Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 14.12.2016година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..В.Т...…и в присъствието на прокурора……………………….…………………………….като разгледа докладваното от съдията……ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 307 по описа на съда за 2016 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от И.В.И. ***, чрез пълномощникът му адв.М.Б. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, както и за сумата 1900лв., представляваща имуществени вреди от същите действия, ведно със законната лихва върху  сумите, считано от датата на постановяване на решението на ВКС, с което ищецът е оправдан – 12.10.2015г. до окончателното им заплащане. 

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство № Д12/2014г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен, въз основа на ДП № 649/30.11.2013г. на РУП-Ловеч, след отводи на прокурорите от ОП-Ловеч. Ищецът твърди, че с обвинителен акт на ОП-Плевен, е бил обвинен за това, че на 30.11.2013г. в гр.Ловеч, на ул.“******, около 17ч. е отвлякъл ненавиршилия 18години Ц.Ц. от с.гр.-престъпление по чл.142, ал.2, т.3 предл.3 вр. с ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 7 до 15 години. Образувано е било НОХД № 407/2014г. по описа на Плевенски ОС. С присъда № 70 от 11.12.2014г. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от четири години. Присъдени са били и обезщетение за вреди по чл.45 ЗЗД в полза на пострадалия и разноски по делото.

Ищецът твърди, че с решение № 59 от 09.04.2015г. по ВНОХД № 15/2015г., Великотърновски АС е изменил частично присъдата на първоинстанционния съд, като е намалил размера на наказанието и срока, за който е отложено изтърпяването му - на една година ЛС, с три годишен изпитателен срок. При касационно обжалване на решението, ВКС е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 142, ал.2, т.3, пр.2, вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, като с решението си под № 284/12.10.2015г. го е оправдал по повдигнатото обвинение на основание чл.9, ал.2 НК, приемайки че макар престъплението да осъществява формално признаците на престъплението по чл.142 НК, неговата обществена опасност е явно незначителна. Решението на въззивната инстанция досежно гражданския иск е било потвърдено.  

Ищецът твърди, че през периода 30.11.2013г.-12.10.2015г.  или за 681дни по време на наказателното производство е претърпял имуществени вреди/за адвокатски възнаграждения/ и неимуществени вреди/ от негативни изживявания-напрежение, притеснение, стрес и страх да се допусне съдебна грешка и да бъде осъден/.Стреса е започнал още на 30.11.2013г. когато е бил извикан в РУП-Ловеч и предупреден от полицаите, че ще бъде задържан и обвинен в отвличане.При връчване на заповедта за задържането му се е притеснил и му е прилошало, вследствие на което е бил откаран в Спешна помощ. Твърди още, че са били установени от лекарите високи стойности на кръвното налягане /прединфарктни/, но след нормализирането им е бил върнат в РУП и освободен.

В исковата молба се твърди и това, че обвинението за тежко престъпление, което се наказва с ЛС от 7 до 15 години, е причинило тежък емоционален стрес за ищеца, който е отключил захарен диабет, тип 2 и е имал редица депресивни моменти. Мислил е постоянно, че може да попадне в затвора, не е желаел да общува с близки и приятели.Молбата сдържа и твърдението, че в малкия град, в който живее, ищецът е изградил репутация на човек с добро име в обществото. Дълги години е работил като полицай и много хора го познават.Отгледал е двама сина, които също се ползват с добро име. Твърди, че сега много хора го гледат с презрение, тъй като са узнали от медиите за обвинението в отвличане.Дългия период на наказателното производство му се е отразил и на работата, тъй като му се е влошило здравето и два месеца след обвинението е бил на легло.Някои от клиентите му в частния бизнес са се отказали да работят с него разбирайки за тежкото обвинение срещу него. След оправдателната присъда не е могъл да върне старите си клиенти и това е довело да финансова загуба.

 В заключение, ищецът твърди, че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ. Предявява иск за обезщетение за причинените му неимуществени вреди, търпени през продължителен период от време, през което е бил обвинен в тежко престъпление, като ги оценява на 30 00лева. Счита, че претендираното обезщетение е справедливо по см. на чл.52 ЗЗД, като се позовава и на съдебна практика :  решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № № 387/2008г. на II ТО, решение № 124/11.11.2010г. по т.д.№708/2009г. на II ТО, решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№ 619/2011г. и решение № 31/25.03.2014г. по т.д. № 1203/2013г. Счита, че при определяне на обезщетението следва да се има предвид нелечимостта на болестта захарен диабет, която твърди че е развил в резултат на причинения му от ответника стрес.Счита, че заради невъзможността на прокурорите при ответната прокуратура да различат престъпление от деликт, е тотално променен и съсипан живота му.Моли да бъде постановено решение, с което след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответникът Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 31 900лв, от които 30 000лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 900лв. обезщетение за имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, за периода 30.11.2013г.-12.10.2015г., за това че е внесла и поддържала срещу ищеца обвинение по чл.142 ал.2 , т.3, пр.2, вр. с ал.2 от НК, по което ищецът е бил оправдан, за преживян от него психически стрес, състояние на депресия, срам, унижение, невъзможност да работи, притеснение да не бъде осъден на ефективно наказание, доживотно разстройство на здравето от високо кръвно и захарен диабет.Сумите се претендират ведно със законната лихва от 12.10.2015г.Претендират се и направените по делото разноски.

 В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Йорданка Антонова, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Изложени са следните съображения:  Прокуратурата счита, че увреждането, ако се установи такова, е причинено поради изключителна вина на ищеца. И трите съдебни инстанции са приели, че действията на И.И. по отношение на пострадалото малолетно дете осъществяват състав на престъплението по чл.142, ал.2, т.3, пр.2 вр. с ал.1 от НК.Различна е само преценката относно степента на обществена опасност на извършеното престъпление, а от там и разликата в постановените съдебни актове относно наказателната отговорност на И..По отношение на гражданската му отговорност няма разлика, като е присъдено обезщетение за понесените от детето неимуществени вреди в размер на 1000лева. Прокуратурата счита, че е установено престъпно поведение на ищеца спрямо малолетното лице, което е станало повод за осъщественото наказателно преследване, от където извежда и довода, че ако е налице увреждане на ищеца, то те са причинени по изключително негова вина, поради което Прокуратурата на РБ следва да бъде освободена от отговорност за вреди. Позовава се на т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВК

Ако съдът не възприеме доводите за приложение на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, ответникът моли да бъде прието, че искът не е доказан по основание и размер. Не са представени доказателства установяващи действително причинени вреди, както и доказателства за причинно-следствената им връзка с определени действия на Прокуратурата на РБ по воденото срещу него наказателно производство. Ищецът не е представил доказателства, че се е ползвал с добро име в обществото, което е било злепоставено и опозорено от твърдяните незаконни действие и актове на Прокуратурата. Органите на Прокуратурата не са разпространявали информация за воденото разследване и не следва да отговарят за отзвука му в обществото.Публикациите в пресата са основани на полицейски източници, а не на официална информация от Прокуратурата, освен това те отразяват обективно това което се е случило в действителност.Не са представени доказателства и за причината връзка между възникналото заболяване на ищеца и наказателното производство, както за възникнали проблеми в работата му, а също и за преживян стрес, притеснения, унижения. Прокуратурата не следва да носи отговорност за вреди, причинени от предхождащото действията и полицейско задържане. Изложен е и довода, че отговорността на Прокуратурата не следва да бъде ангажирана за продължителността на наказателния процес в съдебната му фаза, която е продължила една година и шест месеца, тъй като не може да влияе върху действията и актовете на съда, върху срочността и броя на съдебните заседания.А и в случая производство е приключило в разумен срок.

 Представителят на Прокуратурата изразява становището, че търсеното обезщетение за имуществени вреди също е недоказано – следва да се докаже, че претендираните суми за адвокатско възнаграждение са били не само договорирани, но и заплатени, като изрично в договора за правна помощ бъде посочено по какъв начин е станало това. Търсеното обезщетение за неимушествени вреди е прекомерно завишено и не съответства на размера на вредите и на принципа за справедливост при обезщетяването им.

  Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВСКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

                      Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация - чл. 2, ал. 1 т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 142, ал.2, т.3, предл.2 вр. с ал.1 НК вр. с чл.18, ал.1 от НК, повдигнато с обвинителен акт от Окръжна прокуратура Плевен, за което ищецът е оправдан с решение на ВКС на РБ № 284/12.10.2015г., по наказателно дело № 899/2015г. Предпоставките за уважаване на всеки от исковете е да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила съдебен акт, с който ищецът да е оправдан, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

 Не се спори между страните, а се установява и от приложеното наказателно производство, че на 30.11.2013г. е образувано досъдебно  производство № 649/13г. по описа на РУП Ловеч срещу И.В.И. ***, за това че, на 30.11.2013г., около 16.40ч., в гр.Ловеч, е направил опит да отвлече малолетното лице Ц.П.Ц., на 9г. от гр.Ловеч, като деянието не е довършено по независещи от дееца причини-престъпление по чл.142, ал.2, т.3, пред.2 вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК. Било е постановено полицеско задържане за 24ч. спрямо И.И., като същият е бил освободен преди изтичане на срока-в 19.05ч. на същия ден-30.11.13г. досъдебното производство е започнало на основание чл.212, ал.2 от НПК с разпит на свидетел. На 03.12.2013г. за наблюдаващ прокурор е бил определен В.В. от ОП-Ловеч, съгласно писмото на л.2 от ДП 649/13г. мл. На 24.01.2014г. по искане на мл.разследващ полицай Д.Д., срока на разследването е бил удължен с два месеца, считано от 30.01.2014г. от ОП-Ловеч.С постановление на АП-В.Търново от 22.01.2014г. са приети самоотводите на прокурорите от ОП-Ловеч и преписката е изпратена на ОП-Плевен, където е възложена на прокурор Габриела Динова, чрез програма за случаен избор на наблюдаващ прокурор. С постановление от 27.01.2014г. прокурор Динова е дала конкретни указания на разследващия полицай за осъществяването на съответните процесуално-следствени действия за законосъобразното приключване на предварителното разследване.

Безспорно е, че на 05.03.2014г. с постановление на мл. разследващ полицай Д.Д., ищеца И.В.И.  е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр. с ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение «подписка». На 18.03.2014г. разследването е било предявено на обвиняемия, а на 20.03.2014г. производство е изпратено на ОП-Плевен, с мнение за съд. На 31.03.2014г. е внесен обвинителен акт от ОП-Плевен в Ловешки ОС срещу И.В.И., за това че на 30.11.2013г. около 16.40-17ч., в гр.Ловеч, на ул.»******», отвлякъл другиго-ненавършилия 18 години Ц.П.Ц., роден на ***г. от с.гр.-престъпление по чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр. с ал.1 от НК. Въз основа на обвинителният акт е образувано НОХД № 127/2014г. по описа на съда, което поради отводи е било прекратено и изпратено на ВКС, за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Делото е било изпратено на Плевенски ОС, където е образувано под № 407/2014г. и разгледано в четири заседания. Приключило с осъдителна присъда № 70 от 11.12.2014г., с която И.И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 142, ал.2, т.3, пр.2, вр. с ал.1 от НК, като е приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК и е осъден на 2г. и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено, на основание чл.66 от НК.Уважен е граждански иск по чл.45 ЗЗД.По протест на ОП-Плевен и жалба на подсъдимия, делото е пренесено за разглеждане пред ВтАС. С решение № 59 по ВНОХД № 15/2015г. е изменена присъдата на  първоинстанционния съд, като е намален размера на наложеното наказание от 2г. и 6м. лишаване от свобода на една година лишаване от свобода, а срока за който е отложено изтърпяването му – от 4 на 3 години.

 Не се спори, че наказателното производство е продължило пред ВКС на РБ по касационна жалба на И.И., подадена чрез пълномощникът му адв.Г.С.. С решение № 284 от 12.10.2015г., е изменено въззивното решение на ВтАС, като е отчетено, че се касае за опит и е преквалифицирано деянието като такова по чл.142, ал.2, т.3, пр.2 вр. с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК. И.И. е оправдан на основание чл.9, ал.2 НК, като съдът е приел, че осъщественото деяние е с явно незначителна обществена опасност, поради което не е престъпно. Потвърдено е решението досежно гражданския иск. Безспорно е, че взетата спрямо И. мярка за неотклонение в наказателното производство е била «подписка» и той не е бил задържан под стража.

Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени и имуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение. Какъв е паричния еквивалент на вредите.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Събраните гласни доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие водения срещу него наказателен процес. От показанията на св.Л.И.Т. се установява, че познавам И.И. от над 10 години. Свидетелят знае за водено срещу И. дело за отвличане. Спомня си, че е станало някъде по Коледа 2013г.Тогава е канил ищеца на гости да хапнат и да пийнат за празника, а ищеца му е споделил, че има „страшен проблем“. Свидетелят му е предложил помощ. Установява още, че след този инцидент, И. е получил диабет, косата му е опадала. И. му е казал, че делото е приключило и е осъден на лишаване от свобода. И. се е страхувал, че може да влезе в затвора. По време на процеса се е виждал с И., който е изглеждал отпаднал. Твърди, че бизнесът му с масла е тръгнал назад, защото нямал сила да работи. Не е имал работници, сам си е работел. Преди инцидента И. е бил весел човек, общувал е повече с хора и приятели, а след това се е променил – не бил толкова весел както преди, не искал да се събират докато минат делата. Напълнял е, споделял е със свидетеля здравословните си проблеми-че е получил диабет, висока кръвна захар, вдигнал е високо кръвно. Свидетелят твърди, че е близък с И., но не знае да е боледувал от нещо преди инцидента, не е чувал да е имал висока кръвно, да е вземал някакви лекарства.След това са му предписали лекарства, но свидетелят не знае какви. Свидетелят дава показание и за това, че преди да се случи инцидента с детето, И. е бил известен в обществото в с.****** като много добър човек и че на никой не е правил лошо. Не е чувал хората в селото да коментират проблемите му.Твърди, че И. пътува постоянно между гр.Ловеч и с.******, нощува и на двете места, но повече е в село ******. Бизнесът му е в град Ловеч. След като е напуснал полицията е започнал да работи частен бизнес, като основно е разчитал на свой личен труд и след като се е разболял, това му повлияло на работата много.

От показанията на св.В.Г.В. се установява, че познава ищеца от 1990г. Знае за водено срещу него наказателно дело, разбрал е от сина на И.И..Преди това е чел във вестниците за случая, но не разбрал, че става въпрос за И.. От сина му е разбрал, че И. „много е закъсал“. След време, И. го е търсил за да го кара 3-4 пъти по болниците в града, имал висока кръвно, страдал от диабет. Свидетелят съобщава, че го е намерил  коренно различен. Споделил му е, че „го чакат до 15 години затвор“. Свидетелят му е казал, че е малко смешно за такъв случай – такова наказание, но на И. не му е било до шеги и е бил много притеснен.   Твърди, че тогава И. не е бил на себе си, а преди това е бил весел и жизнен човек. Свидетелят знае, че впоследствие ищеца е бил оправдан. През периода, в който е вървяло делото, ищецът видимо е напълнял. След делото бил малко по-добре, но свидетелят твърди, че не е същият както когато е бил здрав. Когато го е возил, му е споделял, че е  загубил много от клиентите си, понеже не може да си гледа работата. Свидетелят твърди, че ищеца продължава да се лекува. Твърди и това, че И. е бивш полицай и че хората са имали добро мнение на за него, не е чувал нищо лошо него в град Ловеч. Твърди също, че в единия от вестник, които са писали за случая е било посочено, че става въпрос за бивш полицай, а в друг е било посочено и име, но свидетелят не се  досетил, че става въпрос за ищеца.

 От показанията на св.И.Н.М. се установява, че познава ищеца И. от 10 години. През 2014 година от вестниците и медиите е разбрал за случая, при който той е бил обвинен за отвличане и подведен под съдебна отговорност. Веднага е разбрал, че става въпрос за И., тъй като е било посочено името му. Ищецът му е споделял, че се притеснява, че го грозят от 7 до 15 години затвор като го осъдят. Продължили са да се срещат, но свидетелят твърди „това не е този същия човек, който познавам“. Не иска да се весели, все е един отчаян, подтиснат, казва че не му върви бизнеса. От И. е разбрал също, че здравословното му състояние се е влошило в резултат от притеснението и е отключил диабет, има високо кръвно и т.н. Напълнял е вследствие на заболяването, лекува се, ходи по болницата, но свидетелят не знам какво му е предписано и какъв режим трябва да спазва. След оправдаването му е по-добре, но все още не иска да се весели.Свидетелят твърди, че познава И. като добър човек, бивш полицай, лице на закона. По време на процеса е изпитвал финансови затруднения, понеже е добил лошо име там, където се търгува.   Свидетелят твърди, че клиентите и работата на И. са намалели след като са научили за този инцидент, като уточнява че това е негов извод, негова мисъл.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства – амбулаторен лист, издаден му на 30.01.2014г от д-р В. П., че при прегледа на И.И. и снета анамнеза, лекарят е установил главоболие, виене на свят, изтръпване на крайниците, сухота в устата, често уриниране, безсъние, гадене и повръщане, тревожност, чувство за страх. Поставил е диагноза хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност. От амбулаторният лист, издаден на 26.11.2015г. от д-р В.К., се вижда, че като основна диагноза е посочена неинсулинозависим захарен диабет, без уточнения. В анамнеза е вписано: от 2014 г. установен ЗД, тип 2, на терапия глюкофаж, съобщава за болки на двете подбедрици, явява се за оценка на терапията, измерени напоследът захари над 12.0.В амбулаторният лист от 14.04.2016г., издаден от същия лекар, е посочена същата диагноза, а в анамнеза – освен посоченото в предходния амб.лист и че се явява с резултат от КЗП, с прогресивно наддаване на тегло, уместно е лечение с Виктоза.На л. 24 от делото е приложено медицинско направление изх.№ 6834, без дата, изд. от личния лекар на ищеца д-р В. П., в което лекарят е вписал, че до 30.11.2013г. лицето е в добро общо състояние, клинично здрав. Представени са и резултати от клинична лаборатория и рецептурна книжка за предписаното на ищеца лечение, които медицински документи са изследвани от вещите лица по назначените СПЕ и СМЕ.

От заключението на вещото лице-психиатър д-р Л.Т. и от разясненията дадени в открито заседание, се установява, че понастоящем И.И. е клинично психично здрав. Към момента на прегледа И.И. е бил с повишена генерализирана и ситуитивна тревожност. Експерта е посочил, че освен тревогата и вътрешното напрежение при ищеца, на преден план излизат и други емоции като срам, обида и възмущение. След задържането и последвалото обвинение ищецът е бил в криза, поради настъпило отключващо събитие, което е нарушило стабилното му състояние. Ищецът е описал в минало време симптоми на тревожност, потиснатост, вътрешно напрежение,  раздразнителност,  които според ВЛ не са били толкова интензивно изразени и не отговорят сами по себе си на критериите за поставяне на диагнозата депресия или генерализирано тревожно разстройство, затова д-р Т. е диагностицирал състоянието като смесено тревожно-депресивно разстройство. Дал е заключение, че не е възможно да се определи точно и сигурно продължителността на симптомите във времето. Заявил е, че всички психични разстройства зависят от генетично заложените особености на индивида и са съвкупност от много фактори, като при нито едно от тях не може да се изведе пряка причинно-следствена   връзка. Това е така защото зависи от личността на човека, каква ще бъде  неговата оценка за събитието, каква е силата на стресогенния му характер за конкретния човек, как той възприема едно събитие, защото различни хора го възприемат по различен начин. Освен това са налице и много други генетични и биологични фактори, подкрепяща среда, възможността на личността да се справя в дадени ситуации, изградения самоконтрол, така че причинно-следствена връзка, ВЛ е заявило, че не може да изведе.От  документите е установил, че при ищеца са били налице високи стойности на артериалното налягане при задържането му, обаче той не е описал симптоми, които да могат да бъдат ясно причислени към остра стресова реакция, но дори и да е имало - това се възприема като нормална човешка    реакция в такава ситуация. Тъй като в медицинска документация,  липсва информация предоставена от психиатър, ВЛ заявява, че не може да определи точно продължителността на симптомите във времето и пояснява, че те може да отзвучат за три-четири месеца, а може да  продължат и една година. 

 От заключението на съдебно-медицинска експертиза на д-р Д.Д., се установява, че първият медицински документ от предоставените му, в който фигурира диагноза “хипертония“ е от 30.11.2013г., а диабет тип 2 у И.И. е открит в края на 2014г.като усложнения на тези заболявания са посочени диагнозите „диабетна невропатия“, „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ и „затлъстяване“. В заключението е посочено, че артериалната хипертония е едно от най-честите болестни състояния при човека. Рисковите фактори, които увеличават вероятността/риска/ от възникването и са : неуправляеми рискови фактори като възраст, пол, раса, наследственост, генетично предразположение и управляеми рискови фактори като наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психо-емоционално напрежение и стрес. Поради тези теоретични постановки, вещото лице е направило извода, че продължителен психо-стрес и напрежение в резултат на наказателното производство е възможно да се е отразило негативно в някаква степен върху заболяването му артериална хипертония, задълбочавайки симптомите.Това влияние обаче не може да се прецизира колко е и то не е определящо за болестта, тъй като тя е резултат от комплекс от фактори. Усложнението „хипертонично сърце“ е лекостепенно.

По отношение на захарния диабет е посочено, че представлява нарушение на обменните процеси в човешкия организъм, като основната проява на това нарушение е повишената кръвна захар.Диабет тип 2 или неинсулинозависимия деабет се поява при хората над 40-45 годишна възраст, които обикновено имат затлъстяване.За появата на захарен диабет тип 2 водеща роля имат наследствените фактори.Симптомите на този тип диабет обикновено се изявяват постепенно и не са толкова ясно забележими.Най-често оплакванията включват постоянна умора, често и в голямо количество уриниране, необичайна жажда, леко замъглено зрение, чести инфекции, по-бавно зарастване на рани и по-рядко – загуба на тегло. Диабетната невропатия е едно от късните усложнения на захарния диабет.Характеризира се със загуба на чувствителност в долните крайници, започваща от към пръстите и прогресираща нагоре по крака.

В заключението е посочено и това, че при ищеца първите симптоми на захарен диабет тип 2 са открити през 1914г.Диабетната невропатия е в съвсем ранен стадий и няма данни за развитие на микро и макро ангиопатия на вътрешните органи.Медикаментозното лечение е с антидиабетични таблетки.Касае се за хронично заболяване, което изисква непрекъснато лечение с медикаменти, регулярно посещение при лекар и изследване на нивото на кръвната захар, съответен двигателен и диетичен режим.Болестта е често срещана, като според вещото лице, човек може да страда дълги години от нея, без да знае това, тъй като първоначалните симптоми са замъглени и неясни.Психо-емоционалният стрес сам по себе си не може да причини диабет и не може да има пряка причинна връзка с усложненията на диабета.Негативните преживявания, тревогите, нервното напрежение, продължителния хроничен стрес, психичната депресия, е възможно да повлияят в някаква степен върху стойностите на кръвната захар. Като цяло стресогенните фактори могат да повлияят негативно върху диабета, но тяхното влияние не е определящо.

 В съдебно заседание ВЛ е дало и следните пояснения, отговаряйки на задаваните му въпроси: Това, че диабета е хронично заболяване, означава че може да има излекуване, защото цял живот се лекува и човек си умира от такава болест или нейните усложнения.Има периоди с изостряния и подобрения, но дефинитивно - не се лекува.Стреса е рисков фактор, но водещо за проява на болестта е  наследствеността. Има и други рискови фактори, които действат комплексно. Сам по себе си стреса не е причина за диабета. Може да провокира диабет и при стресова ситуация нивото на кръвната захар се повишава, както при здрави, така и при диабетици. При здравите след определен период се компенсира нивото на кръвната захар, но при диабетиците, в зависимост от тежестта на техния диабет, това става бавно или с лекарства. Но сам по себе си, стреса не може да причини непосредствено/като пряка причинна връзка/ диабет.  Ако беше така - би следвало всички, които ги задържат законно или незаконно 100% да развиват диабет, а такова нещо няма.Вещото лице счита, че диабета при ищеца не е тежък, така наречената диабетната невропантия е в начален стадии. Фигурира в медицинските документи, но в описанието и няма морфология, от която да е видно, че е в напреднал стадий. Нямаме друг период на сравнение, за да се каже, че по време на наказателното преследване се е влошило здравословното състояние на ищеца, няма данни за други заболявания. Медицинските документи по делото установяват наличието на заболяване само през този период, за който са издадени. Има отклонение от нормалното здраве, ако изходим от понятието за здраве, което дава Световната здравна организация : здравето е пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на болест или недъгавост. Изхождайки от това определение, ищецът има заболявания – диабет и хипертонична болест, свързана с лекостепенна исхемия на сърцето, но при него няма тежки прояви. Трябва да се следи кръвната захар, трябва да се следи артериалното налягане, да приема лекарства и да посещава лекар-специалист за диабета. Няма друг период от преди, с който да се сравнява, след като не са представени медицински документи или има, но ищеца не ги представя, защото не му е изгодно. Вещото лице счита, че от медицинското направление, издадено от личния лекар, не могат да се почерпят такива данни за добро клинично здраве, тъй като няма дата на издаване. Това не е документ, по който да се направят някакви съществени изводи.Трябва да е адресирано към някого, при положение че е на бланка за направление, поради което ВЛ счита, че не е официален медицински документ. Ако се разпита личния лекар като свидетел, за състоянието на пациента до 30.11.2013година, може да се получи достоверна информация какво е било здравето му преди тази дата, но не може диабет за се предизвика за един ден. Има един ден, когато се установява, но може от години да го има, без пациента да си обръща внимание и да го диагностицира при специалист.  Има симптоми, но не са характерни и затова те не принуждават гражданина да потърси помощ – това са умора, лош сън, други инфекциозни заболявания. При всеки здрав човек при стрес или ако изяде два буркана мед, като му се изследва кръвната захар, лекар без опит, с лека ръка би могъл да му постави диагноза диабет. Трудно се установява диабета.

По отношение на хипертонията е пояснил : Хипертоничната криза, установена на 30.11.2013 година, действително се свързва със стреса от задържането, но това е причина за хипертоничната криза в момента, а не за болестта хипертония. Може здрав човек да направи хипертонична криза при такава ситуация. Ако той е здрав, след това няма такива прояви и не се повтарят кризите. Почнат ли да се повтарят значи се развива заболяване. Задържането може би е причина за хипертоничната криза на тази дата, но не можем да приемем, че има пряка причинна връзка между задържането, воденето на разследването в период от две години и развитието на болестта хипертонична болест. Всички тези разследвания в някаква степен може да са допринесли за утежняването, но казваме, че то не може да бъде водещ фактор и няма начин, по който да измерим каква е степента.  

     Съдът като съобрази, че свидетелските показания на тримата свидетели кореспондират помежду си и с представените по делото писмени доказателства, които пък от своя страна не са оспорени от страните, приема че показанията са обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани с доверие. Установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че ищецът е бил притеснен, разтревожен и изплашен да не бъде осъден за тежко престъпление, което състояние е продължило по време на целия наказателен процес, който е продължил 1 година и 10 месеца, обуславят извода, че същият е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от органи на ответника - Прокуратурата на РБългария. От 31.03.2014г. до 12.10.2015г. срещу И.И. е било налице висящо съдебно производство на различни инстанции по внесен от ОП – Плевен обвинителен акт, с повдигнато незаконно обвинение и то за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода от 7 до 15 години/по чл. 142, ал.2, т.3, пр.2 вр. с ал.1 от НК/ и взета мярка за неотклонение „подписка”. Макар това да е най – леката от предвидените в закона мерки за неотклонение, то съгласно разпоредбата на чл. 60 НПК, тя е съставлявала допълнително ограничение за ищеца, тъй като с налагането и за него е съществувало задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

От свидетелските показания се установява и това, че ищецът е ограничил социалните си контакти и желанието си да се събира с роднини и приятели. Влошило се е общото му здравословно състояние, напълнял е и е започнал да се оплаква от високо кръвно налягане и да се лекува от диабет.Не е бил в състояние да работи пълноценно и да печели от частния си бизнес, който е осъществявал сам с личен труд. Свидетелите установяват, че познават ищеца като добър и неконфликтен човек, който като бивш полицай се е ползвал с уважение и доброто му име не е било накърнено от друго събитие преди това. Установяват, че обществеността е узнала чрез медиите за случая, окачествен от прокуратурата като отвличане на непълнолетно лице и това е повлияло на изградената до този момент представа за И.И., но без да сочат конкретни прояви на негативно влияние.Не се установяват факти, от които да се направи извод за изживяно от ищеца унижение или че някой в обществото го е третирал като „престъпник“.

Въз основа на представената медицинска документация по делото и заключенията на съдебно-психиатричната и съдебно-медицинската експертизи, които съдът възприема изцяло, като компетентни, обективни и неоспорени от страните, се установява, че  преживеният стрес и негативни емоции във връзка с проведеното разследване, а по-късно и съдебно преследване срещу ищеца, са оказали влияние върху здравето му. Но и двамата съдебни експерта са категорични, че не може да се установи пряка причинна връзка между стреса от наказателното производство и заболяванията на ищеца през периода – хипертония, захарен диабет, тип 2 и развитите от тези болести усложнения. От една страна не е установено, че те са възникнали и са проявили симптомите си след започване на наказателния процес и от друга – те не са предизвикани от него. Негативните изживявания могат само да бъдат само съобуславящ фактор, наред с множеството други фактори посочени в заключенията по-горе, за появата на съответната болест, като не може да се определи и процентното им съотношение, с оглед спецификата на всеки отделен индивид.

При така събраните и обсъдени доказателства съдът приема за установено, че през периода от м.декември 2013 г. до м. октомври 2015 г. ищецът е преживял емоционални страдания и неблагополучия, изразяващи се в безсъние, повишена тревожност, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, безпокойство, подтиснатост, обида, чувство за несправедливост, както и негативни физически изживявания, произтичащи от влошеното му здравословно състояние-повишено кръвно налягане и повишена кръвна захар. Ищецът е преживял тежко  постановената срещу него осъдителна присъда, която в основни линии е била потвърдена и от въззивния съд. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, а именно: бил е оправдан по повдигнатото му незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление, претърпял е неимуществени вреди  от уронване на доброто му име; преживяни емоционални и физически страдания, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на Прокуратурата, които са повдигнали и поддържали обвинението на различните етапи от наказателния процес. В обема на отговорността на ответника не следва да се включват вредите от  полицейското задържане на ищеца, което нито е било разпоредено, нито е било осъществено под контрола на орган на прокуратурата. 

Прокуратурата счита, че е било налице престъпно поведение на ищеца, което е станало повод за осъщественото наказателно преследване, от където извежда и довода, че ако има увреждане на ищеца, то е причинено по изключително негова вина, поради което Прокуратурата на РБ следва да бъде освободена от отговорност за вреди. Съдът намира за неоснователен довода, че претърпените от ищеца вреди са вследствие изцяло на неговото поведение. При деликт, намеса на прокуратурата не се предвижда, а правата на пострадалите се реализират по реда на гражданската отговорност.Ако степента на обществена опасност на деянието беше своевременно и правилно преценена, нямаше да се достигне до повдигане на незаконно обвинение, а до отказ от образуване на наказателно производство или до прекратяването му.

По делото липсват доводи и доказателства и за съпричиняване на вредоносния резултат и за някакъв принос за увреждането от страна на ищеца. В решение № 244/ 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/ 2012 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС приема, че съпричиняване е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - направил е недобросъвестно неистински признания; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление. Не се твърди и няма данни, в хода на наказателното производство, ищецът с поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Фактите са били изяснени още в досъдебната фаза на процеса. Видно от мотивите на решението на ВКС, деянието на И.И. не е престъпно, то само формално осъществява признаците на предвиденото в НК престъпление «отвличане».  

При определи размера на дължимото обезщетение съдът   следва да съобрази всички конкретни факти и обстоятелства, за прилагане на критерия по чл. 52 от ЗЗД - справедливост, тъй като паричния еквивалент на моралните вреди, следва да отразява в каква степен са били   засегнати основни ценности и блага на пострадалия.От значение са  продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, в личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.

При съобразяване на продължителността на наказателното производство – 1 години и 10 месеца, обвинението в тежко умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек, съвкупността от емоционалните преживявавания на ищеца по време на наказателно производство, подробно обсъдени по – горе, както и влошаването на здравословното му състояние, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 6 000 лв., т.е предявения иск се явява частично основателен и доказан за сумата от 6 000 лв. и следва да се отхвърли като недоказан и поради това неоснователен за разликата до предявения размер от 30 000 лв. Сумата се дължи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.10.2015г. до окончателното й заплащане Не се събраха доказателства, включително и гласни, за твърдените от ищеца обстоятелства, че много хора го гледат с презрение, след като са узнали от медиите за обвинението в отвличане.Не се установиха и твърденията, че два месеца след обвинението е бил на легло. В тази връзка издадената от самия него служебна бележка не може да послужи като доказателство, че не е работила фирмата му за такъв период от време, тъй като в качеството и на частен свидетелстващ документ удостоверява изгоден за издателя факт. Не са събрани и доказателства, че някои от клиентите му в частния бизнес са се отказали да работят с него разбирайки за тежкото обвинение срещу него. Дори да се е стигнало до такава финансова загуба /вреда/ за бизнеса му, то тя била имуществена, а не неимуществена, а такава претенция за обезщетяване липсва.

Обезщетение за вреди в по-голям размер би било несправедливо, тъй като с оглед събраните гласни доказателства, съдът приема, че не се установени факти, които да са оказали съществено влияние и да са променили положението на ищеца в обществото и притежаваният от него авторитет, обичайната среда, контактите и социалния му живот, отношенията в семейството и в начина му на живот като цяло. Макар и с негативно влияние върху емоционалния му статус и повишени здравословни оплаквания, ищецът е продължил да води обичайния си начин на живот, не е променил работата си или социалната и семейната си среда. Няма съществени промени в професионалния му живот, които да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди извън изложените по-горе-ищецът сам е напуснал работата си в полицията и то много преди месец ноември 2013г. Не може да се приеме, че стресът от наказателното преследване има за пряка последица заболяване на ищеца от диабет тип 2 и артериална хипертония, по изложените по-горе в мотивите съображения.

           По отношение на иска за имуществени вреди, съдът намира, че имуществените вреди, представляващи разходи за защита в наказателното производство направени за адвокатско възнаграждение на адвокат Г.С. в размер на 800лв, за обжалване на присъдата на ПОС и за защита по ВНОХД № 15/2015г. на ВтАС са недоказани изцяло. На л.77 се съдържа удостоверение, че сумата е заплатена на адв.С., което има характер на свидетелско показание, но не е събрано по надлежен ред чрез разпит на свидетел, поради което не може да удостовери факта на плащане на сумата. Има доказателства само за заплатено адвокатско възнаграждение  в размер на 800лева/в брой/ за защита по НОХД № 407/2014г. на ПОС – пълномощно и договор за правна помощ на л.29 от с.д. и за защитата пред ВтАС в размер на 400лв. платени в брой – пълномощно и договор за правна помощ на л.61. Сумите са посочени като „платени” в съответните договори за правна помощ, сключени с адв.С., поради което следва да се приеме, че ищецът е направил посочените разходи общо в размер на 1200лв., за които следва да бъде обезщетен, като сумата се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.10.2015г. до окончателното й заплащане. За разликата до 1900лв иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

   При този изход на делото чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 477.36лв. за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за вещи лица и държавна такса, съобразно уважената част от исковите претенции.

                     Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на И.В.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени през периода от 30.11.2013 г. до 12.10.2015г. в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. 142, ал.2, т.3, пр.2 вр. с ал.1 НК и чл.18, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 12.10.2015 г. присъда по НОХД № 407/2014 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху сумата от 6 000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.10.2015 г. до окончателното й заплащане, като Отхвърля иска в останалата му част за разликата над 6 000 лв. до 30 000 лв., като неоснователен и недокАЗАН.

        осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати И.В.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпления почл. 142, ал.2, т.3, пр.2 вр. с ал.1 НК и чл.18, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 12.10.2015 г. присъда по НОХД № 407/2014 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху сумата от 6 000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.10.2015 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 1200 лв. до 1900лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.  

      осъжда Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати на И.В.И., с ЕГН **********, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 477.36лв. за направени по делото разноски.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              Окръжен съдия: