Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 279 16.10.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември и през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело №232 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Р.“ ООД
ЕИК *********, представлявано от редовно упълномощен адвокат, против Решение № 36/
22.04.2020г, постановено по АНД № 280/ 2019г. по описа на Районен съд Гълъбово,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-002509/01.11.2019г.
издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че между показанията
на Николов и вписаното в АУАН има противоречие, което не е обсъдено от
въззивния съд. В показанията си актосъставителя е заявил, че от обясненията на
служителите е установил, че лицето, което е пострадало не е използвало стълба.
Актосъставителят не е изискал от работодателя документи, удостоверяващи
изпълнение на задължението му по чл.23 ал.1 от Наредбата, а работниците не
разполагат с тях. Дружеството представя документи за закупени стълби, с което
доказва, че е изпълнило задължението си по посочената нормативна разпоредба.
Следователно неправилно е прието в съдебното решение, че дружеството не е
осигурило стълби. Касаторът счита, че с представените фактури е доказал
закупуването им тоест осигуряването на подходящите стълби за
товаро-разтоварните дейности. Актосъставителят заявява в показанията си пред
съда, че в базата е видял на разположение стълби, но след като лично е
установил този факт при съставянето на АУАН, то това означава, че възможността
за ползването им от работниците е осигурена. На камиона е имало монтирана
стълба, която е достатъчна за конкретната работа. В АУАН не е посочен обаче
номера на камиона и това пречи да се установи този факт, който опровергава
административното обвинение. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно
решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноските
по делото пред двете инстанции, съгласно
приложен списък.
Ответникът по касация - Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора,
не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище иска от съда
да остави в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно
приложение на материалния закон и след като в хода на съдебното дирене
безспорно е установено съставомерното бездействие на работодателя. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Производството пред Районен съд – Гълъбово се е
развило по жалбата на „Р.“ ООД с ЕИК *********, против Наказателно
постановление /НП/ № 24-002509/01.11.2019г. издадено от Директор Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1500лв, на основание чл.413 ал.2 от КТ, за това, че на
16.09.2019г в качеството си на работодател не е осигурил за качване на и
слизане от пътни превозни средства, свързани с товарно-разтоварните работи, да
се използват подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения, с
което е нарушил чл.23 ал.1 от Наредба
№12 от 30.12.2005г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на товарно-разтоварни работи /Наредбата/ – „За качване и слизане
от пътни превозни средства, свързани с товарно-разтоварни работи, се използват
подходящи и изправни преносими стълби или съоръжения“. Мястото на нарушението е
производствената база на „Р.“ ООД гр. Гълъбово и е извършено във връзка с
допусната трудова злополука с лицето Т.Е.Г., като е установено при извършена
проверка на 17.09.2019г в производствената база и по документи, представени в
дирекцията.
При
съставяне на АУАН приети писмени обяснения на Г.Н.Г. и В.М.Г.. В обясненията наГ.Н.Г.
е посочено, че на 16.09.2019г им е поставена задача да натоварят на един камион
винкели. След като са приключили с товареното, слезли от камиона, но
установили, че са забравили да качат един детайл. При опита да се качат втори
път на камиона, пада един детайлите – пачка с винкели. Виждайки, че детайлите
падат,Г.Н.Г. отскочил от камиона, за да не го ударят. В този момент видял как
детайлите удрят крака на Т.. Притекъл му се на помощ и казал на колегите си да
извикат бърза помощ. От обясненията на Т. става ясно, че тримата е трябвало да
товарят винкелите на камион. След натоварване на първи ред Т. и Т. се качват да
подготвят втори ред. При качването хващат за крайния натоварен вече ред с пакет
винкели. Пакетът се подхлъзва и пада, при което Т. успява да избяга, а Т. пада
и е пострадал.
За да потвърди НП РС Гълъбово е приел, че описаната
в АУАН и в НП фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите на
обвинението, обясненията наГ.Н.Г. и Т., както и от приетите писмени документи.
Като най-подробни е възприел показанията на свидетеля Николов, който е извършил
проверка на 17.09.2019г по повод на трудовата злополука в производствената база
на дружеството, който бил категоричен, че при извършените товаро-разтоварни
дейности на 16.09.2019г в базата на дружеството не са използвани подходящи и
изправни преносими стълби и/или съоръжения.
Така постановеното решение е неправилно.
Не се споделя извода на въззивния съд, че НП №
24-002509/01.11.2019г. отговаря на
изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Установените
от актосъставителя фактически обстоятелства по вмененото на касатора нарушение
на чл.23 от Наредбата не са описани в АУАН и в НП. От всички изброени в чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН фактически обстоятелства в съдържанието на НП са посочени само
датата, мястото на нарушението и повода за установяването му, но липсва
фактическо обвинение. Тук следва да се каже, че тъй като се касае за вменен
отрицателен факт – бездействие да се осигурят за ползване подходящи и изправни
стълби или съоръжения за качване и слизане от ППС, свързани с товаро-разтоварни
работи, то АНО следва да опише фактите, въз основа на които възниква това
задължения за работодателя. Задължението възниква при извършване на
товаро-разтоварни работи от ППС, на които съответните работници трябва да се
качват и да слизат. Към АУАН са приобщени обясненията на двама работници, които
са свидетели на трудовата злополука, като единия от тях – Т. дава показания за
механизма на нейното настъпване, но той не е свидетел –очевидец по чиито
сведения да е съставен АУАН и те да са описани във фактическото обвинение.
Правен извод за съставомерно бездействие е изведен без да са посочени в
обвинението никакви фактически обстоятелства, които са породили задължението за
действие. Така правото на защита на работодателя да установи противното като
факт от обективната действителност, а именно на кое ППС какво оборудване за
качване и слизане е осигурил за ползване остава невъзможно за упражняване. След
като правото на защита е нарушено поради липса на фактическо обвинение по
смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, то съдът при потвърждаване на наказателното
постановление е допуснал неправилно приложение на закона. Нещо повече, в случая
актосъставителят е разполагал със свидетели-очевидци, но вместо това е съставил
АУАН в присъствието на един свидетел по съставянето му, а разпоредбата на чл.
40 ал.3 от ЗАНН допуска съставяне на АУАН в присъствието на двама други
свидетели, само когато актосъставителят не установява нарушението въз основа на
показанията на очевидци, съответно въз основа показанията на свидетели по
разкриване на съставомерните факти от самия контролен орган. В този случай
свидетелите по установяване на нарушението възприемат едновременно с контролния
орган уличаващите в извършване на нарушението съставомерни факти и
обстоятелства. В настоящия случай обаче актосъставителят е приел писмените
обяснения на очевидци и е следвало техните показания да бъдат посочени в АУАН и
те да присъстват и подпишат АУАН в присъствие и на нарушителя. Тогава той би
могъл да възрази против техните сведения, да ангажира и доказателства – факти,
които да опровергават правния извод за извършено съставомерно действие или
бездействие. Ето защо настоящият касационен състав приема, че при издаване на
процесното наказателно постановление са допуснати нарушения на чл.40 ал.1 вр. с
ал.3 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които препятстват правото на защита и така не
е възможно само по твърденията на обвинението да се разкрие обективната истина
за случая.
Като е потвърдил наказателното
постановление Гълъбовският районен съд е
постановил решение в нарушение и при неправилно приложение на закона, което
съставлява касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с
ал.2 от НПК във връзка с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
Наказателно постановление № К - 0048097/31.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора на КЗП, да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на
касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „Р.” ООД гр. Стара
Загора сумата от 670 лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски
възнаграждения за осъществено процесуално представителство в двете съдебни
инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 36/ 22.04.2020г., постановено
по АНД № 280/ 2019г. по описа на Районен
съд Гълъбово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002509/ 01.11.2019г,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с
което на „Р.“ ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, на основание чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за
нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни
работи.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, да заплати на „Р.” ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“
№ 136, бл.А, ет.1, сумата от 670 /шестстотин и седемдесет/ лева – разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.