№ 15497
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110157241 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на Българска академия на науките, в качеството на ответник по
главния иск и ищец по насрещен иск, обективирана във въззивната му жалба, ведно с молба-
уточнение от 26.01.2023 г. Настоява решението, постановено по делото, да се измени в
частта по пресъдените разноски в полза на молителя. Поддържа, че юрисконсулстко
възнграждение за насрещния иск е неправилно определено, с оглед на защитавания
материален интерес, фактическа и правна сложност на спора.
Насрещната страна не взима становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, прецени доказателствата по делото и
съобразно закона, намира следното:
Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал.1 от ГПК срок и при представен списък по
чл. 80 от ГПК, е процесуално допустима.
С Решение №13911/2022 г. по гр.дело №57241/2021 г. по описа на СРС, съдът отхвърля
предявения от ЕТ „Г. Г. – АИС“ рещу Българска академия на науките, иск по чл. 72 от ЗС за
заплащане на сумата 6908,79 лева за главница; осъжда ЕТ „Г. Г. – АИС“ да заплати на
Българска академия на науките, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 10029,58 лева за
главница, като иска над уважения размер от 10029,58 лева до пълния предявен размер от
22025,99 лева – отхвърля; осъжда ЕТ „Г. Г. – АИС” да заплати на Българска академия на
науките, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, сумата 842,70 лева – съдебни разноски.
Молителят е сторил съдебни разноски, както следва: 881,04 лв. за платена държавна такса,
650 лв. за възнаграждения на вещи лица; претендира и възнаграждение на юрисконсулт,
което Съдът определя.
По правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК за предявения насрещен иск БАН има право на съдебни
разноски на сумата 697,16 лева за платени държавна такса и възнаграждения на вещи лица.
1
По реда на чл. 248 от ГПК се заявява несъгласие само с определеното възнаграждение на
един юрисконсулт по насрещния иск, поради което за защитата по главния иск ответникът
има право на разноска и за възнаграждение на юрисконсулт в минималния размер от 100
лв., а и се не констатират обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение
Според чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Със същата
разпоредба законодателят е предвидил, че присъденото възнаграждение не може да
надвишава максималния размер, дължим за вида дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37 от ЗПП, заплащането на правната помощ се определя по НЗПП. В двата
нормативни източника е предвиден основен критерий за преценка на размера на
юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството извършена правна
дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което безспорно се определя от фактическата и
правна сложност на делото, защитаван материален интерес.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗЗП, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв; а съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗП, за защита по дела с
материален интерес над 10 хил.лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто
от максимално предвидения размер по ал. 1. Обстоятелството, че по настоящото дело
защитавания от БАН материален интерес е над 10 хил.лв., не презумира, че вида и
количеството извършена правна дейност налагат увеличаване на възнаграждението, нито че
минималното възнаграждение, което съдът определя е 360 лв. Възнаграждението "може" да
бъде увеличено и това е в преценка на съда, съобразно конкретиката на спора.
Съдът, като анализира и прецени обстоятелствата за отговорността на страните за съдебните
разноски, вкл. фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, приема, че ответникът има право на разноска за възнаграждение на юрисконсулт
за защитата по насрещния иск - сумата 160 лв., а съразмерно на уважената част, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК - 72,86 лв., или общо съдебни разноски за производството пред СРС –
сумата 870,02 лв., предвид което в този смисъл решението следва да се измени.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 13911/02.12.2022 г. по гр. дело № 57241/2021 г. по описа на СРС в
частта, в която съдът ОСЪЖДА ЕТ „Г. Г. – АИС“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. д, ул. „о“ №2А, да заплати на Българска академия на науките, с Булстат:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******“ №1, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, сумата 842,70 лева – съдебни
разноски, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЕТ „Г. Г. – АИС“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. д,
ул. „о“ №2А, да заплати на Българска академия на науките, с Булстат:*******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „******“ №1, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
2
сумата 870,02 лева – съдебни разноски.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото Да се докладва след срока за обжалване или при жалба за продължаване
администрирането на подадената въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3