РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
К.ато разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК..
Постъпило е искане от Главния прокурор на Р България за възобновяване на
наказателно общ характер дело № 129/22г. на Районен съд- Монтана.
Предмет на искането е протоколно определение № 16 от 11.02.2022г. по НОХД №
129/22г. на Районен съд-Монтана, с което е одобрено постигнато споразумение за решаване
на делото в досъдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Монтана и
защитниците на обвиняемите Б. А. Б., И. З. П. и Е. А. П..
В исК.ането се поддържа, че в частта му, с която е одобрено споразумението по
отношение на обвиняемият Б. А. Б. определението е постановено при съществени
нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК..
Счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като, спрямо обвиняемия Б. не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен - чл.78а НК.. Сочи, че правото на
повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а НК. е признато в
т.4 от ППВС №7/1985г., К.ато се приема, че възниква след изтичане на една година от
изпълнение на наложеното административно наказание. към момента на извършване на
инкриминираното по НОХД №129/2022г. по описа на PC - Монтана деяние /19.03.2021г./ са
изтекли всички срокове, посочени в Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. по т.дело
№2/2017г. на ОСНК. на ВК.С, поради което институтът на чл.78а НК. е приложим. Съдът е
бил длъжен да изпълни задължението си да провери дали споразумението с обв.Б. Б. не
1
противоречи на закона и да изясни дали не са налице предпоставките на чл.78а НК., чието
приложение е задължително, за да реши и въпроса приложима ли е спрямо него
диференцираната процедура по Глава 29 от НПК. - „Решаване на делото със споразумение“,
за конкретно извършеното от обвиняемия. При наличието на предпоставки за разглеждане
на делото по реда на Глава 28 от НПК., съдът е следвало по реда на чл.382, ал.8 НПК. да
прекрати производството спрямо обв.Б. и да върне делото на прокурора. Като не е направил
това, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че
допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. и са
основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК. за възобновяване на наказателното дело.
Прави се искане да се възобнови НОХД №129/2022г. по описа на Районен съд – Монтана,
да бъде отменено постановеното по него определение за одобряване на споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство в частта му в която обвиняемият Б. А. Б. се
е признал за виновен за извършено на 19.03.2021г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 НК., за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК. му е
наложено наказание „пробация“ и да бъде върнато делото на Районна прокуратура -
Монтана в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд прокурорът поддържа
искането на Главния прокурор и моли да бъде възобновено наказателното дело, да бъде
отменено постановеното по него определение, с което е одобрено споразумението за
решаване на делото в досъдебното производство, и да бъде върнато делото на прокурора в
стадия „действия на прокурора на основание чл.245 от НПК.“. Счита, че неправилно не е
приложен чл.78а от НК., което е било задължително.
. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на поддържаното основание за възобновяване, намери
следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото е
допустимо, защото е подадено на основание чл.420, ал.1 от НПК. и в сроК.а по чл.421, ал.1
от НПК. спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК. съдебен акт.
Разгледано по същество същото е основателно.
Производството по НОХД № 129/2022г. на Районен съд – Монтана е протекло по реда на
Глава 29 от НПК.. С определение от 11.02.2022г., влязло в сила на същата дата, на
основание чл.382, ал.7 от НПК. е одобрено споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура-Монтана и
защитниците на обвиняемите Б. А. Б., И. З. П. и Е. А. П..
С одобреното споразумение обвиняемите Б. А. Б. и И. З. П. се признали за виновни в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.,
а обвиняемият Е. А. П. - за такова по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК., за които съответно са
наложени наказания „пробация“ - на първите двама, а на Е. П. - „лишаване от свобода“ за
срок от седем месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК. е отложено за срок
2
от три години.
Решаването на делото със споразумение не освобождава съда от задължението да се
ръководи от принципа на законоустановеност на наказанието. Макар и законът да не
поставя изискване за изрично излагане на съображения, с които да се обоснове при
одобряването на споразумението по чл.382, ал.7 от НПК., съдът е длъжен да се ръководи от
закона при одобряване на постигнатото от страните съгласие относно вида и размера на
наказанието/наказанията, които обвиняемият следва да понесе, респ. дали изобщо на същият
следва да бъде наложено такова.
В конкретния случай, при одобряване на цитираните споразумения, по отношение на
обв.Б. А. Б. първостепенният съд е допуснал претендираното от Главния прокурор
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата
на чл.78а от НК..
Видно от приложената справК.а за съдимост / л.185-187 от д.п./ по отношение на обв.Б. Б.
са били образувани общо шест производства, приключили със съдебен акт, с който е
признаван за виновен за различни престъпления. По първите две от тях – по НАХД
1865/2010г. на РС-Враца и по НАХД № 956/2011г. на РС-Враца същият е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. и са му налагани административни
наказания „глоба“. Последното осъждане на Б. Б. е с присъда по НОХД № 597/2012г. на
СОС, влязла в сила на 20.11.2013г. С посочената присъда на основание чл.25, ал.1 от НК. е
извършено групиране на всички налагани по отношение на Б.Б. до момента наказания, като
му е определено едно общо такова, най-тежкото от тях - две години „лишаване от свобода“,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК. е отложшено за срок от пет години, а на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.3 от НК. е присъединено изцяло наложено му по едно от
делата наказание „глоба“.
Така извършеното групиране на наказанията по отношение на Б.Б. налага извод, че
същият следва да се счита осъждан един път, респ. с изтичането на определения му
изпитателен срок по тази присъда на 20.11.2018г., е настъпила реабилитацията му по право
на основание чл.86, ал.1 от НК.. Следователно към момента на извършване на
инкриминираното по НОХД №129/2022г. по описа на PC - Монтана деяние - 19.03.2021г.,
Б.Б. следва да бъде третиран като неосъждано лице, с всички произтичащи от това
обстоятелство благоприятни последици за него. като е одобрил споразумението по
отношение на този обвиняем, с което същият се е съгласил при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК. да бъде наказан с наказание „пробация“, РС-Монтана неправилно е приложил
материалния закон и не се е съобразил със задължителната тълкувателна практика, дадена с
т.4 от ППВС №7/1985г. и тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по тълк.. д. № 2/2017г.
на ОСНК. на ВК.С.
На първо място, правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК. е признато в посочената т.4 на ППВС №7/1985г., като същото
възниква след изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно
наказание. Признатото с ППВС №7/1985г. право намира приложение и в хипотезата на
3
неизпълнено административно наказание „глоба“, наложено на основание чл.78а от НК.,
поради изтекла давност. С посоченото решение на ОСНК. на ВКС е извършено
допълнителното тълкуване на закона в смисъл, че фактът на неизтърпяване на
административното наказание не може да съставлява отрицателна предпоставка по чл.78а,
ал.1, б.“б“ от НК.. Необходимо условия за повторно освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК., според даденото от върховната инстанция
тълкуване, е последователното изтичане на едногодишния срок от изпълнението и на
давността за изпълнение на глобата /уредена в ЗАНН/, с изтичане на която се погасява
възможността за принудителното й изпълнение.
На Б.Б. са били наложени на основание чл.78а от НК. две отделни наказания „глоба“, с
влезли в сила решения съответно от 05.01.2011г. и от 28.07.2011г. Съгласно сега
действащата разпоредба на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е „глоба“. Съгласно
регламента на ал.2 на същата разпоредба, давността започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според ал.3 -
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не
се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.
Съпоставянето на така указаните в ЗАНН срокове, при това към действащите към настоящия
момент срокове, които са по-дълги от тези, които са били прилагани към 2011г., доведе
настоящия състав до извод за основателност на твърдението на молителя, че към момента на
извършване на инкриминираното по НОХД №129/2022г. по описа на PC - Монтана деяние
/19.03.2021г./ са били изтекли всички срокове, посочени в Тълкувателно решение №2 от
28.02.2018г. по т.дело №2/2017г. на ОСНК. на ВК.С. Следователно, институтът на чл.78а
НК. в случая е бил приложим. Съдът е бил длъжен да изпълни задължението си да провери
дали споразумението с обв.Б. Б. не противоречи на закона и да изясни дали не са налице
предпоставките на чл.78а от НК., чието приложение е задължително и с приоритет пред
производството по Глава 29 от НПК..
К.ато е одобрил така предложения проект за споразумение, съдът е допуснал нарушение
и на процесуалните правила, тъй като е бил длъжен да реши и въпроса приложима ли е
диференцираната процедура по Глава 29 от НПК. - „Решаване на делото със споразумение“,
за конкретно извършеното от обвиняемия Б.Б. престъпление. При наличието на
предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК., съдът е следвало по
реда на чл.382, ал.8 от НПК. да прекрати производството спрямо обв.Б.Б. и да върне делото
на прокурора.
В заключение следва да се посочи, че неправилно са приложени правилата на чл.78а от
НК., поради което е основателно поддържаното в искането на Главния прокурор твърдение
за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от
НПК.. Неправилно е и приложението на процесуалния закон по чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.2 от
4
НПК. в изложения по-горе смисъл. Това дава основание за допускане възобновяване на
делото, отмяна на атакуваното определение на Районен съд-Монтана в частта, с която на
основание чл.382, ал.7 от НПК. е одобрено споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура-Монтана и
защитника на обвиняемия Б. А. Б., и връщане на делото на Районна прокуратура - Монтана
в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“ за упражняване на
правомощията си по чл.242, ал.1, пр.3 от НПК. – „…внася предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание…“.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК., САС, НО, 7 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 129/2022г. по описа на Районен съд - Монтана в ЧАСТТА, с
която е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство между прокурор от Районна прокуратура - Монтана и защитника на
обвиняемия Б. А. Б..
ОТМЕНЯ определение № 16 от 11.02.2022г. по НОХД № 129/22г. на Районен съд-
Монтана в ЧАСТТА, с която е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Монтана и защитника
на обвиняемия Б. А. Б..
ВРЪЩА делото във възобновената му част на Районна прокуратура - Монтана на
стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5