Р Е
Ш Е Н
И Е
София, 07.07.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав в публичното
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр. д. №15075/2015 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС от Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.П.,
Н. Ц.. З., ЕГН **********, Г.Л.Н., ЕГН **********, С.П.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш.,
ЕГН ********** и А.Р.С., действаща като ЕТ с фирма „С.-А.С.“, ЕИК *********,
чрез адвокат И. Ш. със съд. адрес: ***, против МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И
ХРАНИТЕ, София, бул. Христо Ботев № 55, МИНИСТЪРА на РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, София, ул. Св.Св. Кирил и Методий
№ 17-19 и ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на гр. София, София, ул. Алабин № 22, за
за признаване за установено по отношение на МИНИСТЕРСТВО
НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, и ОБЛАСТНИЯ
УПРАВИТЕЛ НА ГР. СОФИЯ, че ищците са
съсобственици на целия УПИ
XV-15 от кв. 207 по плана на гр. София, местност „Зона Б-2-3
А“, с административен адрес гр. София, бул. „*********,
включително на 660.48/1382 идеални части от УПИ XV-15 от кв. 207 по плана на
гр. София, местност „Зона Б-2-3 А“ с административен адрес в гр. София, бул. „*********,
описани в Акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013 г., вписан в Служба
по вписванията вх.рег. № 650, том II, акт 19, и за осъждане на МИНИСТЕРСТВО
НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, и ОБЛАСТНИЯ
УПРАВИТЕЛ НА ГР. СОФИЯ да им предадат
владението върху 660.48/1382
идеални части от УПИ XV-15 от кв.
207 по плана на гр. София, местност
„Зона Б-2-3 А“ с административен адрес в гр. София, бул. „*********, описани в
Акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013 г., вписан в Служба по
вписванията вх.рег. № 650, том II, акт 19.“, както и на основание чл. 537, ал.2
от ГПК да бъде отменен акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013 г.,
вписан в Служба по вписванията вх.рег. № 650, том II, акт 19.
В исковата молба се
твърди, че с Акт за държавна
собственост № 08123 от 10.01.2013 г., вписан в Служба по вписванията вх.рег. №
650, том II, акт 19 е констатирано, че Държавата е собственик на 660.48/1382
идеални части от УПИ XV-15, целият с площ по графични данни от 1382 кв.м., като
е съставен въз основа на предходно съставени АДС № 3152 (8303)/06.10.1949 г. на
I-ви Райсъвет, АДС № 2106 (1928,5498)/26.08.1949 на I-ви Райсъвет, АДС №
2107-III (2080, 5772)/06.10.1949 г. на I- ви Райсъвет, АДС № 2108-III (1215,
3463)/01.09.1949 г. на I-ви Райсъвет, АДС № 2109 (3748, 9643)/23.10.1949 г. на
I-ви Райсъвет.
Излагат се съображения,
че описаният по – горе имот неправилно е актуван като държавна собственост, тъй
като е съставен въз основа на актове за държавна собственост, основанието за
актуване по които е отпаднало и същите са отписани от актовите книги към
момента на съставяне на Акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013г.,
както следва:
- АДС № 2106 (1928,5498)/26.08.1949
г. на I-ви Райсъвет е отписан от актовите книги за държавни и
общински недвижими имоти със Заповед № РД-57- 3426/20.12.1993 г.
Имотът, одържавен с посочения АДС, находящ се
в гр. София, бул. „Стамболийски“ № 24, представляващ: 1/4ид.ч. от вътрешната сграда
и мястото и съответните тавански и зимнични помещения
без външната сграда на същия адрес, която е разрушена - построен е блок, предаден на наследниците на Г. М.З.
-АДС № 2107-III (2080,
5772)/06.10.1949 г. на I-ви Райсъвет е отписан от актовите книги за държавни и
общински недвижими имоти със Заповед № Д-57-3424/20.12.1993 г. Имотът,
одържавен с посочения АДС, находящ се в гр. София,
бул. „Стамболийски“ № 24, представляващ: 1/4ид.ч. от вътрешна къща, склада, и
гаража, без кантората, заедно със съответните идеални части от сградата и
мястото и припадащите се зимни и тавански помещения, без външната сграда на
същия адрес, която е разрушена - построен е блок, предаден на наследниците на д-р Н.С.и Д.Б., видно
от Удостоверение, издадено от ТОА „Възраждане“, ДИ-94-Н-1/14.01.1994 г.
- АДС № 2108-III (1215,
3463)/01.09.1949 г. на I-ви Райсъвет е отписан от актовите книги за държавни и
общински недвижими имоти със Заповед № РД-57-3423/20.12.1993 г. Имотът,
одържавен с посочения АДС, находящ се в гр. София,
бул. „Стамболийски“ № 24, представляващ: 1/4ид.ч. от вътрешна постройка, без
кантората, и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото и
съответните тавански и зимнични помещения, без 1/4 идеална част от външната постройка на
същия адрес, която е разрушена - построен е блок, предаден на наследниците на Е.Н.Д., видно от
Удостоверение, издадено от ТОА „Възраждане“, ДИ-94-Н-1/14.01.1994 г.
- АДС № 2109 (3748,
9643)/23.10.1949 г. на I-ви Райсъвет е отписан от актовите книги за държавни и
общински недвижими имоти със Заповед№РД-57-3425/20.12.1993 г. Имотът,
одържавен с посочения АДС, находящ се в гр. София,
бул. „Стамболийски“ № 24, представляващ: ¼ ид.ч.
от вътрешна къща, склада и гаража, заедно със съответните идеални части от
сградата и мястото и припадащите се зимнични и
тавански помещения, без външната къща на същия адрес, която е разрушена -
построен е блок, предаден на наследниците на Б.Г.Ш., видно от Удостоверение,
издадено от ТОА „Възраждане“, ДИ-94-Н-1/14.01.1994 г.
На следващо място се
посочва, че наследодателят на Г. М.З. (АДС 2106/26.08.1949 г.), Д.М.Б.(АДС
2107/06.10.1949г.), Е.Н.Д. (АДС 2108- Ш/01.09.1949 г.) и Б.Г.Ш. (АДС
2109/23.10.1949 г.) - Г. С.З.бил собственик на описания имот, като след смъртта
му през 1929 г. наследственото имущество е преминало в патримониума
на неговите наследници по закон Д.М.Б., Е.Н.Д., Г. М.З. и Б.Г.Ш., на всеки от
които е одържавена по 1/4 идеална част по реда на ЗОЕГПНС, а в последствие
собствеността е възстановена по силата на закона на наследниците им по закон.
Ищците върдят
още, че правото на собственост на посочените
лица е установено с влязло в сила Решение от 06.07.1999 г. по гр.д. № 5304/1994
г. по описа на СРС. Н. М. Ш., И.М.Ш. и Д. М. Ш.
прехвърлили притежаваните от тях идеални части - общо 84/972 на Л.С.Д. съгласно нотариален акт № 198,
том CXLIV, дело № 32152/2001г.; Р.М.К.оставила
наследници Л.Н.К.-И. и Т.Н.К..
С договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
28.11.2001 г. посочените съсобственици извършили делба на имота, съставляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №
24 с площ около 209 кв.м., и на урегулиран поземлен имот XIV-15 от кв. 207 по плана на гр. София, местност
„Зона Б-2-3 А“ с площ 1 410 кв.м.
След извършване на
делбата, съсобствениците са се разпоредили с притежаваното от тях право на
собственост, както следва:
1 .Н.Н.Б.е прехвърлила притежаваното от нея право на собственост
върху жилище, придобито въз основа на договора за делба и върху правото на
собственост върху притежаваните от нея, съобразно влязло в ст
от 06.07.1999 г. по гр.д. № 5304/1994 г. по описа на СРС 270/972 от 1050/1384 ид.части от урегулиран поземлен имот XIV-15 от кв. 207 по
плана на гр. София, местност „Зона Б- 2-3 А“ на „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********,
съгласно нотариален акт вх. peг. № 16500, акт 3, том
XXXIX по описа на Служба по вписванията;
2. Притежаваното от П.Г.Ш.
право на собственост върху жилище, придобито въз основа на договора за делба и
върху правото на собственост върху притежаваните от него, съобразно влязло в
сила Решение от 06.07.1999 г. по гр.д. № 5304/1994 г. по описа на СРС 105/972
идеални части от урегулиран поземлен имот XIV-15 от кв. 207 по плана на гр. София, местност
„Зона Б-2-3 А“ са преминали към С.П.Ш. и Г.С.Ш..
3. Притежаваното от Л.С.Д. (придобито от Н.
М. Ш., И.М.Ш. и Д. М. Ш.) право на собственост върху гараж и 84/972 идеални
части от урегулиран поземлен имот XIV-15 от кв. 207 по плана на гр. София,
местност „Зона Б-2-3А“ е преминало чрез продажба в полза на ЕТ „С.-А.С.“ въз
основа на нотариален акт вх. peг. № 13511, акт 128, том
XLIII, дело 9877 по описа на Служба по вписванията.
4.Притежаваните от Л.В.Н., И.В.Н., А.А.М., Л.Н.К.-И., Т.Н.К. и И.М. Ш. право на собственост
върху жилище и 381/972 идеални части от урегулиран поземлен имот XIV-15 от кв.
207 по плана на гр. София, местност- „Зона Б-2-3 А“ са преминали чрез покупко-продажба в полза на
ищеца Н.С.З..
5. Г.Л.Н. запазил притежаваното от него право на
собственост върху работилница и 162/972 идеални части от УПИ XV-15.
Върху останалата част от урегулиран
поземлен имот XIV-15 от кв. 207 по плана
на гр. София, местност „Зона Б-2-3 А“ е построен жилищен блок на Министерство
на земеделието, за който е съставен АДС № 2978/1956 г. на Димитровски Райсъвет.
Според ищците, от изложеното следва, че
ДЪРЖАВАТА не притежава право на собственост върху 660.48/1382 идеални части от УПИ XV-15, целият с площ по графични данни от 1382
кв.м., поради което Акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013
г., вписан в Служба по вписванията вх.рег. № 650, том II, акт 19 неправилно
констатира права в полза на Държавата, като същият не създава права на
собственост.
Излагат се доводи, че върху посочените 660.48/1382
идеални части от УПИ XV - 15 нямат права на собственост и живущите в блока,
построен в УПИ XV - 15 от кв. 207 по плана на гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“, доколкото притежават само право на собственост върху жилищата,
но не и върху дворното място. Собствениците на апартаменти в блока, построен в
УПИ XV - 15 от кв. 207 по плана на гр. София, бул. „********* нямат акт за
собственост върху идеални части от дворното място и в полза на собствениците на
апартаменти по никакъв начин никой не е прехвърлял права на собственост върху
идеални части от дворното място.
С писмо, изх. №
91-1245/07.05.2015 г. по описа на Главен секретар на Министерство на
земеделието и храните, ищците са уведомени, че Министерство на земеделието е
стартирало процедура в Областна администрация - София-град за продажба на
идеални части от гореописания имот на собственици на апартаменти в блока,
заявили такова искане.
Според ищците, Акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013 г.,
вписан в Служба по вписванията, вх.рег. № 650, том II, акт 19, не създава права на собственост в полза на държавата, а само
неправилно и в нарушение на закона констатира, че такива са налице. Те считат, че изложеното в исковата молба обуслява
правния им интерес от предявяване на процесните
искове, като ги насочват срещу Министерство на земеделието и храните
на Република България, което претендира права противопоставими
на техните, срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който,
на основание чл. 31, ал.2 ГПК, представлява държавата в делата за права на
собственост върху недвижими имоти и срещу Областният управител на град София.
Ответникът
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на исковете, тъй като, въз основа АДС №08123/10.01.2013 г.,
собственост на държавата са 660.48/1382
идеални части от УПИ XV – 15.
Не оспорва, че Г. С.З.с крепостен
акт №93/1882г. е придобил къща с дворно място с площ от 992кв.м. на ул. „Хадери Аида” (сега бул.
„Александър Стамболийски”). Негов наследник е М.Г.З., на свой ред наследен от Б..
М.а Ш., Г. М.З., Е.М.Д.и Д.М.Б.. Съгласно АДС №2106 от 26.08.1949 г. и
административна преписка с peг. №542/1948 г. от Г. М.З. е одържавен един гараж и един
склад със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. С АДС №2108/01.09.1949 г. по адм. преписка с peг. №902/48 г. е национализирана от Н.С.Ш. 1/4 идеална част
от външна постройка и съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото. С АДС №2109 от 23.10.1949 г. (№9643) с адм.
преписка №2438/48 г. е одържавена от Б.Г.Ш. 1/4 идеална част от две постройки и
съответните тавански и зимнични помещения. С АДС
№2105 от 06.10.1949 г. (№2080) с адм. преписка
№555/48 г. е одържавена от Н.С.1/4 идеална част от външна къща от три стаи и
две кухни и вътрешни постройки, без кантора. С АДС №2701 от 31.12.1954 г.
(№5972) одържавена от Г. М.З. с Протокол от №56/15.11.1951 г. 1/4 идеална част
от вътрешна сграда, гараж и кантора - барака. След извършените отчуждителни производства на бул. „Ал. Стамболийски“ №24-26,
имотът, собственост на Г. З.. по стар peг. план от 1903 г. е представлявал имот II с площ 968
кв.м., а, съгласно Плана от 1947 г., е идентичен с имот, пл. №15. Видно от
комбинирана скица от 24.02.2011 г. имот ПН 16 през 1903 г. е собственост на В.Н.с
площ от 416кв.м , а според плана от 1947г. е имот с пл. №16. По сведение от
досие на АДС №08123/10.01.2012 г., съгласно АДС №3152/06.10.1949 г. са
одържавени от Д. И..Цедна къща на два етажа и три
магазина върху имот с площ от 420 кв.м. След 1947 г. двата имота, пл. №15 и №16
са обединени с обща площ 1 382 кв.м. за нуждите на Министерство на земеделието,
върху който е построена шест етажна ведомствена сграда с партер, за която е
съставен АДС №2978/09.04.1956 г. на Димитровски РНС.
След построяване на ведомствената
сграда за нуждите на Министерство на земеделието, собствениците на бивш имот пл. №15 са подали искане
за възстановяване на собствеността върху одържавените имоти. Поради липсата на
предпоставките за възстановяване ех lege на собствеността в стари реални
граници, на основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 88 НДИ (отм.) със Заповед
№РД57-3423/20.12.1993 г. на кмета на СО е отписан от актовите книги за държавна
собственост АДС №2108/49 г. в полза на наследниците на Е.Н.Д., на които е
възстановено правото на собственост и е предадено владението на 1/4 идеална
част от вътрешна постройка, без кантората и съответните идеални части от
сградата и мястото и без 1/4 идеална част от външна постройка, която е
разрушена. Със Заповед №РД-57-3424/20.12.1993 г. на кмета на СО е отписан от актовите
книги за държавна собственост АДС №2107/05.10.1949 г. в полза на наследниците
на Н.С.и Д.Б., на които е възстановено правото на собственост и е предадено
владението на 1/4 идеална част от вътрешна сграда, склад и гараж без кантора и
съответните идеални части от сградата и мястото и без външна постройка, която е
разрушена. Със Заповед
№РД-57-3425/20.12.1993 г. на кмета на СО е отписан от актовите книги за
държавна собственост АДС №2109/49 г. в полза на наследниците на Б.Г.Ш., на
които е възстановено правото на собственост и е предадено владението на 1/4
идеална част от вътрешна сграда, склад и гараж и съответните идеални части от
сградата и мястото, без външна сграда, която е разрушена. Със
Заповед №РД-57-3426/20.12.1993 г. на кмета на СО е отписан от актовите книги за
държавна собственост АДС №2106/49 г. в полза на наследниците на Г. М.З., на
които е възстановено правото на собственост и е предадено владението на 1/4
идеална част от вътрешна сграда, склад и гараж и съответните идеални части от
сградата и мястото, без външна сграда, която е разрушена. За оставащата 1/4
идеална част от външна къща е подадено Заявление №РД-97-00- 6160/19.11.1998 г.
от Н.Н.Б.(Б.) в качеството
на наследник на Д.Б., с което е поискала да бъде обезщетена на основание чл.2,
ал. 1 ЗОСОИ за 1/4 идеална част от външна къща и съответните идеални части от
общите части на сградата и от дворното място с площ 1040мкв.м., като е посочила
предпочитан начин на обезщетение - съсобственост с държавата. Със Заповед №РД-21-837/22.09.2000 г. и Заповед №РД-21- 837/01.02.2001 г.
на областния управител на област София е уважено искането на наследниците на Д.Н.Б.за
обезщетяване в съсобственост с апартамент №13 (50% от същия) в построената
сграда на Министерство на земеделието на бул. „Ал Стамболийски“ №24-26, вх. „А“, ет. 5. В резултат на това наследниците са получили обезщетение
50% от апартамент в съсобственост с държавата, а за разликата за сумата от 16
034 лв. с жилищни компенсаторни записи, съгласно Заповед №РД-23- 409/10.08.2001
г. на областния управител.
Със
заявление №РД-97-00-5921/19.11.1998 г. наследниците на Б.. М.а Ш. - П.Г.Ш.. И.М. Ш.. Н. М.
Ш., И.М.Ш. и Д. М. Ш. са поискали да бъдат обезщетени на основание чл. 2. ал.
1, т. 1 и чл. 6 ЗОСОИ за - 1/4 идеална част от къща на два етажа и три магазина
на първия етаж, заедно с прилежащите тавански и избени помещения и дворно място
с площ от 446.8 кв.м. Предпочитан начин на обезщетение е съсобственост в
построената сграда и магазини на партера или компенсаторни записи. След
разглеждане на искането със Заповед №РД-21-1101/22.12.2000 г. и Заповед
№Рд-21-23-596/15.05.2001 г. и Заповед №Рд-23- 597/15.05.2001 г. на областния
управител е определено обезщетение в съсобственост в апартамент №13 (50% от
същия) на пети етаж в сграда на бул. „Ал. Стамболийски“ №24-26 и за разликата
от 10 338 лв.обезщетение с компенсаторни записи. Съгласно Протокол-опис от 01.09.1949 г.
отчуждената външна къща е била със застроена площ 187.50 кв.м., а мястото
върху, което е построена съгласно АДС №2107/06.10.1949 г. е с площ 970.30 кв.м.
Техническите параметри на одържавения имот са определени на 27% от 970.30
кв.м., което е 261.981 кв.м. - 262 кв.м., взети от АДС №3152/06.10.1949г.,
където имота, отчужден от Д. И.Ц.е 420 кв.м., към които са добавени.
Продаденият апартамент №8 с 81.800/3068 идеални части от място с площ 420
кв.м., което се равнява на 11.18 кв.м., а апартамент №9, също продаден, с
76/3068 идеални части от място с площ 420 кв.м. се равнява на 10.40 кв. От това
следва, че общата стойност на продадените два апартамента е 21.60 кв.м. и
собствеността на Българската държава се разпростира върху 600.40 кв.м. Този
ответник твърди, че изложеното се потвърждава от Протокол за разпределение на
идеалните части на всеки апартамент от общите части на сградата и мястото. На
база тези данни са изчислени абсолютно точно идеалните части собственост на
държавата.
Излага дововоди,
че съсобствениците на идеални части от процесния имот
са както следва: 700/1382 идеални части са
собственост на възстановените собственици на вътрешна къща; 11.20/1328 идеални части собственост на Д.Д. Б.(съответстващи на 81.80/3068 идеални части от 420
кв.м., съгласно Нотариален акт №50, том. XXXVTH, дело №8025/92 г. за апартамент №8);
10.40/1328 идеални части собственост на Д. И.Ц.(съответстващи на 76/1328
идеални части от 420 кв.м., съгласно разпределителен протокол от 26.02.2958 г.
и нотариален акта №36, том. 2, дело №188/63 г. за апартамент №9) ; 660.40/1328
идеални части собственост на Държавата, който представлява остатъка до 1328
идеални части.
Стойността на дела на държавата е
обособена извън обсега на реституираната част, идваща като разлика за целия
имот УПИ XV-15 , който е образуван от обединяването на имоти с пл. №15 и имот с
пл. №16. Поради това описаните като
възстановени по реституционни преписки с peг. №РД-97-00-5921/98 г. и peг. №РД-97-00- 6160/98 г. идеални части, като наследствени
от първоначалната 1/4 идеална част,
следва да се смята не върху целия
имот към настоящия имот, а към частта от него, съответстваща на площта на одържавения имот към 1949г. и
съответстващи на последващото възстановяване, съгласно
Заповед №РД-57-3424/20.12.1993 г., Заповед №РД-57-3425/20.12.1993 г. и Заповед
№РД-57-3426/20.12.1993 г. на кмета на СО. Излага, че, освен посочените заповеди
за деактуване, ищците са получили и обезщетение в
съсобственост с апартамент №13 и с компенсаторни записи. Твърди, че посочените
в исковата молба идеални части не съответстват на действителното правно
положение и изключват изцяло проведеното отчуждително
и обезщетително след това производство. Твърди, че съгласно
заповед №РД-23- 596/15.05.2001 г. идеалните части за имот на бул. „Ал.
Стамболийски“ № 24 са следните: П.Г.Ш. -7/18 идеални части; И.М. Ш. - 7/90 идеални части; Н. М. Ш. - 28/270 идеални части; И.М.Ш. - 28/270 идеални части; Д. М. Ш. - 28/270 идеални части. Твърди, че съгласно приложения протокол
от 26.02.1958 г. правото на собственост
на всеки един от апартаментите от блока съответства и право на собственост от
общите части от сградата и от мястото, което дава възможност за безпогрешно
изчисляване на съсобствените идеални части от
дворното място.
Ответникът МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ в писмения си отгвоор излага
съображения за неосноватленост на исковете, като излага, че въз основа на АДС №
08123/10.01.2013 г. Българската държава
се легитимира като собственик 660,40/1382 ид. части
от УПИ XV-15, целият с площ от 1382
кв. м. Излага съображения, идентични с посочените в писмения отговор, на първия
ответник. Възразява, че имотът е придобит
по давност от държавата, тъй като към исковата молба са приложили 4 бр.
удостоверения, всички с peг. № ДИ-94-Н-1/14.01.1994 г., на ТОА Възраждане, издадени в
уверение на извършеното отписване от актовите книги на реституираните имоти,
като във всяко от четирите удостоверения, по отношение на всеки един от
актовете за държавна собственост с номера 2106, 2107, 2108 и 2109 изрично се
посочва, че „отписването е без външната
сграда на същия адрес, която е разрушена - построен е блок, одържавен с акт за
държавна собственост 2107/49 г." От посоченото е направен извод, че към 1993г., евентуално към
14.01.1994г., когато са издадени приложените към исковата молба удостоверения, наследниците,
на които имотите са реституирани, са били наясно, че не им се възстановява
външната сграда, където е построен блока на Министерство на земеделието,
респективно не се възстановяват съответните ид. части
от имота, върху който е построена поради невъзможност за възстановяване в
реални граници на застроената част. За наследниците е съществувала възможност
да заявят претенция за обезщетяване съгласно чл. б, ал. 1 от ЗОСОИ, в преклузивния едногодишен срок от влизането на закона в
сила. Предвид изложеното излага, че от посочената по-късна дата 14.01.1994 г.
към датата на предявяване на иска са изтекли повече от 20 години, т.е. е
изтекла максималната десетгодишна придобивна давност,
съгласно Закона за собствеността, поради което прави възражение за изтекла придобивна давност върху процесния
имот в полза на държавата.
Ответникът
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ СОФИЯ в писмения отговор излага
съображения за неосноватленост на исковете. Тъврди, че държавата е собственик на процесния
недвижим имот.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Уважаването на иск
с правно основание чл.108 ЗС обусловено от кумулативното наличие на
следните предпоставки, които да бъдат установени от доказателствата по делото,
а именно: ищецът да е собственик на
вещта, вещта да се владее или държи от ответника и
осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.
Относно активната материално правна легитимация на ищцците
съдът приема следното:
Между страните не е спорно и от представения крепостен акт№93/1882 г.
се установява, че Г. С.З.е придобил къща с дворно място с
площ от 992кв.м. на ул. „Хадери Аида”
(сега бул. „Александър Стамболийски”).
Не е спорно между страните и от
доказателствата се установява, че наследници на посчоеното
лице са: М.Г.З., наследен от Б.. М.а Ш.,
Г. М.З., Е.М.Д.и Д.М.Б..
Установява се, че, съгласно АДС
№2106 от 26.08.1949 г. и административна преписка с peг. №542/1948 г. от Г. М.З. е одържавен един гараж и един
склад със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. С АДС №2108/01.09.1949 г. по адм. преписка с peг. №902/48 г. е национализирана от Н.С.Ш. 1/4 идеална част
от външна постройка и съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото.
С АДС №2109 от 23.10.1949 г.
(№9643) с адм. преписка №2438/48 г. е одържавена от Б.Г.Ш.
1/4 идеална част от две постройки и съответните тавански и зимнични
помещения.
С АДС №2105 от 06.10.1949 г.
(№2080) с адм. преписка №555/48 г. е одържавена от Н.С.1/4
идеална част от външна къща от три стаи и две кухни и вътрешни постройки, без
кантора. С АДС №2701 от 31.12.1954 г. (№5972), одържавена от Г. М.З. с Протокол
от №56/15.11.1951 г. 1/4 идеална част от вътрешна сграда, гараж и кантора -
барака.
Не е спорно и от доказателствата се установява, че, по
подадени заявления за възстановяване на собствността със Заповед
№РД57-3423/20.12.1993 г. на кмета на СО е отписан от актовите книги за държавна
собственост АДС №2108/49 г. в полза на наследниците на Е.Н.Д., на които е
възстановено правото на собственост и е предадено владението на 1/4 идеална
част от вътрешна постройка, без кантората и съответните идеални части от сградата
и мястото и без 1/4 идеална част от външна постройка, която е разрушена.
Със Заповед №РД-57-3424/20.12.1993 г. на кмета на СО е отписан от актовите
книги за държавна собственост АДС №2107/05.10.1949 г. в полза на наследниците
на Н.С.и Д.Б., на които е възстановено правото на собственост и е предадено
владението на 1/4 идеална част от вътрешна сграда, склад и гараж без кантора и
съответните идеални части от сградата и мястото и без външна постройка, която е
разрушена.
Със Заповед №РД-57-3425/20.12.1993г. на кмета на СО е отписан от актовите
книги за държавна собственост АДС №2109/49г. в полза на наследниците на Б.Г.Ш.,
на които е възстановено правото на собственост и е предадено владението на 1/4
идеална част от вътрешна сграда, склад и гараж и съответните идеални части от
сградата и мястото, без външна сграда, която е разрушена.
Със
Заповед №РД-57-3426/20.12.1993 г. на кмета на СО е отписан от актовите
книги за държавна собственост АДС №2106/49 г. в полза на наследниците на Г. М.З.,
на които е възстановено правото на собственост и е предадено владението на 1/4
идеална част от вътрешна сграда, склад и гараж и съответните идеални части от
сградата и мястото, без външна сграда, която е разрушена.
По Заявление
№РД-97-00- 6160/19.11.1998 г. на Н.Н.Б.(Б.) в качеството на
наследник на Д.Б., за обезщетение на
основание чл.2, ал. 1 ЗСОИ за 1/4 идеална част от външна къща и съответните
идеални части от общите части на сградата и от дворното място с площ 1 040 кв.м.,
с посочен предпочитан начин на обезщетение - съсобственост с държавата е
постановена Заповед
№РД-21-837/22.09.2000 г. и Заповед №РД-21-837/01.02.2001 г. на областния
управител на област София, като на наследниците на Д.Н.Б.е уважено искане за
обезщетяване в съсобственост с 50 % от апартамент
№13 в построената сграда на Министерство
на земеделието на бул. „Ал Стамболийски“ №24-26, вх. „А“, ет. 5 в съсобственост с държавата, а
за разликата за сумата 16 034 лв. - с жилищни компенсаторни записи, съгласно
Заповед №РД-23- 409/10.08.2001 г. на областния управител.
По заявление №РД-97-00-5921/19.11.1998 г. на наследниците на Б.. М.а Ш. - П.Г.Ш., И.М. Ш., Н.
М. Ш., И.М.Ш. и Д. М. Ш. за обезщетяване на основание чл. 2. ал. 1, т. 1 и чл.
6 от ЗОСОИ за 1/4 идеална част от къща
на два етажа и три магазина на първия етаж, заедно с прилежащите тавански и
избени помещения и дворно място с площ от 446.8 кв.м. с предпочитан начин на
обезщетение е съсобственост в построената сграда и магазини на партера или
компенсаторни записи. Със Заповед №РД-21-1101/22.12.2000 г. и Заповед
№Рд-21-23-596/15.05.2001 г. и Заповед №Рд-23- 597/15.05.2001 г. на областния
управител е определено обезщетение в съсобственост в апартамент №13 (50% от
същия) на пети етаж в сграда на бул. „Ал. Стамболийски“ №24-26 и за разликата
10 338 лв. - обезщетение с компенсаторни записи.
Ищците твърдят, че установявават правото си на собственост върху процесния недвижим имот с влязло
в сила решение от 06.07.1999 г. по гр.д. № 5304/1994 г. по описа на СРС, с
което е допусната делба между Н.Н.Б.с 270/920 ид.части, П.Г.Ш.-105/972 ид.части,
Н. М. Ш. 28/972 ид.части, И.М.Ш.-28/972 ид.части, Д. М. Ш.-28/972 ид.части,
Л.В.Н.-90/972ид. части, И.В.Н.-90/972 ид.части, А.А.М.-90/972 ид. части, Р.М.К.-60/972
ид. части, И.М. Ш.-21/972 ид.
части и Г. Л. Н. -162/972 ид. Части, ВЪРХУ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 24 във вътрешната част на дворното място с сплощ около 209кв.м., находяща се
в дворното място, съставляващо имот, пл. № 6, от 207 кв.м., парцел 2 по плана
на гр. София, м. Центъра, с пространство от около 1 050 кв.м. при посочени
съседи и квоти в съсобствеността.
От мотивите на съдебното решение е видно, че правото на собственост на съделителите е установено въз основа на описаните по – горе
заповеди, с които са отписани от книгите за държавна и общинска собственост идеални части от делбения
имот, представляващ посочената по-горе двуетажна жилищна сграда. От
съдържанието на решението следва извод, че предмет на делба е двуетажната
жилищна сграда, описана в диспозитива на решението,
не и поземления имот, в който същата е построена. Освен това от съдържанието на
псосочените заповеди за отписване от актовите книги
за държавна и общиснска собственост се установява, че
същите имат за предмет идеални части от построени в поземления имот сгради и
съответните ид. части от общите части на сградата, но
не и на дворнорто място, в което са построени.
Този извод се потвърждава от заключението на приетите по делото две съдебно - технически експертиза,
които съдът кредитира като обективни и обосновани и непротиворечиеви.
Според вещото С. след проследяване измененията в регулационните и кадастрални
планове за района, в който попада имота, идентифициран с крепостен акт№ 93/1882
г. и последващите АДС за одържавяване, е установено, че
настоящият УПИ XV-15 от
кв. 207 по плана на гр.София, м.“Зона-Б-2-3-А“ с адм.адрес
гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“№ 24-26 е образуван при обединяване на имота,
описан в крепостния акт с площ от 992 кв.м. и съседния имот с площ от 416 кв.м.
Направеното заключение е потвърдено от това на вещото лице Д., според който съществуващият в
момента процесен имот УПИ XV-15 с площ 1382 кв.м. се състои от ПИ-15 с площ 962 кв.м. и ПИ- 16 с
площ 420 кв.м. по стар неодобрен
кадастр.план 1945 г. Според вещото лице при
изготвянето на акт
за частна държавна собственост, окончателното разпределение на идеалните
части на УПИ XV-15 с площ от 1382
кв.м. е следното: 636,70/1382 идеални части частна държавна
собственост, 700/1382 идеални части са принадлежащи на
вътрешната сграда и са възстановени на бивши собственици; 11,20/1382 идеални
части са на апартамент № 8 на бул. “********, собственост на Д.Д. Б., съгласно нот. акт. № 50, том
XXXVIII, дело № 80251992 г.; 10,40/1382 идеални части са на апартамент №9 на
бул. “********, собственост на Д. И.Ц., съгласно нот.
акт. № 36, дело № !88/31 януари 1963 г.;
11,85/1382 идеални части, съгласно Разпределителен протокол от 26.11.1958 г.,
са на апартамент № 13 на бул. “**********, собственост на Н.Н.Б./единствен
наследник на Н.С.Б.и Д.Н.Б./и 11,85/1382 идеални части, съгласно
Разпределителен протокол от 26.11.1958 г., са на апартамент № 13 на бул. “**********,
собственост на наследниците на Б.М.а Ш..
Направените изводи се потвърждават от заключението на вещите лица по повторната съдебно - техчническа
експертиза, като е прието след
анализ на на събраните по делото доказатеслтва,
че е налице частична идентичност
между недвижимия имот, описан в Крепостен
акт 93/1882 г., и процесния имот, представляващ УПИ-XIV-15, тъй като в него е включен и ПИ, пл. № 16 с площ 416 кв.м., като възстановената
на наследниците на бившите собственици идеална част от този имот от 700/1382 ид.части, като площите по реституция е намалена заради
премахната вътрешна сграда и построен
блок на Министерство на замеделието и обезщетяване на
бившите собственици. Според вещите лица, съгласно Рапределителен
протокол от 26.02.1958 г., на Д.Б.са
представени 11.20/1382 ид.части и 10,40/1382 ид.части
- на Д. Ц., след което са останали 660.40/1382 ид.части,
за които е съставен АДС № 8123/10.01.2018 г.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява, че държавата е собственик на 660.40/1382 ид.части
идеални части от описания в исковата молба недвижим имот, тъй като не е опровергана
доказателствената стойност на АДС № 08123/10.01.2013г.,
който легитирмира държавата като собственик на същия.
Фактът, че не се установи собествеността на
ищците върху процесните имоти, нито факта на владение
от ответнита страна на собствени на ищците имоти,
предявената претенция, обуславя правния извод на съда за неоснователност на
предявените искове и те, като такива, следва да бъдат отхвърлени.
При тоси изход на спора и на основнаие чл.78, ал.3 ГПК ищците дъжат
на ответниците сторените по делото разноски, но такива
не са претендирани, поради което и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.П.,
Н. Ц.. З., ЕГН **********, Г.Л.Н., ЕГН **********, С.П.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш.,
ЕГН ********** и А.Р.С., действаща като ЕТ с фирма „С.-А.С.“, ЕИК *********, чрез адвокат И. Ш. със съд. адрес: ***, против
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, София, бул. Христо Ботев № 55, МИНИСТЪРА на РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, София, ул.
Св.Св. Кирил и Методий № 17-19 и ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на гр. София, София, ул. Алабин № 22, субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за
установено по
отношение на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И
ХРАНИТЕ, МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, и ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ГР. СОФИЯ, че
ищците са съсобственици на целия УПИ XV-15 от кв. 207
по плана на гр. София, местност „Зона Б-2-3 А“, с административен адрес гр. София, бул. „*********,
включително на 660.48/1382 идеални части от УПИ XV-15 от кв. 207 по плана на
гр. София, местност „Зона Б-2-3 А“ с административен адрес в гр. София, бул. „*********,
описани в Акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013 г., вписан в Служба
по вписванията вх.рег. № 650, том II, акт 19, и за осъждане на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, и ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ГР. СОФИЯ да им предадат владението върху 660.48/1382
идеални части от УПИ XV-15 от кв.
207 по плана на гр. София, местност
„Зона Б-2-3 А“ с административен адрес в гр. София, бул. „*********, описани в
Акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013 г., вписан в Служба по
вписванията вх.рег. № 650, том II, акт 19.“, както и на основание чл. 537, ал.2
от ГПК да бъде отменен акт за държавна собственост № 08123 от 10.01.2013 г.,
вписан в Служба по вписванията вх.рег. № 650, том II, акт 19, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.