Р Е Ш Е Н И Е
№ 2141
гр.Русе, 13.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
при
секретаря Д.В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2659 по описа
за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът А.И.Ч. твърди, че през
м.04.2011г. работел като таксиметров шофьор към фирма „Точните таксита” ООД –
гр.Русе, като управлявал лек таксиметров автомобил „Рено” с ДК №. На
17.04.2011г. около 6.00 часа сутринта, колегата му А.С.Ц. дошъл с таксиметровия
автомобил в дома му и му предал автомобила, за да започне смяната си. Около
6.10 часа двамата с автомобила се движели по ул.П д в посока бул.Т, а
автомобила управлявал ищеца. Пътят, по който се движели бил черен, с множество
дупки и неравности. Откъм бул.Т, по пътя, по който се движели навлязъл друг
автомобил, управляван от непознат за ищеца мъж. Ч. махнал с ръка на другия
водач да го изчака да се размине с него, тъй като пред автомобила му на пътя
имало голяма дупка. Той не го изчакал и при разминаването им навлязъл в
дупката. Веднага след това двамата спрели автомобилите. Ответникът – водач на
другия автомобил излязъл от колата и не насочил към неговия автомобил. Започнал
да му крещи и да го псува, доближил се до автомобила и тогава ищецът видял, че
в ръката си държи пистолет. Ответникът ударил задния капак на неговия автомобил
с пистолета, като продължавал да вика и псува. След това се приближил до
вратата на ищеца и размахвайки пистолета, започнал да му крещи, че ще го убие. Ч.
не очаквал подобно агресивно поведение и буквално се вцепенил от заканите и
размахването на оръжието. Опитал се да го успокои, но мъжът продължил да вика и
да му се заканва. В един момент се приближил до ищеца и го ударил с пистолета в
основата на носа. Изпитал силна болка и от носа му започнала да шурти кръв.
След като видял това ответникът веднага се върнал в автомобила си и потеглил в
неизвестна посока. За случилото се уведомили с колегата му органите на
полицията, а ищецът потърсил медицинска помощ в ЦСМП-Р. Там раната му била
обработена хирургически и било установено, че има счупване на носните кости. На
следващия ден бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар. При прегледа
било установено, че в резултат на действията на ответника е получил следните
увреждания: счупване на носните кости, разкъсноконтузна рана на носа,
охлузвания на носа, оток на носа. Тези уврежданията му причинили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота – лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК. С влязла в сила присъда от 08.07.2011г. по НОХД №
1568/2011г. по описа на РРС, ответникът бил признат за виновен в извършването
на следните престъпления: За това, че на 17.04.2011г. в гр.Р причинил на А.Ч.
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр.с чл.130, ал.1 от НК и за това, че на
17.04.2011г. в гр.Р, се заканил на А.Ч. с убийство, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, като му било наложено едно общо наказание на
основание чл.23 от НК от 9 месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване
с изпитателен срок от три години. Ищецът твърди и че около месец след инцидента
здравословното му състояние било влошено. Изпитвал болки в областта на носа,
наложили прием на болкоуспокояващи. В резултат на травмата на носа му било
трудно да говори и да се храни. Поради раната на лицето през този период избягвал
контакти с близки и познати, тъй като изпитвал срам и неудобство. Изпитвал и
крайно неудобство и от клиентите си, предвид работата му като таксиметров
шофьор. С оглед отправените му от ответника закани за убийство постоянно
изпитвал притеснения от евентуална случайна среща с ответника. През цялото
време, докато вървяло и разследването по наказателното производство, се
страхувал от евентуална негова ответна реакция. Дори и към момента – една година
след инцидента, понякога изпитвал силни болки в областта на носа, особено при
студено време. Поради това счита, че ответникът му е причинил неимуществени
вреди, които следва да обезщети. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди К.П. да му заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания,
физически и психически дискомфорт, срам, страх и неудобство, следствие на
причинената му от ответника лека телесна повреда и заканите с убийство, ведно
със законната лихва от деня на увреждането – 17.04.2011г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.45 от ЗЗД.
Ответникът К.П.П. не оспорва иска по
правното му основание, а само по размер, като твърди, че ищецът е допринесъл за
настъпването на увреждането като в момента на инцидента му е нанесъл тежка
обида, като го е псувал. Счита, че справедливият размер на обезщетението е
400.00 лева.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда от
08.07.2011г. по НОХД № 1568/2011г. по описа на РРС, ответникът бил признат за
виновен в извършването на следните престъпления: За това, че на 17.04.2011г. в
гр.Р, причинил на А.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр.с чл.130, ал.1
от НК и за това, че на 17.04.2011г. в гр.Р, се заканил на А.Ч. с убийство, като
това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му –
престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, като му било наложено едно
общо наказание на основание чл.23 от НК от 9 месеца лишаване от свобода,
отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на противоправните действия на ответника на
17.04.2011г., А.И.Ч. е получил следните увреждания: Счупване на носни кости.
Разкъсно-контузна рана на носа. Охлузвания на носа. Оток на носа. Тези
увреждания са в резултат на действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат
получени при инцидента на 17.04.2011г. по начина описан в исковата молба. Тези
увреждания се преценяват по медико-биологичния признак – Временно разстройство
на здравето не опасно за живота. При такива увреждания, каквито са установени
при Ч., обикновено, ако не са налице усложнения, възстановителният процес продължава
около месец – месец и половина.
В показанията си свидетеля А.Ц.С. твърди, че е
колегата на ищеца, с който са пътували заедно в автомобила по време на
инцидента. Обяснява случилото се при инцидента, като заявява, че когато
автомобилите спрели и ответникът излязъл от автомобила си, А.Ч. го попитал само
защо не е изчакал и не го е обиждал, а К.П. се развикал. Ищецът не е и
повишавал тон. След инцидента ищецът не ходел на работа около месец, месец и
половина, тъй като лицето му било надуто, имал отоци и главоболие. Ч. изпитвал
и страх от ответника, като такъв изпитвал и свидетеля, като видял пистолета и
при инцидента много се уплашил.
В показанията си свидетеля И.Г.Р. твърди, че ищецът
след инцидента му се обадил по телефона и разказал за инцидента. Двамата заедно
ходили при съдебния лекар. Тогава лицето на ищеца било насинено в областта на
очите, носа му бил видимо наранен, говорел с трудност и носово, като се
оплаквал от болки в носа и главата. Имал и вид на изплашен човек, тъй като се
опасявал дали няма да срещне пак ответника и да се случи нещо по-лошо. Около
месец, месец и половина ищецът не посещавал работа, а нараняванията му по
лицето преминали за около 2 месеца. През цялото време се оплаквал от болки в
носа и главата. Дори и след като двата месеца отминали Ч. при застудяване на
времето се оплаквал от болки в носа и главата, но не е посещавал лекари за
консултации във връзка с тези наранявания.
В показанията си свидетеля Р. И Р. твърди, че е
колега на ищеца и в деня на инцидента се возел в неговия автомобил на предната
седалка до водача. Когато срещу тях се появил таксиметровия автомобил,
управляван от ищеца, той навлязъл в тяхното платно за движение, тъй като в
неговото имало локва. Техният автомобил се наклонил на една страна и тогава К.П.
отворил прозореца си и се чули псувни отправени от шофьора на другия автомобил.
Ответникът кипнал, ядосал се и казал, че ще отиде да види какво иска шофьора на
другия автомобил. При излизане от автомобила свидетелят не видял той да носи
пистолет, като и при връщането си такъв не се бил виждал. Свидетелят не видял
какво се случило извън автомобилите, защото бил с гръб на разстояние 6-7 метра.
Единствено, когато ответникът се върнал автомобила му казал, че с другия шофьор
си разменили някакви думи, но не бил изнервен. Какви са тези думи свидетелят не
е чул.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД в
едно единство. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи на
фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. От влязлата в сила присъда
от 08.07.2011г. по НОХД № 1568/2011г. по описа на РРС, се доказват извършените
деяния, тяхната противоправност и вината на ответника, т.е. тези елементи от
фактическия състав не подлежат на преразглеждане. Ответникът е признат за
виновен в това, че на 17.04.2011г. в гр.Р, причинил на А.Ч. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 във вр.с чл.130, ал.1 от НК и за това, че на 17.04.2011г. в
гр.Р, се заканил на А.Ч. с убийство, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с
ал.1 от НК
Вредата е основния елемент от непозволеното увреждане. Без наличието на
такава, не може да се говори за този правен институт. В конкретния случай е
налице претърпяна неимуществена такава от страна на ищцата, изразяващи се в
претърпените от него болки и страдания, довели до физически дискомфорт, резултат
от получените телесни увреждания – посочени в СМЕ, както и психични такива,
изразяващи се в психически дискомфорт, срам, страх и неудобство – последните се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Р., които
съдът няма основание да не цени, като взаимно непротиворечиви и обективни, а и
по делото липсват доказателства, които да опровергават изложените от тях факти
относно психическото състояние на ищеца непосредствено след инцидента и след
това. Причинната връзка между деликтите и причинените вреди е пряка и
непосредствена. Ответникът чрез виновни и противоправни действия – удар с
пистолет в лицето и закана за убийство, умишлено – при пряк умисъл, причинил лека
телесна повреда на А.Ч. и физически и психически дискомфорт, срам от визията си
на лицето, страх от заканата за убийство и неудобство – непосещаване на работа,
притеснения от външната си визия. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това
обезщетение има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията възникнали от увреждането. Болките на ищеца, преживените страдания
и страха от заканата срещу живота му не се ограничават само до изживените в
момента на произшествието, а продължават и след това. От заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е
претърпял болки и страдания в резултат на получените телесни увреждания. При
такива увреждания каквито са установени при Ч., обикновено, ако не са налице
усложнения, болките са най-силни непосредствено след получаване на увреждането,
като продължават и след това с отшумяващ интензитет. Възстановяването е
продължило около месец и половина, а след това и при разваляне на времето
ищецът е продължавал да изпитва такива. Пред този период Ч. е изпитвал и
неудобството и срама от външния си вид, както и страх от последваща
саморазправа спрямо него от страна на ответника. Последното е продължило и след
това, а е вероятно да е налице и към момента.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че размера на обезщетението за претърпените от
него неимуществени вреди следва да е в размер на 5 000.00 лева. Този
размер на обезщетението, което ответника следва да заплати на ищеца, съдът
счита за справедливо определен, свързан с обективно настъпили обстоятелства –
обсъдени по-горе, като е съобразен периода, през който те са търпени. Така
определеното обезщетение, съдът счита, че изцяло покрива претърпените от Ч.
неимуществени вреди – болки, страдания, психически дискомфорт, срам, страх и
неудобство, причинени в резултат на действията на ответника на случилото се, на
17.04.2011г.
Ответникът прави възражение за
намаляване на така определеното обезщетение, като твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпването на увреждането като в момента на инцидента му е
нанесъл тежка обида, като го е псувал. Съдът обаче в случая счита, че не е
налице съпричиняване от страна на ищеца, което да доведе до намаляване на
определеното обезщетение. На първо място за факта дали ищецът е псувал
ответника по делото са събрани противоречиви гласни доказателства от
показанията на свидетелите, които се возили в двата автомобила. С. твърди, че
такива Ч. не е отправял, а Р. твърди, че чул псувни. Показанията на последния
свидетел обаче са противоречиви в тази насока. Първо твърди, че шофьора на
таксиметровия автомобил псувал, но от показанията му не става ясно, дали думите
са били отправени към ответника или в резултат на това, че е навлязъл в
дупката. Т.е. липсват преки доказателства спрямо К.П. да са отправяни обидни
думи. След това пък свидетеля твърди, че не чул нищо какво се е случило извън
автомобилите, тъй като бил в колата и то с гръб. Поради това и съдът намира, че
не е доказано твърдението на ответника. На следващо място съдът намира, че дори
и такава обида да е била налице, то поведението на Ч. не е било укоримо до
такава степен, че да предизвика директна употреба на физическа сила от страна
на ответника и то с пистолет, отправяйки и закани за убийство, тъй като към
момента на удара за него не е имало никаква непосредствена опасност. В този
смисъл е и съдебната практика Решение № 313/04.06.2008г. на ВКС по гр.дело №
1925/2007г. на ІІ-ро г.о. Поради това не са налице предпоставките на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и определеното обезщетение не следва да се намалява.
С оглед изложеното предявения иск се
явява основателен и доказан по размер до 5 000.00 лева, а в останалата му
част до пълния предявен размер от 10 000.00 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Върху присъдената главница на основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД следва да се присъди и законна лихва, считано от деня на деликта – 17.04.2011г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска. А.Ч. е направил по делото разноски в общ размер от 450.00
лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно
с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 225.00
лева, които К.П. бъде осъден да му заплати. Не следва да се присъждат като
разноски исканите 12.00 лева за преписи, тъй като те не са направени по
гражданското дело, а по приложеното наказателно такова.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск. К.П. е направил по делото разноски в общ
размер от 650.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат, а съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 325.00 лева, които А.Ч. бъде осъден да му заплати.
По компенсация между двете насрещни вземания за
разноски, то А.Ч. следва да бъде осъден да заплати на К.П. сумата от 100.00
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна
такса за производството по делото в размер на 200.00 лева, както и направените
по делото разноски в размер на 120.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото
лице.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.П. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на А.И. ***, с ЕГН: **********, сумата от 5 000.00 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане – причинени от лека телесна повреда и закани за убийство,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, физически и психически дискомфорт,
срам, страх и неудобство, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.04.2011г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И. ***, с
ЕГН: **********, против К.П. ***, с ЕГН: **********, иск за претендираните
неимуществени вреди от непозволено увреждане в частта от 5 000.00 /пет
хиляди/ лева до пълния предявен размер от 10 000.00 /десет хиляди/ лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.И. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на К.П. ***, с ЕГН: **********, сумата от 100.00 /сто/ лева –
направени по делото разноски по компенсация.
ОСЪЖДА К.П. ***, с ЕГН: **********,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумите от 200.00 /двеста/
лева – държавна такса върху уважения размер на иска и 120.00 /сто и двадесет/
лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: