Решение по дело №242/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е   № 178

 

Гр. Разград, 15 декември 2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

 

при секретаря Ралица Вълчева  и в присъствието на прокурора …..  разгледа докладваното от съдията дело №242 по описа за 2021г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 92, ал. 13 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Образувано е по жалба на А. Н. Ю. от с. С., обл. Р. против отказа да се извърши исканата от него адресна регистрация, обективиран в писмен отговор на заявление №РИС21-ЕУ01-15(1)/ 26.07.2021г. на секретаря на Район „Искър“ на Столична община.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно с произтичащите от това законни последици. Твърди се, че в относимите разпоредби на Закона за гражданската регистрация и Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация (Наредба №РД-02-20-9, Наредбата) не въвеждат императивно изискване имотът, посочен като постоянен и/или настоящ адрес да е жилище по предвижданията на устройствените планове и кадастралната карта, а е достатъчно той да се ползва като жилище и да отговаря на нормативните изисквания за това.     

          Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е недопустима, неоснователна и недоказана. По същество развива доводи, че издаденият отказ е валиден и законосъобразен административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон. С оглед на това моли съда да отхвърли предявената жалба,  ведно с произтичащите от това законни последици.        

          Разградският административен съд, след като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна.

Събраните в хода на производството писмени доказателства установяват, че с Нотариален акт № 113, том VІІ, рег. №24394 дело №1193/2018г. на 10.12.2018г. жалбоподателят е закупил подробно описания там недвижим имот, който според предвижданията  на устройствените планове и кадастралната карта съставлява самостоятелен обект „ателие“, находящ се в гр.С., район ***, ж.к. ***, бул. *** № **, ет. *, ап. *. След това той е подавал искания този адрес да бъде регистриран като негов постоянен адрес, но му е отказвано. С писма е уведомявам, че исканата адресна регистрация не може да се извърши, тъй като посоченият адрес не е определен от кмета на общината като адрес, на който може да се извършва адресна регистрация и съответно не е включен в Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси (НКНПА), поради обстоятелството, че сградата, намираща се на този адрес не е за жилищни нужди, а закупеният от него имот е ателие за творческа дейност.

На 26.07.2021г. по електронен път жалбоподателят подава поредно заявление за регистрация на постоянен адрес. Към него е приложил документ за собственост и за платена държавна такса. По повод на това искане отново е постановен отказ, обективиран в писмен отговор на заявление №РИС21-ЕУ01-15(1)/ 26.07.2021г. на секретаря на Район „Искър“ на Столична община. В него е посочено, че исканата промяна не може да се извърши, тъй като адресът не е включен в Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, поради това , че сградата не е за жилищни нужди, а  закупеният от него имот е ателие за творческа дейност. Този акт е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

По своя характер той съставлява изричен писмен отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията (ЗА) във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК.  Предоставянето на административни услуги е дейност, наименувана от законодателя като  "административно обслужване" (§ 1, т. 1 от ДР на ЗА). Тази дейност е насочена към задоволяване на различни обществени и лични потребности и няма еднократен характер, поради което административни услуги от един и същ вид могат да се искат и получават многократно. С оглед на това съдът намира, че постановените предишни откази са ирелевантни и в тези случаи разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е неприложима. В тази връзка възражението за недопустимост на жалбата се явява неоснователно и тя следва да се разгледа по същество.

  Оспореният отказ е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от компетентния орган. Този акт обаче е постановен в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел.

Обществените отношения, свързани с адресната регистрация на лицата, пребиваващи на територията на Република България са уредени в ЗГР и Наредба №РД-02-20-9.  

Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР „адресът“ е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където го получава кореспонденцията си, като постоянен е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 от ЗГР). Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление (чл. 93, ал. 1 от ЗГР) и той служи на гражданите за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Анализът на тези норми сочи, че целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите са се установили да живеят и съответно където да получават кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги.

В чл. 90, ал. 1 от ЗГР е посочено, че всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т. е. да е определен от кмета като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в НКНПА. Задължение на администрацията обаче е да поддържа и актуализира данните в този класификатор.

В чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 изрично е посочено, че кметът на общината определя адреси за включване в НКНПА когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Приложените архитектурен проект, схема, описание и снимков материал установяват, че имотът се намира в шестетажна сграда, като на първия етаж са разположени паркоместа и гаражи, а на всички останали етажи са разположени самостоятелни обекти, наименувани „ателие“ и видимо те заемат много над 60 % от нейната разгъната застроена площ. Тези факти и обстоятелства сочат, че сградата е жилищна сграда по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ. Според дадената там дефиниция „жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Доколкото в Наредба № РД-02-20-9 липсва легално определение на понятието „жилищна сграда“, то съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА съдържанието на това понятие следва да се установи чрез тълкуване, като се съобразят разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. С оглед на това съдът намира, че за нуждите на цитираната наредба понятието „жилищна сграда“ трябва да се прилага в смисъла, даден от § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и процесната сграда следва да се приеме за жилищна сграда, поради което същата попада в категорията обекти, изброени в чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9.

Също така следва да се отбележи, че в цитираната норма няма изчерпателно изброяване на обектите и не е въведено императивно изискване това да са само жилищни имоти, а е достатъчно посоченият имот да е годен за обитаване и да задоволява жилищните нужди на лицето, като от значение е как фактически се ползва, а не неговото предназначение според устройствените планове и кадастралната карта. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл. 92, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗГР, които предвиждат, че освен документ за собственост заявителят може да приложи и други документи, които установяват, че имотът се ползва за жилищни нужди. В казуса жалбоподателят е ангажирал достатъчно доказателства, които да установяват, че процесният имот се ползва като жилище и по своята площ, брой и вид помещения и пр. той отговаря на изискванията за жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 30  от ДР на ЗУТ.

Наред с това, при подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ той изрично е заявил, че този имот е негово основно жилище. Според легалното определение на §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ "основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Следователно отново определящо е дали имотът фактически служи за задоволяване на жилищните нужди на лицето.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че не са налице законови пречки, които да забраняват да се извърши исканата адресна регистрация и да се отрази действителният адрес, на който жалбоподателят се е установил да живее. С оглед на това оспореният отказ се явява незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Той  следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК в тежест на ответната страна следва да се присъдят направените деловодни разноски от жалбоподателя в размер на 260, 00 лева, включващи   държавна такса от 10. 00 лв. и адвокатско възнаграждение от 250, 00лв. Същите са своевременно предявени и доказани по размер.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р       Е       Ш     И       :

 

ОТМЕНЯ отказа да се извърши исканата от А. Н. Ю. адресна регистрация, обективиран в писмен отговор на заявление №РИС21-ЕУ01-15(1)/ 26.07.2021г. на секретаря на Район „Искър“ на Столична община.

ВРЪЩА  преписката на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания.

ОСЪЖДА  Столична община да заплати на А. Н. Ю. от с. С., обл. Р. сумата от 260, 00 (двеста и шестдесет) лева - дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните  пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ : /п/