№ 652
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000530 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 69735/18.06.2024год. на „ Виал Интернационал„
ЕАД срещу Решение № 830/11.06.2024год., постановено по т.д.№ 1251/2023год. на СГС,с което е
„Виал Интернационал „ ЕАД е обявено в несъстоятелност,постановена е обща възбрана и запор
върху имуществото на дружеството и е прекратена дейността на предприятието.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,че е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение, с
което по същество се допълва Решение № 726/21.05.2024год., постановено на основание чл. 632,
ал.5 във вр. с ал.1 от ТЗ. Това действие на съда не можело да бъде при спряно производство по
несъстоятелност. Твърди се също така, че не са били налице и материално-правните предпоставки
за постановяване на решението . Изводът на съда за липса на налично имущество у длъжника бил
направен в противовес на събраните по делото доказателства, от които се установявало че „ Виал
Интернационал“ ЕАД притежава активи, годни да покрият първоначалните разноски.Като налично
имущество се сочат 9 броя моторно- превозни средства и наличието им налагало извод ,че
прибързано, незаконосъобразно и необосновано първоинстанционния съд бил приел ,че са налице
основанията за обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване на производството.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение.
Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от „ Ерджест С.П.а-дружество, учредено
съгласно законодателството на Р Италия. В него се поддържа , че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и че следва да бъде потвърдено. Сочи се , че решението по чл. 632, ал.1 от ТЗ не
било обжалвано, поради което правният спор относно това дали дружеството притежава активи,
годни да покрият първоначалните разноски, не можело да се повдига на този етап в производството
чрез въззивна жалба срещу решението от 11.06.2024год. Поддържа се , че с обжалваното решение е
отстранен констатиран пропуск в решението по чл. 632, ал.1 от ТЗ, а именно съдът по
1
несъстоятелността да се произнесе с изричен диспозитив относно всички последици,визирани в
нормата на чл. 632, ал.1 от ТЗ, към която препраща ал.5 на чл.632 от ТЗ.Отстранявайки този
пропуск с обжалваното решение,то същото не се явявало постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила , тъй като отстраняването на пропуска било извършено по почин на
съда, а не в производство по чл. 250 от ГПК. Твърди се , че с постановяване на обжалваното
решение не се затруднява дейността на синдика, тъй като и при спряно производство по
несъстоятелност е допустимо той да предяви искове по чл. 649, ал.1 от ТЗ.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, счита въззивната жалба за
процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 613а, ал.1 от ТЗ от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се
произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав съобрази от
фактическа и правна страна следното :
С Решение № 1354/08.11.2023год., постановено по т.д.№ 1253/2023год. по описа на СГС е
отхвърлена молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от Ерджест С.П.А.-дружество, учредено съгласно
законодателството на Р Италия за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност срещу „Виал Интернационал „ ЕАД / с предишно наименование „ Таяран
Джет „ ЕАД./
Горното решение е отменено с Решение № 249/15.04.2024год., по възз.т.д.№ 976/2023год.
на САС, с което е обявена неплатежоспособността на „ Виал Интернационал „ ЕАД с начална дата
31.12.2020год. на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ, открито е производство по несъстоятелност на „
Виал Интернационал „ ЕАД, постановена е обща възбрана и запор върху неговото имущество и е
назначен е временен синдик на дружеството.
Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 17.04.2024год.и срещу него не е подавана
касационна жалба.
С Определение № 1513/20.04.2024год., по повод отчет на синдика и на основание чл. 632,
ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.629б от ТЗ съдът по несъстоятелността е постановил предплащане на
разноски в производството по несъстоятелност .
С Решение № 726/21.05.2024год. съдът по несъстоятелността е постановил спиране на
производството по несъстоятелност на „ Виал Интернационал“ ЕАД на основание чл. 632, ал.5, вр.
с ал. 1 от ТЗ. Мотивирал се е с липсата на привнесени суми за покриване на първоначалните
разноски в производството по несъстоятелност , както и с липсата на имущество на длъжника,
което да се осребри в рамките на производството по несъстоятелност.
Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.05.2024год. и не е обжалвано.
С подадена на 27.05.2024год. от Ерджест С.П.А молба вх.№ 59844 е поискано от съда по
несъстоятелността да допълни Решение № 726 като се произнесе с нарочен съдебен акт –
допълнително решение със съдържанието по чл. 632, ал.1 от ТЗВ искането е посочено, че в
решението по чл. 632, ал.1 от ТЗ не се съдържат всички последици, предвидени в цитираната
правна норма. Сочи се, че освен спиране на производството по несъстоятелност е следвало да се
допуснат предвидените обезпечителни мерки за охраняване на масата на несъстоятелността,
прекратяване дейността на предприятието на длъжника и обявяването му в несъстоятелност. Това
не било сторено в Решение № 726, поради което същото следвало да се допълни. В молбата е
направено искане за постановяване на допълнително решение, с посочените по-горе реквизити или
при условията на евентуалност- постановяване на допълнително решение по почин на съда- в
изпълнение на служебните му задължения за администриране на открито производство по
несъстоятелност.
С обжалваното в настоящото производство Решение № 830/11.06.2024год. „Виал
Интернационал“ ЕАД е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото на дружеството и прекратяване на дейността на предприятието. Прието е , че в с
случая не се касае за хипотеза на допълване по чл.250 от ГПК, а за пропуск в постановеното
решение за спиране на производството по несъстоятелност да се допуснат обезпечителни мерки за
охрана на масата на несъстоятелността ,за прекратяване на дейността на предприятието на
длъжника и за обявяването му в несъстоятелност. Счетено е , че при наличие на предпоставките по
чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 от ТЗ следва да се постанови решение със съдържанието по чл. 632, ал.1
от ТЗ, доколкото е налице пропуск това да бъде сторено.
2
Настоящият съдебен състав намира , че обжалваното решение не е постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и не е неправилно, както се поддържа от въззивника.
На първо място счита за необходимо да посочи ,че счита обжалваното решение за
решение за поправка на очевидна фактическа грешка /чл. 247 от ГПК/ .Отбелязва това във връзка и
доколкото въпросът относно естеството на обжалвания съдебен акт е поставен от страните по спора
и е от значение за неговото разрешаване.
Нормата на чл.632, ал.5 от ТЗ предвижда, че след постановяване на решението по чл.630
от ТЗ производството по несъстоятелност се спира при недостатъчност на наличното имущество за
покриване на разноските по производството . Сочената разпоредба на чл. 632, ал.5 вр. с ал.1 от ТЗ
очертава обема на дължимото от съда произнасяне и предвижда че в правомощията на съда по
несъстоятелността освен да спре производството по несъстоятелност е и да допусне обезпечение
чрез налагане на запор , възбрана или други обезпечителни мерки за запазване на имуществото от
масата на несъстоятелността, да постанови прекратяване дейността на предприятието, както и да
обяви длъжника в несъстоятелност. Тоест постановеното в хипотезата на чл. 632, ал.5 вр. с ал.1 от
ТЗ решение на съда по несъстоятелността следва да съдържа диспозитив , съответен на
предвиденото в цитираната правна норма негово съдържание.
В настоящия случай с Решение № 726/21.05.2024год. е спряно производството по
несъстоятелност на « Виал Интернационал « ЕАД като съдът по несъстоятелността е пропуснал да
формулира диспозитив по всички последици , визирани в разпоредбата на чл.632,ал.5 вр. с ал.1 от
ТЗ, а именно : да допусне обезпечителни мерки за охраняване на масата на несъстоятелността,
прекратяване дейността на предприятието на длъжника и обявяването му в несъстоятелност. В
мотивната част на съдебния акт, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 632, ал.5 вр. с ал.1 от ТЗ
, което означава че е формирал воля / макар и само чрез цифровото изписване на релевантната
законова разпоредба/ да постанови решение със съответния, предвиден в същата правна норма ,
диспозитив. Така формираната воля на съда не е намерила отражение в диспозитива на Решение №
726/21.05.2024год, което несъответствие съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.
247 от ГПК. В случая не сме изправени пред липсваща воля на съда за постановяване на решение в
хипотезата на чл. 632, ал.5 вр. с ал.1 от ТЗ и с предвиденото в същата разпоредба съдържание , за
да е налице непълно решение и този пропуск да бъде отстранен по реда на чл. 250 от ГПК.
Изложеното обосновава извод, че обжалваното решение не съставлява решение по чл. 250
от ГПК, а решение за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено в производство по чл.
247 от ГПК/. Последното е приложимо и в производството по несъстоятелност, съгласно
разпоредбата на чл. 621 от ТЗ.
Със спиране на производството по несъстоятелност е налице временна забрана да се
извършват процесуални действия по това дело. Действително Решение № 830/11.06.2024год. е
постановено след спиране на производството по несъстоятелност, но от този факт не следва че е
нарушена горната забрана. От една страна извод за това се следва от вида на извършеното от съда
по несъстоятелността действие - постановяване на решение по чл. 247 от ГПК, от друга - че е
извършено от орган по делото на несъстоятелността, който не се десезира със спиране на делото и
от трета- че не се касае за действия, които попадат в обхвата на забраната. В тълкувателно решение
№ 2/18год. от 13.07.2020год. постановено по т.д.№2/18год. на ОСТК на ВКС е прието ,че спирането
на производството по несъстоятелността не рефлектира върху правомощията на синдика,
упражнявани в отделни производства - по чл. 658, ал. 1 , т. 7 ТЗ и по исковете по чл. 694 и чл. 649
ТЗ,поради което се явяват несъстоятелни доводите на въззивника, че с постановяване на решението
по чл. 632, ал.5 вр. с ал.1 от ТЗ в пълния му диспозитив ще се затрудни дейността на синдика с
оглед възможностите за попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на
кредиторите на длъжника.
В случая се обжалва решение по чл. 247 от ГПК и при обжалване на този съдебен акт е
недопустимо сезираният съд да се произнася по правилността на решението по чл. 632, ал.5 вр. с
ал.1 от ТЗ- Решение № 726/21.05.2024год. и относно въпроса дали са били налице или не
предпоставките за неговото постановяване. Решение № 726/21.05.2024год. не е било обжалвано , в
която обратна хипотеза и по реда на инстанционния контрол би се стигнало до ревизия на
виждането на съда по несъстоятелността относно липсата налични средства у длъжника за
покриване началните разноски в производството по несъстоятелност и по конкретно- липсата на
3
налично имущество, което да се осребри в рамките на производството по несъстоятелност и
липсата на предплатени разноски в производството по несъстоятелност. Длъжникът не е депозирал
въззивна жалба срещу това решение и същото е влязло в сила,поради което пререшаването на
въпроса относно наличието на законовите предпоставки за спиране на производството по
несъстоятелност на „ Виал Интернационал „ ЕАД и то в производство по обжалване на решение по
чл. 247 от ГПК, е недопустимо.
Предмет на преценка при обжалване на постановено решение за поправка на очевидна
фактическа грешка е наличието или не на такава и тази преценка се извършва след съпоставяне
на действителната воля, изразена в основното решение с диспозитива на същото. Решението за
поправка на очевидна фактическа грешка образува едно цяло с основното решение само след като
влезе в сила. Процесът на неговото стабилизиране обаче е самостоятелен и има съвършено
различни последици и цел, а силата на пресъдено нещо на това решение касае наличието на
несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива на основното
решение.
В контекста на посоченото и изложеното по –горе от съда във връзка с характера на
обжалвания съдебен акт ,настоящият съдебен състав счита ,че е налице несъответствие между
волята на съда и нейния външен израз в диспозитива на Решение № 726/21.05.2024год. и това
несъответствие е премахнато с постановяване на Решение № 830/11.06.2024год..Тоест налице са
предпоставките за поправяне на очевидна фактическа грешка в Решение № 726, поради което
обжалваното решение, с която тя е отстранена , се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 830/11.06.2024год., постановено по т.д.№ 1251/2023год. по
описа на СГС, ТО, VI-3 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4