Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 05.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №345 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Ай Тръст“ЕООД,съсседалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№146, представлявано от управителя Ива Шаламанова, действаща чрез пълномощника си – юрисконсултВесислав Генов против И.Л. ***.
Ищецът излага в исковата молба, че на 29.03.2018 г. ответницата е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от Кредисимо ЕАД, като процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на Дружеството. На така подаденото заявление е даден индивидуален идентификационен № 1052575 и на посочения електронен адрес от ответницата при сключване на договора за кредит са изпратени автоматично договор № 1052575/29.03.2018 г. ведно с Приложение 1 към него, Общи услровия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че на ответницатаа е бил предоставен достъп до проекта на договора за кредит и приложенията към него, като същата е въвела на указаното за това място в сайта команда „Декларирам че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл и приемам ОУ и Договора. Счита, че с това си действие ответницата е заявила съгласието си да бъде обвързана от договор за кредит, СЕФ и ОУ.
Наведени са твърдения, че в
резултат на гореизложеното, на 29.03.2018 г. между Кредисимо, като кредитор, от
една страна, и И.Л., като кредитополучател, от друга, е сключен договор за
кредит №1052575, за сумата от 300.00 лв. и срок за погасяване – 10.07.2018 г.
Посочва се, че договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ
и при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, Закона за потребителския кредит и всички други относими норми на
действащото законодателство. Отбелязано е, че неразделна част от Договора за
кредит съставляват Приложение №1 „Условия по договора“, съдържащо погасителен
план, СЕФ и ОУ.
Ищецът твърди, че при кандидатстването си за кредит от Кредисимо, ответницата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задължението си по Договора за кредит, като осигури поръчителството на задълженията си по Договора за кредит, като осигури поръчителство от трето одобрено от Кредиисимо юридическо лице, а именно Ай Тръст. С оглед така направения избор ищецът й предоставил проект на договор за предоставяне на поръчителство, съдържащ договорните условия и размера на дължимото възнаграждение, с които ответницата се съгласила и на 29.03.2018 г. подписала договора за предоставяне на поръчителство чрез размяна на електронни волеизявления. За сключването на договора с Ай Тръст ответницата ползвала индивидуално генериран шестцифрен код за достъп, изпратенй на осочения от нея мобилен номер.
Твърди се, че с извъършване на гореописаните действия, между Ай Тръст и ответницата е сключен договор за предоставяне на поръчителство, представляващ по същността си договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, по силата на който Ай Тръст се съгласил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство по чл.147 ЗЗД, за да отговаря солидарно с ответницата за изпълнение на всички нейни задължения по договора за кредит. За предоставената услуга от Ай Тръст, ответницата се съгласила да заплаща месечно възнаграждение в размер на 23,60 лв. за срока на договора за кредит. В изпълнение на поетите задължения спрамо ответницата, на 29.03.2018 г. Ай Тръст сключило с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който се задъължило да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния по Договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора.
Наведени са твърдения,че въпреки поетите задължения, ответниицата е извършила само едно единствено лащане за погасяване на задълженията си в размер на 180.00 лв. на 10.09.2019 г., с 487 дни просрочие, като с оглед угворения ред за погасяване на задълженията по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, с тази сума са погасени: 48,59 лв. – лихва за забава за периода 11.05.2018 г. – 10.09.2019 г., 25.51 лв. – възнаграждение към Ай Тръст по първа вноска и част от втора вноска, 8.76 лв. – договорна лихва по Договор за кредит по първа погасителна вноска и 97.14 лв. – главница по договор за кредит по първа погасителна вноска.
Твърди се, че ответницата е търсена многократно от Кредисимо с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на спразумение да доброволно урежданеи изплащане на задълженията, във връзка с което са сторени административни разноски в размер на 26,13 лв., които според ищеца представляват разход за събиране на вземането и не попадат в обхвата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като сумата не е такса за събиране на действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Ищецът излага, че предвид неизълнение на задълженията на Л. по Договора за кредит и по Договора за предоставяне на поръчителство, както и следполагане на усилия за събиране на дължимите суми доброволно от ответника през периода на просрочие, на 15.11.2019 г. Кредисимо изпратило искане за заплащане до Ай Тръст, в качеството му на поръчител, който отговаря солидарно с ответницата за всички нейни задължения пред Кредисимо. За това обстоятелство на 15.11.2019 г. Ай Тръст изплатило уведомление до ответницата и на 20.11.2019 г. изпълнило задълженията си, като заплатило на Кредисимо всички дължими суми от Л., съгласно искането за плащане, а именно: 202,86 лв. – главница, 8.94 лв. – договорна лихва, 4.01 лв. – наказателна лихва и 26.13 лв. за всички извършени административни разноски. Ищецът твърди се, че за така извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора е уведомил ответницата.
Твърди се, че след образуване на
заповедното производство ответницата е извршила частично плащане към Ай Тръст
на 07.02.2020 г. в размер на 40 лв. и с това си действие е направила
извънсъдебно признание на дълга.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на И.Л.Л. съществуването на вземания в полза на Ай Тръст, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2309/2019 г. по описа на РС – Ловеч за следните суми: 202.86 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 26.13 лв. – административни разноски; 8.94 лв. – договорна лихва за периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г.; 4.01 лв. –наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 06.11.2019 г.; 45.29лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Претендирани са и разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство разноски.
В подкрепа на исковата си претенция ищецът представя писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата не е подала писмен отговор. Преди насроченото открито съдебно заседание е депозирала, към която е приложила разписка за плащане на сумата в общ размер от 287.23 лв.
В о.с.з. ищeцът „Ай Тръст“ЕООД не изпраща представител. В писмена молба от процесуалния представител – юрк. Весислав Генов признава, че на 07.07.2020 г. о сметка на дружеството е постъпила сумата от 288.00 лв. с наредител И.Л.Л. посредством плащане чрез Изипей. Моли съдът да има предвид, че плащането е извършено след завеждане на исковата молба и ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Заявява, че претендира разноски както в заповедното производство, така и в исковия процес.
Ответницата И.Л.Л. не взема лично участие в процеса.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №2309/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Ай Тръст“ЕООД е издадена Заповед № 1212 от 28.11.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът И.Л.Л., ЕГН **********, с пост.адрес: *** да заплати на кредитора „АЙ ТРЪСТ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище/ адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”№146, сграда А, Бизнес център „България”, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова – управител, чрез пълномощник – юрисконсулт Весислав Руменов Генов сумата от 287.23лв/ двеста осемдесет и седем лева и 23ст/, от които: 202.86 лв /двеста и два лева и 86ст/лева – главница, 26.13 лв/ двадесет и шест лева и 13ст/ - административни такси и 45.29 лв. / четиридесет и пет лева и 29ст./ - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 8.94 лв/ осем лева и 94ст/ - договорна лихва за периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г., 4.01 лв/ четири лева и 01 ст/ - наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00лв /двадесет и пет/лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът И.Л. е подала писмено възражение вх.№14140/19.12.2019 г, с което е оспорила вземането. По този повод с Разпореждане № 4540 от 20.12.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 10.01.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на оспореното вземане със СПН.
Предявеният е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Ай Тръст“ЕООД съществува вземане срещу ответника И.Л. Лазаарова в претендирания общ размер от 287.23 лв. - предмет на Заповед изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1212 от 28.11.2019 г, издадена по ч.гр.д. №2309/2019 г., която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
По делото не е спорно, че на 29.03.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата И.Л.Л. по реда на чл.6 от ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит № 1052575. От представената разпечатка на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от 300.00 лв, при уговорен срок на кредита – 3 месеца чрез заплащане на три равни погасителни вноски всяка в размер на 105.90 лв.,с падежни дати на вноските съгласно приложения към договора погасителен план и последна падежна дата - 10.07.2018 г. Неразделна част от договора са Общите условия на договора за кредит, Приложение №1 – Условия на Кредита.
Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия и договора процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронния сайт на Кредисимо. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.
Страните не спорят, че на същата дата /29.03.2018 г./, отново чрез размяна на електронни волеизявление, ответницата е сключила с ищеца „Ай Тръст“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. По силата на сключения договор Ай Тръст се е съгласил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство по чл.147 от ЗЗД, за да отговаря солидарно с ответницата за изпълнение на поетите задължения по договора за кредит, сключен с Кредисимо ЕАД, а ответницата е поела задължение за предоставената услуга да заплаща месечно възнаграждение в размер на 23.60 лв. за срока на договора за кредит.
По делото е установено, че в изпълнение на поетите задължения по сключения с ответницата Договор за предоставяне на поръчителства, на 29.03.2018 г. „Ай Тръст“ЕООД е сключило с „Кредисимо“АД Договор за поръчителство.
Ответницата не оспорва, че е усвоила сумата по кредита на 29.03.2018 г., на каса на Изипей. С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение за връщането й съгласно условията на Договора за кредит – на 3 равни месечни вноски, с последна падежна дата 10.07.2018 г. По делото са ангажирани доказателства, че до подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ответницата е извършила само едно плащане по договора в размер на 180.00 лв., с което частично е погасила: лихва за забава, възнаграждение към Ай Тръст, договорна лихва по Договора за кредит и част от главницата по договора за кредит.
Поради неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на ответницата, включително и след положени от кредитора усилия за извънсъдебно уреждане на отношенията, Кредисимо АД е отправило искане за плащане на задълженията до поръчителя „Ай Тръст“, който в указания му срок –на 20.11.2019 г. е изпълнил задълженията и заплатил сумите, съгласно искането на кредитора, а именно: главница в размер на 202.86 лв, договорна лихва в размер на 8.94 лв. за периода 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г., наказателна лихва в размер на 4.01 лв. за периода10.09.2019 г. до 06.11.2019 г. и административни разноски в размер на 26.13 лв. Във връзка с извършеното плащане по делото е представено удостоверение за погасени задължения, издадено от „Кредисимо“ЕАД на 19.02.2020 г.
Ответницата не оспорва, че към датата на извършеното плащане от поръчителя дължи възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 45.29 лв.
Предявеният установителен иск е обоснован с регресното право на „Ай Тръст“ЕООД, който
в качеството си на поръчител по смисъла на чл. 143, ал.1
от ЗЗД съгласно Договор за поръчителство от 29.03.2018 г., е заплатил на
„Кредисимо“ЕАД . От страна на „Кредисимо “ЕАД е издадено удостоверение за
погасени задължения, видно от което след изпратено искане за плащане от
Кредисимо ЕАД, на 20.11.2019 г. „Ай Тръст“ЕООД , в качеството си на поръчител и
солидарен длъжник, сключил договор за поръчителство с Кредисимо ЕАД и договор
за предоставяне на поръчителство от 29.03.2018 г., с кредитополучателя И.Л. във
връзка с Договор за потребителски кредит № 1052575/29.03.2018 г. с Кредисимо
ЕАД, в качеството на кредитодател, е погасило всички дължими суми от
кредитополучателя по посочения договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД,
поръчителят който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения
срещу него иск, като той има право и на законната лихва върху заплатените суми
от деня на плащането.
В конкретния случай ответницата И.Л.Л. не оспорва извършеното от ищеца плащане на задължението му по сключения с „Кредисимо“ЕАД договор, но в хода на процеса е ангажирала доказателства, че е възстановила дължимите суми и е заплатила дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с ищеца. С молба от 13.07.2022 г. по делото е представена разписка № 0500011216346454 от 07.07.2020 г., от която е видно, че след образуване на исковото производство, на каса на ИЗИПЕЙ е извършила плащане на сумата от 288.00 лв., покриваща всички претендирани с исковата молба вземания, формиращи цената на иска. Факта на плащането не се оспорва от насрещната страна, като в писмено становище ищецът признава, че горната сума е постъпила по сметка на дружеството. При така установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че ответницата е погасил процесните вземания изцяло.
С оглед на изложеното по – горе и поради извършено погасяване чрез плащане, предявеният от „Ай Тръст“ЕООД по реда на чл.422 във вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК установителен иск, с който е направено искане да се признае за установено по отношение на И.Л.Л. съществуването на вземания в полза на Ай Тръст, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2309/2019 г. по описа на РС – Ловеч за следните суми: 202.86 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 26.13 лв. – административни разноски; 8.94 лв. – договорна лихва за периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г.; 4.01 лв. –наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 06.11.2019 г.; 45.29лв. – възнаграждение по договор за предоставани на поръчителство, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Искането на ищеца за заплащане на разноските по делото следва да се уважи. Съдът счита, че направените разноски от ищеца по подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за завеждането на настоящото производство, следва да бъдат присъдени на ищеца. Към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК задължението е съществувало и тъй като с поведението си ответника е станал причина за завеждане на настоящото дело, то ще следва да понесе сторените от ищеца разноски в размер на 175.00 лв., от които: 75.00 лв.-платена държавна такса и 100.00 лв. –юрисконсултско възнаграждение. За разликата над 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 300.00 лв. претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли.
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лв., произтичащи от заплатена от заявителя/ищец държавна такса по заповедното производство в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Мотивиран от горните съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от «АЙ ТРЪСТ»ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район»Триадица», бул. «Витоша»№146, Бизнес Център «България», сграда А, представлявано от управителя Ива Шаламанова, чрез пълномощника Весислав Генов, против И.Л.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответницата съществуването на вземания в полза на „Ай Тръст“ЕООД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2309/2019 г. по описа на РС – Ловеч за следните суми: 202.86 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 26.13 лв. – административни разноски; 8.94 лв. – договорна лихва за периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г.; 4.01 лв. –наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 06.11.2019 г.; 45.29лв. – възнаграждение по договор за предоставани на поръчителство, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Л.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на «АЙ ТРЪСТ»ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район»Триадица», бул. «Витоша»№146, Бизнес Център «България», сграда А, представлявано от управителя Ива Шаламанова, чрез пълномощника Весислав Генов , направените по настоящото производство разноски в размер на 175.00 лв/сто седемдесет и пет/лева, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75.00 /седемдесет и пет/лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на «АЙ ТРЪСТ»ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район»Триадица», бул. «Витоша»№146, Бизнес Център «България», сграда А, представлявано от управителя Ива Шаламанова, чрез пълномощника Весислав Генов за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2309/2019 г.по описа на Ловешки РС, V състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: