№ 435
гр. Русе, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200670 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Лубрика“ ООД, депозирана против
наказателно постановление № 18-2300005/13.03.2023г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване на работното оборудване.
С жалбата се ангажират твърдения, че при издаване на наказателното
постановление и в хода на проверката са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че неправилно е приложен материалния закон. Оспорват
се направените констатации за извършено нарушение по чл. 166, ал. 1, вр. чл.
2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и ри използване на работното оборудване.
Инвокират се доводи, че в хода на проверката дружеството е представило
лист за безопасност на продукта – масло, който лист за безопасност по своята
същност представлява писмена инструкция и че същият е бил предоставен на
работниците на длъжност пълнач. На следващо място се излагат
съображения, че при боравенето с това оборудване не съществува риск за
1
безопасността и здравето на работниците, което да налага и прилагането на
отделни писмени инструкции извън тези при провеждане на инструктажите за
съответната длъжност и дейност. Твърди се, че нарушението е посочено
абсолютно бланкетно и вместо фактическа обстановка е преповторена
бланкетната разпоредба на чл. 166, ал. 1. На следващо място се твърди, че при
извършената проверка е бил съставен протокол № ПР2239762 от 17.02.2023г.,
с който са дадени предписания на дружеството за отстраняване на
нарушението по чл. 166, ал. 1 и е определен срок за изпълнението на това
предписание и едновременно с това и преди изтичане на определения срок за
изпълнение на същото е бил съставен и АУАН. Твърди се, че в нарушение на
материалния закон е прието, че дейността по боравене с оборудването –
инсталация за пълнене на масло, както и длъжността – пълнач, са такива при
които съществува риск за безопасността и здравето на работниците и е
вменено на работодателя да представи писмена инструкция за тази дейност.
На следващо място се релевират доводи, че липсват задължителен реквизит в
АУАН за соченото нарушение, а именно дата и място на извършването му.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба. Развиват се съображения, че в
АУАН не е посочена дата на извършване на нарушението, а такава за първи
път е посочена в НП като по този начин е нарушено правото на защита на
дружеството. Излагат се съображения, че не са събрани доказателства, че
дейността при работа с продукта базово масло и дейността по ползване на
оборудването за пълнене на този продукт са такива с повишен риск, както и
не са събрани доказателства, защо е необходимо да бъдат представени
писмени инструкции за тази дейност. Застъпва се тезата, че събраните в хода
на производството доказателства – информационен лист за работа с базово
масло, извлечение от оценка на риска, писмата от „Лубрика“ ООД и фирмата
по трудова медицина, книга за инструктажи и от разпита на актосъставителя
се установява, че на работниците на длъжност пълнач е предоставена пълната
информация за дейността и за продуктите и същите са запознати с
информационния лист, а самата дейност по пълненето е квалифицирана с
коефицент на риска 1, което е възможно най-ниската степен. На последно
място се посочва, че наказващия орган не е събрал доказателства за
2
причината за настъпилата трудова злополука. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН №
18-2300005/17.02.2023г., за това че дружеството жалбоподател, в качеството
си на работодател не е предоставило на работещите на длъжност „пълнач“
писмени инструкции при използване на работното оборудване – инсталация
за пълнене на масло в автоцистерни, които да съдържат условията за
използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации,
изискванията за безопасност и здраве при работа, извлечените от опит
заключения при използването на работното оборудване, които факти са
субсумирани като нарушение на чл. 166, ал. 1, вр. чл. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
Срещу така съставения АУАН, в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН
било депозирано възражение от страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
3
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, както посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева, за нарушение по чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
при използване на работното оборудване. Намерени са за неоснователни
възраженията на дружеството срещу АУАН. А самото наказателно
постановление е издадено на основание чл. 53, ал. 2 КТ, като в същото е
посочена като дата на нарушението 24.11.2022г., на която дата е настъпила
трудовата злополука.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства и
писмени доказателства и писмените доказателствени средства събрани в хода
на производството.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото
въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
4
административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Неоснователни са инвокират доводи, касаещи допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно
производство, които да имат за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление на процесуално основание.
Допуснатото нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН досежно датата на
нарушението е санирано от страна на наказващия орган, по реда на чл. 53, ал.
2 ЗАНН.
Неоснователни са твърденията, че описанието на нарушението в АУАН
и НП е бланкетно. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа не него
наказателното постановление, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството е описано достатъчно ясно и по начин напълно
позволяващ на наказаното дружество да бъде запознато, както с всички,
приети за осъществели се факти, така и с правната квалификация на същите и
не е ограничено по никакъв начин правото на защита на дружеството, както
да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност, така и да реализира в пълен обем правото си на защита, както по
фактите, така и по правото.
Не съставлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено
такова, обстоятелството, че на дружеството е дадено предписание да отстрани
констатираното нарушение и едновременно с това е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, преди изтичане на срока за
изпълнение на предписанието.
Даденото предписание представлява принудителна административна
мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. чл. 22 ЗАНН и по своята същност е акт
на оперативна самостоятелност на контролния орган целящ предотвратяване
и преустановяване на нарушението, а не дейност по налагане на
административно наказание, за извършено нарушение. Самото производство
по издаване на ПАМ не изключва провеждането на
административнонаказателно производство и реализирането на
административнонаказателната отговорност за извършено нарушение по реда
на ЗАНН, тъй като в конкретния случай принудителната административна
5
мярка няма наказателноправен характер, тъй като няма репресивна, а има
единствено и само превантивна цел.
В този смисъл е Решение на Съда на Европа по дело № С-97/2021г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
при използване на работно оборудване, работодателят предоставя на
работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени
инструкции за използване на работното оборудване, като в разпоредбата на
чл. 166, ал. 3 от същата Наредба е предвидено, че писмените инструкции по
ал. 1 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да
съдържат необходимата информация: т. 1 условията за използване на
работното оборудване; т. 2 предвидимите ненормални ситуации; т. 3
изискванията за безопасност и здраве при работа и т. 4 извлечените от опит
заключения при използването на работното оборудване. В случая от
фактическа страна по делото не е спорно, че работодателят не е предоставил
на работниците писмени инструкции, които да съдържат необходимата
информация по чл. 166, ал. 3 от Наредбата.
Представените работни листи за безопасност, на които се позовава
процесуалния представител на дружеството жалбоподател от една страна
касаят само и единствено съответния продукт – базово масло, а не и
работното оборудване – инсталация за пълнене на масло в автоцистерни, а от
друга страна листите за безопасност не съдържат информацията по чл. 166,
ал. 3 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работно
оборудване, за да бъде прието, че работодателят е изпълнил задълженията си
по чл. 166, ал. 1 от наредбата, чрез представяне на работниците на
информацията по чл. 166, ал. 3 от същата наредба.
По делото липсват доказателства за тези обстоятелства работниците да
са били инструктирани и при провежданите им периодични инструктажи.
В същият смисъл е Решение № 159 от 14.08.2015 г. на Административен
съд - Стара Загора по КАНД № 100/2015 г. и Решение № 149 от 30.05.2023г.
на Административен съд – Русе, постановено по АНД № 126 по описа на съда
за 2023г.
Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия орган,
6
съответната на това нарушение санкционна разпоредба на 413, ал. 2 КТ, като
на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
малко над минимално предвидения такъв в санкционната разпоредба, а
именно 1500 лева.
Доколкото нарушението не е отстранено, както и че от същото са
произтекли вредни последици – настъпила трудова злополука, то правилно и
законосъобразно не е приложена разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ.
Не се касае и за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2
НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като извършеното от страна на
дружеството жалбоподател нарушение, с оглед установените в хода на
производството обстоятелства – настъпила трудова злополука не може да
обоснове извод, че липсва обществена опасност или че същата е явно
незначителна.
Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при
индивидуализацията на наказанието. В настоящия случай, наказващия орган е
наложил имуществена санкция, която в размер малко над-минималната,
предвидена в закона и същата се явява напълно съобразена с всички
обстоятелства имащи отношение при нейната индивидулизация.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-
2300005/13.03.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
7
труда“ – Русе, с което на „ЛУБРИКА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление град Русе, бул. „България“ № 125А, на основание чл.
413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева, за нарушение по чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
при използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА „ЛУБРИКА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление град Русе, бул. „България“ № 125А ДА ЗАПЛАТИ на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ –
град СОФИЯ, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8