Решение по дело №21/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 260004
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20213220200021
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 гр. Г.Т., 02.03.2021г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

Председател : Росен Стоянов

 

 

с участието на секретаря Радостина Стоянова разгледа докладваното от Председателя н.а.х.д. № 00021 по описа на Районен съд – Г.Т., за 2021г.        

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА Р.Р.Р., роден на ***г*** Тошево, обл.Д., , ЕГН - **********,

 

за невиновен в това, че:

 

На 14.10.2020г. в гр.Г.Т. подал неверен устен сигнал за извършено умишлено престъпление по чл.346 ал.1 от НК, а именно, че на 14.10.2020г. в гр.Г.Т. противозаконно е отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, с намерението да се ползва - поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го оправдава за извършено престъпление по чл. 326, ал.1 от НК.

 

          Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Д., в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                    Съдия:       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към Решение №     /02.03.2021г. по н.а.х.д. №00021 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2021г.

 

На 29.01.2021г. Районна прокуратура – Д., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по бързо досъдебно производство № 195/2020г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Р.Р. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.326, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че Р.Р.Р. на 14.10.2020г. в гр.Г.Т. подал неверен устен сигнал за извършено умишлено престъпление по чл.346 ал.1 от НК, а именно, че на 14.10.2020г. в гр.Г.Т. противозаконно е отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ КН42904, с намерението да се ползва  - престъпление по чл.326, ал.1 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Д., не се представлява.

Р.Р.Р. е редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Е.Н. ***. По същество се пледира за оправдаване на Р. с оглед наличие на преддпоставки за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК. Признават се всички факти и обстоятелства установени на досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

Съдът констатира, че досъдебното производство е проведено в отсъствие на обвиняемото лице Р.Р., при условията на чл.206 във вр. с чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от НПК с участие на упълномощения от него защитник адв.Е.Н. ***. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от НПК и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

На 14.10.2020г. около 09,55часа по ул.“Д.Петков“ в гр.Г.Т., Р.Р.Р. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ КН42904. Когато наближил кръстовището с ул. „Д.Михайлов“, не спазил изискването на пътен знак „Б-2”, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което настъпило пътно транспортно произшествие с автомобил управляван от Стефан Стефанов, който се движил по пътя с предимство. Р.Р.Р. не спрял управлявания от него автомобил, а напуснал произшествието, паркирал автомобила си на ул. „Опълченска“ пред магазин „АБЦ Маркет“ и тръгнал в посока РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д.. По пътя, на улицата срещнал служители на полицията Спасов и Вълков и им съобщил, че автомобилът му е бил откраднат. Полицаите упътили Р. към районното управление, а самите те предприели веднага издирвателни мероприятия. В  РУ – Г.Т., Р. отново заявил на дежурния полицай, че л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ КН42904 е противозаконно отнет. В същото време полицаите получили сигнал от ЕЕН 112 за настъпило ПТП между два автомобила, като водачът на единия автомобил напуснал произшествието. Описанието на автомобилът напуснал произшествието отговорял на автомобила на Р.. В  РУ – Г.Т. се намирал и другият водач - Стефан Стефанов, който като видял Р. веднага го посочил като водача избягал от произшествието. В началото обвиняемият отричал, но в последствие Р. доброволно си признал, че е участвал в пътнотранспортното произшествие и за да избегне отговорност съобщил, че автомобилът му е бил откраднат.

                   Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Васил Спасов, Живко Желев, Георги Вълков, Григор Павлов, Виктор Димитров и Стефан Стефанов, дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка и неоспорена от защитника на Р.Р..

         В конкретния Р. нарушил ЗДвП, предизвикал е пътно транспортно произшествие, не е останал на място до пристигане на органите на МВР, а го е напуснал, паркирал автомобила на ул. Опълченска” в гр. Г.Т., придвижил се пеш до районното управление, коъдето с цел да избегне наказателна отговорност съобщил че автомобилът му е противозаконно отнет.

         Било образувано и проведено досъдебно производство. В хода на проведеното разследване били проведени разпити на всички полицейски служители имащи касателство със случая, както и на лицето пострадало от ПТП.

         При така приетото за установено от фактическа страна Районен съд – Г.Т. намира, че с деянието си Р.Р.Р. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК.

         Обект на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с установения в страната обществен ред. Предмет на престъплението са неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Изпълнителното деяние се извършва чрез действие, при което деецът предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания. Предаването по своята същност представлява съобщаване на някого другиго на нещо, в случая предал устно невярно повикване, че му е противозаконно отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ КН42904. Престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК е довършено, когато съобщението е възприето от този, към който е насочено. В случая обвиняемият Р. е съобщил на полицаи, които срещнал на улицата, после отишъл до сградата на Районно управление – Г.Т., където заявил устно, че противозаконно му е отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ КН42904, който бил паркиран в близост то училище „Тодор Рачински”.

         С тези си действия обвиняемият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението в което е обвинен, поради следните съображения: От обективна страна състава на престъплението на чл. 326, ал. 1 от НК се осъществява, чрез предаване на невярно повикване за помощ, злополука или тревога. Ноторното тълкуването на тези три израза е в следния смисъл: Под „помощ” следва да се разбира искане, очакване за съдействие, поддръжка, подкрепа, защита, с оглед предотвратяване или ограничаване последиците от настъпване на неблагоприятно събитие. Под „тревога” следва да се разбира страх от предстояща опасност, грижа, безпокойство, очакване за настъпването на неблагоприятно изменение в обективната действителност, което може да е от най-различно естество, включително природни сили или човешка дейност. Под „злополука” следва да се разбира настъпил нещастен случай, причинен от човек или природни сили, при който има човешки жертви, наранявания и/или причинени имуществени вреди.

         Доколкото обаче обвиняемият се е оплакал от едно обективно неизвършено формално престъпление, което е довършено още с факта на сигнала до патрулиращите полицаи и в РУ-Г.Т., всъщност той е съобщил за едно отминало отрицателно изменение на обективната действителност, каквото причинява всяко извършено престъпление. От тази гледна точка лъжливото съобщение не може да се приравни на помощ, тревога или злополука предвид значението на тези понятия, изложени по-горе. В случай, че законът инкриминираше и подобни лъжливи съобщения за неизвършени престъпления, това изрично щеше да бъде посочено в него и включено в диспозицията на нормата на чл. 326, ал. 1 от НК. Поради тези съображения обвиняемият не е извършил престъплението в което е обвинен.

         Разпоредбата на чл. 326 от НК се прилага когато повикванията или знаците са за все още не приключило събитие, което изисква незабавна реакция. Този текст не се прилага за твърдения за вече приключили събития, при които не се налага намеса за предотвратяване на негативното им довършване и развитие. За да стане по-ясно е необходимо да се направи паралел между повикване по време на извършване на противозаконното отнемане/с цел да бъде предотвратено довършването му/ и повикване за вече извършено противозаконно отнемане/както е в случая/. Казано по друг начин при повикване за противозаконно отнемане е възможно да се приложи чл. 326, ал. 1 от НК, но ако повикването съдържа твърдения, че противозаконното отнемане се извършва в момента на повикването и се иска съдействие за предотвратяването му.

         Престъплението по чл. 326 от НК се намира в Глава десета - престъпления против реда и общественото спокойствие. На защита от наказателния кодекс за това престъпление подлежат именно обществените отношения свързани с нормалното функциониране на обществото и се наказват всички действия свързани с нарушаване на този ред, и нормалното функциониране на обществените отношения.

         Със своите действия обвиняемият Р. не е нарушил нищо от изложеното, както беше посочено действията му представляват лъжесвидетелстване, защото от обективна страна са насочени против правосъдието, чрез даване на неверни показания, които при бъдещо разследване биха затруднили органите на разследването, прокуратурата и съда за разкриване на обективната истина, поради което подлежат на санкция по смисъла на НК, защото са насочени против дейността на органите на разследването, свързани с техните правомощия със ЗМВР и НПК, но тъй като в последствие обвиняемият се отрича от тези си неверни твърдения преди за тях да му бъде образувано наказателно производство наказуемостта му за престъплението по чл. 290 от НК отпада.

         Повдигнатото обвинение е несъставомерно. В тази насока е видно, че обвинението е за това, че Р.Р. е предал устно невярно повикване, че на същата дата противозаконно е отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ КН42904, с намерението да се ползва. Разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от НК не съдържа такъв елемент от състава. Законът изисква за съставомерността на деянието повикването или знакът да е за помощ, злополука или тревога. В случая не се посочва за кой всъщност от трите варианта е обвинението, а следва да се гадае както от обвиняемия, така и от съда. Най-вероятно обвинението е имало предвид, че устнто повикването е за помощ, но така или иначе правното формулиране не съответства на нормата на чл. 326, ал. 1 от НК.

Водим от горното, съдът чл.378, ал.ІV, т.2 от НПК оправдава Р.Р.Р. за извършено престъпление по чл. 326, ал.1 от НК.

 

         

                   Водим от горното съдът постанови решението си.

 

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 260004/02.03.2021г. по н.а.х.д. №00021 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2021г.

 

На 29.01.2021г. Районна прокуратура – Д., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по бързо досъдебно производство № 195/2020г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Р.Р. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.326, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че Р.Р.Р. на 14.10.2020г. в гр.Г.Т. подал неверен устен сигнал за извършено умишлено престъпление по чл.346 ал.1 от НК, а именно, че на 14.10.2020г. в гр.Г.Т. противозаконно е отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, с намерението да се ползва  - престъпление по чл.326, ал.1 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Д., не се представлява.

Р.Р.Р. е редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Е.Н. ***. По същество се пледира за оправдаване на Р. с оглед наличие на предпоставки за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК. Признават се всички факти и обстоятелства установени на досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

Съдът констатира, че досъдебното производство е проведено в отсъствие на обвиняемото лице Р.Р., при условията на чл.206 във вр. с чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от НПК с участие на упълномощения от него защитник адв.Е.Н. ***. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от НПК и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

На 14.10.2020г. около 09,55часа по ул.“Д.Петков“ в гр.Г.Т., Р.Р.Р. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***. Когато наближил кръстовището с ул. „Д.М.“, не спазил изискването на пътен знак „Б-2”, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което настъпило пътно транспортно произшествие с автомобил управляван от С. С., който се движил по пътя с предимство. Р.Р.Р. не спрял управлявания от него автомобил, а напуснал произшествието, паркирал автомобила си на ул. „О.“ пред магазин „АБЦ Маркет“ и тръгнал в посока РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д.. По пътя, на улицата срещнал служители на полицията С. и В. и им съобщил, че автомобилът му е бил откраднат. Полицаите упътили Р. към районното управление, а самите те предприели веднага издирвателни мероприятия. В  РУ – Г.Т., Р. отново заявил на дежурния полицай, че л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ *** е противозаконно отнет. В същото време полицаите получили сигнал от ЕЕН 112 за настъпило ПТП между два автомобила, като водачът на единия автомобил напуснал произшествието. Описанието на автомобилът напуснал произшествието отговорял на автомобила на Р.. В  РУ – Г.Т. се намирал и другият водач – С. С., който като видял Р. веднага го посочил като водача избягал от произшествието. В началото обвиняемият отричал, но в последствие Р. доброволно си признал, че е участвал в пътнотранспортното произшествие и за да избегне отговорност съобщил, че автомобилът му е бил откраднат.

                   Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите В. С., Ж. Ж., Г. В., Г. П., В. Д. и С. С., дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка и неоспорена от защитника на Р.Р..

         В конкретния Р. нарушил ЗДвП, предизвикал е пътно транспортно произшествие, не е останал на място до пристигане на органите на МВР, а го е напуснал, паркирал автомобила на ул. О.” в гр. Г.Т., придвижил се пеш до районното управление, коъдето с цел да избегне наказателна отговорност съобщил че автомобилът му е противозаконно отнет.

         Било образувано и проведено досъдебно производство. В хода на проведеното разследване били проведени разпити на всички полицейски служители имащи касателство със случая, както и на лицето пострадало от ПТП.

         При така приетото за установено от фактическа страна Районен съд – Г.Т. намира, че с деянието си Р.Р.Р. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК.

         Обект на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с установения в страната обществен ред. Предмет на престъплението са неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Изпълнителното деяние се извършва чрез действие, при което деецът предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания. Предаването по своята същност представлява съобщаване на някого другиго на нещо, в случая предал устно невярно повикване, че му е противозаконно отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***. Престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК е довършено, когато съобщението е възприето от този, към който е насочено. В случая обвиняемият Р. е съобщил на полицаи, които срещнал на улицата, после отишъл до сградата на Районно управление – Г.Т., където заявил устно, че противозаконно му е отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, който бил паркиран в близост до училище „Т. Р..

         С тези си действия обвиняемият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението в което е обвинен, поради следните съображения: От обективна страна състава на престъплението на чл. 326, ал. 1 от НК се осъществява, чрез предаване на невярно повикване за помощ, злополука или тревога. Ноторното тълкуването на тези три израза е в следния смисъл: Под „помощ” следва да се разбира искане, очакване за съдействие, поддръжка, подкрепа, защита, с оглед предотвратяване или ограничаване последиците от настъпване на неблагоприятно събитие. Под „тревога” следва да се разбира страх от предстояща опасност, грижа, безпокойство, очакване за настъпването на неблагоприятно изменение в обективната действителност, което може да е от най-различно естество, включително природни сили или човешка дейност. Под „злополука” следва да се разбира настъпил нещастен случай, причинен от човек или природни сили, при който има човешки жертви, наранявания и/или причинени имуществени вреди.

         Доколкото обаче обвиняемият се е оплакал от едно обективно неизвършено формално престъпление, което е довършено още с факта на сигнала до патрулиращите полицаи и в РУ-Г.Т., всъщност той е съобщил за едно отминало отрицателно изменение на обективната действителност, каквото причинява всяко извършено престъпление. От тази гледна точка лъжливото съобщение не може да се приравни на помощ, тревога или злополука предвид значението на тези понятия, изложени по-горе. В случай, че законът инкриминираше и подобни лъжливи съобщения за неизвършени престъпления, това изрично щеше да бъде посочено в него и включено в диспозицията на нормата на чл. 326, ал. 1 от НК. Поради тези съображения обвиняемият не е извършил престъплението в което е обвинен.

         Разпоредбата на чл. 326 от НК се прилага когато повикванията или знаците са за все още не приключило събитие, което изисква незабавна реакция. Този текст не се прилага за твърдения за вече приключили събития, при които не се налага намеса за предотвратяване на негативното им довършване и развитие. За да стане по-ясно е необходимо да се направи паралел между повикване по време на извършване на противозаконното отнемане/с цел да бъде предотвратено довършването му/ и повикване за вече извършено противозаконно отнемане/както е в случая/. Казано по друг начин при повикване за противозаконно отнемане е възможно да се приложи чл. 326, ал. 1 от НК, но ако повикването съдържа твърдения, че противозаконното отнемане се извършва в момента на повикването и се иска съдействие за предотвратяването му.

         Престъплението по чл. 326 от НК се намира в Глава десета - престъпления против реда и общественото спокойствие. На защита от наказателния кодекс за това престъпление подлежат именно обществените отношения свързани с нормалното функциониране на обществото и се наказват всички действия свързани с нарушаване на този ред, и нормалното функциониране на обществените отношения.

         Със своите действия обвиняемият Р. не е нарушил нищо от изложеното, както беше посочено действията му представляват лъжесвидетелстване, защото от обективна страна са насочени против правосъдието, чрез даване на неверни показания, които при бъдещо разследване биха затруднили органите на разследването, прокуратурата и съда за разкриване на обективната истина, поради което подлежат на санкция по смисъла на НК, защото са насочени против дейността на органите на разследването, свързани с техните правомощия със ЗМВР и НПК, но тъй като в последствие обвиняемият се отрича от тези си неверни твърдения преди за тях да му бъде образувано наказателно производство наказуемостта му за престъплението по чл. 290 от НК отпада.

         Повдигнатото обвинение е несъставомерно. В тази насока е видно, че обвинението е за това, че Р.Р. е предал устно невярно повикване, че на същата дата противозаконно е отнет собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ., с намерението да се ползва. Разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от НК не съдържа такъв елемент от състава. Законът изисква за съставомерността на деянието повикването или знакът да е за помощ, злополука или тревога. В случая не се посочва за кой всъщност от трите варианта е обвинението, а следва да се гадае както от обвиняемия, така и от съда. Най-вероятно обвинението е имало предвид, че устнто повикването е за помощ, но така или иначе правното формулиране не съответства на нормата на чл. 326, ал. 1 от НК.

Водим от горното, съдът чл.378, ал.ІV, т.2 от НПК оправдава Р.Р.Р. за извършено престъпление по чл. 326, ал.1 от НК.

 

         

                   Водим от горното съдът постанови решението си.

 

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /