Определение по дело №422/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          №                                31.07.2020г.                     гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      гражданско отделение,                

На 31.07.2020година

В закрито заседание, в следния състав:

                                     

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

Секретар

Като разгледа докладваното от съдия М. Кирова

Възз.гр. дело №422 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение № 261/11.06.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №63/2020г.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, да заплати на Г.С.С., с ЕГН **********, сумата от 1992,83 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 13.01.2017 год. – 13.01.2020  год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.01.2020 год. до изплащане на вземането, както и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от общо 234,70 лв. – лихва за забава за периода от падежа на всяко задължение до 13.01.2020 год., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 274 лв. - разноски по делото. Със същото решение ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати държ.такса в размер на 129,75 лв. и 150 лв. – разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з. при неприложение на разпоредбата на чл.312 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като предмет на делото са обективно съединени искове и на основание чл.310, ал.2 и ал.3 от ГПК делото не подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета от ГПК - "Бързо производство", като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 от ГПК извърши доклад на въззивната  жалба, както следва:

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. Въз основа на изложените съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г  от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.  

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемия Г.С.С. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Предвид горното, ЯОС

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 06.10.2020г. от 10.00ч.

За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение за становища по доклада.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.