РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Петрич, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101215 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът „Р. – ****“ ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц.Б.***“ № **, ЕИК ****, твърди, че има качеството на лизингополучател по Договор
за финансов лизинг от 03.01.2020 г., сключен с „М. П.“ ЕООД (като лизингодател) и
отнасящ се до лек автомобил „Ланд Ровер Дискавъри Спорт“, с рег. № СВ ** ** ММ.
Сочи, че по отношение на лизингования автомобил лизингодателят е сключил с
ответника (като застраховател) Договор за застраховка „КАСКО“, материализиран в
полица с № 20-0300/302/5000010 от 06.01.2020 г. Поддържа, че на 29.08.2020 г. в
Република И. и съответно в рамките на покритието на застраховката е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, а именно – градушка. Изтъква, че в
резултат на последното по моторното превозно средство са причинени имуществени
щети, чиято стойност е 10 064,88 лв. Смята, че отговорността за тяхната репарация се
носи от ответника, но същият необосновано отказва изплащането й. Затова иска
визираната сума да му бъде присъдена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „ЗАД „А.Б.““ А.Д, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„С.“ № **, ЕИК ****, намира ищцовата претенция за неоснователна, настоява за
нейното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Излага доводи, че: цитираният договор за застраховка е бил сключен между него и
1
лизингодателя на превозното средство, поради което ищецът не е оправомощен да
търси застрахователно обезщетение; не е доказано реалното настъпване на
застрахователното събитие, нито е установено, че вредите са причинени от него; той не
е бил своевременно уведомен, че такова се е случило; размерът на претендираната
обезвреда не кореспондира с вида и с характера на самите щети.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
1.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от
фактическо и правно естество, стоящи в основата на разглежданата хипотеза, е нужно
да се маркират основните й принципни специфики.
1.1.1.) Уважаването на предявената искова претенция е детерминирано от
едновременната даденост на няколко изисквания, свеждащи се до: 1/ валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от сочения договор за имуществено
застраховане на процесния автомобил, по което ищецът има качеството на застрахован,
а ответникът – на застраховател; 2/ настъпването на застрахователното събитие, за
което застрахователят носи риска; 3/ претърпяването на твърдените вреди от
застрахования, възлизащи на исканата стойност; 4/ пряка и непосредствена причинна
връзка между събитието и вредите и 5/ неизпълнение на задължението на ответника да
заплати съответното застрахователно обезщетение.
1.1.2.) С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената
тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да
установи наличието на първите четири предпоставки, формиращи фактическия състав
на иска, а в тежест на ответното дружество е да проведе доказване относно погасяване
на задължението. Без значение в тази връзка е, че ответникът не е представил писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а е оспорил иска в последващ
етап от развитието на делото. Неподаването на отговор има последиците, предвидени в
чл. 133 ГПК, а не прави иска основателен, нито освобождава ищеца от процесуалното
му задължение да докаже, при условията на пълно и главно доказване, фактите, имащи
правопораждащ ефект спрямо субективното материално право, за което иска съдебна
защита (вж. Решение № 67/06.07.2010 г. по т. д. № 898/09 г., І т. о. на ВКС, Решение №
27/16.04.2014 г. по т. д. № 1893/13 г., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 128/25.02.2015 г. по
т. д. № 2611/13 г., ІІ т. о. на ВКС).
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по казуса, поставен за
решаване, се извлича от анализа на доказателствата, които са относими към него, и е
следната:
1.2.1.) Между страните няма спор по отношение сключването на
финансовия лизингов договор между „М. П." ЕООД (като лизингодател) и ищеца (като
лизингополучател) досежно лекия автомобил „Ланд Ровер Дискавъри Спорт“, с рег. №
2
СВ ** ** ММ, и на застрахователната сделка между първото и ответника (като
застраховател) по застраховка „КАСКО“ за превозното средство. Тези обстоятелства се
верифицират и от приобщените към доказателствения материал документи,
обективиращи обсъжданите договори (застрахователната полица, ведно с Приложение
№ 1, № 2, специални условия и общи такива към нея, и договорът за лизинг), както и от
Част І на свидетелството за регистрация на автомобила.
1.2.2.) От така упоменатите писмени доказателства се изяснява, че:
- периодът на покритието на застраховката е от 07.01.2020 г. до
06.01.2021 г., а териториалният й обхват е ограничен до държавите от континента
Европа и Азиатската част на Република Т. (т. 5 от специалните условия към полицата);
- градушката е сред обезпечените застрахователни рискове (т. 7.1 от
общите условия към застрахователната полица);
- при настъпване на застрахователно събитие, различно от кражба и
грабеж, застрахованият е длъжен в 5-дневен срок писмено да уведоми застрахователя,
което може да стане по електронна поща (***@*******.**), в офиса на най-близкото му
представителство или на адрес в гр. С., ул. „П. М. Б.“ № *, п. к. **** (т. 87.2 във вр. с т.
87 от общите условия);
- при липса на такова уведомяване, включително при неспазване на
предвидения срок, застрахователят може да откаже изплащането на застрахователното
обезщетение, ако неуведомяването е с цел да се попречи на установяването на
обстоятелствата, при което е настъпило застрахователното събитие, или
установяването им вече е станало невъзможно (т. 90 от общите условия);
- макар застрахователната сделка да е сключена от лизингодателя,
премията по нея е за сметка на лизингополучателя (чл. 14 от договора за лизинг).
1.2.3) Според представения от ищеца документ, който изхожда от
ответника и представлява „Актуална информация относно предприети мерки за
превенция“ на заболяването КОВИД-19, с последна актуализация от 01.11.2021 г.,
уведомяването на застрахователя за настъпили застрахователни събития може да стане
и на телефонен номер 0700 13 014.
1.2.4.) Според приложените към исковата молба разпечатки от електронна
кореспонденция:
- на 31.08.2020 г., в 11:37 ч. и в 11:43 ч., са били проведени 2 броя
изходящи телефонни повиквания към телефонен номер 0800 13 014, първото от които е
с продължителност от 4 мин. и 9 сек., а второто – от 1 мин. и 47 сек., без да става ясно
който е бил инициаторът на разговорите, респ. кой е неговият телефонен номер;
- на 31.08.2020 г., в 14:52 ч. и в 15:11 ч., са били изпратени две
съобщения по електронна поща, от имейл-адреса (*************@*****.***) на
законния представител (Г. А.) на ищцовото дружество към този на ответника
(***@*******.**), предвиден за заявяване на застрахователни претенции, в които е било
3
посочено, че на 29.08.2020 г. в Република И. по застрахования автомобил са настъпили
повреди, причинени от градушка;
- на 17.09.2020 г., в 15:02 ч., е било изпратено такова съобщение от
законния представител на дружеството ищец и до лизингодателя на превозното
средство.
1.2.5.) Ответникът не признава получаването на тази кореспонденция от
негова страна, като по повод искане на ищеца по чл. 190 ГПК, касаещо нейното
представяне, заявява, че изобщо не притежава такава.
1.2.6.) Ищцовата страна е представила моторното превозно средство за
оглед от служител на ответника на 26.04.2021 г., за което е бил съставен списък
относно констатирани поражения от градушка, изразяващи се във вдлъбнатини по:
предния капак, задния капак (под стъклото му), средната част на тавана, лявата предна
врата, задния ляв панел, рамката над вратите отляво, лявата задна врата и рамката над
вратите отдясно.
1.2.7.) Съгласно „проформа“ фактура № 2021_WQW_001589/09.07.2021 г.,
издадена от „М. – П.“ ЕООД, ремонтът на автомобила в сервиз на това дружество ще
струва 10 064,88 лв.
1.2.8.) От първоначалното и от допълнителното заключение на
изслушаната съдебна автотехническа експертиза, се констатира, че:
- повредите по превозното средство, за които ищецът претендира
обезщетение, съответстват на онези, описани в списъка от 26.04.2021 г., изготвен от
служителя на ответника;
- официалният представител на марката „Ровер“ за Република Б. е „М.
П." ЕООД и ремонтът в негов сервиз ще струва толкова, колкото е отразено в
цитираната „проформа“ фактура;
- средната пазарна цена за отремонтирането в други сервизи,
предлагащи същата услуга, е 5 445 лв.;
- към 29.08.2020 г. автомобилът е бил с валиден документ за успешно
преминат годишен технически преглед;
- няма фактически данни, от които да се даде заключение дали преди
тази дата по моторното превозно средство е имало други щети.
1.2.9.) Експертното заключение подлежи на цялостно кредитиране. То е
подробно и задълбочено мотивирано. Дава точен отговор на поставените задачи.
Базира се на внимателна преценка на доказателствата и на пазарните условия,
относими към обекта му на изследване. По никакъв начин не се опровергава от
останалата доказателствена съвкупност, нито пък се констатират данни, които да
поставят под съмнение неговата правилност.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите нормативни
разпоредби, създават опора за юридическите заключения, че:
4
1.3.1.) След като ищецът е лизингополучател по договор за финансов
лизинг на лекия автомобил, който е застрахован при ответника по имуществена
застраховка „КАСКО“, а застрахователната премия е за негова сметка и се касае за
частична повреда, значи именно той има качеството на застрахован (чл. 384, ал. 2, т. 1
във вр. с ал. 1 във с § 1, т. 1 от ДР на КЗ).
1.3.2.) Не е доказано обаче второто от гореизброените условия, обуславящи
уважаването на иска, доколкото резултатът от доказателствената дейност, проведена от
ищеца, не позволява да се счита за установено, че застрахователното събитие е било
реализирано в рамките на времевия и териториален обсег на застраховката.
1.3.2.1.) Както беше акцентирано, доказването в тази насока е главно,
поради което то трябва да е и пълно. И в гражданскопроцесуалната доктрина (вж. Ж.
Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. Иванова, „Българско гражданско
процесуално право“. изд. „Сиела“, 9-то издание, 2012 г., стр. 255) и в съдебната
практика (вж. Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10 г., IV г. о. на ВКС) е
утвърдено разбирането, че пълното доказване е онова, което създава сигурно
убеждение (води до несъмненост), че дадено обстоятелство се е осъществило в
обективната действителност. Ако страната, в чиято тежест е неговото провеждане, не
се справи с изпълнението му, за съда възниква задължението да не зачете правната
последица на недоказания юридически факт (вж. Решение № 235/15.04.2010 г. по гр. д.
№ 673/09 г., I г. о. на ВКС).
1.3.2.2.) Доказателствата, ангажирани от ищеца по отношение на
коментираното правнорелевантно обстоятелство, нямат тези характеристики.
Разпечатките от телефонната кореспонденция и от онази, свързана с електронната
поща, са частни свидетелстващи документи, които са създадени от самия ищец и нямат
достоверна дата (чл. 181 ГПК), а тези им особености предопределят тяхната ниска
доказателствена стойност. Фактическите данни, че близо 3 месеца, след като е изтекъл
срокът на застрахователния договор, по застрахования автомобил са били налични
уреждания, които отговарят на последствия от градушка, не означава, че те са
получени във времето и на мястото, поддържани от ищцовата страна, респективно, че
се покриват от застраховката в темпорален и в пространствен формат. А други
доказателства в обсъждания аспект няма.
1.3.3.) Щом като не е налице един от белезите на симултанния фактически
състав, пораждащ претендираното вземане, излишно е да бъдат подлагани на преценка
другите му елементи, съответно останалите доводи и възражения на страните.
1.4.) Така в крайна сметка се налага финалната констатация, че разглежданият
иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
2. Относно съдебните разноски:
2.1.) Предвид изхода от делото, право на съдебни разноски има само ответникът
5
(чл. 78, ал. 3 ГПК). Техният общ размер възлиза на 1 542,92 лв. и е сбор от заплатен
адвокатски хонорар (998,40 лв.) и от платено възнаграждение за вещо лице (544,52 лв.).
Не са ангажирани надлежни доказателства за заплащането на допълнителния размер на
адвокатския хонорар (от 120 лв.), вписан в последния депозиран списък по чл. 80 ГПК,
поради което и той няма как да бъде присъден (съобр. т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС). В тази връзка е представена
само данъчна фактура, а тя сама по себе си не е в състояние да удостовери, че
съответното възнаграждение е платено (вж. Определение № 296/30.05.2017 г. по ч. т. д.
№ 1061/17 г., II т. о. на ВКС).
2.2.) Не може да бъде възприето оплакването на ищеца, направено по на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение. Неговият
размер не е непропорционален спрямо минималния такъв (от 831,95 лв.), предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, на фона
на материалния интерес от делото, особеностите му от фактическо и правно естество и
осъществените процесуални действия.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Р. – ****“ ЕООД , със седалище и адрес на управление в
гр. П., ул. „Ц. Б.***“ № **, ЕИК ****, предявен срещу „ЗАД „А. Б.““ АД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № **, ЕИК ****, с който се
претендира последното (в качеството му на застраховател) да бъде осъдено да
заплати на първото (като застрахован) сумата от 10 064,88 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „КАСКО“, обективиран в
полица с № 20-0300/302/5000010 от 06.01.2020 г. и отнасящ се до лек автомобил „Ланд
Ровер Дискавъри Спорт“, с рег. № СВ ** ** ММ, което обезщетение касае щети по
посоченото превозно средство, причинени от застрахователно събитие, станало на
29.08.2020 г. в Република И. и изразяващо се в градушка.
ОСЪЖДА „Р. – ****“ ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц. Б.“ № **, ЕИК ****, да заплати на „ЗАД „А. Б.““ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „С.“ № **, ЕИК ****, сумата от 1 542,92 лв., представляваща
съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б. в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
6
чрез Районен съд – гр. П.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7