ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2872
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501619 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
частна жалба с вх. № 33750 от 20.09.2022г. по описа на Районен съд – Бургас
против Разпореждане № 10302/07.09.2022г., постановено по частно гр. дело
№ 5526/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без
уважение заявлението на „Изи Финанс“ ЕООД със седалище гр. София за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. Б. А. от гр. Б.
за разпореждане за плащане на задължения по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № * на сумата от 138, 42 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 05.11.2021г. до 02.08.2022г.
Депозираната частна жалба е допустима – с нея се атакува съдебен
акт, който подлежи на обжалване и е от лице, което има правен интерес да го
атакува, постъпила е в преклузивния срок за атакуване на
първоинстанционното разпореждане (съобщение за изготвеното
разпореждане е връчено на дружеството на 15.09.2022г., а частната жалба е
изпратена до съда чрез куриер на 19.09.2022г. – спазен е едноседмичния срок
по смисъла на чл. 413, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 275 от ГПК) и дължимата
държавна такса е заплатена, поради което и същата следва да бъде разгледана
по същество.
1
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа
на депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от „Изи Финанс“ ЕООД против К. Б. А., с което се претендира да бъде
разпоредено длъжника да заплати на дружеството – заявител следните суми:
- 733, 33 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № * от 06.10.2021г.,
- 138, 42 лева, представляваща договорна лихва от 05.11.2021г. до
02.08.2022г., ведно със
- законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане
на вземането.
В отговор на депозираното Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Изи Финанс“ ЕООД, Районен съд – Бургас
е постановил Заповед № 2710/07.09.2022г. по частно гр. дело № 5526/2022г.
по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено К. Б. А. да
заплати на „Изи Финанс“ ЕООД със седалище гр. София сума в размер от 733,
33 лева, представляваща главница въз основа на сключен между страните
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № * от 06.10.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от 733, 33 лева, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.08.2022г.
до окончателното й изплащане, както и сума в размер от 63, 09 лева,
представляваща разноски, направени в заповедното производство.
С Разпореждане № 10302 от 07.09.2022г., постановено по частно гр.
дело № 5526/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е оставено без уважение
заявлението от „Изи Финанс“ ЕООД със седалище гр. София за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. Б. А. за разпореждане на
плащане на задължения по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ * на сумата от 138, 42 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 05.11.2021г. до 02.08.2022г., както и за разноски в размер на
разликата между присъдената на това основание сума в размер от 63, 09 лева
до пълния предявен размер от 125 лева. В своите мотиви,
2
първоинстанционният съд е приел, че посоченият размер на договорната
лихва, който в процент е 40, 15% годишно, а като стойност – 171, 42 лева е
прекомерен с оглед размера на сумата, предоставена по кредита от 800 лева и
срока, в който следва да бъде погасен. Съдът е приел, че посоченият размер
на договорната лихва излиза извън предела на възможността да бъде уговорен
съобразно договорната свобода между страните по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и е
налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД съгласно която е нищожна поради
противоречие с морала и добрите нрави. Съдът приема, че основанието за
нищожност по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД за клауза за договорна лихва е
изведена в съдебната практика като порок на сделката в случай на
необосновано висока стойност на дадено задължение, а в случая това
задължение представлява възнаграждение за кредитора за предоставения
финансов ресурс.
От представените по делото писмени доказателства се установява,
че между „Изи Финанс“ ЕООД със седалище гр. София и К. Б. А. е сключен
Договор за предоставяне на кредит № * от 06.10.2021г., по силата на който
дружеството е предоставило в заем на К. А. сума в размер от 800 лева, а
заемополучателят се е съгласил да върне така предоставения му заем в
рамките на 360 дни на равни месечни погасителни вноски с размер на
вноската посочения в погасителен план. От представения по делото договор
се установява, че страните са се съгласили сумата по заема да бъде
предоставена с фиксиран годишен лихвен процент от 40, 15% и годишен
процент на разходите от 48, 44%. В договора е посочена и общо дължимата
сума, която кредитополучателят следва да върне на кредитодателя, а именно –
сума в размер от 971, 42 лева.
Безспорно е по делото, че в конкретния случай в отношения
между страните намира приложение Законът за потребителския кредит, но
настоящата инстанция не споделя тезата на районния съд, че договореният
между страните по сключения Договор за предоставяне на кредит процент на
договорната лихва излиза извън предела на възможността да бъде уговорен
съобразно договорната свобода между страните по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и
тази уговорка е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
3
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Целта на разпоредбата е да се ограничи възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна -потребителя, от страна на търговеца,
който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към
него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони,
други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и
добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. С оглед приетото в закона -
ГПР се формира от общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. С оглед на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при
съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ, към датата на сключване на договора, се налага заключение, че
договореният ГПР в конкретния случай (48, 44%) не надвишава 50%, т.е. е в
рамките на допустимата в закона граница. Освен това следва да се има
предвид и факта, че договорите за кредит са възмездни - срещу задължението
на кредитора (в случая небанкова институция) да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се
задължава не само да върне заетата сума, съобразно уговореното в договора,
но и да заплати уговорената възнаградителна лихва по кредита. С оглед на
прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да
определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като
са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите
нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите,
който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет
пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи
4
на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от
трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
Изводът на районния съд, че уговорената от страните годишна договорна
лихва в размер на 40, 15 % противоречи на добрите нрави, тъй като е
прекомерен с оглед на размера на сумата, предоставена по кредита от 800
лева, почива на съдебна практика, която датира отпреди приемането на
действащия Закон за потребителския кредит и изменението му с ДВ
бр.35/2014г. – действително преди този момент в закона липсва
законноустановена горна граница на договорната лихва при потребителските
кредити (т. е. липсва императивна правна норма, регулираща размера на
възнаградителната лихва, чрез регулирането на размера на ГПР), поради
което единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по
този въпрос, според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, бяха правилата на добрите
нрави.
При проверката за неравноправни клаузи по потребителския
договор, на който се основава искането за присъждане на възнаградителна
лихва не се констатира неравноправност на клаузата за тази лихва, отделно,
че съобразно разпоредбата на чл. 145 от ЗЗП преценяването на неравноправна
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието на цената или възнаграждението и стоката и услугата, при
условие,че тези клаузи в договора са ясни и разбираеми, както е в конкретния
случай.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че депозираната частна
жалба е основателна, а атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и
да се постанови издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
претендираната възнаградителна лихва в размер на 138, 42 лева, дължима за
периода от 05.11.2021г. до 02.08.2022г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се постанови и
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимия размер на
разноските – за сумата над присъдения размер от страна на
първоинстанционния съд – 63, 09 лева до претендирания размер от 125 лева,
тоест – за още 61, 91 лева. С оглед отправеното искане в частната жалба
следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски пред
настоящата инстанция – сума в размер на 15 лева.
5
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 10302 от 07.09.2022г., постановено по
частно гр. дело № 5526/2022г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е
оставено без уважение заявлението на „Изи Финанс“ ЕООД със седалище гр.
София за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. Б.
А. от гр. Бургас за разпореждане за плащане на задължения по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № * на сумата от 138, 42 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 05.11.2021г. до
02.08.2022г. и вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в полза на „Изи Финанс“ ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК
*********, адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер,
представлявано от Борислав Иванов Николчев против К. Б. А., ЕГН
********** от гр. Б., кв. „Р. ж.“, бл. *, вх. *, ет. * за сумата от 138, 42 (сто
тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.11.2021г. до 02.08.2022г., дължима по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № * от 06.10.2021г.,
сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, както и за сумата от 61, 91 (шестдесет и един
лева и деветдесет и една стотинки) лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН ********** от гр. Б., кв. Р. ж., бл. *, вх.
*, ет. * да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД , със седалище гр. София, ЕИК
*********, адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер,
представлявано от Борислав Иванов Николчев сума в размер на 15
(петнадесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7