Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр. Велико Търново, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 90 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 38 от Закона за
висшето образование /ЗВО/ и чл. 23 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба, подадена от П.Д.П.
с ЕГН **********, посочен адрес за призоваване ***, срещу Заповед № РД-10-114/
24.01.2019 г. на ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. С оспорената заповед
на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование, е наредено
жалбоподателят да бъде отстранен от висшето учебно заведение за срок от една
година, считано от датата на издаване на заповедта и контролът по изпълнение на
същата е възложен на зам. ректора по учебната дейност. От жалбоподателя се
твърди нищожност на оспорения акт, алтернативно неговата незаконосъобразност,
поради неспазване на установената форма. Изтъква се, че заповедта не отговаря
на изискването на чл. 59, т. 4 от АПК, тъй като липсва каквото и да било
изложение на фактическите основания за издаването й, а посочването на правното
основание е некоректно, доколкото чл. 74, ал. 2 от ЗВО се съдържат три точки с
общо пет хипотези. От съда се иска да обяви
нищожността на обжалваната заповед, евентуално да я отмени като
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
пълномощника си по делото *** Д. ***, поддържа жалбата с направените искания, в
хода на устните състезания навежда оплаквания за допуснати при издаването на
заповедта съществени процесуални нарушения, противоречие на същата с
материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – ректорът на ВТУ „Св. Св.
Кирил и Методий“, чрез пълномощника си по делото *** М.Н. от ВТАК, оспорва
жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания и по-подробно в
писмена защита, развива доводи за валидност, процесуална и материалноправна
законосъобразност на оспорената заповед, и съответствие на същата с целта на
закона. Акцентира върху обстоятелството, че в периода 27.06.2016 г. – 24.07.2016
г. /или до 01.09.2016 г./, жалбоподателят е загубил студентския си статус, но
въпреки това е продължил да бъде член на действащия Академичен съвет на ВТУ,
без да уведоми органите на учебното заведение за посоченото обстоятелство.
Обратно – същият е продължил да участва в заседанията на Академичния съвет на
ВТУ. С това си поведение П. е укрил загубата на студентския си статус и е въвел
в заблуждение органите на университета и по-специално академичния съвет, като е
предоставил неверни данни и по този начин е нарушил установените правила във
висшето учебно заведение. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, не претендира присъждане на разноски.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези представени от ответника като административна преписка, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
От приложените Заповед № РД-10-1043/
19.07.2017 г. и списък на приетите студенти в магистърски програми от учебната
2017/2018 г. /на л. 21/ се установява, че П.Д.П. с ЕГН ********** е записан за
обучение във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. В. Търново като редовен
студент по магистърска програма, специалност „Международни икономически
отношения. Международен бизнес.“, срок на обучение 4 семестъра. Между страните
не се спори, че към момента на издаването на оспорената заповед П.Д.П. не е бил
загубил този си статут. С молба от 12.03.2018 г. С.П.М.– председател на ИК за конституиране на
нов СС на ВТУ, е поискал от заместник-ректора на ВУЗ да извърши справка за
студентското състояние на П.П., тъй като има информация, че мандатът на същия е
бил прекъснат поради завършването му, но той не е напуснал СС и АС при това
прекъсване. От заместник-ректора на ВТУ до ректора на висшето учебно заведение
е била изготвена докладна записка с вх. № ЦИК -165/19.04.2018 г., според която П.Д.П.
е загубил студентския си статус в периода от 27.06.2016 г. до записването си на
26.07.2016 г., когато отново е записан за студент, но студентските му права
започват да текат от 01.09.2016 г. – началото на учебната 2016-2017 г. според
утвърдения от Академичния съвет график на учебния процес. Посочено е, че
съобразно това, след 27.06.2016 г и до момента на представяне на докладната
записка, същият е нелигитимен член на действащия академичен съвет, доколкото е
загубил това си право от деня на дипломирането си и не е избиран за такъв
впоследствие. Посочено е, че въпросните факти са станали достояние едва към
момента на изготвяне на докладната записка, след въвеждането на единна
електронна информационна система на ВТУ и след депозиране на молба от студента С.М..
Предложено е на П.П. да бъде потърсена строга отговорност за укриване на
прекъсването на студентския му статус и по-конкретно същият да отстранен
незабавно от членство в Академичния съвет и на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 да
бъде наказан с отстраняване от университета за срок от две години. Съгласно
изложената хронология в докладната записка и съдържанието на приложена
разпечатка, посочена като справка от директора на Центъра за административно
обслужване на студентите, П.П. е записан за студент в бакалавърска програма по
политология, редовно обучение, на 23.07.2012 г., като е завършил същата със
защита на дипломна работа на 27.06.2016 година. На 26.07.2016 г. се е записал в
магистърската програма по политология, редовна форма на обучение, по която е
приключил обучението си и се е дипломирал на 08.09.2017 година. Междувременно
на 24.07.2017 г., П. е приет за обучение в магистърска програма по бизнес
администрация, редовно обучение, на 18.10.2017 г. е прехвърлен в магистърска
програма по международни икономически отношения редовно обучение, с
продължителност на обучението 4 семестъра, което следва да приключи през 2019
година. Като част от административната преписка е представено и становище с
изх. № 29/ 25.04.2018 г. от председателя на Централна избирателна комисия при ВТУ
за мандат 2015-2019 г., до ректора на ВТУ, във връзка с цитираната докладна
записка. В становището е посочено, че ЦИК няма правен механизъм, по който да
проверява статуса на всеки един от представителите на студентския съвет в
академичния съвет и да контролира кога същият е загубил студентски права.
Посочено е и че е задължение на председателя на студентския съвет да предоставя
такава информация на комисията. Становището е резолирано от ректора на ВТУ за
отговор от П.Д.П., последният е депозирал такъв с вх. № РД-20-451/ 30.04.2018
г., с подробно изложени доводи за невярност на твърденията в докладната записка
и липса на основание за направените с нея предложения. С уведомление от дата
27.11.2018 г. ректорът на ВТУ, в качеството му на председател на академичния
съвет, е уведомил П., че членството му в академичния съвет е било прекратено на
27.06.2016 г, когато същият е загубил студентския си статус. Посочено е, че
по-късното възвръщане на студентския му статус поради записване в магистърски
програми, не възстановява членството в АС, като за попълване на освободеното му
място в академичния съвет е поканен следващият мажоритарен представител на
съответната квота. П. е подал жалба до членовете на Академичния съвет на ВТУ
срещу уведомителното писмо, входирана на 10.12.2018 г., като в делото няма
данни по-нататъшното развитие на това производство. Със Заповед № РД-10-114/
24.01.2019 г. на ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на основание чл. 74,
ал. 2 от Закона за висшето образование, е наредено П.Д.П. да бъде отстранен от
висшето учебно заведение за срок от една година, считано от датата на издаване
на заповедта. В заповедта не са посочени фактическите основания за
отстраняването. В делото не се съдържат доказателства за датата на довеждане на
заповедта до знанието на адресата й. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена
чрез органа, който я е издал, на дата 05.02.2019 г., съгласно дадения входящ
номер в деловодството на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В съдебната фаза на
производството, след нарочно изискване, от ответника са представени като
административна преписка коментираните по-горе документи. От жалбоподателя е
оспорена истинността /авторство и вярност на съдържанието/ на докладна записка
с вх. № ЦИК -165/19.04.2018 г. от заместник-ректора на ВТУ, във връзка с което
е открито производство по чл. 193 от ГПК. При указано от съда разпределение на
доказателствената тежест в съответствие с чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК, от
жалбоподателяя не са ангажирани доказателства за оборване истинността на
оспорения от него документ, при което съдът цени същия като автентичен и с
вярно съдържание в удостоверителната му част.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация и при липсата на
доказателства за датата на връчване на заповедта съдът приема, че оспорването е
извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 38 от ЗВО. Освен това,
съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, оспорванията с искане за обявяване нищожността
на административен акт, не са обвързани със срок. От външна страна жалбата
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима
за разглеждане по същество.
Във връзка с направените оплаквания за
нищожност на оспорения административен акт и при извършената по реда на чл. 168
от АПК проверка, съдът намира следното. В чл. 74, ал. 2 от ЗВО е предвидена
възможност за временно отстраняване на студент от висшето училище, при
наличието на изчерпателно установените в същата норма предпоставки. Това
временно отстраняване по своя характер представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, засягаща неблагоприятно правната сфера на нейния
адресат, чрез ограничаването на права. Принудителните административни мерки са
индивидуални административни актове /чл. 21, ал. 1 от АПК/, като случаите
когато могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът
за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон или указ /чл. 23 от ЗАНН/. Съответно при преценка на
валидността и законосъобразността им следва да се съобразяват критериите за
индивидуалните административни актове. В процесуалните закони, уреждащи
административното производството, вкл. и АПК, не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, а в доктрината
и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност
по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени.
Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към
които е насочен, като са възприети следните критерии кога един порок води до
нищожност и кога същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност на
органа, издал акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във
формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Нарушенията на административно производствените правила са
основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния
закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв
административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.
В случая обжалваната заповед е издадена
от ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 от
ЗВО, ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с
приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и
специализанти, в този смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 7 от
Правилника на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ /ПВТУ/.
Доколкото в правомощията на ректора е произнасянето по всички въпроси,
определящи придобиването или загубата на статута на студенти, в тях се включва
и този за временното отстраняването от
висшето училище на лица с такъв статут /арг. от чл. 67 от ЗВО/. Тоест
оспореният акт е издаден при наличието на материална компетентност на неговия
автор. Заповедта е издадена в писмена
форма, като в нея са изложени фактите, мотивирали автора му да постанови
налагането на ПАМ, както и правната
норма, към която същите са подведени.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е посочена правната норма от
ЗВО, която органът е намерил за приложима. Некоректното посочване на тази
норма, както и липсата на изложение относно подведените към нея факти,
мотивирали налагането на ПАМ не обуславят липса на волеизявление и от
там невалидност на акта. Съдът не
намира при издаването на оспорената заповед да са допуснати процесуални
нарушения, опорочаващи самото волеизявление на органа, който го е издал или
нарушения на материалноправни норми, водещи до неговата невалидност. Както бе
посочено, превратното упражняване на власт също е порок водещ само до
незаконосъобразност на административния акт, като правило, и само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
нищожност. В чл. 74, ал. 2 от ЗВО изрично е установена възможност за временно отстраняване
на студент от висшето училище, т.е. крайната цел на издадената от ректора на
ВТУ заповед е допустимо от закона, при което същата не е нищожна на това
основание.
Оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването за форма на
административния акт. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт
трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се
издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити
в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и
правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на
индивидуалния административен акт. Същите съставляват обосноваването на акта,
съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид
и съдържание, независимо дали се касае за акт засягащ в позитивна или негативна
насока правната сфера на адресата му. Мотивирането на административния акт има
предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на
административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически
констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи
нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание,
както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата
фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на
дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за
органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят
обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в
акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни
съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава
с административния акт. Ето защо липсата на мотиви в акта представлява
съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната практика
еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на административния
акт, като незаконосъобразен /Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС
по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите/. Както вече се посочи, в оспорената
Заповед № РД-10-114/ 24.01.2019 г. на ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
липсва каквото и да било изложение на фактическите обстоятелства и конкретни
съображения, обусловили постановяването й, като е посочено само правно
основание. Действително съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка
мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта,
но следва в самия акт да е извършено изрично позоваване на такъв документ,
каквото в обжалваната заповед също липсва. Нещо повече, поначало не се
установява друг документ, съдържащ мотиви за прилагането на конкретната ПАМ,
включително измежду представените от ответника документи, съставляващи според
него административната преписка. Предвид цитираното по-горе съдържание на тези
документи, те в голямата си част касаят въпроса за правомерността на участието
на П.Д.П. в Академичния съвет на ВТУ за периода след 27.06.2016 г. –
обстоятелство поначало неотносимо към основанията за временно отстраняване по
чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Единственият документ, в който са изложени някакви съображения
и предложение за такова отстраняване, е докладната записка с вх. № ЦИК
-165/19.04.2018 г. от заместник-ректора на университета, като и в нея е
акцентирано основно върху липсата на основание П. да продължава да бъде член на
АС на ВТУ. Налице е обаче значителна отдалеченост във времето между
депозирането на въпросната записка и издаването на оспорената заповед,
надвишаващо многократно определените в чл. 57 от АПК срокове, без да са налице
данни за спиране на образувано административно производство. Освен това в
докладната записка се съдържа предложение за отстраняване на студента за срок
различен от този, определен в заповедта, налице е и несъвпадение на отразените
в двата документа правни основания за отстраняването, т.е. от издателя на
административния акт не се споделени съображенията, мотивирали отправянето на
предложението, дори да се приеме, че то е чест от процесната административна
процедура. Поради това и при липсата на изрично позоваване в оспорената
заповед, настоящият състав намира, че коментираната докладна записка не може да
бъде възприета като документ, обосноваващ издаването на обжалвания акт.
Отделно от горното,
в оспорваната заповед като правно основание за издаването й е посочен чл. 74,
ал. 2 от ЗВО. Алинея втора на чл. 74 от ЗВО съдържа основанията за временно
отстраняване на студент,
докторант или специализант от висшето училище, общо пет на брой. При
коментираната липса на изложение относно фактическите обстоятелства, обосновали
издаването на заповедта, така посоченото правно основание възпрепятства от една страна упражняването на съдебен контрол, а от друга е
пречка за упражняване на правото на защита на адресата на акта. Различен извод
не следва дори ако за мотиви на заповедта бъдат възприети съображенията и
предложението, изложени докладната
записка с вх. № ЦИК -165/19.04.2018 г. от заместник-ректора на ВТУ. Посоченото
във второто предложение от докладната записка правно основание за
отстраняването е чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗВО, съгласно който текст студент,
докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок
при предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето
училище, или подправяне на документи за студентското му положение. Видно е, че
посочената от заместник-ректора правна норма съдържа две различни хипотези,
като никоя от тях не кореспондира с фактическите обстоятелства, изложени в
докладната записка.
Както се отбеляза, липсата на мотиви в
индивидуалния административен акт, като фактически и правни основания за издаването му, какъвто на практика е разглежданият случай, е порок
самостоятелно обосноваващ неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК.
За пълнота следва да се посочи, че
основанията за временно отстраняване на студенти от висшето училище са
лимитативно определени от нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗОВ и са следните: 1.
предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище;
2. подправяне на документи за студентското му положение; 3. системно
неизпълнение на задълженията по учебния план; 4. системно неизпълнение на
задълженията по правилниците на висшето училище; 5. осъждане на лишаване от
свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Наличните в делото
документи не установяват обстоятелства, изпълващи фактическия състав на която и
да е от изброените по-горе хипотези. Доколкото нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗОВ
установява основания за издаването на ИАА, засягащи негативно правната сфера на
адресатите им, разширителното тълкуване на същата е недопустимо, включително в
смисъла предложен с докладна записка с вх. № ЦИК -165/19.04.2018 г. на
заместник-ректора на ВТУ. Впрочем от представените пред съда документи не се
установява по безспорен начин и липсата на студентски статут на П.Д.П. след
27.06.2016 г., доколкото липсват доказателства същият да е отписан от висшето
учебно заведение на посочената дата /чл. 67 от ЗВО/.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното заповед на ректора на ВТУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ – е незаконосъобразна и като такова следва да бъде отменена.
При този изход
на делото разноски на ответника не следва да се присъждат, такива не са и
поискани. На жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, възлизащи на 10,00 лв. – внесена държавна такса. Претендираните от
оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
От съдържанието на Договор за правна защита и съдействие 26.03.2019 г. /л. 53
от делото/ не се установява това договорено възнаграждение да е заплатено в
брой, не са представени други доказателства за заплащане на същото, в брой или
по банков път.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по
жалба на П.Д.П.
с ЕГН **********, посочен адрес за призоваване ***, Заповед № РД-10-114/
24.01.2019 г. на ректора на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и
Методий“, с която на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование,
е наредено жалбоподателят да бъде отстранен от висшето учебно заведение за срок
от една година.
Осъжда Великотърновски
университет „Св. Св. Кирил и Методий“ да
заплати на П.Д.П. с ЕГН **********, посочен адрес за призоваване ***, направените по делото разноски в размер
10,00 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: