водачите на пътни
превозни средства да контролират непрекъснато същите при управлението им.
Частните обвинители са обжалвали присъдата
с оплаквания за явна несправедливост на наложената санкция и неправилно
частично оправдаване на подсъдимия
за наличието на причинна връзка на престъпния резултат и с нарушението по чл.
20, ал. 1 ЗДвП,
допуснато от водача. Релевират
се и доводи за неправилна оценка на обстоятелствата от значение за определяне
на наказанието на виновния водач. От въззивния съд се иска да измени присъдата
на първата инстанция в санкционната й част, като увеличи размера на наложеното
наказание, което вместо при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК, като бъде увеличен и изпитателният
срок. Производството пред първия съд е
протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371 от НПК, в
алтернативата по т. 2. В хода на
съдебните прения пред настоящата инстанция, представителят на държавното
обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на подсъдимия, е било
безспорно установено по делото в хода на съкратеното съдебно следствие пред
първата инстанция, в хода на което подсъдимият е признал фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът намира, че правилно първият съд е оправдал подсъдимия и за допуснато
нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП в причинна връзка с престъпния резултат.
Определената кумулативна санкция се счита за проява на излишно снизхождение
спрямо подсъдимия, което не съответства
на всички отчетени от първия съд обстоятелства. В
хода на съдебните прения частните обвинители и техният повереник
поддържат становището си, изразено във въззивната
жалба. В пренията , защитникът на подсъдимия счита, че не са налице основания за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, като
първият съд правилно е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Моли съдебният акт на първата инстанция да бъде потвърден. Подсъдимият
поддържа изцяло заявеното от своя защитник. В
последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на първия съд. Настоящият
състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата обстановка, изложена от
първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на
подсъдимия, механизма на неговото осъществяване, причините за това, личността
на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и
чл. 314 НПК, както следва: Подсъдимият П.К.Д. притежавал
валидно свидетелство за правоуправление и бил правоспособен водач на МПС с категории
„С“, „В“, „СЕ“, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“.
На 09.12.2017
г. след 18 часа, Д. се прибирал в дома си, като пътувал от * към * с лек
автомобил „*“ с рег. № *. С него била и фактическата му съпруга Б. Г., която се
возела на предната дясна седалка. След с. *, в посока с. *, движейки се от юг
на север, по път III-805, подсъдимият управлявал автомобила си със скорост 82
км/ч на включени къси светлини, тъй като вече било тъмно. Пътят бил прав,
равен, двулентов, с по една лента за движение във
всяка посока, със суха асфалтова настилка, в добро състояние, без дупки и
неравности, с пътна маркировка без банкет отстрани, а със затревена площ. По
същия път – III-805, в същата посока и по същото време вървял пострадалият И.
Г. по края на платното за движение непосредствено до тревистата площ. На 8-ми
километър от път III-805, Д. застигнал с автомобила си, пред който нямало друг
автомобил, движещия се в същата посока пешеходец И. Г.. В същото време в насрещната
лента, от гр. * към с. *, на къси светлини със скорост 30-40 км/ч., се движел лек
автомобил „*“ с рег. № *, управляван от И.Ш. и свид.
Й.– пътник в автомобила. Ш. и Й.се оглеждали по пътя за пешеходеца Г., когото
трябвало да откарат до дома му.
Д. не видял
движещия се пред автомобила му пешеходец И. Г.,
като последният се отклонил около 20-30 см. наляво към платното за
движение. Д. не забелязал пострадалия и продължил да управлява автомобила си
със скорост от 82 км/ч. Поради това лекият автомобил „*“ с рег. № * с предната
си дясна част ударил пешеходеца И. Г.. От удара пострадалият се възкачил върху „*“,
ударил се в предното обзорно стъкло, след което тялото му паднало на платното
за движение. След удара, Д. задействал спирачната система, дал десен мигач и
отбил в дясно на пътното платно, където спрял. Пуснал аварийните светлини и
излязъл от автомобила, за да провери какво се е случило. Върнал се назад и
видял лежащия на пътното платно непосредствено до тревната площ И. Г., който бил
починал в резултат на удара. Г.позвънила на телефон 112 и съобщила за
произшествието. Междувременно, след като Ш. и Й.чули удара от ПТП, на около 600
метра от мястото на ПТП, направили обратен завой и се върнали на мястото на инцидента.
Там също видели лежащия на пътното платно пострадал. След около 10 минути на
мястото на ПТП дошли полицейските служители Л. и В., а малко по-късно и линейка
на „Бърза помощ“. Лекарите констатирали смъртта на пострадалия И. Г.. Д. бил
тестван от полицейските служители за употреба на алкохол и наркотични вещества,
но пробите му били отрицателни.
В хода на извършения
оглед на местопроизшествие били иззети: лек автомобил „*“ с рег. № *, ведно с
контактен ключ и дистанционно за алармена система, пластмасово прозрачно парче,
пластмасови парчета с черен цвят.
На 10.12.2017
г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествие, при който към
материалите по делото били приобщени парченца от стъкло и пластмаса, черен джоб
от шушлеков плат с цип и мобилен телефон в него. Бил
извършен и оглед на веществено доказателство – лек автомобил „*“ с рег. № *.
Съгласно заключението
на изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп при
аутопсията на И.С.Г. били установени: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсване
на меките черепни покривки, счупване на кости на черепната основа и свод,
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, изпадане на мозъка от черепната кухина,
разделяне на тилната кост от първи шиен прешлен; гръдна травма, изразяваща се
със счупване на ребра двустранно, счупване на дясна ключица и лопатка,
разкъсване на плеврата, разкъсване и контузия на белите дробове, разкъсване на
аортата, излив на кръв в гръдната кухина, прекъсване
на гръбначния стълб с разкъсване на гръбначния мозък и твърдата гръбначномозъчна
обвивка, разкъсване на диафрагмата; разкъсване на черния дроб, разкъсване на слезката, разкъсване на стомаха, излив
на кръв и стомашно съдържимо в коремната кухина, кръвонасядане
на капсулите на двата бъбрека, счупване на двете хълбочни кости на таза; счупване
на кости на двете подбедрици, с разкъсване на двете
предни кръстни връзки на двете коленни стави с излив
на кръв в тях; отслояване и кръвопропиване
на тъканите в областта на двата долни крайника по задната им повърхност; охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно-контузни
рани по трупа. Причината за смъртта на И.С.Г. е множествената травма,
представена от тежки съчетани травматични увреждания в областта на гръдната,
черепната и коремната кухини. Описаните травматични увреждания по трупа са били
причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие и добре отговарят да са получени по
начин и време, както се съобщава в предварителните сведения на експертизата, а
именно при удар на пострадалия от лек автомобил като пешеходец. Налице е причинно-следствена връзка между
причинените травматични увреждания и настъпилата смърт. От извършената химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина се установило, че в изпратените за
изследване проби кръв, взети от И. Г.е доказано наличие на етилов алкохол 5,64
%о. Видно
от заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза ударът е настъпил върху дясната
(източна) лента на платното за движение. Скоростта на л. а „*“в момента на
удара е била около 82 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на
скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е била скоростта
на движение и преди задействане на спирачната система. В анализираната пътна
ситуация, от момента в който водача на л. а. „*“ е имал техническа възможност
да забележи пешеходеца И.С.Г. на платното за движение пред автомобила, той е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л. а. „*“би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е имал техническа възможност да забележи пешеходеца И.С.Г.
на платното за движение пред автомобила, се е движел със скорост по-малка от 66
км/ч. В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 66 км/ч.
Скоростта на движение на л. а. „*“82 км/ч е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при
движение на къси светлини.
Видно от заключението
на изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза травмите по пострадалия са причинени от действието на твърди тъпи
предмети. Комплексът от налични травматични увреждания по трупа, както и
травмите по автомобила, сочат че ударът между пешеходеца и лекия автомобил е
настъпил отзад на пешеходеца и отпред в дясната половина на лекия автомобил,
като първия контакт между превозното средство и пешеходеца е бил в областта на
двата долни крайника - в областта на коленните стави и долните трети на
бедрата. След този първоначален контакт е последвало и възкачване на пешеходеца
върху предната част на автомобила - предния капак и обзорното стъкло. След тази
фаза тялото е отхвърлено и е последвало падане на пешеходеца на земята. Ударът е настъпил върху дясната (източна)
лента на платното за движение. Скоростта на л. а „*“в момента на удара е била
около 82 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди
момента на удара следва да се приеме, че това е била скоростта на движение и
преди задействане на спирачната система. В анализираната пътна ситуация, от
момента, в който водачът на л. а. „*“ е имал техническа възможност да забележи
пешеходеца И.С.Г. на платното за движение пред автомобила, той е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а „*“би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е имал техническа възможност да забележи пешеходеца И.С.Г.
на платното за движение пред автомобила, се е движел със скорост по-малка от 66
км/ч. В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 66 км/ч.
Скоростта на движение на л. а „*“82 км/ч е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при
движение на къси светлини. В случая технически съобразената скорост с
пътно-климатичните условия и конкретните условия на видимост към пешеходеца при
движение на къси светлини е била 66 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „*“ 82
км/ч е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и
конкретните условия видимост към пешеходеца при движение на къси светлини. Най-вероятен,
от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие - водачът П.К.Д. управлявал л. а. „*“ по платното за движение на
пътя с. * – с. *в посока от юг на север. През това време пешеходецът И.С.Г. бил
на платното за движение пред автомобила, като се е движел в същата посока. В
един момент л. а. „*“ настигнал пешеходеца, който междувременно се е отклонил
наляво на платното пред автомобила и така е настъпил удар в предната дясна част
на л. а „*““. След удара пешеходеца И.С.Г. е паднал на платното за движение на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието, а л. а. „*“се е установил на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са отклонението
на пешеходеца наляво на платното за движение пред л. а. „*“на място, по начин и
в момент, когато това не е било безопасно, т. е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Ако се приеме, че пешеходецът И.С.Г. е бил
предвидимо препятствие, то тогава експертите сочат, че водачът на л. а. „*“- П.К.Д.
се е движел с технически несъобразената скорост от 82 км/ч вместо с технически
съобразената скорост при конкретните условия на видимост към пешеходеца, която
е била 66 км/ч. Описаната фактическа обстановка, първият
съд е приел за установена на основание направеното от страна на подсъдимия самопризнание
и на доказателствата, събрани в досъдебното производство в негова подкрепа - показанията
на разпитаните в досъдебното производство свидетели Б.Г., Б.Л., Г.В., Х.Д.,
И.Ш., А.Й., С.А., К.Г., В.Г., С.Г., К. Д. и В.К., които е коментирал обстойно,
като е отчел че кореспондират с протоколите за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми, както и заключенията на изготвените съдебномедицинска, химическа и автотехническа и компрексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, като
е отчел и значението на приложените по делото писмени доказателства - справка
за собственик на автомобил, талон за изследване, свидетелство за управление и
за регистрация на МПС, контролен талон, удостоверение за наследници, снимка на
електронен картон на приетото повикване, както и на приобщените по делото
веществени доказателства. С
това напълно се споделят изводите на първия съд, че фактите, признати от подсъдимата при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, за които с протоколно определение на основание чл. 372, ал. 4 от НПК в съдебно заседание е било прието, че
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, се
извеждат от непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по отношение
на фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността
на деянието, източници. Преценката на гласните доказателствени
средства и експертната позиция на вещите лица, изготвили различните експертизи,
както и доказателствената стойност на приложените по
делото писмени и веществени доказателства въз основа на които са изградени
констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената в обвинителния акт фактическа
обстановка е обоснована, като самопризнанието на подсъдимата е подкрепено от
доказателствените средства. Въз
основа изложената фактическа обстановка правилно и законосъобразно първият съд
е приел, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. „в“ пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като доводите
на първия съд в няма да бъдат преповтаряни дословно, тъй като в принципен план
се споделят от настоящия съд, който обаче, ще изключи от причинната връзка с
престъплението на нарушението на правилото за движение по изр. 2 на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП. От обективна страна, подсъдимият е осъществил състава на посоченото
престъпление, тъй като при управление на МПС е нарушил правилата за движение, в
резултат на което е причинил смъртта на друго лице. Първият съд е достигнал до напълно
обоснован извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на горепосоченото престъплението, тъй като настъпилото ПТП се явява пряка последица от допуснатото
от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, като в резултат на същото на пострадалия са причинени травматичните
увреждания, описани в СМЕ, довели до смъртта му. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между нарушаване на това правило за движение, ПТП и обществено-опасните
последици. Правилно първият съд е приел, че в контекста на приетата фактическа
обстановка подсъдимият е извършвал движение с лекия си автомобил в тъмно време
на светлините на фаровете си /къси светлини/, но при установената от него
скорост от около 82 км/ч той не възприел намиращия се на платното за движение
пешеходец и го блъснал в следствие на което настъпила неговата смърт. С оглед
заключението на автотехническата експертиза и
комбинираната автотехническа и медицинска експертиза,
посочената скорост на движение следва да се приема за доказано несъобразена с
конкретните пътни условия, защото светлините на фаровете са осветявали
пространство по-малко от опасната зона при установената от подсъдимия скоростта
на движение на автомобила, като в случая автоекспертите
сочат на скорост от 66 км/ч, която се явява съобразена с конкретната пътна
обстановка и нейните особености. Пострадалият не е навлязъл изведнъж от края на
пътя и не се е намирал в статично положение, като е извършвал движение пред
автомобила по края на платното за движение и в непосредствена близост до
тревната площ. Ако скоростта на движение е била съобразена с видимостта,
подсъдимият не би се поставил в положение да не направи нищо за спасяване на
движещия пред него пешеходец. Когато водачът се движи на къси светлини,
величината на скоростта е несъобразена с конкретните пътни условия, щом като не
може да възприеме едно пътно препятствие и да преустанови движението в
осветеното пространство напред. В случая съобразената скорост е била определена
въз основа на обективни критерии, според съществуващите затруднения в пътната
обстановка, като автоекспертизите изрично са
посочили, че колкото повече са отрицателните фактори, влияещи на величината на
скоростта, толкова тя трябва да бъде по-ниска. Водачът на превозното средство –
подсъдимият Д. е бил наясно с наличието на тези неблагоприятни за движението
фактори и е следвало да се съобразява с тях, като намали скоростта на движение,
за да бъде движението му по пътя безопасно. В конкретния случай подсъдимият не
е съобразил конкретните пътни условия, защото е управлявал автомобила си при
намалена видимост, като е установил една опасна зона, по-голяма от разстоянието
на видимост в рамките на която водачът би трябвало да спре. Така той сам се е
поставил в положение да не може да направи нищо, когато възприеме пътно
препятствие, защото то във всички случаи се явява в неговата опасна зона за
спиране. Съгласно ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. престъплението
по чл. 343 от НК се осъществява по непредпазливост – несъзнавана или съзнавана,
а умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение, не се
отразява върху формата на вината, а върху степента на същата и размера на
наказанието. Неправилно, според настоящия съд, е
било отбелязано, че подсъдимият е нарушил и чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДП, който задължава водачите да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като
не е реагирал своевременно, чрез намаляване на скоростта и спиране, на
възникналата опасност за движението - движещият се пред автомобила пешеходец,
при което последвал удар между двете превозни средства, в резултат на което
била причинена смъртта на пострадалия. Това е така, защото разпоредбата на чл. 20,
ал. 2, изр. 2 от ЗДП урежда т. н. „непредвидима опасност“, въвеждаща задължение
водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за
движението. Опасността е внезапна и в границите на установената избрана
съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед
избягване настъпването на ПТП. Нарушение на режима на скоростта по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и в частност такова по смисъла на изр. 2 на цитираната норма, може да
се търси само при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения
по изр. 1 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е съобразил скоростта си на движение с
всички небгоприятни фактори на конкретната пътна
обстановка. В принципен план чл. 20, ал. 2 ЗДвП
съдържа общо правило, като визира движение с несъобразена с пътната
обстановка скорост, наред с несвоевременна реакция на водача на възникнала
опасност. Чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП касае предвидима опасност, при която са
налице обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва да подбира
скоростта си във с тях, за да бъде адекватен на изискването за безопасност. В
случая първият съд е мотивирал неправилно подбрана скорост, което е следвало да
бъде по-ниска и съответна на възможността да се предприеме дължимото поведение,
да се избегне ПТП. Непредприемането на подобно императивно предвидено поведение,
което е визирал и първият съд, е
обусловило и въвеждането на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП от обвинението,
като е била дефинирана предвидима
опасност, за която деецът е бил длъжен да предприеме съответни мерки. Когато водачът е изпълнил всички тези свои
задължение, от гледна точка на закона и съдебната практика, би могло да се
мисли за евентуалната поява на пешеходец внезапно на пътното платно и в тази
връзка да се консумира нормата на чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В случая, във връзка с изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в мотивите на първия съд, не са залегнали и не са били обсъждани конкретни
данни. Ето защо, наличните по делото факти и интерпретацията на първия съд, не
дават възможност за двояка трактовка на правилата на изр. 1 и изр. 2 на ал. 2
на чл. 20 от ЗДвП, които се намират помежду си в конкуренция, така както
теорията и практиката е приела и за съотношението на разпоредбите на чл. 21 и
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е необходимо само деецът да бъде частично оправдан
за връзката с коментираното нарушение. В този смисъл например решение № 510 от
14.11.2008 г. по н. д. 485/2008 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 222 от
26.05.2014 г. по н. д. № 539/2014 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 300 от
03.07.2012 г. по н. д. № 772/2012 г. на ВКС, І н. о. и др. Скоростта на движение на управлявания
от подсъдимия автомобил в момента на удара е била около 82 км/ч, като същата, макар
да е била в рамките на разрешената, не е
била и съобразена с атмосферните условия, с конкретната пътно-климатична
обстановка, с конкретните условия на осветеност и видимост при движение на къси
светлини. Според автоексперите, разстоянието на общата
видимост към пешеходеца е било 70-80 м., като дистанция в рамките на
която водачът би трябвало да спре в дължината на конкретната видимата зона пред
автомобила, при която пешеходецът е разпознаваем /конкретната видимост към
пешеходеца/ е била приета за 62 метра при обща осветеност от порядъка на 70-80
пред и на дясно от автомобила на подсъдимия/л. 46-89, том ІІ от досъд. пр., заключение на комплексната експертиза/, при движение на къси светлини. Скоростта на
движение на автомобила на подсъдимия не е била съобразена с тази видимост и не му
е позволявала предприемане на мерки за безопасност, при все действието на
посочения фактор – движение на светлини, утежняващ пътната обстановка и налагащ
предприемане на такива мерки на по-ранен етап. Така избраната от него
скорост не била съобразена с конкретните условия на видимост, която предвид
вечерното време, била ограничена до осветеното от късите светлини на автомобила
пространство напред и вдясно от 70-80 метра – обща осветеност, като
същевременно конкретната видимост, позволяваща да се възприеме и разпознае вида
на обекта – в случая пешеходеца е била от порядъка на 62 метра. Подсъдимият не
изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и сам се лишил от
възможността да спре своевременно, в границите на видимостта, осигурена от
фаровете и да предотврати сблъсъка с пешеходеца, движещ се по платното близо до
затревената площ извън пътя. В случай че бе избрал скорост на движение от 66
км/час, подсъдимият би имал обективна възможност да предотврати настъпването на
ПТП, чрез екстремно спиране или чрез друга спасителна маневра. Подсъдимият,
избирайки скорост на движение от 82 км/ч, не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, при което по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия.
Настъпилото ПТП се явява пряка последица от посоченото нарушение на правилата
за движение, допуснато от подсъдимия и в резултат на нарушението на пострадалия
са били причинени травматичните увреждания, описани в СМЕ, довели до смъртта
му. Налице е пряка причинно-следствена връзка между нарушаване правилата за
движение, ПТП и обществено-опасните последици. Правилно
първият съд е приел, че в контекста на приетата фактическа обстановка
подсъдимият е извършвал движение с лекия си автомобил в тъмно време на
денонощието на светлините на фаровете си /къси светлини/, но при установената
от него скорост от около 82 км/ч той не възприел намиращия се на платното за
движение пешеходец и го блъснал, като в кратко време след това настъпила
неговата смърт. С оглед заключението на автотехническата
експертиза, посочената скорост на движение следва да се приема за доказано несъобразена
с конкретните пътни условия, защото светлините на фаровете са осветявали
пространство по-малко от опасната зона при установената от подсъдимия скоростта
на движение на автомобила. Пострадалият не е навлязъл изведнъж от края на пътя,
а се е движел в близост до затревената площ край на пътя и ако скоростта на
движение е била съобразена с видимостта, подсъдимият не би се поставил в
положение да не направи нищо за спасяване на движещия се по описания начин
пешеходец. Когато водачът се движи на къси светлини, величината на скоростта е
несъобразена с конкретните пътни условия, щом като не може да възприеме едно
пътно препятствие и да преустанови движението в осветеното пространство напред.
В случая съобразената скорост е била определена въз основа на обективни
критерии, според съществуващите затруднения в пътната обстановка, като вещите лица
изрично са посочили, че колкото повече са отрицателните фактори, влияещи на
величината на скоростта, толкова тя трябва да бъде по-ниска. Водачът на
превозното средство е бил наясно с наличието на тези неблагоприятни за
движението фактори и е следвало да се съобразява с тях, като намали скоростта
на движение, за да бъде движението му по пътя безопасно. В конкретния случай
подсъдимият не е съобразил конкретните пътни условия, защото е управлявал
автомобила си при намалена видимост, като е установил една опасна зона,
по-голяма от разстоянието на видимост. Така той сам се е поставил в положение
да не може да направи нищо, когато възприеме пътно препятствие, защото то във всички
случаи се явява в неговата опасна зона за спиране. Правилно първият съд е отчел, че нарушението по чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, но то би имало отношение, само ако недостатъчният
контрол не се дължеше на нарушение на режима на скоростта. От
субективна страна, правилно първият съд е посочил, че престъплението е извършено по непредпазливост
под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
мислил да ги предотврати, в който случай ще е налице самонадеяност. При
управление на автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилото за
движение, регламентирано в чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДП. Същият го е нарушил и
така се е отклонил от дължимото поведение, като не е проявил дължимата грижа, в
резултат на което за него възниква задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици от своето деяние. При
небрежността не се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а
деецът да има някакви най–общи представи за това, което върши, за обстановката
и за възможните опасности. На следващо място, за да е налице небрежност, трябва
деецът да е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните
последици. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от
конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните
особености на личността на дееца. В случая са съществували всички обективни
условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на престъпния резултат.
Подсъдимият е могъл да предвиди, че нарушавайки правилото за движение,
регламентирано в чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДП, е възможно настъпването на ПТП и
причиняването на общественоопасни последици. Същият
притежава свидетелство за управление на МПС от дълги години с придобити от него
категории В, М и АМ. В случая става въпрос за непредпазливост под формата на
небрежност, а не на самонадеяност, тъй като, за да е налице последната трябва у
деецът да е формирана една субективна увереност, че общественоопасните
последици въобще няма да настъпят, която увереност обаче е обективно
необоснована. За наличието на такава субективна увереност се съди по това, че
деецът е взел известни мерки за предотвратяване на престъпния резултат, а не
разчита само на случайността. В случая не се установява предприемането на
каквито и да било мерки от страна на подсъдимия за предотвратяване на общественоопасните последици. Така правилно първият
съд е приел, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината
несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на тези последици - причиняване на смърт, но е била длъжен и е
могъл да ги предвиди след като е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. С оглед на посочената и приета по–горе правна
квалификация за извършеното от подсъдимия престъпление, като се съобрази с
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и обществената опасност на
деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде
определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради които и най–лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, като във връзка с
проведената диференцираната процедура н случая са налице условията на чл. 58а,
ал. 4 от НПК. Като такива следва да бъдат посочени чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, трудовата и семейна ангажираност на подсъдимия, оказаното
съдействие в хода на разследването и изразеното съжаление за случилото се,
както и осъществяване на престъплението при по-леката форма на непредпазливата
вина, така като е посочил и първият съд. Наред с горното, правилно е било отчетено
и поведението на пешеходеца и неговият принос за настъпилото ПТП, изразяващ се
в нарушения и от негова страна на ЗДвП – движение по платното в неосветен
участък пред нощта, създавайки опасност за движението. Действително видно от
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Те могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани /ал. 2 на чл. 108 от ЗДвП/. Наред с горното не може да бъде подминато и
обстоятелството, че пострадалият е бил употребил алкохол, като съгласно
заключението на изготвената по делото химическа експертиза в изпратените за
изследване проби кръв на пострадалия се доказало етилов алкохол в количество
5,64 на хиляда. На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1
б.в пр.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият Д.
правилно е бил лишен от право да управлява МПС. При определяне размера на това
наказание първият съд е отчел посочените
по–горе обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието лишаване от
свобода, включително и това, че от приложената към материалите по делото
справка за нарушител/водач се установява, че подсъдимият има дългогодишен стаж
като шофьор, тъй като е водач от 1996 г., но при все това е наказван за
нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДП с актовете, свързани с
неговото приложение съвсем епизодично, действително пет пъти. Но реално към
момента на процесното деяние неговите нарушения са
4. Предвид горното правилно първият съд е приел,
че подс. Д. следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата,
което наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието
по чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Д. не е наложително същият да изтърпи така наложеното
му наказание една година лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Настоящият съд не споделя виждането на
частните обвинители и техния повереник, че на подс. Д. следва да бъде наложено наказание, при условията
на чл. 54 от НК. И това е така, доколкото, от една страна, не може да се игнорира
наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива. Данните за личността на подсъдимия са изцяло положителни. Не
може да не бъде взето предвид и поведението на пострадалия. Наред с горното не
са налице обстоятелства, извън престъпния състав, относно деянието и дееца,
които да ги характеризират като такива с висока степен на обществена опасност. Поради задължителния характер на нормата на чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен и от
право да управлява МПС за срок от една година, което е съобразено с
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Следва да се каже, че с продължителността
си това кумулативно наказание, наложено от първия съд, при съобразяване на
отчетените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, ще окаже
необходимото възпиращо и възпитателно въздействие спрямо подсъдимия. Въззивната инстанция приема, че така определените
кумулативни санкции, съответстват на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК -
съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства като определя санкция, която най-пълно отговаря на характера и
обществената опасност извършеното престъпление, данните за личността на
подсъдимия, като налагането на подходяща кумулативна санкция е единен мисловен
процес по съобразяване на всички обстоятелства по делото и в своето единство,
наложените кумулативни санкции, са достатъчни по своя размер да изпълнят
целите, предвидени в чл. 36 от НК да поправят и превъзпитат подсъдимия към
спазване законите и добрите нрави, да въздействат предупредително, както и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Правилно
първият съд е посочил, че отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства са
многобройни, с което са били налице основанията на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55
от НК и исканията за допълнително смекчаване на санкционно-осъдителната част на
присъдата, не следва да бъдат уважавани
Неоправдано е и отлагане изпълнението на наложеното
на подс. Д. наказание лишаване от свобода с по-дълъг
изпитателен срок, доколкото би се стигнало до излишна репресия, извън
необходимата. В тази връзка следва да се посочи, че при решаване на този въпрос
приоритет има поправянето на осъдения, именно върху което обстоятелство е
акцентирал законодателят, която цел надделява над останалите индивидуални и
общи цели на наказанието.
В
обобщение във връзка с наложената на подсъдимия наказателна санкция и във
връзка с доводите на частните обвинители и техния повереник,
следва да се отбележи, че в принципен план наказанието е установена от закона
мяра за държавна принуда, налагана от съда на лице извършило престъпление,
която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва
отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние и има за
цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове
на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно.
Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има
конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Тези цели в настоящия случай,
с оглед личността на подсъдимия и всички други обстоятелства по делото,
изложени по-горе, според въззивната инстанция едва ли
биха могли да бъдат постигнати с други различни по-високи по размер наказания, като
прекомерната репресия едва ли ще въздейства в пълна степен на подсъдимия
предупредително, ще го възпира от извършването на други престъпления и едва ли
ще окаже нужното възпитателно и предупредително въздействие върху другите
членове на обществото, тъй като последните са постижими при налагането на
справедливи по размер наказания. Отделно от горното възприетата липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства,
не налага определянето на наказанието в поискания от частното обвинение
смисъл.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, първият съд законосъобразно е възложил за заплащане в
тежест подсъдимия направените по делото разноски по сметка на органа, който е
извършил разхода. Възложил е за заплащане в тежест на подсъдимия и направените
в съдебното производство разноски от частните обвинители за процесуалното им
представителство от повереник.
Взел
е отношение и по приложените по делото веществени доказателства, като за част
от тях е постановил да бъдат унищожени като вещи без стойност, а предаденият с
протокол за доброволно предаване лек автомобил – да бъде върнат на собственика
му, след влизане на присъдата в законна сила.
С
оглед на изложеното присъдата следва да бъде изменена в посочения смисъл.
Водим
от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от НПК, Пловдивският
апелативен съд, ІI наказателен състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 101 от 07.11.2019 г.
по НОХД № 1924/2019 г. по описа на Окръжен съд – *, като като
я ОТМЕНЯ в частта, в която подсъдимият П.К.Д. /със снета по делото самоличност/
е бил признат за виновен в това да е нарушил правилото за движение по пътищата
по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП в причинна връзка с причинения престъпен
резултат.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред ВКС, в 15- дневен срок от уведомяване на
страните, че същото е изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: