Решение по дело №2021/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ …

 

гр.Бургас, 13.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 2021 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „Й.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. **************************************, чрез представляващия – Й.Т., против Наказателно постановление № 472396-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност. Не се оспорват фактическите констатации, но се акцентира, че обектът представлява ведомствена бензиностанция и се използва единствено и само за дейността на дружеството. В тази връзка и с оглед липсата на предишни нарушения се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

В писмено становище жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Карабелева, която оспорва жалбата. Обобщава, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложната на л. 7 разписка НП е връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 14.05.2020г., а жалбата е депозирана на 18.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.10.2019г. в 10.40 часа В.М. - инспектор по приходите в НАП, извършил проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в с. Черни връх, общ. Камено, стопанисвана от дружеството– жалбоподател. По време на проверката свидетелят констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs” с ИН на ФУ № DT557826. М. проверил Книгата за дневни финансови отчети в обекта, при което констатирал, че за дати: 19.07.2019г., 22.07.2019г., 25.07.2019г., 27.07.2019г., 05.08.2019г., 07.09.2019г., 08.08.2019г., 09.08.2019г., 10.08.2019г., 15.08.2019г., 18.08.2019г., 22.08.2019г., 24.08.2019г., 26.08.2019г., 05.09.2019г., 14.09.2019г., 19.09.2019г. и 29.09.2019г. не е бил изведен дневен финансов отчет. М. преценил, че с това си поведение дружеството не е изпълнило задължението си за всеки работен ден, в който са се извършвали продажби да принтира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № 0344411/02.10.2019г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.

На 07.10.2019г. в ТД на НАП-Бургас се явил управителят, като в негово присъствие свидетелят съставил АУАН № F513863/07.10.2019г., в който описал всички дати, на които не са били издадени отчети, квалифицирайки извършеното като едно единствено нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го подписал и получил копие от него, посочвайки, че прилага обяснения за пропуска. Във въпросното обяснение било посочено, че пропускът се дължи на прекъсване в електрозахранването. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.

         Въз основа на АУАН, на 21.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като АНО издал отделно НП за всяка една от датите, описани в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението по акта, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.

Съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото НП. Видно от приложимата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредбата – търговецът отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Това означава, че липсата на отчет за всеки един ден е самостоятелно и отделно нарушение, за което следва да се наложи отделно наказание/санкция. Казано по друг начин – неизпълнението на задължението за отпечатване на общо 18 дневни отчети в периода 19.07.2019г. – 29.09.2019г. – са 18 отделни, самостоятелни нарушения, които по мнение на съда неправилно са били „обединени“ в едно нарушение от актосъставителя. Това е така, защото още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт, но в такъв случай следва за всяко едно от нарушенията да се определи отделна правна квалификация, както и да се опише на коя точно дата е довършено всяко от тях. В случая това не е сторено. Съставен е само един акт, в който реално са изброени 18 нарушения, но е дадена само една правна квалификация, което по мнение на съда е порочно и води до невъзможност да се разбере, в какво точно се „обвинява“ жалбоподателят – дали, че е извършено само едно нарушение, дали че се касае за т.нар. „продължено“ нарушение и т.н.  Очевидно АНО се е опитал да „санира“ този пропуск, като на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН „раздели“ нарушенията по дати и издаде НП за всяко едно от тях.

Съдът счита, обаче, че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. В случая актът е толкова опорочен, че няма как последващите действия на АНО да го валидират.

 При така установените обстоятелства следва извод, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като процесуално незаконосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 472396-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „Й.“ ООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС