Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.07.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на пети юли две
хиляди и двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5491 по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5491/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Е.“
АД *** срещу решение №20274491 от 11.12.2020 г по гр.дело №8302/2020 г на СРС , 53 състав , поправено с решение №20057858 от 04.03.2021 г по същото дело , с което въззивникът е
осъден по иск с правно основание чл.405 КЗ да заплати на „А.“ ООД *** сумата от 15 845,80
лева – застрахователно обезщетение по
„Каско“ поради настъпило на 25.04.2018 г застрахователно събитие - ПТП на АМ
„Струма“ , при което е увреден л.а.Рено Клио с рег.№*******, ведно със
законната лихва от 14.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС .
Процесното МПС не е предоставено за заснемане и не е съставен протокол за оглед
съгласно ОУ на застрахователния договор . Уговорено е друго по смисъла на
чл.351 ал.3 КЗ и застрахователната полица не е влязла в сила . Неправилно
първоинстанционният съд се позовава на чл.408 т.3 КЗ , защото полицата не е
влязла в сила . Дори да се дължи застрахователно обезщетение , то трябва да се
намали с 25 % съгласно чл.27 ал.1 т.1 от ОУ във вр.чл.19 ал.3 от ОУ , защото не
е спазен 3-дневния срок за уведомяване на застрахователя , като претенцията е
предявена едва след 8 месеца . Незаконосъобразно СРС е приел представените от
ищеца рамково споразумение и анекс №3 , но не прие анекс №2 .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната
жалба . Процесният автомобил е фабрично нов към датата на
подписване на полицата и съгласно т.6 от Анекс №3 от 01.06.2010 г при
застраховане на фабрично нови автомобили не се изисква заснемането им . Анекс
№3 е подписан почти година след подписване на анекс №2 и съдържа актуалната
уговорка при застраховане на фабрично нови автомобили не се изисква заснемането
им . Действително е пропуснат 3-дневен срок за уведомяване на застрахователя ,
но не е имало възможност застрахователят да ограничи щетите от ПТП . Самото ПТП
е доказано с протокол за ПТП и други доказателства
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 22.12.2020 г и е обжалвано в
срок на 05.01.2021 г /по пощата, установява се след справка на сайта на
„Еконт“ за процесната пратка съдържаща въззивната жалба / .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за основания
за нищожност
и за недопустимост на съдебното
решение в обжалваната част , като такива
в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение
№1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи
иска СРС е приел , че процесното ПТП
е настъпила на 25.04.2018 г на АМ „Струма“ , 29 км в посока от гр.София към
гр.Дупница . Водачът на л.а.Рено Клио с рег.№*******се блъска в движещия се
преди него и намаляващ влекач Скания и прикаченото към него полуремарке . Не
може да се възприеме доводът на ответника , че застрахователният договор не е
влязъл в сила поради липса на оглед и заснемане с оглед чл.343 ал.1 КЗ . В
случая е платена цялата премия или дължима част от нея . Факт е късното
уведомяване на застрахователя по чл.19 ал.3 от ОУ , но според чл.403 ал.4 КЗ
това не е попречило на застрахователя да установи съществени обстоятелства за
събитието .Налице е протокол за ПТП , който е официален свидетелстващ документ
, а механизмът на уврежданията е потвърден и от САТЕ .
Решението на
ПТП е правилно , при следните
уточнения и изрични мотиви по доводите на страните .
Безспорно процесният л.а. не е предоставен за оглед и
заснемане от застрахователя съгласно чл.5 ал.3 от ОУ на ответника . От друга
страна ищецът и ответникът са страни по споразумения за заместване от
03.10.2013 г , с което ответникът е заместил в застрахователните правоотношения
„И.Б.“ ЕАД . „И.Б.“ ЕАД и ищецът са уговорили в т.6 от Анекс №3 от 01.06.2010
г , че при застраховане на фабрично нови автомобили няма да се изисква
заснемането им . Видно от САТЕ и представените писмени доказателства процесният автомобил е бил фабрично нов
към датата на подписване на процесната полица и не се е изисквало извършване на
оглед и заснемане на същия . Неоснователно е позоваването от въззивника на т.1
от Анекс №2 от 28.07.2009 г между
ищеца и „И.Б.“ ЕАД , защото т.6 от
по-новия Анекс №3 мълчаливо е отменила изискването за оглед и заснемане на
фабрично нови автомобили като процесния . Отделно , не се спори , че ищецът е
заплатил дължимата премия , а ответникът не е възразявал срещу липсата на оглед
и заснемане и е приел изпълнението на ищеца т.е. полицата е влязла в сила . Изключението да не се представят за
оглед и заснемане фабрично нови /като процесния /автомобили е изрично посочено и в процесната полица Следователно , дори да не се възприеме посоченото
тълкуване на Анекс №2 и Анекс №3, за
ищеца не е било задължително процесният л.а. да се представя за оглед и
заснемане .
Правилно първоинстанционният съд е приложил чл.403
ал.4 КЗ , защото в случая късното уведомяване на застрахователя не е попречило
на същия да установи съществени обстоятелства за събитието. За процесното ПТП е
съставен протокол за ПТП от 25.04.2018 г - след посещения на място от органите
на МВР - както и на виновния водач на процесното МПС е издаден АУАН от същата
дата . С оглед характера на ПТП въззивникът не посочва какви обстоятелства не е
могъл да установи поради късно уведомяване от ищеца . Според чл.19 ал.3 от ОУ
срокът за уведомяване е 3 работни дни и дори този срок да беше спазен щяха да
бъдат налични същите официални документи /протокол за ПТП , АУАН и пр./ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде
потвърдено , като в него се посочи , че точната фирма на ищеца е „А.“ ООД, а не
„А.“ ООД. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна пред СГС – 1206 лева адвокатско възнаграждение с ДДС ,
което не се явява прекомерно .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20274491 от 11.12.2020 г по гр.дело №8302/2020 г на СРС , 53 състав , поправено с решение №20057858 от 04.03.2021 г по същото дело ; като
ищец/въззиваема страна по делото да се счита
„А.“ ООД *** .
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“ АД *** да заплати на „А.“ ООД *** сумата от
1206 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено
по търговско дело с цена на всеки от исковете под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.