Р Е
Ш Е Н
И Е №260052
гр.Кюстендил, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Любка Николова, след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№
492/2020 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат А.В. в качеството й на пълномощник на А.Й.Б.,
действаща като майка и законен представител на малолетното детеИ.Д.Д.обжалва
Решение № 260005/14.08.2020 година, постановено по гр. дело № 107/20208 г. по
описа на Кюстендилския районен съд в частта, с която е определен режим на лични
контакти на бащата Д.И.Д. с малолетното му дете И.Д.Д., а именно: до навършване
на три годишна възраст срещите между детето и бащата да се осъществяват всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца- от 10 ч. до 18 ч. без преспиване,
като вземането и предаването на детето да става от и в дома на майката; след
навършване на 3 годишна възраст следва срещите да бъдат с преспиване в дома на
бащата -всяка втора и четвърта седмица от месеца-от петък в 17.00 часа до
неделя 17.00 часа с две преспивания, като вземането и предаването следва да е
от и в дома на майката; след навършване на 3- годишна възраст, бащата следва да
взима при себе си детето и 1 месец през летния сезон, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; по отношение на коледните, новогодишните и
великденските празници- детето следва да е с баща си всяка нечетна година- по
два дни, както на рождения си ден детето следва да празнува с двамата родители,
Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.Й.Б. като
майка и законен представител на малолетното дете И.Д.Д. срещу Д.И.Д. за
заплащане на месечна издръжка на малолетното дете за сумата над 180 лв. до
пълния предявен размер от 200 лв., както и по отношение на датата от която е
определена същата.
Във въззивната жалба по отношение на определения режим
на лични отношения се твърди, че решението на районен съд е неправилно.
Искането е за
изменение на решението в обжалваните части, като се определи режим на лични
контакти на бащата с детето, както следва: до навършване на 7- годишна възраст
на детето три пъти месечно по 3 часа в съботния и неделния ден по уговорка с
бащата, когато майката не е на работа, както и по четири часа в един ден за
коледните и великденските празници, а след навършване на 7 години- режимът да
бъде всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. сутринта на
съботния ден до 18 ч. на неделния ден с преспиване, както и да се уважи
предявеният иск за издръжка в пълен размер, считано то 24.04.2019 г. до
настъпване на обстоятелствата да нейното изменение.
В срока по
чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивницата А.Б. не поддържа
въззивната жалба по отношение на
определения от районен съд режим на лични контакти на детето с бащата. Поддържа
искането за присъждане на издръжката в пълен размер- 200 лв. на месец.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе
предвид доводите, наведени в жалбата,
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е
валиден и допустим. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 258 и
сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съображения:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд,
установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата
инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да
се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на районен съд.
С обжалваното решение районен съд е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетнатаИ.Д.Д.на майката
А.Й.Б. и е определил местоживеенето на детето
при майката, определил е режим на
лични контакти между бащата Д.И.Д. и детето И.Д.Д., както следва: до навършване
на три годишна възраст срещите между детето и баща му да се осъществяват всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца- от 10 ч. до 18 ч. без преспиване,
като вземането и предаването на детето ще става от и в дома на майката. След
навършване на 3 годишна възраст следва срещите да бъдат с преспиване в дома на
бащата- всяка втора и четвърта седмица от месеца- от петък в 17.00 часа до
неделя 17.00 часа с две преспивания, като вземането и предаването следва да е
от и в дома на майката. След навършване на 3 годишна възраст, бащата следва да
взима при себе си детето и 1 месец през летния сезон, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. По отношение на коледните, новогодишните и
великденските празници-детето следва да е с баща си всяка нечетна година-по два
дни. На рождения си ден детето следва да празнува с двамата родители. С решението
Д.И.Д. е осъден да заплаща на И.Д.Д., чрез нейната майка и законен представител
А.Й.Б. месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 24.02.2020г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва, върху всяка закъсняла или просрочена вноска, като до пълния
предявен размер от 200 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд при условията на чл.59, ал.6 от СК е
изслушал родителите на детето. Майката заявява, че детето живее с нея в
жилището на родителите й в гр. Кюстендил, където има отделна стая. Ивана по
принцип посещава детска градина, но поради пандемията понастоящем не я
посещава. Заявява, че отношенията й с бащата са добри и е съгласна с
определения от районен съд режим на лични контакти, но не е съгласна с
присъдения размер на издръжката.
Бащата е заявил, че след решението на районен съд никой
не му пречи да се вижда с детето. Отношенията им са много добри, живее сам и детето има всичко необходимо за
пребиваването му в неговия апартамент. Сочи, че е купувал дрехи, обувки и е
давал пари на ръка извън определената издръжка, което твърдение не се оспорва
от майката.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и касае спор относно осъществяване на
режимът на лични отношения между родителите и детето, в случаите, в които
родителите не живеят заедно и липсва на съгласие помежду им по този въпрос. В настоящия
случай съдът намира, че са събрани достатъчно доказателства за наличие на силна
емоционална връзка между дететоИ.Д.Д.и двамата й родители. От проведеното пред
въззивния съд изслушване на родителите,
доколкото е било пропуснато това да бъде направено от първоинстанционния
съд, се установява, че и двамата имат желание, капацитет и възможност да
отглеждат дъщеря си. И двамата имат добри битови условия, всеки от тях може да
й осигури адекватна за възрастта грижа и издръжка, Пред въззивния съд са
заявили съгласие с определения от районен съд режим на лични контакти,
поради което съдът ще потвърди решението на районен съд в тази част.
Решението е законосъобразно и в
частта, в която е определен размерът на издръжката.
Спорът за издръжката,
дължима от бащата касае само размера на същата. В тази връзка следва да се
посочи следното:
Искът за издръжка
намира основанието си в разпоредбата на чл. 143 СК
и тя се дължи на детето независимо дали родителите са работоспособни и могат да
се издържат от имуществото си, защото техен дълг е да осигурят такива условия
на живот, които са необходими за неговото развитие- чл. 143, ал. 1
и 2 СК, чл. 141 СК.
Според постановките на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. нуждата е основание за възникване
на правото на издръжка. Определя се от обикновените условия на живот, които
лицето има, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая.
По делото е
установено, че детето е на близо 3 години, посещава детска градина, както и че
потребностите му са обичайните за възрастта. Предполагаеми са разходи за храна,
облекло, спорт, културни мероприятия и здравна профилактика, необходими за
осигуряване на нормален жизнен стандарт. Предвид потребностите на детето е
необходима обща издръжка около 320 лв., която основно е предназначена да
отговори на базови нужди с периодичен характер /храна, облекло, здравна
профилактика, спорт и култура/, които са налични и ще възникнат в близките
години.
Възможностите на бащата- квалификация,
трудоспособност и професионална реализация, му позволяват да осигурява доход
около средното трудово възнаграждение за страната. Поради това неговото участие
в месечната издръжка следва да бъде в
размер на 180 лв. Разликата до пълния необходим размер, заедно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето остават в тежест на
майката. В случая не без значение е и обстоятелството, че бащата задоволява
потребности на дъщеря си и със средства извън определения от съда размер на издръжката, което не се
оспорва от майката. Издръжката се дължи от поискването й- 24.02.2020 г.
По изложените съображения съдът счита, че решението на
районен съд е законосъобразно и в тази част и ще бъде потвърдено.
Воден от горното , окръжният съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260005/14.08.2020 година, постановено по гр. дело № 107/20208 г.
по описа на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е определен режим на
лични контакти на бащата Д.И.Д. с малолетното му дете И.Д.Д., а именно: до
навършване на три годишна възраст срещите между детето и бащата да се
осъществяват всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца- от 10 ч. до 18
ч. без преспиване, като вземането и предаването на детето да става от и в дома
на майката; след навършване на 3 годишна възраст следва срещите да бъдат с
преспиване в дома на бащата -всяка втора и четвърта седмица от месеца-от петък
в 17.00 часа до неделя 17.00 часа с две преспивания, като вземането и
предаването следва да е от и в дома на майката; след навършване на 3- годишна
възраст, бащата следва да взима при себе си детето и 1 месец през летния сезон,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по отношение на
коледните, новогодишните и великденските празници- детето следва да е с баща си
всяка нечетна година- по два дни, както на рождения си ден детето следва да
празнува с двамата родители, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.Й.Б.
като майка и законен представител на малолетното дете И.Д.Д. срещу Д.И.Д. иск за заплащане на
месечна издръжка на малолетното дете за сумата над 180 лв. до пълния предявен
размер от 200 лв., както и по отношение на датата от която е определена същата.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: