и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 137/07.03.2005 г., постановена по НОХД № 296/2004 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимия Иван Маринов Митовски от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че за времетоот 14.03.1997 до 16.12.1997г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на Консервна фабрика гр.Кърджали, собственост на ВК ”Родопи-2” гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди пари в големи размери - 40 184 700 нед.лв., собственост на Кооперацията, като се разпоредил с тях в полза на лицата: Себахтин Сеид Еюб от с.Чилик, общ.Кърджали по РКО №1189/04.09.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1202/08.12.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1249/16.12.1997г. за сумата от 3 000 000 нед.лв., по РКО №1508/10.10.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1228/11.12.1997г. за сумата от 1 000 000 лв.; Веселин Стойчев Момчилов от гр.Кърджали по РКО №616/05.06.1997 г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №639/12.06.1997г. за сумата от 965 000 нед.лв., по РКО №709/26.06.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №759/01.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №776/03.07.1997г. за сумата от 700 000 нед.лв.; Ванчо Христов Манушев, чрез пълномощника му Мюмюнали Шакир Шакир от гр.Кърджали по РКО №1783/20.11.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1879/10.12.1997г. за сумата от 4 800 000 нед.лв.; Иван Михайлов Димитров от гр.Кърджали, чрез пълномощника му Михаил Ангелов Димитров от гр.Кърджали по РКО №925/23.07.1997г. за сумата от 500 000 нед.лв., по РКО №1074/12.08.1997г. за сумата от 300 000 нед.лв., по РКО №1075/12.08.1997г. за сумата от 220 000 нед.лв., по РКО №889/19.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1423/03.10.1997г. за сумата от 1 500 000 нед.лв.; Минчо Митков Димитров от с.Гарнати, общ.Неделино по РКО№1248/16.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., по РКО №1256/17.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., по РКО №321/19.03.1997г. за сумата от 3 857 250 нед.лв. и Стоян Вълчев Лефакиев от гр.Кърджали по РКО №301/14.03.1997г. за сумата от 1 742 500 нед.лв., поради което и на основание чл.302 от НПК e оправдан по предявеното му обвинение по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на районния прокурор на Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийюския районен съд. В протеста и допълнително изложените към него мотиви се твърди, че първоинстанционната присъда била постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че била необоснована по смисъла на чл.312 от НПК и като такава била неправилна. Допуснатите от съда процесуални нарушения се изразявали в следното: съдът в мотивите си бил приел, че подс.Митовски притежава качеството на длъжностно лице и че бил назначен на трудов договор като “управител” на ВК”Родопи 2” – Кърджали. Този извод противоречал на събраните по делото доказателства, а именно: трудов договор от 01.07.1996 г., докладна записка на Митовски и показанията му, и разпита на св.Минка Иванова. От посочените доказателства било видно, че Митовски бил назначен като управител на Консервната фабрика, а не като управител на цялата кооперация. Първоинстанционния съд не бил изложил съображения защо игнорирал и не кредитирал тези доказателства, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Също така при обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът в мотивите си не бил обсъдил всяко едно от тях и не бил посочил защо е кредитирал единствено и само показанията на подсъдимия, а между последните и останалите доказателства имало съществени разлики, които не били обсъдени. В показанията си Митовски твърдял, че действал правомерно въз основа на Решение на УС на кооперацията, взето на 03.04.1997 г., а не бил обсъден фактът, че първите две деяния, за които било повдигнато обвинението били извършени преди вземането на това решение, а именно с РКО № 301/14.03.1997 г. и РКО №321/19.03.1997 г., подсъдимият се разпоредил с парични средства за закупуване на автомобили. Не били изложени мотиви от съда, защо не приемал, че с това деяние не бил осъществен състава на чл.201 и сл. от НК. Действията на подсъдимия не следвало да се приемат като правомерни, тъй като били извършени преди да има решение на управителния орган на кооперацията. Първоинстанционният съд не бил изложил и мотиви защо не споделял извода на счетоводната експертиза, че средствата били изразходвани неправомерно. Описаните нарушения били от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл.352, ал.3, т.2 от НПК и следвало на това основание присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане първоинстанционния съд. Според изложеното в протеста, необосноваността на присъдата се изразявала в следното: при обсъждане на доказателствата по делото, съдът не бил отчел и не бил обсъдил в цялост всички събрани такива. За да приеме, че не били налице признаците на състава по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът се обосновавал с показанията на подс.Митовски. Съдът приел, че не бил налице признак на състава на престъплението от обективна страна – причинена вреда, тъй като заплатените суми по РКО били цена на закупени за кооперацията превозни средства, но не били изложени съображения защо въпреки безспорно установения факт, че собствеността върху МПС не била преминала върху кооперацията се приемало, че сумите били платени правомерно, още повече, че плащанията по отношение на първите два автомобила били извършени преди изобщо да има решение на УС на кооперацията за закупуване на такива. Необоснован и не отговарящ на доказателствата по делото бил извода на съда, че Митовски не се бил разпоредил неправомерно с парични средства. Подсъдимият в качеството си на управител на консервната фабрика на кооперацията нямал никакво право да се разпорежда с парични средства на последната, пък било то и за закупуване на ДМА. Цитираното решение на УС не го натоварвало с такива действия и не му давало право да се разпорежда с парични средства в полза на продавачите на МПС. С действията си Митовски самоволно се разпоредил с парична сума в полза на други физически лица посочени в разходните документи, като със своя собствена. Същият съзнавал, че няма право да го извършва като управител на фабриката и въпреки това извършил разпоредителни действия без да има сключени договори за покупко-продажба на МПС по съотвения ред. Доколкото Митовски имал представителна власт да се разпорежда с парични средства, то това било само по отношение на преките му задължения и във връзка с дейността на предприятието, което е ръководел, но не и по отношение на закупуване на МПС. Дори и да се приемело, че цитираното решение на УС на кооперацията давало представителна власт на подсъдимия, то оставал открит въпроса за разпореждането с паричните средства по РКО №301/14.03.1997 г. и РКО № 321/19.03.1997 г., което било извършено преди вземането му и следователно поне за тези действия следвало Митовски да бъде признат за виновен. Районният съд приел също, че липсва причинена вреда, тъй като заплатените МПС били предадени и използвани от кооперацията, както и заприходени в баланса на същата. По делото липсвали обаче доказателства какъв бил размерът на принесената от автомобилите полза, като в съдебната фаза на процеса било отхвърлено искането на защитата за експертиза в тази насока. Изводите, че разходването на сумата по обвинението било в полза на кооперацията били голословни и неподкрепени с каквито и да било доказателства. Не било ясно принесената полза от използването на автомобилите надхвърля ли или поне равна ли е на платената цена, без да се коментира, че същите не са били и не са собственост на кооперацията. С протеста се иска да бъде отменена присъдата на КРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите нарушения или ако въззивната инстанция прецени, че те са несъществени да бъде отменена присъдата и подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Ответникът по протеста - подс.Митовски лично и чрез защитника си – адв.Базлянков моли да бъде потвърдена протестираната присъда като правилна и законосъобразна. На основание чл.313, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.318, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд не са искани и представяни, настоящата инстанция установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Иван Маринов Митовски от гр.Кърджали с трудов договор №188/01.07.1996 г. бил назначен на длъжността управител на консервна фабрика във ВК”Родопи 2”, гр.Кърджали, считано от 01.07.1996 г., като тази длъжност изпълнявал до 02.01.1998 г.., когато с допълнително споразумение към трудовия договор е било изменено мястото му на работа от ВК”Родопи-2” в “Тракия – Фуудс 1” АД и длъжността, която е заемал е променена на изпълнителен директор в “Тракия – Фуудс 1” АД. За длъжността управител, която подсъдимия заемал нямало изготвена длъжностна характеристика, като задълженията и правата на “управителя” не били конкретизирани и в устава на кооперацията. Извършваната от Митовски дейност се състояла в ръководенето на финансовите, организационни, стопански и кадрови въпроси на консервната фабрика, в съответствие с предоставените му правомощия от Управителния съвет. Във изпълнение на служебните си задължения Иван Маринов изготвил и внесъл, заведена под №121/01.11.1996 г., докладна записка до председателя и членовете на управителния съвет на ВК”Родопи -2”, гр.Кърджали относно “състоянието на настоящия етап на предприятието и бъдещи възможности за развитие”, в която като един от проблемите за решаване посочил необходимостта от създаването на собствен на кооперацията машинен и технически парк /л.250-252 от сл.д./. На 03.04.1997г. на заседание на УС на кооперацията с протокол №3 /л.253 от сл.д./ било взето решение по т.3 от дневния ред да бъдат закупени транспортни средства за извозване на продукция, суровини и др. за създаване на по-добра организация на работа, а също и спиране от движение на “Форд” №5555, като за ежедневното обслужване на УС и управителя на кооперацията е взето решение да се използва лека кола “Лада” № 63-70, а за текущи нужди да се закупи лада № 57 49. На заседанието не са индивидуализирани лицата, които да осъществят закупуването, както и не са конкретизирани по брой и вид транспортните средства, нито е определена стойността им. Междувременно с оглед на нуждите на кооперацията от моторни превозни средства Митовски организирал комисия, състояща се от механик, електротехник и Началника на транспорта – св.Васил Костов, която комисия извършвала преглед на предлагани за закупуване автомобили, след което докладвала на подсъдимия за състоянието на всеки един от тях и въз основа на това Иван Маринов преценявал дали автомобила е подходящ за нуждите на кооперацията. По преценка на подсъдимия за одобрените от него и комисията автомобили била заплащана договорената цена чрез издаването на разходни касови ордери и предаване на съответната сума на всеки един от продавачите. По описания начин били изплатени сумите на следните лица: на Себахтин Сеид Еюб от с.Чилик, общ.Кърджали по РКО №1189/04.09.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1202/08.09.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1228/11.09.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв.,по РКО №1249/16.09.1997г. за сумата от 3 000 000 нед.лв., по РКО №1508/10.10.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., , за закупуването на товарен автомолбил “Ифа” с ДК №К 60 63 ТВ и ремарке “Ланс – Марти” с ДК №К 08 98 ЕВ, като за целта били съставени договор за покупко продажба /неподписан от страните/ и два броя приемо предавателни протоколи /л.72 – л.80 от Приложение 1 към сл.д./; на Веселин Стойчев Момчилов от гр.Кърджали по РКО №616/05.06.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №639/12.06.1997г. за сумата от 965 000 нeд.лв., по РКО №709/26.06.1997г. за сумата от 1 000 000 нeд.лв., по РКО №759/01.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нeд.лв., по РКО №776/03.07.1997г. за сумата от 700 000 нeд.лв. за закупуването на товарен автомобил “Ифа” с ДК №К 0571 Ч, като за целта бил съставен и подписан договор за покупко продажба и приемо предавателен протокол /л.82 до л.89 от Приложение 1/; на Ванчо Христов Панушев, чрез пълномощника му Мюмюнали Шакир Шакир от гр.Кърджали по РКО №1783/20.11.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №879/10.12.1997г. за сумата от 4 800 000 нед.лв. за закупуването на автомобил “Форд Ескорт” с ДК № Х 70 83, като за целта бил съставен договор за покупко продажба, нотариално заверено пълномощно и приемо предавателен протокол /л.91 - л.96 от прил.1/; на Иван Михайлов Димитров от гр.Кърджали, чрез пълномощника му Михаил Ангелов Димитров от гр.Кърджали по РКО №925/23.07.1997г. за сумата от 500 000 нед.лв., по РКО №1074/12.08.1997г. за сумата от 300 000 нед.лв., по РКО №1075/12.08.1997г. за сумата от 220 000 нед.лв., по РКО №889/19.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1423/03.10.1997г. за сумата от 1 500 000 нед.лв., за закупуването на товарен автомобил “МАЗ – 500” с ДК №К 62 87 ТВ и товарен автомобил “ГАЗ –52” с ДК №К 43 44 ТВ /л.99 до л.105 от прил.1 към сл.д./; на Минчо Митков Димитров от с.Гарнати, общ.Неделино по РКО№1248/16.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., по РКО №1256/17.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., за закупуването на товарен автомобил “Ифа” с ДК №К 60 06 ТВ, като за целта били съставени договори за покупко продажба/неподписан от страните/ и приемо предавателен протокол /л.107 до л.111 от прил.1/; на Стоян Вълчев Лефакиев от гр.Кърджали по РКО №301/14.03.1997г. за сумата от 1 742 500 нед.лв. за закупуването на лек автомобил “ВАЗ 2103” с ДК №К 57 49 АА, като за целта бил съставен и подписан договор за покупко продажба /л.114 до л.115 от прил.1/; на Минчо Христов Минчев от гр.Кърджали по РКО №321/19.03.1997г. за сумата от 3 857 250 нед.лв. за закупуване на товарен автомобил “УАЗ 452” с ДК №К 5300 ТВ, като за целта бил съставен, но не подписан от страните договор за покупко-продяжба /л.121 и л.122 от прил.1/. Независимо от заплатената продажна цена между съответния продавач и купувача – ВК”Родипи -2” не са били подписани договори с нотариална заверка на подписите на страните съгл. изискванията на чл.6 от ЗДвП/отм./, поради обстоятелството, че подс.Митовски нямал представителна власт съгл. ЗК и Устава на кооперацията, за да закупува от името и за сметка на кооперацията МПС, а св.Тахир Мустафа не предприел нужните действия за това в качеството си на председател на кооперацията, независимо, че подсъдимият няколкократно му заявил, че следва да бъде извършено прехвърляне на превозните средства пред нотариус. Всички превозни средства били осчетоводени в баланса на кооперацията и заведени в сметка 205 – транспортни сред±тва, като по-късно товарен автомобил “ИФА” с ДК № 60 06 и товарен автомобил “МАЗ” с ДК № 62 87 били включени като апортна вноска в “Тракия Фуудс1” АД. С договор с нотариална заверка на подписите от 16.07.2001 г. е била извършза покупко-продажба на МПС: лек автомобил, марка “Форд Екскорт” с ДК № Х 70 83 Т за сумата от 520 лева, като продавач по договора е Ванчо Христов Панушев и съпругата му Соня Костадинова Панушева, а купувач ВК”Родопи 2”, гр.Кърджали, представлявана от председателя й Стефан Господинов Сиванов. Или за един от автомобилите продажната цена по който е била изплатена по разпореждане на подсъдимия е било извършено и юридическото прехвърляне на собствеността му, като няма данни договорената цена да е заплащана втори път от кооперацията. Видно от заключението на вещото лице Валентин Петров Янков всички подписи, положени в графа “ръководител” на разходни касови ордери /РКО/ № 1189/04.09.97; 1202/08.09; 1228/11/09.97; 1249/16.09; 1508/10.10.97 на името на Себахатин Сеид Еюб; 616/05.06.97;639/12.06.97; 709/26.06.97; 759/01.07.97; 776/03.07.97 на името на Веселин Стойчев Момчилов; 1783/20.11.97; 879/10.09.97 на името на Мюмюнали Шакир Шакир; 889/19.07.97; 1423/03.10.97; 1075/12.08.97 на името на Михаил Димитров; 1248/16.09; 1256/17.09.97; на името на Минчо Митков Димитров; 301/14.03.97 на името на Стоян Вълчев Лифакиев; 321/19.03.97 на името на Минчо Минчев и 2 бр. срещу “подпис” в РКО с № 925/23.07; 1074/12.08 на името на Михаил Димитров са изпълнени от подс.Иван Маринов Митовски, а тези положени срещу “броил сумта” са изпълнени от св.Лидия Георгиева Стоянова. От заключението на вещите лица Стефан Деков, Никола Николов и Татяна Шопова и допълнителното такова се установява, че закупуването на 9 бр. моторни превозни средства на обща стойност 40 184 деном.лв. през 1997 г. е извършено в нарушение на закона за счетоводството и закона за движение по пътищата без да са сключени писмени договори с нотариална заверка на подписите и без да е прехвърлена собствеността върху вещите. Автомобилите били изплатени касово в брой на продавачите, като в РКО за покупката за ръководител, разрешил изплащането на автомобилите се подписал Иван Маринов Митовски. Първоинстанционният съд въз основа на обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Тя се приема за установена от събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подс.Митовски, заключението на вещите лица Стефан Деков, Никола Николов и Татяна Шопова, заключението на вещото лице Валентин Янков, както и другите писмени доказателства по делото. Следва да се отбележи, че в крайна сметка по делото няма спор по фактите, а по юридическото им квалифициране и тълкуване, а именно дали извършеното от страна на подс.Митовски, в качеството му на управител на консерваната фабрика към кооперацията, разпореждане с парични средства на кооперацията в интерес на посочените лица - продавачи на МПС се квалифицира като длъжностно присвояване. Настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, че подсъдимият Иван Митовски не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Длъжностно присвояване по цитирания текст е налице, когато деецът, който притежава качеството на длъжностно лице, присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, като се разпореди с тях в свой или чужд личен интерес. Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, като в настоящия случай подс.Митовски е притежавал такова качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, тъй като е изпълнявал по трудов договор ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество - управител на консервна фабрика във ВК”Родопи 2”, гр.Кърджали. Освен обаче изискването при длъжностното присвояване субекта да притежава качеството на длъжностно лице, в конкретния случай за деянието, предмет на обвинението, не са налице характеристиките нито от обективна, нито от субективна страна на това престъпление. От обективната страна трябва предметът на престъплението да е чужда вещ, която се намира във фактическа или разпоредителна власт на субекта, като тази власт той е получил без да нарушава закона, но противозаконно извърши юридическо или фактическо разпореждане с чуждата вещ в свой или чужд интерес. Осъщественото разпореждане е израз на една промяна в намерението на дееца да третира предмета на посегателството като свой. Длъжностното присвояване е резултатно престъпление и е довършено, когато собственика на вещта е лишен от възможността да се разпорежда с нея. От субективна страна се изисква съзнание у дееца, че предметът на престъплението са чужди пари или вещи, които са му поверени за управление в качеството му на длъжностно лице, както и за действията, позволени му да извършва с тях. Деецът следва да съзнава, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на самия него или на друг субект, като това разпореждане с предмета излиза извън рамките на предоставените му правомощия. Или във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес, като разпореждането винаги е с пряк умисъл. По делото е установено, че подс.Митовски като управител на Консервната фабрика във ВК”Родипи 2”, гр.Кърджали се е разпоредил със средства на кооперацията за закупуване на 9 бр. МПС в общ размер 40 184 700 нед.лева. Тези действия обаче подсъдимият е извършил с цел създаване по-добра организация на работа в консервната фабрика, чиийто управител е той, т.е. в интерес на кооперацията. Тези действия на разпореждане са били извършени със знанието и съгласието на УС на кооперацията, който видно от проведеното на 03.04.97 год. заседание е взел принципно решение, с оглед докладна записка на Митовски, за закупуването на транспортни средства. Всички МПС, предмет на обвинението, след заплащане на договорената за тях цена, са били предадени с приемо-предавателен протокол на кооперацията и са били, а и продължават да бъдат в нейно владение. Същите са били заприходени в баланса на кооперацията. В този смисъл няма настъпила каквато и да била щета за собственика на паричните средства, предмет на разпоредителните действия на подсъдимия. Що се отнася до факта, че МПС не били прехвърлени съгласно изискванияна чл.6 от ЗДП/отм./ с писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на страните, то това задължение не може да бъде вменено на подс.Митовски, тъй като същият не е притежавал представителна власт за кооперацията, за да може да я представлява при тези сделки. Представителна власт за подписване на договорите за покупко-продажба на МПС е имал единствено Председателя на кооперацията – св.Тахир Халил Мустафа, който е следвало да предприеме нужните действия за юридическото прехвърляне на правото на собственост върху автомобилите, което действие междувпрочем е могло да се извърши във всеки един момент след предаването на МПС и заплащенето на съответната цена и както е сторено с един от автомобилите – марка “Форд Екскорт” с ДК № Х 70 83 Т. Или с акта на разпореждане с парични средства на кооперацията не е извършено присвояване на тези чужди за подсъдимия пари, които той като управител е бил оправомощен да управлява. По делото липсват доказателства, че той е нямал правомощия да се разпорежда с паричните средства на ВК”Родопи -2”, гр.Кърджали, във връзка с управлението на консервната фабрика, а и още повече, че тези му действия са ставали със знанието и без противопоставянето на УС на кооперацията т.е. действията му не са били извън рамките на предоставените му правомощия, нито целта е била противозаконно разпореждане с паричните средства. Обвинението, че подс.Митовски, като управител на консервна фабрика е присвоил средства на кооперацията в общ размер на 40 184 700 лева разпореждайки се с тях в чужд интерес - на посочените в обвинителния акт лица е недоказано, тъй като срещу тази сума кооперацията е получила във фактическа власт насрещната престация, за която са били изплатени паричните средства, а именно 9 броя МПС, от което следва извода, че за кооперацията липсва настъпила щета. Относно доводът наведен във въззивния протест, че първите две деяния, за които било повдигнато обвинение били неправомерни, тъй като били извършени преди вземането на решението на УС от 03.04.1997 г., а именно с РКО №301/14.03.1997 г. и РКО №321/19.03.1997 г., подсъдимият се разпоредил с парични средства за закупуването на автомобили, то районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят напълно от настоящата инстанция. От приложения като доказателство договор за покупко-продажба на лек автомобил ВАЗ 2103, с ДК № К 5749 АА, се установява, че същият е сключен на 12.03.1997 между Стоян Вълчев Лефакиев и Мариана Йорданова Лефакиева от една страна като продавачи и ВК”Родопи – 2”, гр.Кърджали, представлявана от председателя й Тахир Халил Мустафа, като купувач. Продажната цена на закупуния автомобил в размер на 1742500 лева е изплатена на продавачите с РКО №301 от 14.03.97 г. т.е. след сключване на договора от представляващия кооперацията – св.Тахир Халил Мустафа, поради което не може да се вмени на подс.Митовски неправомерно разпореждане за изплащане на сумата по договора. За втората сделка по делото е установено, че с РКО №321 от 19.03.97 г. по нареждане на подсъдимия са изплатени 3857250 лева на Минчо Минчев, след което на 24.03.1997 г. е съставен договор за покупко-продажба на описания в него автомобил, където като страна купувач е посочена ВК”Роподи – 2”, гр.Кърджали, чрез председателя й Тахир Халил Мустафа. Или отново не можем да вменим неправомерни действия от страна на подсъдмия, тъй като същите са били санирани със съставянето на договора, подписан от оправомощения да представлява кооперацията Тахир Мустафа. Още повече както бе посочено по-горе и тези два автомобила са били предадени във владение на кооперацията и към момента на разглеждане на делото продължават да се водят в баланса на същата и да се ползват от нея. Следва да се отбележи, че в самия обвинителния акт, а и в протеста се сочи, че Митовски като управител е имал правомощията “да движи всички финансови, организационни, стопански и кадрови въпроси” т.е. в самото обвинение се приема, че той е имал правомощието да се разпорежда с паричните средства на кооперацията, част от която е и консервната фабрика, чийто управител е бил подсъдимия. И същото време не е посочено в нарушение на кой нормативен акт или на кой текст от Устава на кооперацията е извършеното от него разпореждане с паричните средства на кооперацията. В тази връзка, а и във връзка с доводът в протеста, че не било взето предвид от районния съд заключението на съдебносчетоводната експертиза, че средствата изплатени по цитираните РКО били неправомерно разходвани следва да се отбележи следното: В заключението си вещите лица сочат, че средствата са изплатени в нарушение на Закона за счетоводството и ЗДвП, което може да има като последица дисциплинарна, административнонаказателна или друга отговорност, но не следва единствено извода, че средствата са неправомерно изразходвани и извършеното осъществява състава на престъпленето длъжностно присвояване. Или доводът в протеста е неоснователен, тъй като неправомерното разходване в нарушение на ЗСч и ЗДвП не е равнозначно на неправомерно разходване извън рамките на предоставените на субекта правомощия по смисъла на чл.201 от НК. Както бе посочено и по-горе за всички сделки по покупко-продажбата на автомобили липсва и субективният елемент на деянието длъжностно присвояване – подсъдмият Митвоски да съзнава, че разпореждането с паричните средства излиза извън рамките на правомощията му като управител и той противозаконно се разпорежда с тези средства в чужд интерес. По делото е установено, че Митовски е действал със съзнанието, че извършеното от него разпореждане е в рамките на предоставените му правомощия на управител и в интерес на извършваната от консервната фабрика дейност. Само липсата на субективният елемент от състава на престъплението е достатъчен, за да се направи извода, че Митовски не е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Намерението и целта на подс.Митовски чрез разпореждането с паричните средства на кооперацията е била закупуването на МПС за кооперацията, което в крайна сметка е осъществено, с предаването им във владение на същата и с така извършеното разпореждане не е настъпила имотна вреда за кооперацията. До този правилен извод е достигнал и районния съд въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в настоящия случай по отношение на подс.Иван Маринов Митовски не са налице от обективна и субективна страна елементите на фактическия състав на чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно че за периода от 14.03.1997 г. до 16.12.1997 г. е присвоил пари в размер на 40 184 700 нед. лв., собственост на ВК”Родопи 2”, гр.Кърджали, поради което правилно подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Неуреденото юридическо прехвърляне на собствеността на закупените 9 бр. МПС може да породи единствено гражданско правни отношения между продавачите и кооперацията – искове по чл.109 от ЗС или чл.55 от ЗЗД например, но не и да осъществява състава на престъплението длъжностно присвояване, както се твърди в обвинителния акт. Неоснователни са и доводите изложени в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са определени като такива по смисъла на чл.352, ал.3, т.2 от НПК, а именно липса на мотиви. Към протестираната присъда са изложени мотиви съобразно разпоредбата на чл.303, ал.3 от НПК, като районният съд е посочил обстоятелствата, които счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото решение. Посоченото в протеста, че първоинстанционният съд в противоречие на събраните доказателства бил приел, че подс.Митовски е бил назначен на трудов договор като управител на ВК”Родопи 2” – Кърджали, а не на Консервната фабрика на кооперацията, не е от решаващо значение за случая и не променя крайния извод на съда за несъставомерността на деянието, за което подсъдимия е предаден на съд, поради което това обстоятелство не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, както се твърди в протеста. С оглед всичко изложено, правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимия Иван Маринов Митовски не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и такова, за което да се приложи закон за същото еднакво или по-леко наказауемо престъпление, поради което и на основание чл.302 от НПК подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК. Предвид горното, въззивния протест се явява неоснователен, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.336 във вр. с чл.332, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №137/07.03.2005 г., постановена по НОХД № 296/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |